Разпореждане по дело №404/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

намира следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила жалба от „Р. - 98” , ЕИК *********, срещу действия на ЧСИ Р. С. с рег. № 812 на КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд – Кърджали, по изп. д. № 439/2009 г. по описа на същия съдебен изпълнител. От жалбата и от молбата-уточнение към същата може да бъде извлечено, че се обжалват и се иска да бъдат отменени следните действия на съдебния изпълнител по посоченото изпълнително дело: извършване на опис на 18.12.2009 г. на първия етаж от ТК „З”, находящ се в гр. Кърджали, кв. „Възрожденци”, включително определяне на началната цена, от която следва да започне наддаването при публична продан на посочения етаж от ТК „Зорница”; обявлението за продан, въз основа на което е извършена проданта на споменатия етаж от ТК „З”; протоколното постановление за определяне на купувач на горепосочения етаж от ТК „З” от 02.03.2010 г.; постановлението за възлагане на същия етаж от ТК „З” от 04.03.2010 г. В жалбата и молбата-уточнение към нея се твърди накратко следното:

На 02.03.2010 г. по изп. дело № 439/2009 г. по описа на горепосочения ЧСИ е обявен купувачът по публична продан, започнала на 28.01.2010 г. и завършила на 01.03.2010 г.), на първия етаж от ТК „З”, гр. Кърджали, кв. „Възрожденци”, състоящ се от търговска зала, портиерно помещение, 12 складови помещения, 3 хладилни камери, 3 санитарни възела, вътрешен коридор със стълбище към сутерена, два товарни асансьора, с обща застроена площ 1003,54 кв. м. Целият комплекс бил собственост на „Т. К” ООД, като имотът бил включен в капитала на това дружество. Дружеството-жалбоподател било закупило по реда на общинската приватизация 80% от дяловете в капитала на „Т. К” ООД, поради което посоченият имот бил ипотекиран в полза на община Кърджали, за да се обезпечи вземането на общината срещу „Р. 98” . Община Кърджали била взискател по изпълнителното дело. Изпълнителното дело било образувано въз основа на решение на Районен съд – Кърджали по ч. гр. д. № 391/2009 г., по което съдът бил издал заповед за незабавно изпълнение.

На 04.03.2010 г. било издадено постановление за възлагане на продадения етаж.

На първо място, съдебният изпълнител не бил изпратил призовка за доброволно изпълнение на „Т. К” ООД, което дружество имало качеството на ипотекарен длъжник по делото и въз основа на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК върху него се простирали пределите на изпълнителния лист. Така било засегнато правото на ипотекарния длъжник да плати доброволно и по този начин да спаси имота си. Визираното нарушение засягало и правата на жалбоподателя „Р. - 98” , тъй като за него било от значение да се използват всички възможности, които законът дава за доброволно изпълнение на задължението; това нарушение било опорочило целия изпълнителен процес, включително извършената продан и издаденото постановление за възлагане.

На второ място, взискателят бил поискал съдебният изпълнител да извърши продан на ТК „Зорница” и то на целия търговски обект, въпреки че за имота имало три отделни идентификатора, същият представлявал един имот, с общи инсталации и пр. Съдебният изпълнител обаче продал само част от имота.

На трето място, в началото на протокола за опис на имота се посочвало, че се описва целият имот, а от по-нататъшния текст се виждало, че се описва само част от него, която е продадена. Продаден бил имот, който не бил описан. След публичната продан на посочения етаж ползването на останалата част от комплекса ставало нефункционално и това затруднявало продажбата й.

На следващо място, вещото лице не следвало да даде устна оценка на имота, при положение, че се описвала само част от него, а и не ставало ясно как това вещо лице е приело, че се касае за самостоятелен имот. Самата оценка била силно занижена. Нямало акт на ЧСИ, с който да е назначил вещо лице, а такъв следвало да има, предвид разпоредбата на чл. 468, ал. 2 вр. чл. 485 от ГПК, при което положение нямало назначено вещо лице и оценката била дадена на практика от трето лице.

На пето място, в протокола за опис било посочено, че за пазач е назначено „Т. К” ООД, но никой от дружеството не бил присъствал и в протокола липсвал подпис за „пазач”.

На шесто място, на 23.12.2009 г. взискателят бил поискал спиране на производството по изпълнителното дело за един месец, като на същата дата съдебният изпълнител бил спрял производството. Още на 22.01.2010 г. обаче ЧСИ вече бил обявил продажбата на РС - Кърджали и на Общината. Въпреки разпоредбата на чл. 434 от ГПК съдебният изпълнител не издал постановление за възобновяване на производството, нито пък съставил протокол с дата за обявяване на проданта. Докато не се било възобновило производството, действия по него не можели да се извършват, поради което всички извършени след 23.12.2009 г. действия на съдебния изпълнител по изпълнителното дело били незаконосъобразни и следвало да се отменят.

На следващо място, за времето на публичната продан (28.01.2010 г. – 01.03.2010 г.) на сградата на имота нямало обявление за проданта.

На осмо място, по изпълнителното дело бил приложен акт за поставяне на обявление относно продажба, но на сутеренния етаж от ТК „З”. Този акт бил съставен по съвсем друго иþпълнително дело. Това водело до липса на достоверност на актовете на съдебния изпълнител.

На девето място, нито в плика, в който било подадено единственото предложение за закупуване на имота при проданта, нито някъде другаде по изпълнителното дело можело да се открият данни за търговското дружество – купувач. Нямало представено удостоверение за актуално състояние, не било ясно на кого продава съдебният изпълнител, поради което липсвал легитимиран купувач. Този липсващ купувач обаче бил обявен за купувач и с обжалваното постановление за възлагане съдебният изпълнител му бил възложил имота. Нямало какъвто и да било акт на собственика на капитала, с който да е взето решение за участие в търга, а представеното пълномощно не можело да подмени волята на собственика на капитала, която следвало да се обективира в решение. В случая не били спазени изискванията относно специалните форми на представителство, предвидени в ТЗ. В пълномощното нямало и изрично посочване на имота, което било изискуемо при всяка сделка с недвижим имот, още повече, когато се касаело за съдебна процедура. Не ставало ясно каква е била волята на упълномощителя и дали той би се съгласил да придобие само част от имота. Лицето, което било пълномощник на купувача, не отговаряло на условията на чл. 32 от ГПК. Освен това, в протокола за постъпилите наддавателни предложения било записано, че се е явило „С” ЕООД, но не било изписано кое физическо лице се е явило. Купувачът не се бил идентифицирал с БУЛСТАТ.

На следващо място, проданта била обявена и извършена на цена по-ниска от 75% от цената, дадена от вещото лице. Редуцираната цена по изпълнителното дело обаче включвала и ДДС, защото нищо не било посочено изрично за дължимия ДДС и при разпределяне на получените суми съдебният изпълнител щял да преведе по сметка на Държавата ДДС, като по този начин взискателят щял да получи по-малка сума от тази, която му се следва.

Изложеното по-горе е преценено от жалбоподателя като наличие на съществени процесуални нарушения, опорочаващи освен съответните, посочени по-горе, действия, също и последвалите ги определяне на купувач и постановление за възлагане.

С жалбата е направено искане да бъде прието като доказателство копие на акт на секретар при КРС за поставено обявление за продажба на сутеренен етаж, което било приложено по изпълнителното дело. Иска се още да бъде допуснато назначаването на СТЕ, която да установи има ли одобрени архитектурни проекти в Община Кърджали за разделянето на Комплекс „З” на отделни самостоятелни обекти и продаденият първи етаж от комплекса самостоятелен обект ли е по проектна документация, като експертът даде заключение и за пазарната стойност на обекта към датата на извършване на описа. Също така е направено искане за допускане разпит – при условията на довеждане - на двама свидетели с оглед установяване липсата на обявления върху имота за извършваната продан. С оглед на доказателствените искания е направено и искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Към жалбата са приложени копие от удостоверение за регистрация по ДДС на „Т К” ООД и УАС на „Р. 98” .

От страна на взискателя Община Кърджали е подадено възражение, но същото е извън срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК, поради което не следва да бъде разгледано. Възражения не са подадени и при изпращането на препис от молбата-уточнение на взискателя с оглед даване на възможност на последния за подаване на възражения отново по реда на чл. 436, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Съдебният изпълнител, чиито действия се обжалват, е изпратил на съда изпълнителното дело като е приложил писмени обяснения. В обясненията са изброени всички процесуални действия по изпълнителното дело. Съдебният изпълнител, чиито действия се атакуват, излага накратко следното становище:

На първо място, счита за недопустима жалбата, доколкото обжалваните от длъжника действия не попадали в нито една от изброените в чл. 435 от ГПК хипотези. Излага становище, че на третото лице (визирайки „Търговия К” ) не следвало да бъде връчвана призовка, доколкото същото не било страна по изпълнението. И жалбоподателя, и „Т К” ООД били уведомени за насрочване на описа върху въпросния имот с уведомления за това. На „Търговия К” ООД не следвало да се връчва покана за доброволно изпълнение, а уведомление (за насрочване на описа). Било видно от протокола за опис на недвижимия имот, че е присъствал процесуален представител на Община Кърджали, който бил поискал от съдебния изпълнител описването на част от имота. ГПК не изисквал, при ползване на вещо лице с оглед даване на оценка на описвания имот, същото лице да даде писмено заключението си. За даване на оценката в случая бил ползван лицензиран оценител. От тръжната документация се удостоверявало, че упълномощеното лице има съответните правомощия; удостоверението за актуално състояние било с валиден срок. Видно било от делото, че обявления за публичната продан били поставени на всички, предвидени от закона места.

Преди да пристъпи към обсъждане на въпросите по същество, поставени с процесната жалба, настоящият съдебен състав следва да извърши преценка на това дали и в коя част подадената жалба е допустима. За да извърши тази преценка, съдът следва да има предвид чл. 435 от ГПК, където са регламентирани случаите, при които въобще е налице правото на жалба срещу действията на съдебния изпълнител, а именно – кои лица, в кои случаи и на какви основания могат да обжалват действията на съдебния изпълнител. Следва да се има предвид и това, че в законовата уредба на материята относно обжалването на действията на съдебния изпълнител в изключително висока степен е застъпено диспозитивното начало и съдът е ограничен от посочените в съответната жалба основания. Съобразявайки твърденията, изложени в подадените жалба и молба-уточнение от дружеството–жалбоподател, чрез неговия процесуален представител, както и изложените там основания и направени искания, настоящият съдебен състав стигна до извода, че жалбата е частично недопустима относно обжалването на следните действия на съдебния изпълнител: извършване на опис на първия етаж от ТК „З”, находящ се в гр. Кърджали, кв. „Възрожденци”, на 18.12.2009 г., включително определяне на началната цена, от която следва да започне наддаването при публична продан на посочения етаж от ТК „З”; обявлението за продан, въз основа на което е извършена проданта на споменатия етаж от ТК „Зорница”; протоколното постановление за определяне на купувач на горепосочения етаж от 02.03.2010 г. Визираните процесуални действия не подлежат на обжалване от жалбоподатля по настоящото производство на нито едно от посочените в чл. 435 от ГПК основания. По-конкретно, случаите, при които длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител, са посочени в алинеи 2 и 3 на чл. 435 от ГПК. От съответните законови текстове е видно следното: съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. С това се изчерпват случаите, при които обжалването от страна на длъжника е допустимо. В процесния случай длъжникът не обжалва постановление за налагане на глоба, не обжалва насочване на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо, не обжалва отнемане на движима вещ или отстраняване от имот (като се има предвид, че визираният в жалбата имот е собственост не на длъжника, а на третото лице „Т К” ООД и като се има предвид, че в случая под „отстраняването от имот” законодателят има предвид процесуалното действие по чл. 522, ал. 1, изр. 2 от ГПК). В тази си част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – частично прекратено. В частта относно частичното прекратяване на производството и частичното оставяне без разглеждане на подадената жалба настоящото решение има характер на определение.

Единствено посочената в чл. 435, ал. 3 от ГПК хипотеза на обжалване на постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, може да намери приложение относно обжалваното постановление за възлагане на съдебния изпълнител от 04.03.2010 г. В тази си част жалбата е допустима за разглеждане. Същата е подадена в рамките на срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от лице, което има право да обжалва постановлението за възлагане (видно от материалите по изпълнителното дело, дружеството-жалбоподател има качеството на длъжник по това дело) и при спазване на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4, 7 и чл. 261 вр. чл. 436, ал. 4 от ГПК. Поради това само в тази си част жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Доколкото относно част от действията на съдебния изпълнител жалбата въобще не следва да се разглежда по същество, то и не следва да бъдат уважени доказателствените искания относно назначаване на експертиза, разпитване на свидетели и приемане като доказателства на приложените към жалбата копие на акт на секретар при РС - Кърджали за поставено обявление за продажба на сутеренен етаж, както и на копие от удостоверение за регистрация по ДДС на „Т К” ООД (доколкото и такова искане е направено от жалбоподателя, макар и не изрично, с прилагането на това копие към жалбата). Респективно – във връзка с отбелязаното по-горе относно разпита на свидетелите и назначаването на експертизата – не се налага делото да бъде насрочвано за разглеждане в открито заседание, а съдът следва да се произнесе в закрито заседание по реда на чл. 437, ал. 1, пр. 1 от ГПК.

От изложеното по-горе за частична недопустимост на жалбата следва и това, че в настоящото изложение по-нататък подлежат на обсъждане единствено тези доказателствени материали, които са относими към предмета на тази част от жалбата, която следва да бъде разгледана по същество в настоящото производство.

Видно от приложеното към изпълнителното дело (на л. 167 и 168) Удостоверение с изх. № *4107 на АВ, „С” ЕООД с ЕИК *********, със седалище България, гр. Кърджали, с адрес на управление ул. „Васил Левски” № 3, . 6, ап. 18, е с управител Ю. К., с дата на раждане 05.04.1958 г., турски гражданин.

Видно от пълномощно с нотариална заверка на подписа от 09.10.2009 г., Ю. К, гражданин на Р. Турция, роден на 05.04.1958 г. (с посочени и други данни), в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „С ЕООД – Кърджали с ЕИК *********, упълномощава Д. И. А. с ЕГН * (с посочени и други данни) с различни права по отношение на дружеството, между които да участва в „търгове за продажба на имоти и други движими вещи от”… „частни съдебни изпълнители”… „като подава заявление за участие и други необходими документи”… Пълномощникът е упълномощен „да закупува от името на дружеството недвижими имоти от трети лица за договорена от него цена”. Посочено е и това, че изброените права (с които се упълномощава упълномощения) са само примерни не ограничават представителната власт на пълномощника. Пълномощното е безсрочно и има сила до едностранното му оттегляне.

Видно от приемно-предавателен протокол от 02.03.2010 г. ЧСИ Р. С. е получил от деловодител в РС – Кърджали 1 брой наддавателно предложение с вх. № 1292/01.03.10 г.

Видно от приложен по изпълнителното дело пощенски плик, с горепосочения входящ номер е заведено наддавателно предложение по и. д. № *439 до ЧСИ Р. С., рег. № 812, р-н на действие ОС – Кърджали, от „С” ЕООД с БУЛСТАТ *********, гр. Кърджали, ул. „Васил Левски” № 3.

Съгласно приложеното наддавателно предложение от посоченото дружество до споменатия съдебен изпълнител, същото предложение е подадено от пълномощника на управителя Ю. К. – Д. И. А. Наддавателното предложение се отнася до публична продан на имот - Първи етаж от супермаркет „З”, находящ се в гр. Кърджали, кв. „Възрожденци”, състоящ се от: търговска зала, портиерно помещение, 12 складови помещения, 3 хладилни камери, 3 санитарни възела, вътрешен коридор със стълбище към сутерена и 2 товарни асансьора, свързващи сутерена и I етаж, с обща застроена площ на етажа съгласно кадастрална схема – 1003,54 кв. м., за сумата от 588950 лева. Към предложението са приложени уведомително писмо за внесен задатък в размер на 10% от обявената цена по банкова сметка на съдебния изпълнител, горепосочените пълномощно и УАС.

Съгласно ¤ротокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения на купувач по изпълнителното дело съдебният изпълнител, на 02.03.2010 г., в присъствие на (единственото посочено) явило се лице „С” ЕООД (с посочен БУЛСТАТ *********), е отворил постъпилите запечатани в пликове наддавателни предложения за насрочената публична продан от 28.01.2010 г. до 01.03.2010 г. на гореописания недвижим имот - първи етаж от супермаркет „З. Посочената начална цена, от която ще започне наддаването, е в размер на 588900 лева, явяваща се 75% от пазарната стойност на имота, определена от ЧСИ въз основа на дадено устно заключение от вещо лице, отразено в протокола за опис. Като първо наддавателно предложение (и единствено) е отразено това на „С” ЕООД с БУЛСТАТ *********, с внесен задатък на 01.03.2010 г. в размер на 58890,00 лева, като предложението е за сумата от 588950 лева. Това дружество е обявено за купувач с протоколно постановление на съдебния изпълнител от същата дата, материализирано в същия протокол.

Съгласно приложеното Постановление за възлагане на процесния имот от 04.03.2010 г., издадено от ЧСИ Р. С, обжалването на което е предмет на разглеждане по същество в настоящото производство, имотът е възложен на горепосоченото дружество „С ЕООД.

Горните доказателства представляват официални документи, ползващи се със съответната формална и материална доказателствена сила и доколкото същите не са оборени, то следва да бъдат кредитирани от настоящия съдебен състав.

От приложените и описани по-горе УАС относно „САБА” ЕООД и пълномощно от управителя на това дружество е видно, че Д. И А е бил надлежно упълномощен да участва в публичната продан от управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството „С” ЕООД. Освен упълномощаването със споменатото по-горе право да участва в търгове, провеждани от частни съдебни изпълнители, на пълномощника е дадено изрично правото „да закупува от името на дружеството недвижими имоти от трети лица за договорена от него цена”. В същото пълномощно изрично е отразена волята на упълномощителя в смисъл, че изброените права са само примерни, пълномощното следва да се счита за генерално и изброяването не ограничава правата на упълномощения.

По никакъв начин не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя относно това, че в случая следвало да има решение на собственика на капитала за участието в проданта (наречена от жалбоподателя „търг”). Собственикът на капитала е взел решение да упълномощи друго лице да извършва неопределен кръг от действия, включващи се в правомощията на упълномощителя като едноличен собственик и управител на „С” ЕООД. Не може да бъде споделен и доводът, че следвало в решението да има изрично посочване на имота. Не става ясно въз основа на какво жалбоподателят прави този извод, но такова изискване законът не съдържа. Законът съдържа изискване за форма на пълномощното, когато същото се отнася до придобиване или разпореждане с недвижими имоти (чл. 37 от ЗЗД) – която форма в случая е спазена, но не и изрично упълномощаване с посочване на конкретен имот.

Във връзка с довода на жалбоподателя, че пълномощното не било представено в АВ и не се касаело до специалните форми на представителство съгласно ТЗ, то настоящият съдебен състав счита, че Джейлян Али представлява търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ спрямо „С” ЕООД, която форма на упълномощаване не е свързана със задължително вписване в АВ. Пълномощното на Джейлян Али отговаря на изискванията на ТЗ.

Що се отнася до довода на жалбоподателя, че пълномощникът Али не бил сред лицата по чл. 32 от ГПК, то следва да бъде отбелязано, че представителството на последния не е от видовете, визирани в посочената разпоредба. Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. чл. 28 - 36 от ГПК уреждат процесуалното представителство, когато става дума за съдопроизводствени действия, а не такива, които се развиват пред такъв орган на публичната власт, който стои извън системата на съдебната власт, като съдебния изпълнител. Аргументът на жалбоподателя би бил основателен, ако ставаше въпрос за подаване на жалба против действията на съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство; това действие щеше да бъде съдопроизводствено и разпоредбите на чл. 32 от ГПК относно представителството по пълномощие биха намерили приложение. Случаят обаче не е такъв. Освен това, правилото на чл. 32 от ГПК намира приложение, когато става дума за такива производства, по които участващите имат качеството на страни. Процедурата по наддаването сама по себе си не представлява такова производство. Отделните наддавачи нямат качеството на страни в тази процедура.

На следващо място, следва да бъде обсъден и доводът, изложен в процесната жалба, че не ставало ясно каква точно била волята на упълномощителя предвид изложеното по-горе относно твърдението на жалбоподателя за несъответствие между първоначалното искане на взискателя за изпълнение върху целия недвижим имот, посочването на целия имот в протокола за опис и последващото продаване само на част от имота. Тук следва да се посочи, че упълномощителят, видно от текста на обсъденото по-горе пълномощно, е изразил волята си да оправомощи в максимална степен търговския пълномощник да действа по негово усмотрение що се отнася до обичайната дейност на дружеството, включително закупуване на недвижими имоти. Както вече беше изложено, няма никакво законово изискване упълномощаването да се отнася до конкретен недвижим имот. Какъв имот ще придобие за дружеството пълномощника решава единствено той - по силата на пълномощното.

Освен това дружеството-наддавач, от името на което е действал пълномощникът Али, е надлежно индивидуализирано по изпълнителното дело, по което е представено УАС на „САБА” ЕООД.

Във връзка с довода на жалбоподателя, че в протокола за обявяване на наддавателните предложения било посочено, че се явява „С” ЕООД, но не и кое физическо лице се е явило за това дружество, се налага да бъде отбелязано, че ГПК не въвежда нито в чл. 434, нито в чл. 492, ал. 1, изр. 2 изискване за посочване на физическото лице, което се е явило. Съгласно чл. 492, ал. 1, изр. 2 от ГПК в протокола за обявяване на постъпилите наддавателни предложения се вписват наддавачите. В случая наддавач е не лицето-пълномощник Джейлян Али или пък някое друго физическо лице, а дружеството „С” ЕООД, което е вписано в протокола и което е обявено за купувач. Всички права и задължения във връзка с възлагането на имота възникват за това дружество.

Като съобрази изложеното по-горе съдът намира, че наддаването при публичната продан, в резултат на която е издадено обжалваното постановление за възлагане, е извършено надлежно и жалбата, в частта, в която същата е допустима съгласно изложеното по-горе, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ето защо съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от „Р. - 98” , ЕИК *********, със седалище гр. Кърджали, с адрес на управление ул. „И. В.” № 2, представлявано от В. Д. Й., ЕГН *, срещу действия на ЧСИ Р. С. с рег. № 812 на КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд – Кърджали, по изп. д. № 439/2009 г. по описа на същия съдебен изпълнител, В ЧАСТТА Й, с която се обжалват: извършване на опис на първия етаж от ТК „З”, находящ се в гр. Кърджали, кв. „Възрожденци”, на 18.12.2009 г., включително определяне на началната цена, от която следва да започне наддаването при публична продан на посочения етаж от ТК „З”; обявлението за продан, въз основа на което е извършена проданта на споменатия етаж от ТК „З”; протоколното постановление за определяне на купувач на горепосочения етаж от ТК „З” от 02.03.2010 г., като

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата В ЧАСТТА Й, с която се иска отмяна на постановление от 04.03.2010 г., издадено от посочения съдебен изпълнител по горното изпълнително дело, за възлагане на недвижим имот, а именно - първи етаж от супермаркет „З”, находящ се в гр. КърджалÞ, кв. „Възрожденци”, състоящ се от: търговска зала, портиерно помещение, 12 складови помещения, 3 хладилни камери, 3 санитарни възела, вътрешен коридор със стълбище към сутерена и 2 товарни асансьора, свързващи сутерена и I етаж, с обща застроена площ на етажа съгласно кадастрална схема – 1003,54 кв. м.

Решението, в частта, с която жалбата се оставя частично без разглеждане и частично се прекратява производството, има характер на определение и като такова подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив чрез Окръжен съд – Кърджали.

В останалата му част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.