№ 1080
гр. Пловдив, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300502769 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 27597/24.10.2022г. от А. Р. П., ЕГН
********** против решение № 2681 от 15.07.2022г., постановено по гр. д. №
620 по описа за 2022г., ХХ гр. с., с което се отхвърля предявения от А. Р. П.,
ЕГН ********** против „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК *********,
иск за признаване за установена недължимостта на сумата от 552, 87 лева,
представляваща дължима сума вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за
електромер № ********* и електромер № ********* по фактура №
**********/20.12.2021г., на стойност 146, 38 лева и фактура №
**********/20.12.2021г., на стойност 406, 49 лева за обект ИТН: 4231337,
находящ се в с. Б., с клиентски номер **********.С решението се осъжда А.
Р. П., ЕГН ********** да заплати на „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 503 лева направени по делото разноски.
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно,
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение
на материалния закон.Фактическите констатации на съда не съответствали на
обективната истина, а правните изводи на закона.Доказателствата по делото
1
били тълкувани превратно, само в полза на ищеца, като били пренебрегнати
важни обстоятелства и по този начин съдът постановил неправилно решение,
необосновано от изложените по делото факти.В жалбата се развиват доводи,
че в случая не е налице нито една от хипотезите по глава IX ПИКЕЕ, тъй като
нямало неизмерване, неправилно или неточно измерване.На следващо място
не бил доказан размера на претенцията, вкл. от приетата по делото
експертиза.Поддържа се и оплакване, че абоната не е бил търсен преди
проверката, не било налице и съвпадение между адрес и СТИ.Поддържа се и
възражение, че операторът на разпределителната мрежа не разполага с
правомощие да издава фактури на ползватели на мрежата за консумираната
от тях електрическа енергия.Освен това фактурата била издадена за
неизмерена енергия, т. е. за вземане на крайния снабдител, а не за вземане за
технологичен разход за оператора на мрежата, формирано чрез цената за
достъп и цената за пренос.Поддържа се и възражение, че процесното СТИ е
функционирало правилно и точно, поради което корекционната процедура е
изцяло неоснователна.Моли се за отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да се уважи иска.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемото дружество.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ищец в първоинстанционното производство, останал недоволен от
постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се
явява допустима.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата,
освен при необходимост от прилагане на императивни правни норми.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивни
материално-правни норми.
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен
2
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Иска се от съда
установяване недължимост на сума в размер на 552, 87 лв. - начислено
количество ел. енергия по корекционна сметка, за което е издадена фактура №
**********/20.12.2021г. на стойност 146, 38 лева и фактура №
**********/20.12.2021г. на стойност 406, 49 лева, за обект с ИТН: 4231337,
находящ се в с. Б., с клиентски номер **********.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен. В подадения в срока по
чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба твърди, че процесната сума е
начислена на ищеца при наличието на законовите предпоставки за това, а
размерът е съобразен с действащата методика.Тъй като при извършена
проверка било констатирано, че СТИ не е измервало цялата доставена
електрическа енергия, количеството преминала ел. енергия било изчислено по
реда на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ. Счита, че за спора е ирелевантно, кой е
конкретният извършител на въздействието върху електромера.
От съставените констативни протоколи № 646519 от 29.11.2021г. и №
646614/24.11.2021г. за извършвани технически проверки и подмяна на
средството за търговско измерване, приложни като писмени доказателства по
делото, се установява, че при електромер с фабричен № 12741006 и
електромер с фабричен № *********, същите са били с повреден
дисплей.При проверките е присъствал свидетел, тъй като клиента не е бил
открит, не е имало и негов представител.За констатациите от проверките са
изпратени писма с обратна разписка до абоната /ищца по делото/, върнати с
отбелязване, че се е преместила на друг адрес.За неотчетеното количество ел.
енергия е изготвена корекционна справка на сметката и са издадени
процесните фактури № **********/20.12.2021г. на стойност 146, 38 лева,
начислена за периода 15.11.2021г. – 24.11.2021г. и фактура №
**********/20.12.2021г. на стойност 406, 49 лева, начислена за периода
29.11.2021г. – 02.12.2021г.
Като свидетел пред първата инстанция е разпитан В.Т., който работел
като електромонтьор в КЕЦ С. от около 6 години и в служебните му
задължения влизало да извършва проверки на електромери, респ. при
констатирани нередности съставял протокол.Приложените констативни
протоколи по делото били съставени и подписани от него във връзка с
извършени проверки в с. Б., на абонат А. П..На второ място в протоколите
3
бил подписа на негов колега, а най-отдолу в дясно бил подписа на свидетел –
служител от сотаджийската фирма, която охранявала таблата.И при двете
проверки бил констатиран повреден дисплей на електромера, поради което
бил подменян с нов.Абоната бил търсен при проверките, но не бил
намерен.Спирали и захранването, но никой не идвал.Затова констативните
протоколи били оформени с подпис на свидетел.Таблото се намирало на
оградата на къща.При проверките се ориентирали по номера на електромера и
измервателната точка.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза се установява, че състоянието на СТИ при
извършената проверка, е резултат от техническа неизправност.При тъмен и
неработещ дисплей, каквато е била констатацията в случая, консумираната
електроенергия не се измерва и съответно не се отчита на
електромера.Методиката за изчисляване на неотчетеното количество
електрическа енергия, както е заложена в чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ, е
приложена правилно.За предходния и аналогичен период количеството
електроенергия е в размер на 628 kWh.Количеството електроенергия е
остойностено правилно съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ във фактура №
**********/20.12.2021г. в размер на 146, 38 лева.За начален момент на
неотчитане може да се приеме периода от 11.11.2021г. до 15.11.2021г.
Констативен протокол № 646632/02.12.2021г. отразява техническото
състояние на неизправност на електромер с фабричен №
**********.Съгласно заключението при тъмен и неработещ дисплей,
консумираната електроенергия не се измерва и съответно не се отчита от
електромера.Методиката съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ при
изчисляване на количеството електроенергия за доначисляване е приложена
правилно, но е допусната грешка при определяне на количеството
електроенергия в „справка за коригиране на сметката за
електроенергия“.Общото количество електрическа енергия, отчетено по
балансовия електромер за периода 29.11.2021г. – 02.12.2021г., е в размер на
1801, 28 kWh.Балансовият електромер е монтиран в ТНН (табло ниско
напрежение) на мачтов трафопост МТП Запад в с. Б. и отчита 9 търговски
електромера.Съгласно заключението е възможно да се установи по
балансовия електромер точното количество ел. енергия до обект на
потребление с ИТН 4231337 за периода 29.11.2021г. до 02.12.2021г., което се
4
явява разликата между отчетеното количество електроенергия по балансовия
електромер и отчетеното по 9-те броя търговски електромера към
него.Неизмереното количество е остойностено съгласно чл. 56, ал. 3 от
ПИКЕЕ, но поради неправилно изчислено количество електроенергия сумата
по фактура № **********/20.12.2021г., е грешна.Действителната стойност е
44, 84 лева. Вещото лице сочи още, че няма регистрирани нерегламентирани
събития в паметта на електромера и от товаровия профил не може да се
направи анализ и заключение за началния момент на неизмерване на
електрическата енергия по електромер с фабричен № *********. Процесните
електромери попадат в групата, посочена в т. 28 от заповед № А – 616 на
Председателя на ДАМТН от 11.09.20218г. с периодичност на проверка 4
години. Електромери с фабричен № ********* и с фабричен № *********
имат нанесени изискуемите знаци съгласно нормативните изисквания.
Сроковете съгласно заповед на председателя на ДАМТН № А-
616/11.09.2018г. са спазени.
В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че балансовият
електромер отчита консумираната електроенергия на електромерите,
свързани към него – в случая 9 електромера.В Методиката са предвидени два
метода на изчисляване, като с приоритет се ползва реда по чл. 52, ал. 1, т. 2 на
база средноаритметичното количество от потребената ел. енергия от клиента
за предходен период и потребената ел. енергия от клиента за предходната
година.Другият начин на изчисляване е когато се ползва следващ период.При
направените изчисления вещото лице е установило грешка, като вместо да се
вземе разликата, е взето количеството от всички електромери – взета е
стойността на всички тези 9 електромера.За периода 29.11 – 02.12
балансовият електромер е отчел 1801, 28 kWh, като правилната стойност е
198, 4 kWh.
Във въззивното производство беше изслушано и прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, от което се установи, че ПИ 001334 в м. „До
селото“ в землището на с. Б., с ИТН 4231337, е захранен с електрическа
енергия, която се измерва с електромер с фабричен № *********.При
проведена процедура по присъединяване, за която са издадени съответно
становище № 16008745-4216250-1/15.10.2015г. и договор за присъединяване
към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД с № 4216250/04.11.2015г., е присъединен към
5
електроразпределителната мрежа ПИ 001334 в м. „До селото“ в землището на
с. Б..За въпросния обект (имот на потребление) ПИ 001334, измерването на
потребената електрическа енергия се отчита от електромер с фабричен №
*********.За периода от 2015г. до настоящия момент за измерване на
потребяваната електрическа енергия от процесния имот, са били монтирани
електромери със следните фабрични номера: 3121655; *********; *********;
*********; *********; 13339274; 13829956;*********; *********;
*********; *********.Обекта на потребление на електрическа енергия,
присъединен съгласно договор за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“
ЕАД с № 4216250/04.11.2015г. и становище за условията за присъединяване
от 15.10.2015г., е с ИТН 4231337.Процесния обект (имот ПИ 001334) е с ИТН
4231337, а потребената електрическа енергия се измерва от електромер с
фабричен № *********. За периода след 2015г. няма изменение на начина на
присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа. В
с. Б. няма друг обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на
същия клиент – А. П..
С обжалваното решение районен съд Пловдив е отхвърлил иска изцяло.
Приел е, че ищцата е потребител на ел. енергия за процесния обект, находящ
се в с. Б., кл. № **********, ИТН: 4231337.Изложил е доводи за наличие на
предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна
промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и
сметките за минал период, за което съществува законно основание такава
санкция да се уговаря в Общите условия или Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, които са с характер на подзаконов
нормативен акт.Решаващият съд е съобразил, че считаното от 04.05.2019г. са
в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количеството ел.
енергия вече се извършва от операторите на съответните електрически
мрежи, обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.Предвид констатациите при
извършените проверки в имота, че дисплеят на електромера е бил повреден и
заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което при тъмен
и неработещ дисплей консумираната ел. енергия не се измерва, съотв. не се
отчита от електромера, районният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.
52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ.Въз основа заключението на вещото лице, което е
кредитирал като компетентно и обосновано изготвено, районният съд е приел
6
още, че Методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел. енергия,
заложена в чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ, е приложена правилно, респ. спазени
са изискванията на ПИКЕЕ, позволяващи на ответното дружество да извърши
едностранна корекция на сметката на потребителя, като не е необходимо
доказване на виновно и противоправно въздействие от самия потребител
върху средството за измерване.Районният съд се е позовал и на актуалната
практика на ВКС, която преосмисля наложената до момента практика, като
приема, че ако в ОУ в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, не е предвиден
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. Районният съд се е позовал и на
решение № 124/18.06.2019г., постановено по гр. д. № 2991 по описа за 2018г.
на ВКС, III г. о., в което се приема, че се касае за договор за продажба
(доставка), при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със
задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл. 183
ЗЗД.От правилото на посочената разпоредба е изведено, че когато е било
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е
отчетена доставка в по-малък размер и съответно заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.Дори и да
липсва специална уредба, този извод следвал от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване.В този смисъл е цитирано и
решение № 21/01.03.2017г. по гр. д. № 50417/2016г. на ВКС, I г. о. Съобразена
е и най-новата практика на ВКС /напр. решение № 100/29.06.201г. по гр. д. №
2996/2020г., III г. о. и др./, постановена във връзка с новите ПИКЕЕ от 2019г.,
която приема, че материално-правно легитимирано да отговаря по идентични
искове е именно Електроразпределителното дружество.Поради това
районният съд е приел, че в настоящия случай именно ответникът е
материално-правно легитимиран да извършва корекция по сметки на
потребителите на ел. енергия при неизмерено или неточно измерено
количество ел. енергия съобразно предвиденото в ПИКЕЕ.За неоснователни
решаващият съд е намерил твърденията в исковата молба за допуснати
нарушения на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ.Въз основа показанията на
7
разпитания по делото свидетел е направен обоснован извод за отсъствие на
ползвателя, поради което правилно е била приложена ал. 3, като съставеният
констативен протокол е бил подписан от представител на оператора на
съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора.
С оглед установеното по делото от фактическа страна настоящата
инстанция също намира, че в случая са налице предпоставките за
начисляване на неотчетено количество електрическа енергия, като доводите
на районния съд принципно се споделят.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството
електрическа енергия са приети от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр.35 от
30.04.2019г.Случаите, в които е допустимо извършване на корекции на сметки
на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на
количеството потребена енергия, са регламентирани в Раздел IХ (чл. 49 - чл.
58) от ПИКЕЕ.
В раздел IX от приетите нови ПИКЕЕ се урежда и редът и начинът за
преизчисляване на количеството електрическа енергия. Съгласно новите
правила титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на
електроразпределителната мрежа.Това негово право се извежда от изричните
норми на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел,
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към
обществото"; ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по
реда на ал. 1. Титуляр на вземането по корекционната фактура е
електроразпределителното дружество, в случая ЕР Юг, което се явява
материално-правно легитимирано по силата на тези разпоредби, както да
получи вземането, така и да отговаря по предявения отрицателен
установителен иск, а задължено лице е "ползвателят на мрежата".
Относно наведените още в първоинстанционното производство
8
възражения, че абоната не е бил търсен преди проверката и не било налице
съвпадение между адрес на абоната и СТИ, се споделят изцяло изложените
доводи от районния съд, базирани на събраните по делото
доказателства.Същевременно обстоятелството, че ПИ 001334 е с ИТН
4231337, се установи и от заключението на приетата във въззивното
производство съдебно-техническа експертиза, което също се кредитира като
компетентно и обосновано изготвено.
За основателно настоящата инстанция намира оплакването във
въззивната жалба относно размера на вземането.В тази насока следва да бъде
кредитирано заключението на приетата в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, от което се установи, че неизмереното
количество е остойностено съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ, но поради
неправилно изчисление сумата по фактура № **********/20.12.2021г. е
грешна, като действителната стойност е 44, 84 лева. В тази насока вещото
лице допълнително е изяснило, че в случая вместо да се вземе разликата, е
взето количеството от всички 9 електромера, свързани със и отчитани от
балансовия електромер, като за периода 29.11 – 02.12 балансовият
електромер е отчел 1801, 28 kWh, а правилната стойност за процесния
електромер е 198, 4 kWh.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява частично
основателна, а решението на районния съд неправилно за разликата над
размера от 191, 22 лева до размера от 552, 87 лева, за която разлика искът
също е отхвърлен.Поради това в тази част решението следва да бъде отменено
и вместо него да се постанови друго, с което предявеният отрицателен
установителен иск да бъде уважен за тази разлика. В останалата част до
размера от 191, 22 лева решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото през въззивната инстанция на жалбоподателя се
дължат част от направените разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице за първата инстанция в размер на 228, 76 лева и
част от направените разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице за въззивното производство, в размер на 487, 71
лева, изчислени съобразно уважената част от иска. На въззиваемото
дружество също се дължат част от направените разноски във въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение на
9
вещо лице, в размер на 322, 78 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2681 от 15.07.2022г., постановено по гр. дело №
620 по описа на Районен съд Пловдив за 2022г., ХХ гр. състав, в частта, с
която е отхвърлен предявения иск от А. Р. П., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ж. к. „Тракия“, *** против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, за признаване за установена недължимостта на сумата над
размера от 191, 22 лева до размера от 552, 87 лева, представляваща дължима
сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване
на количеството електрическа енергия за електромер № ********* и
електромер № ********* по фактура № **********/20.12.2021г. на стойност
146, 38 лева и фактура № **********/20.12.2021г. на стойност 406, 49 лева, за
обект ИТН: 4231337, находящ се в с. Б., с клиентски номер **********,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено, че А. Р. П., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ж.
к. „Тракия“, ***, не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, с процесуален представител юрисконсулт Ирена Колева, сумата
над размера от 191, 22 лева до размера от 552, 87 лева, за неизмерено
количество електрическа енергия, за което е издадена фактура №
**********/20.12.2021г., за обект ИТН: 4231337, находящ се в с. Б., с
клиентски номер **********.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която е отхвърлен
иска за размера от 191, 22 лева
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, с
процесуален представител юрисконсулт Ирина Колева, да заплати на А. Р. П.,
ЕГН ********** от гр. Пловдив, ж. к. „Тракия“, ***, сумата от 228, 76 лева –
разноски за първата инстанция и сумата от 487, 71 лева – разноски за
въззивното производство.
10
ОСЪЖДА А. Р. П., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ж. к. „Тракия“,
*** да заплати на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, с
процесуален представител юрисконсулт Ирина Колева, сумата от 322, 78 лева
– разноски за въззивна инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11