№ 259
гр. Плевен, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500229 по описа за 2023 година
С решение №1494 от 16.10.2022 г. по гр.д. №5197/2021 г. Плевенски
Районен съд е:
ОСЪДИЛ, на осн. чл.45 вр.с чл.51 вр. с чл. 53 от ЗЗД, Р. М. Л., ЕГН
**********, от с. **********, обл. Плевен, ********** и С. Д. Б., ЕГН
********** от с. **********, обл. Плевен, ул. ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на С. Б. Р., ЕГН **********, от с. **********, обл. Плевен,
**********, сумата от общо 530.47 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на 14.11.2020 г. – счупени 5 кухненски стола и
3 броя витринни стъкла, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ, на осн. чл.78 ал. 1 от ГПК, Р. М. Л., ЕГН **********, от с.
**********, обл. Плевен, ********** и С. Д. Б., ЕГН ********** от с.
**********, обл. Плевен, ул. ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.
Б. Р., ЕГН **********, от с. **********, обл. Плевен, **********, направени
по делото разноски в размер на 490 лв.
Недоволен от решението е останал С. Д. Б. и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения
срещу него иск и да му бъдат присъдени разноските, направени в двете
инстанции.
Въззивникът намира, че необосновано Плевенски Районен съд е приел за
1
доказано счупването на 3 бр. витрини и на 5 бр. дървени столове с негово
участие. Акцентира върху това, че свидетелите са видели само Р. Л. да хвърля
камъни и тухли по витрините; че счупени столове не са констатирани при
полицейската проверка; че счупени столове не са показани на ВЛ А.С. и че не
са представени доказателства за закупуването след процесните събития на
нови подобни столове.
Препис от въззивната жалба е връчен на Р. М. Л. на 24.11.2022 г. и в
указания срок отговор не е депозиран.
Препис от въззивната жалба е връчен на С. Б. Р. на 27.02.2023 г. и в
указания срок отговор не е депозиран.
С определение №473 от 28.03.2023 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането
ѝ.
В о.с.з. на 08.06.2023 г. процесуалният представител на въззивника – адв.
Н. е пледирал за уважаване на жалбата по изложените в нея аргументи и за
присъждане на разноските, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В о.с.з. на 08.06.2023 г. не са присъствали другите страни или техни
представители.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно и е видно от договор за наем от 10.02.2020 г., че С. Б. Р. е
ползвала под наем през периода от 10.02.2020 г. до 10.02.2022 г. недвижим
имот, състоящ се от зала, склад и санитарен възел, находящ се в с.
**********, **********.
Не е спорно и става ясно при изслушването на аудиозаписа на
сигнал, подаден в 00.42 часа на 14.11.2020 г. от Р. М. Л. на ЕЕНСП 112, че
тя се е оплакала, че заведението, стопанисвано от С. Б. Р. в ползвания от нея
под наем недвижим имот, работи след 22.30 часа и в нарушение на тогава
действащите противоепидемични мерки. Няма оплакване от силна музика
или друг шум през нощта.
Не е спорно и става ясно при изслушването на аудиозаписите на
сигнали, подадени в 02.12 часа, в 02.19 часа, в 02.48 часа, в 02.53 часа и в
03.24 часа на 14.11.2020 г. от С. Б. Р. на ЕЕНСП 112, че тя се е оплакала, че
в заведението, стопанисвано от нея, са дошли „проблемни пияни“, които са
започнали да се бият и да трошат и че е поискала полицейска помощ.
Като свидетели са разпитани двамата полицаи, изпратени на място
да проверят сигнала за „сбиване с материални щети“ в заведението на С. Б. Р..
Св. Ж.Ж. твърди, че се е занимал с първоначалния оглед на щетите.
Установил 3 или 4 бр. счупени стъклени витрини, но не видял вътре в
заведението да има нещо друго счупено. Св. П.А. потвърждава, че са били
счупени 3-4 „стъкла“, но и той не е видял да има съборени и счупени маси и
столове.
2
В материалите по преписка №В-8020/2020 г. по описа на Плевенска
Районна прокуратура се намира докладна записка от 14.11.2020 г. на
ст.полицай Ж.Ж., в която той е посочил, че при извършения през нощта в
заведението на С. Б. Р. оглед са констатирани 3 бр. счупени прозорци.
Като свидетели са разпитани Г.С., който живее на съпружески начала
със С. Б. Р.; П.А., която живее на съпружески начала със С. Б.; Ф.С. – брат на
Г.С. и Д.Р. – баджанак на С. Б..
Св. Г.С. твърди, че С. и Р. нахлули в заведението. С., който бил
„мъртво пиян“ почнал да рита столовете и да обръща масите. Включила се и
Р. „да хвърга столове по земята“ – „тя обръща и той обръща, рита“. После
излязла навън и почнала да троши стъклата с тухли. След разправията С.
припаднала и на другия ден тръгнали по доктори. Едва след като се върнали
от болницата установили щетите, в т.ч. и счупените 5 бр. дървени столове.
Свидетелят конкретизира, че имало счупени и пукнати крака и седалки, като
всичките столове били негодни за ползване.
Св. Ф.С. твърди, че С. го повикала и като отишъл, заварил в
заведението С. и Д.. Видял „разритани“ столове и счупени стъкла, но не е
видял кой какво троши. Дървените столове били 4-5 и били „тотална щета“.
Св. Д.Р. твърди, че като отишъл в заведението на С., нея я нямало, но
заварил Г. и С. да си говорят. Дошъл и Ф.. Нямало хулигански прояви и
вандалщини. Нямало счупени прозорци, маси и столове. Полицията още не
била дошла, а била повикана от Р. заради силната музика.
Св. П.А. твърди, че на 13.11.2020 г. празнували нейния рожден ден.
Сред гостите били С., Р., Д.. След полунощ музиката от заведението на С.
била много силна и Р. подала сигнал на телефон 112. С. и Р. били трезви,
когато по-късно всички отишли до заведението и разговаряли там с Г.. С. я
нямало. Било тъмно и свидетелката не видяла да има счупени прозорци, нито
да е дошла полицията.
Не е спорно и е видно от материалите по преписка №В-8020/2020 г.
по описа на Плевенска Районна прокуратура, че С. Б. Р. е подала жалба, в
която се твърди, че на 14.11.2020 г. около 1.45 часа в ползвания от нея под
наем недвижим имот, стопанисван като кафе-аперитив, дошли Р. М. Л. и С. Д.
Б. и започнали да чупят стъклени витрини и столове, да се заяждат и да
налитат на бой. Проверката по жалбата е приключила с постановление от
11.01.2021 г. за отказ да се образува наказателно производство, тъй като
събраните данни сочат за извършени престъпления по чл.216, ал.4 от НК
/противозаконно унищожаване на чужди вещи в маловажни случаи/ и по
чл.146, ал.1 от НК /отправяне на обида/, за които престъпления наказателно
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Видно от касова бележка от 20.09.2020 г., представена от С. Б. Р., тя
е закупила преди инцидента 5 бр. столове модел „Атина“, всеки по 99 лв.,
общо за 495 лв. Действително липсват доказателства С. Б. Р. да е закупила
3
след инцидента други подобни 5 бр. столове, но тя и не е била длъжна да го
прави.
Видно от стокова разписка от 20.11.2020 г., С. Б. Р. е заплатила общо
408 лв. за 4 бр. стъкла с размери 2000/2500 мм /с обща площ 20 кв.м./.
С определение, постановено в о.с.з. на 08.06.2022 г., Плевенски
Районен съд е допуснал съдебно-икономическа експертиза със задача: да
се определи стойността на 4 бр. стъкла и на 5 бр. столове, както са описани от
св. Г.С. и св. Ф.С.. Видно от заключението, представено по делото на
14.07.2022 г., ВЛ А.С. незнайно защо е преформулирало задачата си както
следва: след като се запознае с документите по делото и извърши оглед на
място, да определи стойността на нанесените увреждания съгласно исковата
молба. В нея като повредено имущество са посочени 4 бр. съкла с размери
2м/2.5 м и 5 бр. кухненски столове. В обстоятелствената част на
заключението ВЛ е посочило като предмет на материалните щети: 5 бр.
столове и 3 бр. стъкла на прозорци. В крайна сметка заключението на ВЛ
се отнася за стойността на „остъкляване на 3 бр. стъкла с дебелина 4 мм,
с обща площ 5.22 кв.м., на метални рамки със силикон“ – 158.79 лв., за
стойността на „изчистване на маджун на метални рамки“ – 39.76 лв. и за
стойността на 5 бр. трапезни дървени столове Атина – 243.50 лв.
При така установеното от фактическа страна, Плевенски Районен
съд правилно е приел за доказано деянието, извършено от двамата
ответници – счупване в процесната вечер на 3 бр. витринни стъкла в имота,
нает от С. Б. Р. и на 5 бр. дървени столове, намиращи се в същия имот.
Правилно Плевенски Районен съд е кредитирал показанията на св. Г.С.,
св. Ф.С., св. Ж.Ж. и св. П.А., като е отчел, че първият е очевидец на
поведението на ответниците, че е признал неблагоприятен за него факт и че
показанията му съответстват на хронологията и съдържанието на подадените
сигнали на телефон 112; че вторият свидетел е видял материалните щети
непосредствено след нанасянето им; че показанията на полицейските
служители кореспондират с писмените им доклади, изготвени
непосредствено след извършената от тях проверка на място.
Колкото до отричането от страна на С. Б. на участието му в нанасянето
на процесните имуществени вреди, въззивният съд намира, че то не може
да бъде споделено като житейски логично, предвид нетрезвото състояние, в
което се е намирал въззивника през процесната нощ, предвид афекта от
междуличностните отношения на страните и предвид суматохата, обичайно
съпътстваща подобен род прояви.
Въззивната инстанция също намира, че показанията на останалите
разпитани по делото свидетели не са годни да установят противоправното
поведение на двамата ответници, тъй като тези свидетели не са очевидци на
случилото се. При прочита на показанията им възниква съмнението кога
точно тези свидетели са ходили до процесното заведение и какво са видели
там. Иначе казано – показанията им не са годни да установят наличието на
4
конкретни материални щети, но не са годни да установят и липсата на такива
щети.
Правилно в обжалваното решение е прието, че кредитираните
свидетелски показания кореспондират с писмените доказателства – касова
бележка от 20.09.2020 г. и стокова разписка от 20.11.2020 г. и че тези
доказателства установяват понасянето на имуществените вреди именно от С.
Б. Р., респ. че именно на нея се следва съответното обезщетение.
Плевенски Районен съд е приел безкритично заключението на ВЛ и
е присъдил като обезщетение посочената в него сума – 530.47 лв. Доколкото
страните също не са възразили срещу констатациите и изводите на ВЛ А.С. и
предвид забраната да се влошава положението на обжалващия решението,
Плевенски Окръжен съд също няма да коментира това заключение.
В заключение – въззивният съд намира жалбата за неоснователна и
недоказана, което налага съответно потвърждаване на обжалваното решение.
Въззиваемите не са направили разноски в настоящото производство, които да
им бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №1494 от 16.10.2022 г. по гр.д. №5197/2021 г. по описа на Плевенски
Районен съд в частта му, обжалвана от С. Д. Б., с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5