Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260152
гр.Бургас, 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 3953 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по жалба на А.Х.Х. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 20-0769-003035/02.09.2020 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление се атакува като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и доразвива доводите за незаконосъобразност и неправилност.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В становище, изпратено заедно с административнонаказателната преписка, се излага становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което се прави искане за неговото потвърждаване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (видно от разписката на л.5 – НП е връчено на жалбоподателя на 16.09.2020 г., като жалбата е депозирана още същия ден). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
Във връзка с подаден сигнал по вътрешния полицейски ефир за водач, който управлявал МПС марка „Мазда“ без регистрационни номера в централната градска част на гр.Бургас, полицейски служители от Пето РУ към ОД на МВР-Бургас, сред които и св.М.Ч., били изпратени с цел евентуалното му установяване. С оглед данните, с които разполагали за улиците, по които се придвижвал, св.Ч. и неговия колега спрели със служебния им автомобил на бул.“Демокрация“ в частта му, в която образувал кръстовище с ул.“Дунав“. Непосредствено след това, на бул.“Демокрация“ в посока бул.“Стефан Стамболов“, след ляв завой от ул.“Дунав“, излязъл лек автомобил марка „Мазда“, който бил без регистрационни табели и с номер на рама ***. Полицейските служители установили, че водач бил жалбоподателят А. Х.Х., който им посочил, че отивал в Сектор „Пътна полиция“, за да регистрира колата. Тъй като автомобилът бил без регистрационни номера, полицейските служители сигнализирали колегите си от Сектор „Пътна полиция“. Последните дошли на място, като сред тях бил и св.Д.П.В.. Непосредствено след това, полицейските служители от Пето РУ напуснали мястото, като до този момент там на място не е имало репатриращ автомобил. Такъв дошъл впоследствие, като бил управляван от св.Димитър Желязков Неделчев. Св.В. съставил АУАН с бланков № 692346 / 10.03.2020 г., в който посочил, че А.Х. на 10.03.2020 г. управлявал лек автомобил марка „Мазда“ с номер на рама ***, който не бил регистриран по надлежния ред и бил без табели с регистрационни номера, в гр.Бургас, при кръстовище, образувано между бул.Демокрация“ и ул.“Дунав“ в посока бул.“Стефан Стамболов“. Според актосъставителя, тази фактическа обстановка изпълвала състава на административното нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го разписал без възражения, а посочил, че ще депозира такива впоследствие.
Впоследствие Х. депозирал „сведения“ /л.11/, в които посочил, че на 08.03.2020 г. е закупил процесния автомобил за подарък на дъщеря си. Тъй като следвало да го регистрира, потърсил помощ, за да бъде пренесен с помощта на репатриращ автомобил до Сектор „Пътна полиция“. С оглед на това, че в близост до дома му имало строеж, влизането на репатриращия автомобил било невъзможно, поради което се бил разбрал с водача на същия да го премести на бул.“Демокрация“, което било на 150 метра от дома му и от където е следвало да бъде натоварен. Към „сведението“ били приложени Договор за покупко-продажба на лекия автомобил, фактура, касова бележка и Свидетелство за регистрация част I /л.12-15/.
За случая била образувана преписка, като резултатът бил докладван в РП-Бургас. С постановление от 01.06.2020 г. (л. 18) наблюдаващият прокурор преценил, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради което отказал да образува наказателно производство.
Въз основа на АУАН и на постановлението на БРП, на 02.09.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена и в акта, поради което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на разпитаниите свидетели. Съдът кредитира показанията им, като
отчита, че действително, предвид изминалия дълъг период от време от извършване
и установяване на нарушението, е възможно да нямат спомени за някои факти. Именно
поради изминалото време, съдът намира, че св.В. не си спомня, че на място е
имало репатриращ автомобил. Според съда, предвид показанията на св.Неделчев и
св.Ч., по несъмнен начин се установи, че на място е пристигнал репатриращ
автомобил с цел извозване на процесното МПС до Сектор „Пътна полиция“. Съдът обаче
не дава вяра на твърденията на жалбоподателя, че целта му е била да стигне
единствено до бул.“Демокрация“ с автомобила, от където е следвало да бъде
натоварен и извозен. Действително, от момента на спирането му от полицейските
служители на Пето РУ, установяване на самоличността му от тях, пристигане на
служителите на Сектор „Пътна полиция“ и съставяне на АУАН, е изминал един дълъг
период от време. Перидо, който е напълно достатъчен, след установяване на
нарушението, жалбоподателят да извика репатриращ автомобил и същият да
пристигне. Свидетелят Ч. заяви, че на място не е видял такъв автомобил, а е
разбрал впоследствие от своите колеги, че такъв е пристигнал на място. Св. Н. от друга страна твърди, че
за не повече от 5 минути, считано от обаждането на клиента, е отишъл на
мястото, от където е следвало да натовари лекия автомобил. Действително и
св.Неделчев съобщава, че са имали уговорка Х. да изведе автомобила до
най-близкото място от тях с цел по-лесното натоварване. Според съда обаче, тази
уговорка е била направена изрично от Х. с цел подсигуряване на твърдяната от
него теза и избягване на административнонказателна отговорност.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр. Бургас, която към дата 02.09.2020 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът не споделя възраженията за нарушена разпоредба на чл.40, ал.1-3 от ЗАНН, както и чл.42, т.7 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели, които от показанията на св.Ч., се установява да са присъствали по време на констатиране на нарушението.
Неоснователен е и доводът, че е необходимо задължително в АУАН да бъде посочен точния номер на улицата, до който е извършено административното нарушение. Видно от акта и НП, изрично е посочено, че проверката е била извършена и нарушението е било констатирано на кръстовището, образувано между бул.“Демокрация“ и ул.“Дунав“, което е повече от изчерпателно и не оставя никакви съмнения и не създава никакви трудности пред съда или пред нарушителя да разберат, къде точно се твърди да е било извършено нарушението. По-детайлната индивидуализация на мястото е ненужна, доколкото по никакъв начин не би се отразила на съставомерността на извършеното. Всички факти в АУАН и НП са поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере какво „обвинение” му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е била ограничена.
Видно е от материалите, в частност и от съобщение с рег.№769000-18164/03.09.2020 г., след съставяне на АУАН, АНО не е извършвал никакви действия докато делото е било в Районна прокуратура за преценка наличие на извършено престъпление. Едва след съставяне на постановление от 01.06.2020 г., АНО е преценил, че следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „Мерцедес“ безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване (в гр. Бургас). Жалбоподателят не оспорва и факта, че собствеността на автомобила е била придобита няколко дни преди това от неговата дъщеря чрез него, тъй като той го е купил на нейно име като подарък. Не оспорва и обстоятелството, че същият е бил без табели с регистрационен номер, както и че не е бил регистриран, но въпреки това го е управлявал. Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.
В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (действала към момента на извършване на нарушението) е предвидено наказание „Глоба“ в размер от 200 до 500 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Макар жалбоподателят да е бил санкциониран многократно с електронни фишове, АНО е наложил двете кумулативни санкции в минималния възможен размер, поради което следва да бъдат потвърдени в този им вид.
На последно място съдът счита, че така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението е типично за вида си, като дори в жалбата не се съдържат твърдения за някакви обстоятелства, които да водят до занижаване на обществената опасност на извършеното. Освен това, независимо, че жалбоподателят е управлявал въпросното МПС на кратко разстояние, то дейността му може да бъде определена като такава със завишена обществена опасност, предвид обстоятелството, че същото не е било минало технически преглед и не се е знаело какво е неговото техническо състояние.
Предвид изложеното съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно издадено, поради което следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-003035/02.09.2020 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на А.Х.Х. с ЕГН: **********, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.