№ 1007
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110169030 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от С. К. М.,ЕГН
**********,с адрес гр.С(**********),срещу И. Б. П.,с адрес гр.(**********),с
искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 5000
лева,представляваща възнаграждение за труд,положен в периода между
18.09.2015 г. до 29.12.2015 г.
В исковата молба се твърди,че на 18.09.2015 г. ответникът посетил
работното място на ищеца,който е негов племенник и го убедил страните да
сключат договор,съгласно който ответникът прехвърля свой недвижим имот,а
ищецът да гледа и издържа ответника. Ищецът сочи,че със свой труд
направил бетонов постамент,върху който била инсталирана готова къща тип
контейнер. Твърди се,че на 05.10.2016 г. страните са сключили
договор,обективиран в нотариален акт. Ищецът сочи,че ответникът предявил
иск и развалил сключения договор,което поражда интереса на ищеца да
претендира заплащане на положения труд. Моли съда да уважи предявения
иск.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище
за неоснователност на иска – ответникът заявява,че ищецът не е полагал труд
в дворното място,а павилионът е закупен и монтиран от (**********)за което
ответникът е заплатил дължимите парични суми. Формулирано е възражение
за давност като се твърди,че искът е предявен повече от пет години след
извършване на строителномонтажните работи. Моли се съдът да постанови
решение,с което да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Видно от нотариален акт от 05.10.2016 г.,в същия е обективиран
1
договор за издръжка и гледане,съгласно който И. Б. П. се задължава да
прехвърли собствения си недвижим имот,представляващ поземлен недвижим
имот с идентификатор 00357.5346.1309 заедно с всички подобрения в него –
поставяне и монтиране на преместваем павилион за временно обитаване с
площ от 33 кв.м.,а С. К. М. се съгласява да поеме гледането и издръжката на
И. Б. П.,а прехвърлителят запазва правото си на пожизнено и безвъзмездно
право на ползване.
Приет е договор за кредит експресо № 424084598760,сключен между
„(**********),като кредитор,и С. К. М. и С. (**********) М.,като
кредитополучатели,за сумата от 3000 лева от 30.09.2016 г. до 30.03.2018 г.
С решение от 09.09.2019 г.,постановено по гражд.дело № 13999/2018 г.
по описа на СРС,31 състав,е развален на основание чл.87,ал.3 от ЗЗД
договор,сключен между И. Б. П. и С. К. М. по време на брака му със С. С.
М.,за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 05.10.2016 г. Решението съдържа отбелязване,че е влязло в сила на
20.03.2021 г.
Представено е разрешение от 04.11.2015 г.,издадено на И. Б. П. за
поставяне на павилион за временно обитаване,фактура от 09.11.2015
г.,издадена от (**********) за контейнер и фискален бон,приемо-
предавателен протокол,подписан между (**********) и И. П. на 18.12.2015 г.
относно монтажни работи за модулна конструкция,състояща се от два броя
модули.
Приети са два броя разписки,съставени от (**********) относно
заплащане от И. П. на парични суми за модулна конструкция – авансово
плащане от 8000 лева и доплащане в размер на 7650 лева от 09.11.2015 г. и от
14.12.2015 г.
В хода на производството са ангажирани гласни доказателства – от
разпита на свидетелката (**********) – бивша съпруга на ищеца М. се
установява,че някъде през м.септември 2015 г. нейният съпруг й казал за
уговорка с вуйчо му да поставят преместваем павилион. Свидетелката
(**********) е депозирала показания,че веднага започнали да ходят на
мястото,за да го чистят от бурени като мястото било чистено през
м.септември и октомври през хубавите дни. Свидетелката (**********) е
казала,че съпругът й по-често ходел – ходел след работа или преди нощна
смяна,а И. П. също е участвал в почистването,когато не е бил на работа.
Свидетелката (**********) не си спомня дали преди Нова година или до
началото на пролетта на следващата година била поставена основата за
контейнера,а след поставяне на контейнера бил направен покрив,за да
изглежда като къщичка. От разпита на свидетелката (**********) се
установява,че нейният съпруг работил,за да бъде осигурено наличие на вода в
контейнера,както и за да бъде направено стълбище. Според показанията на
свидетелката (**********) подобренията и парник са правени през 2016
г.,материалите са купувани от И. П. и от С. М.,през 2016-2017 г. в имота били
засадени дръвчета и лози. Свидетелката (**********) е казала,че основите са
изкопани и е подготвено поставянето на контейнера,който бил поръчан от И.
П. и се знаели размерите на контейнера. Разпитан в съдебно
заседание,свидетелят П. е казал,че познава С.,с когото работят заедно,покрай
С. се запознал с вуйчо му,който казал,че има намерение да прави къща в
2
Курило и да я прехвърли на С.,при което С.,когато не бил на работа ходел на
мястото,за да подготви плочата за поставяне на постройката,първият
път,когато свидетелят е посетил мястото то е било празно,а вторият път
ходил при поставяне на металната конструкция за покрива през 2017 г.
Рзпитан в съдебно заседание,свидетелят (**********) е казал,че познава И.
П.,който бил приятел с бащата на свидетеля,а е виждал С. М.,когато е идвал
при И. П.,след като купил имота И. П. го оградил,наел фирма,която да
постави бетонна плоча и контейнер,при контейнера има три стъпала. Според
свидетеля (**********) покривът е правен от И.,на когото С. е помагал.
Според показанията на свидетелката (**********) тя познава И. П. някъде от
около 2013-2014 г.,тъй като нейният брат живее срещу неговия имот,а зад
имота на И. П. е имот на нейната сестра,свидетелката е казала,че в имота има
поставен контейнер през 2015 г.,защото по същото време работели на етажа
на нейния брат. От показанията на свидетелката (**********) се
установява,че когато закупил И. мястото,то било празно,свидетелката е
видяла,отивайки при брат си,че фирма поставя контейнер,към контейнера има
три стъпала. Свидетелката (**********) е казала,че е влизала в двора,но не и
в контейнера,свидетелката не е виждала да има парапети покрай къщата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че страната ищец се е обеднила,а страната ответник се е обогатила
като обогатяването и обедняването произтичат от едно и също основание.
Искът по чл.59 от ЗЗД има субсидиарен характер и може да бъде
предявен,когато страната ищец не разполага с друг ред за защита на правото
си,а този иск е уреден,за да бъдат избегнати хипотезите на неоснователно
обогатяване. Доказването на материалноправните предпоставки – настъпило
обедняване за едната страна и настъпило обогатяване за другата страна е
възложено в тежест на ищцовата страна. Когато доказателствената тежест е
възложена на съответна страна в производството,тази страна е длъжна да
проведе пълно доказване,т.е. от доказателствата по делото да се установява
по несъмнен и категоричен начин реализирането на съответните
предпоставки,а ако не бъде проведено пълно доказване исковата претенция
подлежи на отхвърляне. Диспозитивното начало,регламентирано съгласно
чл.6,ал.2 от ГПК задължава съда да се произнесе в рамките на отправеното от
страната ищец искане,а в настоящия случай ищецът М. след дадени от съда
указания изрично е посочил,че претендира сумата от 5000
лева,представляваща дължима парична сума за лично положен от ищеца труд
в периода 18.09.2015 г. до 29.12.2015 г.,поради което по настоящото
производство съдът не би могъл да разглежда и се произнася по въпроси
извън така формулираното искане.
Софийският районен съд счита,че от съвкупния анализ на събраните в
хода на производството доказателства не може да бъде направен извод,че
искът,предявен от С. М. против И. П. е доказан,поради което исковата
претенция подлежи на отхвърляне. За да бъде уважена искова претенция за
заплащане на положен труд,а именно – по 50 лева дневно за 100
дни,ищцовата страна следва да докаже при условията на пълно доказване,че е
положен труд,да докаже обемът на положения труд,да установи видът на
3
положения труд,което има значение за остойностяването на труда. Съдът
счита,че ищецът М. в хода на производството не е ангажирал доказателства,от
които да може да бъде направен извод за обема и вида на труда,положен от
ищеца,за чието заплащане ответникът да отговаря. В тази насока съдът
намира,че следва да бъде отбелязано,че свидетелските показания на
свидетелите (**********) и П.,ангажирани от ищеца,не се явяват достатъчно
конкретни – свидетелите са депозирали показания,че когато не бил на
работа,ищецът ходел на мястото,но показанията не установяват за периода
18.09.2015 г. до 29.12.2015 г. колко дни ищецът е работил,по колко време на
ден е полагал труд,какви конкретни дейности е извършил,поради което и
исковата претенция за заплащане на парична сума,представляваща
обезщетение за положен личен труд подлежи на отхвърляне като недоказана.
Макар свидетелката (**********) да депозира показания,че ищецът М. е
участвал в закупуване на материали и в изграждането на основа за поставяне
на контейнера,както и на покрив на контейнера,доколкото ищецът в
настоящото производство претендира сумата от 5000 лева – за положен личен
труд,тези показания се явяват неотносими. Както беше посочено,съдът не би
могъл да разглежда осъдителната искова претенция за присъждане на
парична сума на основание,различно от заявеното от ищеца. Отделно от
това,следва да бъде отчетено,че към процесния период – 18.09.2015 г. до
29.12.2015 г. ищецът М. не се явява нито владелец,нито държател на имота –
към този период между страните по настоящото производство договорно
правоотношение не е съществувало,тъй като договорът за издръжка и гледане
е сключен на 05.10.2016 г.,поради което и претенцията на ищеца се разглежда
по реда на чл.59 от ЗЗД. В хипотезата на предявен иск по чл.59 от ЗЗД следва
да бъде установено имуществено разместване като при този иск се присъжда
по-малката парична сума между обогатяването и обедняването. В настоящия
случай ищецът М. твърди,че се е обеднил,защото не му е заплатен трудът,а
ответникът П. се е обогатил като е спестил разходи за заплащане на труд,но в
хода на производството не е проведено доказване за вида и обема на
труда,положен лично от ищеца М.,поради което искът като недоказан по
основание подлежи на отхвърляне.
Самостоятелен аргумент за отхвърляне на иска,дори да не бъдат
споделени изложените вече съображения,че искът е недоказан по основание,е
че и формулираното от ответника П. възражение за изтекла погасителна
давност е основателно. Погасителната давност е регламентирана в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от
време кредиторът е бездействал. Приложимата погасителна давност за
вземания,произтичащи от неоснователно обогатяване,е общата петгодишна
давност. Отчитайки обстоятелството,че ищецът претендира присъждане на
обезщетение за положен личен труд за периода 18.09.2015 г. до 29.12.2015 г.,а
същевременно искът е предявен на 15.06.2021 г.,т.е. повече от пет години по-
късно,съдът приема възражението за давност,формулирано от ответника в
писмения отговор за основателно. Изводът на съда не се променя предвид
доводите на ищеца М. чрез процесуалния му представител,че давност не е
могла да тече,защото ищецът е считал имота за собствен и не би имал интерес
от предявяване на иск за стойността на подобренията. Както беше
посочено,ищецът М. претендира парична сума,представляваща незаплатено
възнаграждение за положен труд в период,който предхожда сключването
4
между страните на договор за издръжка и гледане и изискуемост на вземането
би възникнала веднага при настъпване на имущественото разместване,а
сключването на договора,респективно развалянето на договора за издръжка и
гледане не са относими към преценката за давността.
Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне. При този изход на делото и като съобрази,че ответникът П.
претендира присъждането на адвокатско възнаграждение,съдът приема,че
следва да бъде присъдено такова в размер от 580 лева,за което в договора за
правна защита и съдействие е посочено,че е заплатено.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59 от ЗЗД,предявен от С. К.
М.,ЕГН **********,с адрес гр.С(**********),срещу И. Б. П.,с адрес гр.
(**********),с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 5000
лева,представляваща възнаграждение за труд,положен в периода между
18.09.2015 г. до 29.12.2015 г.
ОСЪЖДА С. К. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С(**********) да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на И. Б. П.,с адрес гр.
(**********),сумата от 580 ( петстотин и осемдесет ) лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5