Определение по дело №380/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Стела Александрова Динчева
Дело: 20207220700380
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Определение №

 

Град Сливен, 04.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Сливен в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм. дело № 380 по описа за 2020 година съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК.

Образувано е по постъпила жалба от Б.Г.Д. *** против решение № 132/31.07.2020 год. на Директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. срещу АУЗ № П-02002019216917-135-001/03.04.2020 год. и административното производство по жалбата е прекратено.

В оспорването се твърди, че жалбата на лицето срещу АУЗ № П-02002019216917-135-001/03.04.2020 год. е подадена в законоустановения срок видно от датата на пощенското клеймо-27.05.2020 год. Прави се искане съдът за отмени обжалваното решение и да се даде възможност на лицето да се защити.

Административният орган Директорът на ТД на НАП Бургас чрез пълномощник в писмена молба по делото изразява становище, че жалбата на лицето срещу решение № 132/31.07.2020 год. на Директора на ТД на НАП Бургас е просрочена, тъй като същото е връчено на 12.08.2020 год., а жалбата е подадена на 08.10.2020 год. 

Административен съд Сливен след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства намира за установено следното:

Жалбата срещу решението е преценена като допустима съгласно определение № 721/20.01.2021 год. постановено по адм.д. № 476/2021 год. по описа на ВАС, VIII отделение, поради което съдът намира, че следва да извърши преценка относно нейната основателност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С обжалваното решение № 132/31.07.2020 год. на Директора на ТД на НАП Бургас административният орган е оставил без разглеждане жалба вх.№ 94-С-56/01.06.2020 год. по описа на ТД на НАП Бургас подадена срещу АУЗ № П-02002019216917-135-001/03.04.2020 год. и е прекратил административното производство по делото като е приел, че същата е подадена след законоустановения срок. За да постанови акт в този смисъл органът е приел, че АУЗ № П-02002019216917-135-001/03.04.2020 год. е връчен на задълженото лице на 08.04.2020 год. видно от обратната разписка. Съобразно чл.22, ал.6 от ДОПК срокът за обжалване започва да се брои от 09.04.2020 год. и изтича на 22.04.2020 год. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год. и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 год. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативните актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Отмяната на извънредното положение е обявено на 13.05.2020 год. Директорът на ТД на НАП Бургас счита, че срокът за обжалване на АУЗ № П-02002019216917-135-001/03.04.2020 год. започва тече от 14.05.2020 год. и изтича на 27.05.2020 год. – сряда присъствен ден. Жалбата срещу акта е подадена на 29.05.2020 год. видно от пощенското клеймо, поради което същата се явява просрочена. Като е приел това административният орган е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил административното производство.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд – Сливен намира следното от правна страна.

Оспореното решение е издадено от компетентен органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.

За разрешаването на настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено, че действително на 24.03.2020 год. е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. като му е придадено обратно действие – от 13.03.2020 год. и с разпоредбата на чл. 3, т. 1 са спрени процесуалните срокове по съдебните производства, с т. 2 давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания, а с т. 3 – сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган в административно производство на страна или участник.

Съгласно чл.4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. "Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение: 1. сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти; 2. действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение. ".

Действително, на пръв поглед е налице припокриване на текстовете на чл. 3, т. 2 и чл. 4, т. 1 /в редакцията ДВ, бр. 28 от 2020 год. в сила от 13.03.2020 год./, в частта, в която първата разпоредба /чл. 3, т. 2/ предвижда спиране на други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, а втората разпоредба /чл. 4, т. 1/ предвижда удължаване с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. От една страна обаче, е налице разлика между спиране и удължаване на срокове, а от друга, дори и да е било налице такова припокриване, то същото е отстранено с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. /ДВ, бр. 34 от 2020 год. в сила от 09.04.2020 год./, където текстът "други срокове" е отменен и по отношение на сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения за частноправни субекти, които изтичат по време на извънредното положение, липсва предвидено спиране, а е налице единствено и само удължаване, съгласно останалата да действа разпоредба на чл. 4, ал. 1. Или срокът на жалбоподателя за обжалване на АУЗ № П-02002019216917-135-001/03.04.2020 год. връчен на 08.04.2020 год. започва да тече от 09.04.2020 год., когато влиза в сила промяната. На тази дата обаче все още е в сила извънредното положение, поради което приложение следва да намери отново разпоредбата на чл. 4, ал. 1, съгласно която се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражнявате на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти.

При това положение съобразявайки текстовете на чл. 3 и чл. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците /Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 год. в сила от 14.05.2020 год./ се навежда единствения възможен извод, а именно, че чл. 3, т. 1 касае само процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни дела, т. 2 касае давности срокове, т. 3 – сроковете в административните производства, но не всички, а само тези, които са за изпълнение на указания, докато чл. 4 урежда всички останали срокове, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, към които срокове без всякакво съмнение следва да бъде отнесен и срокът по чл. 106, ал. 2 от ДОПК.

С оглед на всичко изложено до тук следва да се приеме, че депозираната на 29.05.2020 год. жалба срещу АУЗ № П-02002019216917-135-001/03.04.2020 год. е в предвидения в чл. 106, ал. 2 от ДОПК срок, тъй като АУЗ е връчен на 08.04.2020 год. и 14-дневният срок за неговото обжалване е изтичал на 22.04.2020 год., т. е. по време на извънредното положение, което е отменено считано от 14.05.2020 год., съответно на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците /Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 год. в сила от 14.05.2020 год./, срокът, който е изтичал на 22.04.2020 год. следва да се счита за продължен до 14.06.2020 год. /един месец след отмяната на извънредното положение/, а жалбата срещу акта, както вече се посочи, е депозирана на 29.05.2020 год., т. е. в законоустановения срок.

Като не е съобразил горепосочените обстоятелства при постановяване на оспореното решение административният орган е постановил един неправилен административен акт. Оспореното решение на директора на ТД на НАП Бургас ще следва да се отмени и преписката да се върне на органа за произнасяне по същество.

Във връзка с гореизложеното Административен съд Сливен на основание чл.147, ал.3 от ДОПК

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ решение № 132/31.07.2020 год. на Директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. срещу АУЗ № П-02002019216917-135-001/03.04.2020 год. и административното производство по жалбата е прекратено.

ВРЪЩА административната преписка на Директора на ТД на НАП Бургас за произнасяне по същество по жалбата против АУЗ № П-02002019216917-135-001/03.04.2020 год.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ