№ 334
гр. София , 26.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000328 по описа за 2021 година
С въззивната жалба на Министерството на отбраната е направено
искане при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК във въззивното производство
да бъдат допуснати гласни доказателства- разпит на двама свидетели при
довеждане „за установяване на релевантни по делото доказателства и
твърдяните в исковата молба и във въззивната жалба факти и обстоятелства“,
определени като такива, които „не могат да бъдат доказани с писмени
доказателства“. Съгласно чл. 156, ал. 2 от ГПК, в искането за допускане
разпит на свидетел страната следва да посочи за кои факти ще бъде
разпитван, с оглед съдът да прецени допустимостта на тяхното установяване
с гласни доказателства. Допустимостта на свидетелските показания е
негативно дефинирана в нормата на чл. 164, ал. 1 от ГПК чрез изчерпателно
изброяване (numerus clausus) на хипотезите, при които те са недопустими, но
доказателственото искане на страната за тяхното допускане следва да
съдържа указание за конкретните фактически обстоятелства, които са
предмет на доказване с тях. В случая, в допълнителната молба от 5.05.2021 г.
въззивникът е посочил, че с исканите гласни доказателства желае да установи
„неосигуряването на достъп до оставените на временно съхранение автобуси,
както и неизпращането на представител на въззиваемото дружество „Авто
инженеринг холдинг груп“ЕООД за участие във формираната от възложителя
комисия“. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК, във въззивното производство
страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
1
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. В случая сочените от жалбоподателя
факти, за чието установяване желае допускането на исканите гласни
доказателства, а именно, че автобусите, предмет на процесния договор № УД-
03-46/19.12.2018 г. не са били доставени в района на военното формирование
52370-Негушево, а са били оставени там на съхранение, без достъп на
представители на възложителя до тях, както и че въззиваемият не е изпратил
свой представител във формираната от възложителя на 18.03.2019 г. комисия
за оценка на съответствието, не са били твърдяни в първоинстанционното
производство нито в исковата молба, нито в отговора на жалбоподателя-ищец
на исковата молба по предявения срещу него от ответника насрещен иск,
поради което по същество представляват твърдения за нови обстоятелства,
които са били известни на жалбоподателя, но са заявени за пръв път
пред въззивната инстанция, поради което са в предметния обхват на
забраната по чл. 266, ал. 1 от ГПК. По същите съображения е недопустимо
приемането като писмени доказателства на представените с въззивната жалба
писма и протоколи за оценка на съответствието, доколкото жалбоподателят е
разполагал с тях и е могъл да ги представи своевременно в
първоинстанционното производство. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
съдопроизводствените правила, по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, с което е
обосновал допустимостта на исканите гласни доказателства пред въззивната
инстанция. Искане за допускане на гласни доказателства не е било направено
нито с исковата молба на Министерството на отбраната, нито с отговора на
насрещната искова молба по предявения срещу него от „Авто инженеринг
холдинг груп“ЕООД насрещен иск, поради което е обхванато от
процесуалната преклузия по чл. 372, ал. 2 от ГПК и чл. 370 и 373 от ГПК.
Такова искане- за допускане разпит на един свидетел при режим на
довеждане, процесуалният представител на Министерството на отбраната е
направил едва в първото о.с.з. по делото на 7.12.2020 г., когато то е било
вече преклудирано, поради пропуска на страната да го заяви своевременно,
при това без да посочи конкретните релевантни за предмета на спора
фактически обстоятелства, които желае да установи с показанията му, а
именно, за доказване на причината, поради която процесните автобуси не са
били приети [веднага] след доставката им и за тяхното състояние при
2
приемането им, но без да бъде посочена нито конкретната причина за
неприемането им, нито фактите, които сочат несъответствие на доставените
автобуси с уговореното, каквито твърдения за неизпълнение в качествено
отношение не са били заявени в процедурата по размяна на книжата,
доколкото твърдението на ищеца е било единствено за забавено изпълнение,
т.е. за неизпълнение в темпорално, а не в качествено отношение. Ето защо
като е оставил без уважение искането за събиране на гласни доказателства
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение от естество
да обоснове събирането им във въззивното производство при условията на чл.
266, ал. 3 от ГПК. Очевидна е също така субстанциалната разлика в предмета
на доказване, който в направеното пред първоинстанционния съд искане е
свързан с бланкетно твърдяно несъответствие на доставените превозни
средства с уговореното, а в заявеното пред въззивната инстанция такова- с
неосигуряването от страна на ответника на достъп до оставените на временно
съхранение автобуси на територията на военното формирование и в
бездействието му да осигури свой представител за участие в комисия по
приемането.
По изложените съображения, направените с въззивната жалба на
Министерството на отбраната доказателствени искания следва да бъдат
оставени без уважение.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба на
Министерството на отбраната искане за допускане разпит на двама свидетели
при довеждане за установяване на обстоятелствата, че въззиваемият „Авто
инженеринг холдинг груп“ЕООД не е осигурил достъп до оставените за
временно съхранение автобуси, както и че не е изпратил свой представител за
участие в сформираната от възложи теля комисия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба искане за
приемане като писмени доказателства по делото на заверени по реда на чл.
3
183 от ГПК фотокопия на следните документи : писмо с peг. № 3-
939/01.04.2019 г., писмо с peг. №120-2790/11.04.2019 г., протоколи за оценка
на съответствието № 18- 91-1/03.06.2019 г., № 18-91-2/12.06.2019 г., № 18-91-
3/14.06.2019 г. и № 18-91- 4П/19.06.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4