№ 704
гр. Бургас, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100500554 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната
жалба на ГДПБЗН- МВР, представлявана от директор главен комисар А.Д., чрез процесуален
представител главен юрисконсулт Т. С.- Отдел ПНО при ГДПБЗН МВР с адрес за призоваване:
гр.Б****, подадена против Решение №31/13.02.23г. по гр.д. 596/22 г. по описа на Районен съд-
Поморие.
Решението се сочи за неправилно и необосновано. Моли се за отмяната му, както и за
постановяването на друго,с което исковете да бъдат отхвърлени.
Конкретно: основният порок на решението според страната е този, че е постановено при
неправилната тълкуване и прилагане на нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и
заплащането на нощния труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от ЗМВР. Неправилно е според въззивника възприетото от съда субсидиарно прилагане на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), касаеща лица, чиито
правоотношения се уреждат по реда, визиран в Кодекса на труда. Страната поддържа мотивите си
от първа инстанция за неприложимост на общата уредба на трудовото законодателство към
правоотношението, предмет на настоящия спор.
Счита, че чл.187,ал.9 от ЗМВР, делегираща на министъра на вътрешните работи издаването
на особени подзаконови нормативни актове за различните видове допълнителни трудови
възнаграждения(ДТВ) и техния размер, касателно служещите в системата на МВР, е изрична и не
предполага субсидиарно приложение на общото трудово-правно законодателство. Законът за
държавния служител(ЗДСл) и актовете, към които препращат КТ не са приложими към лицата от
категорията на настоящия ищец, имащи качеството на държавен служител в системата на МВР по
1
смисъла на чл.142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чийто статут се урежда само от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по приложението му.
Специалното законодателство не предвиждало препращане към нормите на общото, освен в
изрично посочени случаи, какъвто настоящият не е. Счита, че приложение намират чл.189, ал.2 и
чл.187 ал.9 от ЗМВР, ведно с издадените за прилагането им подзаконови нормативни актове:
Наредба №8121з- 776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з- 36/07.01.20 г.
Посочените нормативни актове уреждали правоотношенията между работодателя и
настоящия ищец различно, като за разлика от КТ, ограничаващ нощния труд на 7 часа, такова
ограничение за работещите в системата на МВР нямало.
За тази система нормалната продължителност на работното време през деня съвпадала с
тази през нощта и е равна на осем часа.
Различието на двете нормативни уредби се обяснява със спецификата на функционалните
задължения на служителите по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, към която категория принадлежи и
настоящият ищец. Тази спецификата обуславяла и редица други различия по отношение обема на
полагания труд, подробно изброени, като се твърди, че именно поради това в ЗМВР са предвидени
редица компенсаторни механизми и допълнителни материални стимули и нематериални блага,
изравняващи положението на работещите от категорията на ищеца с останалите служители,
включително с тези по КТ.Изложени са подробни съображения в подкрепа на горното, вкл.
сравнително правен анализ на статута и уредбата на трудовите правоотношения на трите
категории работници и служители, заети в системата на МВР.Сочи се за предвидено, че за всички
тях всеки отработен нощен час или част от него се заплащат допълнително по 0,25 лв. на час.
Обаче чл.9, ал.2 от НСОРЗ не се прилагал за служители по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага член 107 а от КТ, а това изключвало Наредбата да е
приложима за държавните служители,чийто статут се урежда по ЗДСл и ЗМВР. Оттук и от факта
на равна продължителност на работното време от 8 часа през деня и нощта за служителите в
системата на МВР(даващ коефициент 1 при съотношението на двете величини), се извежда, че не
намира приложение и коефициентът в размер на 1, 143.
Твърдението за невъзможността за субсидиарно приложение на общото законодателство
към казуса, се подкрепя и с цитирана съдебна практика. Според страната липсата на уредба,
прилагаща горепосочения коефициент за работещите в МВР от категорията на ищеца, не сочи на
празнота в правната уредба, а на законодателна воля в такава насока.
Също така специалният закон дерогирал приложението на общия.
За втори съществен порок на първоинстанционното решение се сочи този, че съдът
неправилно при преизчисляване на положените в системата на МВР часове нощен труд в дневен,
приема разликата в повече за представляваща извънреден труд.Този извод на съда не бил
подкрепен от фактологията, още повече, че и самият ищец не е твърдял по делото положен
извънреден труд, а е обяснил в исковата молба, че претендира допълнително заплащане за труд,
положен в рамките на 24-часовите му дежурства по график.
От изложеното се заключава, че крайните правни изводи на първата инстанция по спора са
изцяло неправилни.
Дирят се разноски за производството по представен списък по чл.80 от ГПК, а при условие
на евентуалност при отхвърляне на жалбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на другата страна и се моли то да бъде намалено до
2
еднократния размер, предвиден в НМРАВ, поради ниската степен на фактическа и правна
сложност на делото и възможността разглеждането му да приключи в рамките на едно съдебно
заседание. Не се ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от С. П. М. ЕГН ********** от
гр.П*****, с адрес за получаване на съобщения и призовки- гр.Бургас, ул.“*****- адвокатска
кантора- адв. Р. Ц.- БАК, в който въззивната жалба и изнесените в нея оплаквания се сочат за
изцяло неоснователни, а решението на първата инстанция е намерено за правилно и
законосъобразно, изводите на съда за изцяло обосновани, сторени при липса на допуснати
съществени процесуални опущения, поради което се моли за потвърждаването на обжалвания акт.
Излагат се подробни съображения по приложенията на материалния закон, като се
подкрепят и споделят в цялост изводите на първата инстанция в тази насока. Дирят се съдебно-
деловодни разноски за производството и не се ангажират нови доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за допустима, а
служебната такава по чл.269 от ГПК , определя обжалваното съдебно решение като валидно и
допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на
съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от ищеца С. П. М.,
срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР гр. София
осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца /съгласно приетото изменение на
иска в съдебно заседание от 12.01.2023г./ на сумата от 576.03лв. представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 65.35часа, за периода от
01.10.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1. 143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 140.40лв.(съгласно прието
изменение на иска в с.з. от 12.01.2023г.), представляваща лихва за забава върху дължимите от
ответника суми от датата на възникване на задължението за плащане, до предявяване на иска.
В исковата молба претенциите се обосновават с това, че през периода от 01.10.2019 г. до
10.07.2020 г. ищецът е полагал труд при 24-часови работни смени, предварително определени с
график за всеки месец, като „******“ в Районна служба ПБЗН – Поморие към РДПБЗН – Бургас.
За процесния период ищецът положил нощен труд от 504 часа, а преизчисляването на
нощен към дневен труд с коефициент 1.143 възлизало на 576ч. и в резултата на това се стигало до
извънреден труд от около 72 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника.
Ответникът дължал и лихва за забава върху главницата за периода от датата на възникване на
задължението за плащане до предявяване на иска – 30.09.2022г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.
През процесния период ищецът бил в служебно правоотношение с МВР като държавен
служител. Полагал е труд на смени по график, но по отношение на държавните служители
приложение намирали специалните разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР, като доводите
на ищеца за прилагането на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
3
заплата /НСОРЗ/, били неоснователни. Молил е за отхвърляне на исковата претенция.
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е осъдил ответника да заплати
на ищеца претендираните суми, в размерите на направеното и прието изменение на същите,
съгласно с констатациите на експертното заключение, изслушано в първа инстанция. Съдът е счел
за доказани исковете на база събраните по делото доказателства и е приел за неоснователни всички
въведени в процеса правоизключващи възражения на ответната страна.
Въззивният съд не споделя тези крайни правни изводи.
Предявените по делото искове са осъдителни, с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото не е оспорена
пред въззивния съд и е съобразена с представените по делото доказателства, поради което БОС я
възприема изцяло, в следния смисъл:Страните са били в процесния по делото период в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд като „******“ в Районна служба ПБЗН
– Поморие към РДПБЗН – Бургас при Главна дирекция ПБЗН МВР. С оглед заеманата длъжност,
ищецът е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени
графици, а отработеното му работно време се е изчислявало сумарно. По делото е извършена
съдебно-счетоводна експертиза (л.79- дело РС), неоспорена от страните и приета от съда, от чието
заключение се установява, че за исковия период от 01.10.2019г. до 10.07.2020г., ищецът е работил
на смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6. 00 часа и за
целия процесен период е положил общо 457 часа, нощен труд. В отговор на поставената му задача,
експертът е извършил превръщане на часовете нощен труд в дневни часове, с приложен
коефициент 1.143, от което са се получили общо 522.35часа. Тогава между реално признатия от
работодателя, заплатен на ищеца нощен труд и преизчисления с коефициент 1.143 нощен труд, е
налична в повече разлика от 65.35 часа, отчетена като извънреден труд, незаплатен на служителя.
Дължимата за него сума е в размер от 576.03лв. Вещото лице е установило в заключението си, че
лихвата за забава върху сумата от 576.03лв., изчислена за периода от момента, когато е станала
изискуема, до датата на образуване на делото – 30.09.2022 г., е в размер на140.40лв. По делото не е
спорно, че и тази сума не е платена.
Страните спорят по приложението на закона, относно дължимостта на
възнаграждение за този труд.
От обстоятелството, че в процесния период от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г.ищецът е бил
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, следва, че за създаденото между него
и работодателя му (МВР) е приложима разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, според която
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и допълнителни
възнаграждения за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР,
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение. Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. До
10.07.2020 г. (преди изменението й с ДВ, бр. 60 от 2020 г.), която е и приложимата към случая
редакция на закона, разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е предвиждала, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3, работното време на държавните
4
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени
– сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не е следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 на същия член до 10.07.2020 г. е било
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време - до
280 часа годишно, е следвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. Съгласно ал. 7 в тази редакция на закона,
извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията й до 10.07.2020 г.), редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
като действащите такива през процесния период(Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г.,) предвиждат, както и законовата норма, държавните служители в МВР да
полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., а работните им часове да не надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В тези наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време
отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била уредбата на тези правоотношения, според действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г.
В съответствие с преобладаващата към момента на произнасянето на това решение съдебна
практика, районният съд е приел липсващата в специалната уредба изрична норма за начина на
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен за законова празнота, която следва да се
преодолее при субсидиарно приложение на общите норми на трудовото законодателство и в
частност на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, визираща коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен - 1,143, получен като резултат от съотношението между нормалната
продължителност на труда от 8 часа на денонощие за дневния /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/ и
продължителността на нощния- от 7 часа, според КТ.
След постановяване на първоинстанционното решение, с Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 год. по ТД №1/2020 год. по описа на ОСГК на ВКС, е дадено задължително за
съдилищата тълкуване при правоприлагане по въпроса „При отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове ?“, като е прието, че при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на НСОРЗ /в частност чл.9, ал.2 от същата
наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи(ЗМВР) и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В
мотивите към тълкувателното решение е коментирано, че по спорния въпрос в ЗМВР не е налице
празнота, която да може да бъде запълнена чрез прилагане по аналогия на общия в случая КТ и
5
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, тъй като липсата на правило като това по чл.9, ал.2 в наредбите, издадени по
прилагане на ЗМВР в частта относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд, е
обяснима с волята на законодателя да не се създава такава норма за преобразуване на изработените
часове нощен труд в дневен. Аналогия на закона не следвало да се допуска, тъй като случаите по
ЗМВР и КТ не са сходни и прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не
би обезпечило постигането на поставената от закона цел. При разработването и приемането на
ЗМВР, законодателят е изразил разбирането си за спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като е предвидил за неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд от служители на МВР, съответни компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- дълъг основен
платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно
правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд
/чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по –
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при
условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
Това разрешение съответства според ВКС и на правото на ЕС. По образуваното дело от
Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице
произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. С решението по това дело
/т. 49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или
съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност
на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да
има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този
вид труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следвало да се тълкуват в смисъл, че не налагат да
се приема национална правна уредба, която да предвижда, по- кратка нормална продължителност
на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. ВКС е счел, че чл. 20 и чл. 31
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако разликата в третирането на двете категории се
основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на
вътрешното законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.
Действително, процесният период, посочен от ищеца в исковата молба е до изменението
на разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР в редакцията му, обн. в ДВ бр.60, от 07.07.2020 год., в
сила от 10.07.2020 год., но доколкото в приетото тълкувателно решение не е направено изрично
разграничение между предпоследната и последна редакция на горепосочената норма,
възражението на въззиваемия, че тълкувателното решение не може да се приложи за нормата на
чл.187, ал.1 от ЗМВР преди нейното изменение, е изцяло неоснователно. Тъкмо обратното е
прието в мотивите на тълкувателното решение при анализа на чл.187, ал.1 от ЗМВР, че изразът „8
часа дневно“ в предходната редакция на чл.187, ал.1 от ЗМВР е употребен за описващ нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР независимо от това дали се
полага през деня или през нощта.
С оглед даденото задължително тълкуване на приложимата към казуса материално правна
6
уредба, следва да се приеме, че не може да се разреши по аналогия и с разпоредбата на чл.9, ал.2
от НСОРЗ, предвиждаща коефициент за корекция на нощното работно време спрямо полаганото
дневно, отразяващ съотношението на двете величини, поради разликата в тяхната
продължителност. Извън горното в конкретния случай този коефициент не би бил равен на 1,143, а
на единица, т.к. нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за
служителите в системата на МВР, е еднаква.
Налагащият се от горните разсъждения извод е, че ищецът напълно неоснователно и без
опора в закона претендира преобразуването на реално отработения от него през процесния период
нощен труд в дневен с коефициент 1,143, а оттам дири и допълнителното му заплащане като
извънреден труд.Той няма такова право.
Следователно заявената по делото претенция за главница следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.С оглед нейната недължимост, не следва да се уважава и акцесорната такава за
мораторна и законна лихва, поради закъсняло плащане.
В обобщение на горното и поради това, че изводите на двете съдилища по спора са
различни, решението на първата инстанция следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, съответстващо на изложените дотук съображения на въззивния съд.
При този изход от обжалването, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът ищец има
право на всички направени в настоящото производство разноски- в две инстанции- които възлизат
на общо 250лв. и включват: 50лв. заплатена за въззивното дело държавна такса и по 100лв.
юрисконсултско възнаграждение за защитата на страната във всяка съдебна инстанция, определено
в минимален размер, на основание чл.78, ал.8,вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 31/13.02.23г. по гр.д.№596/22г. по описа на Районен съд-Поморие и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. П. М. ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.П*****, срещу
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР-София със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1309,ул. „Пиротска“ № 171 А, за осъждането й да му заплати
сумата от 576.03 лв.главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение, дължим за
65,35 ч. положен извънреден труд, за периода 01.10.2019 г.- 10.07.20г., получен в резултат от
преизчисляването на реално положения от служителя нощен труд в горепосочения период в
дневен с коефициент от 1,143, ведно със законната лихва върху тази главница от подаването на
исковата молба в съда(30.09.22г.), до окончателното й изплащане и за присъждането на сумата от
140,40 лв., като мораторна лихва-обезщетение за забава при изплащането на главницата за периода
от 01.02.2020г. -30.09.22г.
ОСЪЖДА С. П. М. ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.П***** да заплати на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР-София със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1309,ул. „Пиротска“ № 171 А, направените от последната деловодни
разноски в размер на 250 лв., включващи :50 лв. за внесена държавна такса за въззивно обжалване
и сумата от общо 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за защитата на страната по гр.д.
7
№596/22г. по описа на Районен съд-Поморие и по в.гр.д.№554/23г. по описа на Бургаски окръжен
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8