Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен ,24.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД – ТРЕТИ наказателен
състав в публично заседание на ШЕСНАДЕСЕТИ ЮНИ, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИЯ МИТЕВА
при секретаря: Петя
Каракопалиева,
като разгледа АНД №
775/2020г. по описа на ПлРС, трети наказателен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 26 з от 02.04.2020 г. издадено от *** с което на ***
*** ЕГН ********** , на основание чл.209а ,ал1 от Закона за Здравето,е наложено административно наказание – глоба в размер на
5 000лв. /пет хиляди лева/ за нарушаване
на чл 209а,ал1 във вр с чл63 ал1 от Закона за здравето.
В
жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа
обстановка, като се предлага същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна –
ОД МВР – гр.Плевен редовно призовани не се явяват и не вземат становище по делото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 07.04.2020г видно от приложената разписка към
НП, а жалбата е подадена до РС-Плевен чрез ОД МВР – гр.Плевен на 10.04.2020г.,
видно от отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА,макар и не поради изложените в нея доводи.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
29.03.2020г около 13,20ч в гр.Плевен посещава парк“Кайлъка“срещу ресторант
„Двете сърнета“в нарушение на т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г на
министъра на здравеопазването:Преустановяват се посещенията на
парковете,градските градини ,спортни и детски площадки и съоръжения на открити
и закрити места“.При което съставил АУАН с бланков номер 828430 от 29.03.2020г.
срещу жалбоподателя за нарушение на чл.63 ал1 от закона за здравето. Въз основа
на същият акт било издадено обжалваното наказателно постановление №
26з/02.04.2020г , в което обаче било отразено, същата фактическа обстановка
описана в АУАН като била наложено наказание по реда на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето .
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетел ***, които съдът кредитира като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност, както
и от всички писмени доказателства по делото.
Относно
приложението на процесуалните правила: Съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар
издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия,то
съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при
съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно наказателното производство,
както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В
нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, в така съставения АУАН липсва
описание на нарушението, кореспондиращо с изложеното в наказателното
постановление, а именно – в последното наказателно постановление макар и да не
е написано с думи, че нарушението е извършено в условията на повторност, след
като жалбоподателят не е санкциониран за
същото с друго влязло в сила НП,то с изписване на санкционната разпоредба на чл.
209 а(1) , а и с наказанието което му е наложено в размер на 5 000лв се
вижда ,че такава санкция се налага на лице извършило нарушението повторно както
и такава санкция се налага не на физическо лице ,а на ЮЛ- ,а именно чл. 209 а
ал 1 от Закона за Здравето-(Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020
г., бр. 44 от 2020 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 14.05.2020 г.)
Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000 лв.(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) Когато
нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно
нарушение от 2000 до 5000 лв.
Недопустимо
е за пръв път в наказателното постановление и то не в описанието а правейки си
извод от санкционната норма с която е наложено наказанието на жалбоподателят да
се прави извод за нарушението от
обективната му страна, което описание да не е отразено нито текстово нито цифрово в съставения преди
това АУАН, т.е. недопустимо е посочването на допълнителни обстоятелства,
касаещи извършването на нарушението, непосочени в акта за неговото
установяване, тъй като извършвайки такова описание, административно наказващият
орган се занимава с неприсъщата за него функция - установяване на нарушението,
което той самият следва да санкционира.
Следва
да се има предвид, че посочването на обстоятелствата във връзка с деянието
съставлява дейност по индивидуализиране на нарушението, която функция -
установителна или констатираща, е една от трите основни функции, присъщи на
АУАН, редом с обвинителната и сезиращата, и която се изразява именно в
констатирането на нарушението, чрез индивидуализирането му - както посредством
неговото описание, така също и посредством описание на обстоятелствата, при
които е било извършено. В този смисъл е и нормата на чл. 42, т.4 от ЗАНН, която
разпоредба изисква нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,
да бъдат описани в АУАН, т.е. от анализа на тази норма може да се изведе извод,
че "повторността", като едно квалифициращо обстоятелство на
извършеното нарушение, следва да бъде описана и в съставения АУАН,а не извода
да се прави че става въпрос за повторност едва от санкционната норма на която е
наложено наказанието.
Именно
срещу последния факт от обективната реалност – че срещу него има вече издадено
и влязло в сила наказателно постановление за същото деяние или няма такова жалбоподателят би могъл да възрази както по реда на чл.42, т.8 от ЗАНН, така и по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, от които си права в конкретния
случай нарушителят е напълно лишен, доколкото подобно твърдение в съставения
срещу него АУАН липсва.
Ето
защо, така описаното нарушение на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН следва да
се прецени като такова от категорията съществените процесуални нарушения,
доколкото лишават лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере
всички съставомерни относно твърдяното нарушение факти и съответно - от
възможността да организира защитата си. Допуснатото нарушение е от категорията
на съществено процесуално нарушение и води до отмяната на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Съдът
намери, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, предвид изложените съображения.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 26 з от 02.04.2020 г. издадено от *** с което на ***
*** ЕГН ********** , на основание чл.209а, ал. 1 от Закона за Здравето,е наложено административно наказание – глоба в размер на
5 000лв. /пет хиляди лева/ за нарушаване
на чл 209а,ал1 във вр с чл63 ал1 от Закона за здравето
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Плевен, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: