Р Е Ш Е Н И Е №713/29.12.2015 г.
29.12.2015 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХІV граждански състав
На двадесет и трети
декември две хиляди и петнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Галя Русева
при
секретаря Ст. М.
като
разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско дело № 3177 по описа за 2013
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена
от Б.Я.М. с ЕГН ********** ***«*** против Медицински център
«Дианамед 2001» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я. ул. «***
представлявано от управителя Й.Х., с която се иска постановяване на решение, с
което ищецът бъде възстановен на заеманата длъжност «***» в кабинет за
неотложна помощ, след като клаузата за изпитване в трудовия му договор № *** от
18.10.2012 г. бъде обявена за недействителна и заповедта за уволнението му № ***
г. – отменена като незаконосъобразна.
Претенцията на
ищеца се основава на твърдения за съществувало между страните трудово
правоотношение, по силата на което е заемал длъжността „***” в неоложна
медицинска помощ, считано от 01.04.2011 г. по граждански договор, който бил прикрит
трудов договор. За същото правоотношение и за същата работа впоследствие ищецът
сключил трудов договор на 18.10.2012 г., с клауза за изпитване за срок от 6
мес. в полза на работодателя, която клауза ищецът счита за недействителна на
осн.чл.70, ал.5 от КТ. Правоотношението му било прекратено със заповед с посочена от ищеца дата
13.02.2013 г. едностранно от работодателя, в срока за изпитване. Ищецът счита,
че уволнението е незаконно поради недействителност на клаузата за изпитване и
претендира неговата отмяна и възстановяване на работа, тъй като работодателят
му не можел да изпитва пригодността и качествата му за една и съща работа два
пъти.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, сочи
доказателства, не претендира разноски.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Ответникът
оспорва исковете, като твърди, че същите са погасени по давност съгласно чл.
358 от КТ, тъй като исковата молба е заведена в съда на 25.11.2013 г., а ищецът
е уведомен за заповедта за уволнение на 13.02.2013 г. Отделно от това се сочи,
че правоотношението е прекратено законосъобразно, преди изтичането на срока за
изпитване, както и че клаузата за изпитване не е недействителна, тъй като между
страните е имало сключен само един трудов договор и само веднъж е била
уговаряна клауза за изпитване.
В съдебно заседание ответникът
изпраща процесуален представител, който сочи доказателства, претендира
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С влязло в сила определение № ***
г. исковата молба е върната като нередовна и е прекратено производството по
делото в частта, с която се претендира заплащането на обезщетение поради
оставането на ищеца без работа вследствие на уволнението в размер на 7 280
лв., ведно с лихва /неуточнена по размер и периоди/ за минало време, както и в
частта, с която е поискано присъждането на сумата от 112,99 лв. - неправомерно
удържани суми от ЧСИ, и лихва върху нея в размер
на 8,99 лв. Понастоящем спорът е висящ единствено по исковете по чл. 344, ал.1,
т.1 и т.2 от КТ, като отделен иск за прогласяване недействителността на клаузата
за изпитване не е предявен, поради което съдът счита, че по този въпрос, поради
неговата преюдициалност, следва да вземе отношение само в мотивите на настоящия
съдебен акт.
Ямболският
районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът е
бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемал
длъжността „***”
в кабинет за
неотложна помощ
съгласно трудов
договор № *** г. Безспорно е също, че правоотношението по този трудов договор е
било прекратено с оспорената заповед № *** г. Видно от направеното в същата
отбелязване, заповедта е била връчена на ищеца на 13.02.2013 г. при отказ от
негова страна, удостоверен с подписите на двама свидетели,
Исковата молба е заведена в съда на
25.11.2013 г., т.е. след изтичането на срока по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ за
оспорване на уволнението, който е двумесечен. В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение, че исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
са погасени по давност, като в тази връзка е представил и доказателства,
неоспорени от ищеца. Последният не е взел становище по доказателствата на
ответника и не е оспорил твърдението му за изтекла давност в преклузивния срок
по чл. 312, ал.2 от ГПК, нито е въвел такива твърдения на по-късен етап от
производството.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 12.05.2015 г. на ОСГК на ВКС,
давностният срок за предявяване и на двата иска – по чл. 344, ал.1, т.1 и по
т.2, е двумесечен, считано от връчването на заповедта за уволнение. Сроковете
за оспорване на уволнението и за възстановяване на ищеца на работа са двумесечни
и са давностни, като съдът не ги прилага служебно, а само при съответно
възражение от страна на ответника. В случая такова възражение е направено
своевременно с отговора на исковата молба, същото е успешно проведено, което обстоятелство
налага отхвърляне на исковете поради погасяването им по давност, без да е
необходимо съдът да се произнася по останалите твърдения и възражения в
исковата молба, респ. – в отговора, за основателност, респ. – за
неоснователност на претенциите.
С оглед изхода на делото и претенцията на ответника за присъждане на
разноски, на осн.чл.78, ал. 3 и ал.4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 300 лв. съдебно-деловодни
разноски, представляващи адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлените искове и
на прекратените частично претенции.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Я.М.
с ЕГН ********** ***«*** против Медицински център «Дианамед 2001» ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Я. ул. «*** представлявано от управителя
Й. Х. искове за постановяване на
решение, с което бъде отменено като незаконно извършеното със заповед № *** г.
на управителя на ответното дружество уволнение на ищеца, както и за
възстановяването му на заеманата отпреди уволнението длъжност «***» в кабинет
за неотложна помощ.
ОСЪЖДА
Б.Я.М. с ЕГН ********** ***«*** да заплати на Медицински
център «Дианамед 2001» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я.
ул. «***, представлявано от управителя Й. Х., сумата от 300 лв.
съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, считано от 29.12.2015 г., пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: