Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 2967 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
М.Ц.И. е предявила срещу „Застрахователна компания Уника” АД осъдителен иск
с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 1 507,84 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по застрахователна
полица № 18024110014/18.05.2018г., за претърпени имуществени вреди от
застрахователно събитие, настъпило на 29.04.2019г. около 16.00ч. на главен път
I-1 посока към гр. Враца, при което били причинени вреди на застрахования
автомобил „Мерцедес – Бенц“ модел „220“
с **********собственост на ищцата.
Ищецът твърди, че сключил с ответника застраховка „Каско на МПС” по полица
№ 18024110014/18.05.2018г., като срокът на договора обхващал периода от
28.05.2018г. до 17.05.2019г. Съгласно Общите условия ответникът следвало да
изплати застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на застрахования автомобил, причинени от рисковете, посочени в тях по
избраната от ищцата клауза „А“ – пълно каско. Застрахователната сума по
договора била в размер на 59 330 лева. В срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” с ответника е настъпило
събитие – на 29.04.2019г. около 16.00ч. при управление на застрахования
автомобил по път I-1 в посока към гр. Враца, на излизане от с. Новачене,
движейки се в колона от автомобили, от гумите на един от движещите се пред
ищцата автомобили изхвърчали камъчета, които нанесли щети по предното панорамно
стъкло, преден капак и предната броня на застрахования автомобил. Ищцата
уведомила застрахователното дружество за настъпилото събитие и била образувана
щета № 18110240032. С писмо изх. №15770419/09.05.2019г. била уведомена, че
съгласно т.12.4.1 от ОУ на дружеството при щети по декларация, на паркинг,
вследствие на вандализъм/злоуимишлени действия, рисковете по т.5.1.7 буква „б“
и „в“, както и когато затрахованият няма и/или не може да представи документ,
издаден от компетентните органи, протокол за ПТП, констативен протокол,
двустранен протокол по чл.496, ал.3, т.5 КЗ удостоверяващ настъпването на
застрахователното събитие, застрахователят изплаща до 10% от застрахователната
сума по полицата за всяка щета, но не повече от две щети, освен акот
застрахователят, с оглед застрахователното събитие, прецени, че такъв документ
не е необходим. При извършена проверка било констатирано, че щетата се явява
трета без документ, доказващ събитието и ответното дружество, считало че не са
налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.
Прави възражение за нищожност на посочената клауза от Общите условия на
ответното дружество поради противоречие с императивна норма на закона – чл.408,
ал.1, т.4 и чл. 106, ал.5 КЗ, както и с чл.386, ал.2 КЗ, като твърди и наличие
на неравноправност на клаузата на основание чл. 143 ЗПП, която води до
нищожност на основание чл. 146, ал.1 ЗПП.
Изложени са доводи, че предвиденото задължение на застрахования да
представи документ, издаден от компетентните органи – протокол за ПТП,
констативен протокол, двустранен протокол, удостоверяващ настъпилото събитие,
го поставя в невъзможност в случаите, когато контролните органи не са длъжни да
издадат такъв документ или когато причината за настъпване на затрахователно
събитие е обективна, причинителят не е открит, не е имало предпоставки за
образуване на наказателно производство. Също така поставянето на изискването в
Общите условия обуслявало невъзможност за индивидуално договаряне на същите и
промяната им, поради което застрахованият бил поставен в неравноправно
положение, като застрахователят има възможност да откаже плащане, когато
застрахованият е в невъзможност да се снабди с документ. Тези уговорки водели до значително
неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, което
противоречало на принципа на добросъвестността. Ответното дружество
злоупотребявало с позицията си на
стопански по-силната страна в правоотношенията, като с клаузата начл.12.4.1 от
ОУ му пречел да прецени икономическите последици от сключването на
застрахователния договор.
Позовава се на чл.105, ал.5 КЗ, съгласно който не се допуска изискване на
доказателства, с които потребителят на услугата не може да се снабди поради
наличие на нормативни пречки или липса на правна възможност за това, както и
когато може да бъде направена преценка, че нямат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. В Наредба №1з-41/12.01.2009г. за документите
и реда за съставяването им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране на между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционен фонд не предвижда издаването на
какъвто и да е документ, поради което искането на застрахователя да му бъде
представен такъв, който не може да бъде издаден съгласно нормативната уредба,
противоречи на цитираната норма от закона. Намира, че отказът на застрахователя
е неоснователен и моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1507,84
лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на
застрахования автомобил от посоченото застрахователно събитие. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че между
страните е сключен договор за застраховка „Каско” по полица № 18024110014/18.05.2018г. за
автомобил „Мерцедес – Бенц“ модел „220“
с рег. **********със срок на действие 28.05.2018г. до 17.05.2019г.,
както и че била заведена щета № 18110240032, с клауза „Пълно автокаско”. Сочи,
че заведената щета се явявала трета за срока на застрахователната полица, за
която не е представен документ, който доказва събитието. Позовава се на
чл.12.4.1 от ОУ на дружеството, като счита че е въз основа на тази клауза
отказът на ответника да изплати обезщетение е основателен. Ищецът бил приел
Общите условия при сключване на договора без възражения, въпреки че е могъл
писмено да не се съгласи с тях или да не сключи договорът за застраховка, след
като я намира за неизгодна. На
06.08.2018г. била образувана щета на паркинг, за което било изплатено
обезщетение в размер на 517,60 лева. На 10.01.2019г. било постъпило второ
уведомление за щета, отново на паркинг, за която ответникът заплатил
обезщетение в размер на 1165,52 лева. В
Общите условия изрично било посочено, че обезщетение се дължало за не повече от
две щети без документ, който удостоверява събитието. Твръди, че съгласно
чл.106, ал.2 КЗ и чл.395, ал.7 КЗ застрахованият следвало да представи доказателства
за установяване на основанието и размера на своята претенция. Това изискване
било пренесено в т.12.4.1 от ОУ, като застрахователят вече бил направил
изключение за изплащане на обезщетение без документ, удостоверяващ събитието,
до два пъти за срока на полицата. Това било израз на добра воля от страна на
застрахователя, тъй като нямал такова законово задължение. Възразява относно размера на претенцията.
Сочи, че съгласно чл.400, ал.1 КЗ се дължи обезщетение до размера на
действителната стойност на увреденото имущество – стойността, срещу която
вместо него може да бъде закупено друго със същото качество, т.е. неговата
пазарна стойност. Навежда доводи, че представената проформа фактура не
доказвала, че ищцата е направила разход, като твърди и че посочената в нея цена
е завишена. Претендира разноски, като в случай на частично уважаване на иска
иска да му бъдат присъдени по компенсация.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно, а и видно от Застрахователна полица №
18024110014/18.05.2018г /л. 7 от делото/ е налице валидно сключен
застрахователен договор между ищеца – М.Ц.И. и ответника - ЗК„Уника" АД,
по силата на който е възникнало застрахователно правоотношение за валидно
сключена застраховка „Каско на МПС", сключена под формата на
застрахователна полица № 18024110014 за автомобил „Мерцедес ГЛА 220 Д 4 Матик“ с рег. **********със срок на застрахователно покритие 18.05.2018г. до 17.05.2019г. и
лимит на отговорност (застрахователна сума) 59 330 лева, при действие на Общи условия
за застраховка „Каско на МПС" от 28.3.2016 г. и Клауза „А" „Пълно
каско“.
Не е спорно между страните, а и както става ясно от разписка №02411180018 (л. 8) и №11805160360, №11808210323 и №
11811190207 (л. 9), дължимите съобразно договора застрахователни премии, са заплатени.
Посредством Уведомление за щета № 18110240007/06.08.2018 г. и № 18110240014/10.01.2019г., ищцата е декларирала пред застрахователното дружество за настъпили застрахователни събития. Не се спори между страните, че
ответното дружество е изплатило обезщетения по заведените две щети.
Представено
е свидетелство за регистрация на лек автомобил №********* за „Мерцедес ГЛА 220 Д 4 Матик“ с рег. **********,
от който се установява, че негов собственик е М.Ц.И. и датата на първата му
регистрация е 26.10.2016г.
По делото е
приложено уведомление № 19КА1474 за застрахователно събитие по полица №18024110014
за събитие на 29.04.2019г. на пътя между Ботевград и Мездра.
С писмо изх. № 15770419/02.05.2019г., ответното дружество уведомява ищцата, че отказва плащане на обезщетение
на щетата по претенция № 18110240032/30.04.2019г.
и №18024110014/16.05.2018г., позовавайки се на т. 12.4.1.
ОУ. В писмото се излагат мотиви, че правото ѝ да получи обезщетение само
въз основа на декларация (без документ, издаден от компетентните органи или
двустранен протокол) е вече консумирано, тъй като има предходни две щети по
декларация. С писмо
изх. №18030419/30.05.2019г. са преразгледани подадените от ищцата щети, като
отново е отказано изплащане на обезщетение по тях, като отново ответното
дружество се е позовало на т.12.4.1 от ОУ и обстоятелството, че щетата се явява
трета поредна без документ от компетентен орган.
Представено
е удостоверение от РУ на МВР – Ботевград, в което е посочено, че ищцата е
подала сигнал, че на 29.04.2019г. около 16.00ч. движейки се по гл. път I -1 с
посока към гр. Враца на излизане от с. Новачене, движейки се в колона от
автомобили от гумите на един от автомобилите движещ се пред нея изхвърчали
камъчета, които нанесли щети по предно панорамно стъкло, преден капак и предна
броня на автомобила ѝ, като по случая била заведена преписка №246000-2968/2019г.
по описа на РУ- Ботевград.
Представена
е проформа фактура №17/03.05.2019г. от „Пилетата“ ЕООД с получател М.Ц.И., от
която се установява, че за ремонт на Мерцедес ГЛА ВР 5444 СА е начислена сума
от 1507,84 лева. Към нея е приложена сметка калкулация, в която е посочена
цената на новите части, които следва да бъдат закупени за ремонт на автомобила,
както и цената на труда за монтаж и демонтаж на части за извършване на ремонта,
бояджийски труд и материали.
По делото са приети като доказателство общи условия на застрахователя по
застраховка Каско на МПС (л. 25 - 30).
Събрани са
гласни доказателства, чрез изслушване на свидетеля Ралица Миткова. Свидетелката
е разказала, че с ищцата са приятелки и често пътуват заедно, децата им учели
заедно. Двете пътували с автомобила на ищцата, която го управлявала, към гр.
Враца, пред тях имало тежкотоварен автомобил и изхвърлил камъни по предното
стъкло на колата. Не спрели веднага, за да видят какво се е случило, но когато
пристигнали във Враца установили, че по стъклото имало следи като от начукване
от камъчетата, както и по предния капак.
На предното стъкло имало люспа, пукнатина. Свидетелката сочи, че се
возила на предната седалка на автомобила и още по време на движение при
изхърчане на камъчетата от гумите на предния автомобил забелязала, че е имало
следи от тях по предното стъкло, отлюспеното място се виждало, но тъй като били
в колона не спряли да огледат щетите веднага.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като обективна и компетентно извършена. В заключението си
вещото лице установява, че общата стойност необходима за възстановяване на
увредения автомобил от ПТП е в размер на сумата от 1491,94 лева с ДДС
при възстановяване с оригинални части в оторизиран сервиз.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ предвижда, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от 15 дни и започва
да тече от деня, в който застрахования е изпълнил задълженията си за
уведомяване за настъпилото събитие и за допускане на застрахователя за
извършване оглед и представяне на поисканите документи (чл. 108, ал.
1 или евентуално ал. 2 КЗ).
В разглеждания казус е налице договорна отговорност на
застрахователя пред застрахования за обезщетяване на вредите, настъпили от
уговорено със застрахователния договор застрахователно събитие. За да е
основателна претенцията на застрахования, то следва да са налице при
кумулативна даденост следните обстоятелства: наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „КАСКО” между ищеца и ответника по отношение на
процесния лек автомобил марка „Мерцедес”, валидно към датата на настъпване на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие; изпълнение на
задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото
събитие; установяване размера на щетите, настъпили в следствие на това
застрахователно събитие; установяване на причинната връзка между щетите и
застрахователното събитие.
По делото не се спори, а и се установява от представената застрахователна
полица наличие на застрахователно правоотношение между двете насрещни по
правния спор страни.
Ответикът не
оспорва настъпването на щети по автомобила, механизмът на тяхното получаване се установява от показанията на изслушания свидетел, като
конкретните вреди и тяхната стойност се установява от изслушаното по делото
заключение на САТЕ.
По този начин бе установена и втората предпоставка на отговорността на
застрахователя, а именно – наличието на конкретна вреда по застрахованото
имущество.
Налице е и следващата предпоставка за уважаване на исковата претенция, а
именно наличие на уведомяване на застрахователя, от страна на застрахования, а
именно уведомление № 19КА1474., по което е образувана и процесната щета.
По делото липсва спор относно причинната връзка между настъпилото
застрахователно събитие и вредите, като такава се установи също от разпитания
свидетел и заключението на вещото лице.
Главен
за спора по делото се явява въпросът относно наличието на действаща
между страните уговорка в общите условия на застрахователя, даваща правото да
откаже възстановяване на вредите, както и наличието на уговорка, приравняваща
процесното застрахователно събитие в категорията на т. нар. „изключен риск“.
Още
с исковата си молба ищецът е въвел възражение за нищожност относно
противопоставената му от ответното дружество клауза обективирана
в т. 12.4.1. ОУ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - поради
противоречие с императивните правни норми на чл.408, ал. 1, т. 4 и чл. 106, ал.
5 КЗ и поради противоречие с императивна норма - чл. 386, ал. 2 КЗ, съответно и
неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, и така нищожна на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП.
С Решение
№ 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, е прието, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор, както и че възражението на
потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 ГПК и
може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като
ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат. Следователно нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски
договор, са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение
дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В
чл. 143 ЗЗП, точки от 1-ва до 18-та е възпроизвел примерния списък от
приложението към чл. 3, пар. 3 на Директива 93/13, а в т. 19 е предвидил, че
неравноправни могат да бъдат и клаузи, които поставят „други подобни условия”.
Следователно изброените хипотези по чл. 143 ЗЗП са в съответствие с Директива
93/13/Е., като изводът, който се налага е, че неравноправна клауза в
потребителски договор е налице при наличието на общата предпоставка по чл. 143
ЗЗП /чл. 3, пар. 1 от Директивата/ – уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравноправна би била клауза, която отговаря на посочените условия, независимо
дали има за предмет или постига някой от изброените в разпоредбата на чл. 143,
т. 1-18 ЗЗП конкретни резултати. Ограничаването на преценката за неравноправен
характер до изследване единствено на основанията по чл. 143, т. 1-18 ЗЗП е в
нарушение както на националния закон /т. 19 на чл. 143 ЗЗП/, така и на
Директива 93/13. Възражението на потребителя за неравноправен характер на
клауза в потребителски договор следва да се основава на твърдения за
фактически и/или правни обстоятелства, които налагат проверката на
договорната клауза за несъответствието й с правилата на добросъвестността,
равновесието между правата и задълженията на страните и защитата на потребителя
като по-слаба страна в правоотношението /в този смисъл – Решение №
237/20.01.2017 г. по т.д. № 2927 по описа за 2015 г. на ВКС, постановено по
реда на 290 ГПК/.
Задължаването
на застрахования да представи документ, издаден от компетентните органи, в т.ч.
протокол за ПТП, констативен протокол, двустранен протокол по чл. 496, ал. З,
т. 5 КЗ, удостоверяващ настъпването на застрахователно събитие, поставя
последния в положението на невъзможност да представи такива в случаите, когато
съответните длъжностни лица (например органите на МВР) не са задължени да
издадат такъв документ, или когато причината за настъпване на застрахователното
събитие е обективна, или в случаите в които причинителят на вредата не е открит
и не е имало предпоставки за образуване на наказателно производство от общ
характер. По този начин застрахованият би бил поставен в положение на
невъзможност да се снабди с официален или друг приравнен на него документ,
посредством който да установи правата си пред застрахователя. Същевременно
характерът на уговорката поставена под формата на общи условия обуславя
невъзможност за индивидуално договаряне и промяна на същата от страна на
застрахования. Всички тези особености на цитираната разпоредба от общите
условия на застрахователя ответник, поставят застрахованото лице в
неравноправно положение спрямо застрахователя, разполагащ с възможността да
плати по-малко, или още повече - да откаже плащане при липсата на документ, с
който застрахованият е в обективна невъзможност да се снабди.
От
гореизложеното следва, че в така посочените ОУ към застрахователния договор,
сключен с потребителя (ищец в производството), са налице уговорки сключени в
негова вреда, което противоречи на принципа на добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика (ответното дружество) и потребителя - ищец. Налице е злоупотреба на
ответното дружество с позицията му на стопански по-силната страна в
правоотношенията с ищеца, като конкретно посредством позоваването на чл.
12.4.1 ОУ към застрахователния договор не се позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на застрахователния договор.
В
създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д.
№ 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. №
1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. №
627/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този отговор е застъпен е в
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, уреждаща че по имуществена застраховка,
застрахователят дължи действителната стойност на увреденото имущество, а за
такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество, арг. чл. 400, ал. 1 КЗ.
Видно от заключението на вещото лице този размер възлиза на сумата от 1491,94 лева
при оторизирания
сервиз за Мерцедес в България „Силвър Стар“. Съдът
приема, че именно тази сума определя размера на необходимите средства за
възстановяване на пострадалия автомобил, т.к. в Общите условия на застрахователя в т.12.14.1 е
предвидено че за МПС до 3 години включително от датата на първа регистрация до
датата на влизане в сила на застраховката, дължимото обезщетение се изплаща по
фатури от сервиз на официалния вонсител. Видно от представеното по делото
свидетелство за регистрация на застрахования автомобил към началния момент на
застрахователния период 18.05.2018г. не са изтекли три години от датата на
първата регистрация на автомобила – 26.10.2016г., поради което съгласно
уговореното между страните обезщетението следва да бъде изчислено по цените на
оторизирания официален сервиз, както е и направено в приетата по делото
експертиза. Неоснователни са възраженията на ответника, че липсват
доказателства ищцата действително да е сторила разходи за отстраняване на
щетите. Такова предпоставка за дължимост на обезщетението не е предвидена в
закона, дължи се обезщетение необходимо за възстановяване на вещта в
първоначалното ѝ състояние, независимо дали щетите вече са отстранени или
не.
Преценявайки
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на
направените по-горе заключения, съдът счита ищцовата претенция за частично
основателна и доказана. Съгласно приетата по делото експертиза необходимата сума за
отстраняване на щетите е в размер на 1491,94 лева, като над този размер до
пълния предявен от 1507,84 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото съдебно-деловодни разноски изразяващи се в заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на
сумата общо от 910,31 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като съобразно уважената част от иска същите са в
размер на 900,71 лева.
Предвид частичното отхвърляне на
исковата претенция ответникът също има право на разноски които претендира в размер на 150,00 лева
за възнаграждение на юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на
заявителя в размер на 100,00 лв. Съобразно охвърлената част
на иска същите възлизат на 1,05 лева. След
компенсация ответникът следва да заплати на ищецът сума в размер на 899,66
лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд-Враца
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Уника" АД, ЕИК *********; седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Тодор Александров“ №18, ДА ЗАПЛАТИ
на М.Ц.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 1491,94 лева /хиляда четиристотин деветдесет и един лева и 94
ст./, представляваща дължимо неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 18024110014/18.05.2018г., за увреждания на: предното
панорамно стъкло, преден капак и предната броня на застрахования автомобил, причинени при застрахователно събитие, настъпило на 29.04.2019г. около 16.00ч. на главен
път I-1 посока към гр. Враца, при което били причинени вреди на застрахования
автомобил „Мерцедес – Бенц“ модел „220“ с
**********собственост на ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 23.07.2019 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1491,94 лева до пълния предявен
размер от 1507,84 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Уника" АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на М.Ц.И., ЕГН **********, сумата от 899,66 лева (осемстотин
деветдесет и девет лева и 66 ст.) представляващи заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: