№ 319
гр. Варна, 03.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. БаЕ.
Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело
№ 20203100901132 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:05 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК, на
второ четене:
Ищецът Н. И. Н. , редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично и с адв. В. Ц., с пълномощно по делото.
Ответникът „НОВОТЕХ-95“ ООД , редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, представлява се от адв. Б. Р., с пълномощно по делото.
Вещите лица А. Д. Т. , А. В. С. и Н. К. М., редовно уведомени, явяват
се в съдебно заседание.
Вещото лице К. В. В., редовно уведомена, явява се в съдебно
заседание.
АДВ. Ц.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 669/15.03.2023 г. заключение по
допуснатата повторна съдебно-оценителна експертиза и констатира, че е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице по допуснатата
повторна съдебно-оценителна експертиза и към снемане самоличността му,
както следва:
Вещото лице К. В. В. – *** години, българка, българска гражданка,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
1
В. л. В.: Представила съм заключение, което поддържам.
Адв. Р.: Нямам въпроси. Моля да се приеме заключението.
В. л. В. на въпроси на адв. Ц.:
АДВ. Ц.: Уважаема госпожо В., бяхте ли на оглед на всички оценявани
имоти? Замервания някакви правили ли сте във връзка с огледа ви?
В. л. В.: Да, направих оглед на всички оценяеми имоти.
Относно замерванията, само сравнeние между това, което виждам и
това, което е отразено в Акта за общинска собственост, тъй като моята задача
е да направя оценка към 1995 г.
АДВ. Ц.: Затова ви питам дали сте правила оглед, защото не личи от
изложението, че сте правила оглед. Актът за общинска собственост няма
нищо общо с понатието оглед. Нямате никакви фотоматериали, нито сте
правили някакви замервания.
В. л. В.: Огледът не беше задължителен.
Считам, че замервания и представяне на фотомателиали не са
необходими, тъй като задачата ми е да направя оценка към 1995 г., но въпреки
всичко съм направила оглед.
АДВ. Ц.: Има разлика в описанието във вашата експертиза, което
давате, както преди малко обяснихте от въпросния акт за общинска
собственост, която се ползва и осчетоводеното. Наясно ли сте при вашето
заключение колко са, какви са реално съществуващите постройки в имота
понастоящем?
В. л. В.: Понастоящем видях какви са съществуващите в имота
постройки. Има постройки, които към 1995 г. явно не са съществували, тъй
като не са отразени в Акта за общинска собственост.
Нямам друга база, за да изготвя заключението си.
АДВ. Ц.: Можете ли да кажете кои от сградите са закупени по договора
за приватизация, кои са реконструирани и кои са построени впоследствие?
В. л. В.: Не мога да кажа. Нямам такава задача.
АДВ. Р.: Противопоставям се на въпроса, тъй като задачата е да се
определи цената на сградите към 1995 г., а кой, кога и как ги е строил няма
никакво значение.
АДВ. Ц.: Разбрахте ли кои сгради са строени след 1995 г.?
В. л. В.: Имам впечатления, но не съм счела за необходимо да го отразя
в оценката, нито пък детайлно да се занимавам с това, да правя замервания
колко е построено допълнително. Това, което е отразено, го сравнявам с акта
за общинска собственост, което за мен е база за оценката във връзка с
поставената ми задача.
АДВ. Ц.: Госпожо В., как правите отчленение между това, което е
заварено от приватизацията, това, което впоследствие е реконструирано и
новопростроеното? Има три вида постройки там. Как във вашето заключение
2
правите такова разграничение, защото вие правите оценка на база на това,
което е в момента и което заварвате?
В. л. В.: Не е така. Аз имам задача да направя оценка към 1995 г. на
сградите, които са съществували в този период и базата ми за тази експертиза
е Акта за общинска собственост. Там са описани подробно сградите, които
към 1995 г., който е моментът на придобиване на имуществото от
дружеството, са били налични.
В. л. В. на въпрос на съда: Оценката ми е на база на писмените данни,
на това, което е описано, колко ще струва към него момент.
АДВ. Ц.: Т.е. вие не правите отчленение на всичко онова, което
впоследствие е възникнало при реконструкция? А ясно ли ви е какво е
възникнало след реконструкция и като новопостроено?
В. л. В.: Ясно ми е, имам само бегло впечатление, но не мога да го
твърдя, нито съм се занимавала с това.
АДВ. Ц.: А наясно ли сте, че сградите са 8, а те са окрупнени по
някакъв счетоводен начин?
В. л. В.: Аз не се занимавам със счетоводните данни, оценки и т.н.
АДВ. Ц.: А правихте ли някаква проверка в Кадастъра? Имате ли
впечатление колко от сградите имат идентификационни номера, колко нямат?
В. л. В.: Колко нямат идентификационни номера не съм правила
проверка. Направила съм проверка в Кадастъра. Аз съм описала в
експертизата дали са отразени сградите. Има скици, които са към преписката
по делото. Моята задача е да се съобразя с това, което е приложено към
делото и съм описала идентификаторите, които да съответстват към сгради,
които са били построени към 1995 г.
-та
АДВ. Ц.: Тогава как да си обясним несъответствие на стр. 3 от вашето
заключение, като казвате, че вашето заключение касае само това, което
приватизацията е прехвърлила в собствеността на дружеството, а описвате
сгради, които са построени от 1997 г.? А битовката, ремонтната работилница
кога са построени?
В. л. В.: Битовката и ремонтната работилница са построени така, както
са описани.
Покритото хале е построено 1981 г., независимо какво пише в Акта за
държавна собственост, тъй като аз имам лични впечатления. По това време
съм работила в сферата на строителството и знам кое, кога, как
приблизително е строено. И имаше и други материали, които са приложени
към преписката и аз считам, че действително трябва да приема, че сградата,
покритото хале е строена 1981 г. Държа, че това е коректно.
Не мога да кажа кои от сградите са реконструирани. Нямам такава
задача.
Площите са такива, каквито са описани в документите – в Акта за
3
общинска собственост и една приватизационна оценка, която съотвества на
акта и това е моята база за оценка.
АДВ. Ц.: А вие защо прилагате тази оценка?
В. л. В.: Тази оценка я прилагам, защото съм ползвала метода на
разходите, подробно съм описала какво представлява тази методика за
определяне на пазарна стойност, за да направя едно съответствие между това,
което аз от моите проверки съм заключила за пазарните стойности на СМР,
които са били към този период и да ги сравня с това, което колегите от екипа,
които са правили оценката, които са достатъчно авторитетен екип от
Икономическия университет, са приели също като единична стойност на
СМР, за да може да се извърши оценката. Това е причината да приложа тази
оценка - за една увереност, че стъпвам правилно на тази позиция.
АДВ. Ц.: Правилно ли разбрах, че всъщност вие представяте стойността
на постройките като величина по себестойност, а не по справедлива цена?
В. л. В.: Тя е справедлива цена. Това е метод, който се използва и се
нарича метод на разходите. Той се базира на пазарна стойност на СМР, които
служат за определяне на оценката.
АДВ. Ц.: Защо намесвате тогава тези разходи, като вие казвате, че
правите заключение на база договора за приватизация, който е заварил?
Нямате нищо предвид по отношение на реконструкции и на новопостроени
неща?
В. л. В.: Сравнявам само.
Нямам такава задача да дам заключение за реконструкции и
новопостроени сгради в имотите.
АДВ. Ц.: Какви данни ползвате тогава?
В. л. В.: Разходите, които се ползват като данни за използване и за
определяне на пазарната стойност на един обект по метода на разходите.
АДВ. Ц.: Къде ги видяхте описани тези разходи?
В. л. В.: Имаме справочници, по които определяме единични стойности
на СМР към определени периоди. Те са аналитични и са на база българските
стандарти за оценяване. Това е методът.
АДВ. Ц.: Аналозите, с които работихте, за да изведете стойността на
земята, можете ли да ги представите?
В. л. В.: Аз съм ги описала. От библиотеката трябва да взема копия, за
да представя аналозите. Не е задължително да ги представям.
АДВ. Ц.: Това не е вярно. Има Наредба № 1461 за съдебно-
счетоводните данни и финансово-икономическите експертизи, издадена от
министъра на финансите, която описва какво трябва да представите към
вашата експертиза. Защо не спазвате наредбата?
В. л. В.: Аз твърдя, че това, което съм описала тук и броевете, които съм
ползвала от съответните публикации, са абсолютно точни. Не е задължително
4
да нося цялата библиотека тук.
Не ми е позната Наредба № 1461.
АДВ. Р.: Считам, че това е по същество, господин Председател.
В. л. В.: Имаме правила и методи по БДС за изготвяне на оценки и аз се
съобразявам с тях.
АДВ. Ц.: От Справочника на СЕК кое точно ползвахте? Защо не
представите някаква извадка, за да разберем как правите тези изчисления?
В. л. В.: Аз съм направила изчисленията достатъчно точно и коректно.
Справочници на СЕК и аналози не е прието да се представят в съдебно
заседание. Аз ги цитирам и твърдя, че добросъвестно съм използвала тези
данни.
АДВ. Ц.: Аз нямам други въпроси към вещото лице, но ви моля,
господин съдия, да ме изслушате по повод това, което чухме преди малко и
ще бъда многословен.
Оспорвам заключението, тъй като същото е необосновано и
необективно. Необосновано, поради това, което чухте преди малко – трябва
да се доверим на неща, които са дадени от вещо лице, без да можем да ги
сравним и без да можем да направим каквато и да е проверка по тях и
съответство да знаем дали становището е подкрепено от обективни данни или
е някакво субективно виждане по проблематиката, по която колегата е задал
своите въпроси.
Вещото лице не е отговорило на поставените въпроси в заключението,
липсва обосновка, не е посочено въз основа на какви анализи и изчисления,
както и на какви конкретни доказателства е изготвено, поради това
експертизата е негодна и неотговаряща на изискванията за съдебна
експертиза, а именно:
Експертизата не отговаря на т. 1.4 РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ от Българските
стандарти за оценяване: Минимални изисквания за съдържание на
оценителския доклад, тъй като липсват:
- по т. 6 - Бази за стойността;
- по т. 10 - Приложения - специфични и конкретни относно спецификата
на оценяваните обекти, които са определящи за обекта на оценката;
- по т.11 – няма приложение на снимков материал;
- по т. 12 – няма приложение на специфични документи, получени в
хода на оценяването, ако има такива, разбира се;
- по т. 13 – няма други представени материали, данни и документи или
описани обстоятелства, приложими към избрания подход на работа на
независимия оценител;
- по т. 15 - от съществено значение е оценителският доклад да съдържа
информация, необходима за разбирането на оценката. Това не е направено.
Изложени ни се преди малко защо – трябва да й се доверим.
5
Въпреки че вещото лице е цитирало приложимия в случая български
стандарт за оценяване и по-конкретно – чл. 7.2., съгласно който „извличането
на справедлива стойност се извършва при наличието на безспорни данни,
свързани с реализацията на оценявания обект на действащия пазар,
справедливата стойност отразява данни и обстоятелства, свързани с
конкретната сделка. Вещото лице не е използвало данни от такива сделки.
Следва да се има предвид разпоредбата, съдържаща се в раздел Пети,
т.1.5.2.3 от Българския стандарт за оценяване, съгласно която:
„Справедливата стойност отразява данни и обстоятелства, свързани с
конкретна действителна или потенциална реализация на оценявания
обект/актив между идентифицирани страни.“ Такива липсват.
В заключението не е определена справедлива стойност по изискуемия
начин, посочен по-горе, който вещото лице е написало, че е приложило.
Още повече, съгласно т. 1.7.3. - методи за прилагане на сравнителния
подход, а именно метод на пазарните сравнения (аналози) „Методът се
основава на ценова информация, получена от надеждни източнци. При
прилагане на метода, оценителят трябва да извърши сравнителен анализ на
качествените и количествените сходства и разлики между сравнимите
обекти/активи и оценяваният обект/актив. При необходимост се правят
корекции, като тези корекции трябва да бъдат обосновни и оповестени."
3а определяне на стойността на земята в ЗПЗ вещото лице е приложило
метода на пазарните аналози, но такива аналози не са ползвани при изготвяне
на заключението. Използваните данни от вестник „Народно дело“ не
установяват конкретни осъществени сделки между идентифицирани страни,
поради което не могат да служат като пазарен аналог. Още повече, тези
извадки от вестник „Народно дело“ не са приложени към заключението.
При определяне на стойността на закупените сгради по
приватизационния договор изобщо не е определяна справедлива стойност въз
основа на пазарни аналози, при прилагане на т. 6.1 - сравнителен подход от
БСО, съгласно който: „Сравнителният подход извежда стойност, като
сравнява обекта/актива, предмет на оценка, с идентични или сходни/подобни
обекти/активи, за които е налична ценова информация и е използван вещния
подход, който не отговаря на целите и задачата на експертизата“, тъй като:
Съгласно раздел 6.3 е приложен разходен подход, в случая. Приложими
методи, принадлежащи към разходния подход - т. 6.3.1 - Метод на вещната
стойност. Чрез прилагане на метода на вещната стойност се изчисляват
разходите за създаването на идентичен/подобен обект/актив, които включват:
стойност на земята, евентуално правото на строеж; разходи за проектиране и
други съпътстващи разходи; стойност на сградата/сградите; стойност на
инфраструктурата; разходи за финансиране на строежа; печалба от
разработването; маркетингови разходи, ако има такива. Методът на вещната
стойност се използва за оценката на възстановителна стойност за нов обект и
на амортизирана възстановителна стойност: Възстановителна стойност -
6
разходите към датата на оценката за аналогичен нов съвременен еквивалент,
имащ най-близката полезност до тази на оценявания обект/актив;
амортизирана възстановителна стойност - размерът на разходите към датата
на оценката за възпроизводство на идентичен/подобен на оценявания
обект/актив. Възстановителната стойност включва разходите за създаване на
нов обект/актив към датата на оценката, като стойността на новия строителен
продукт може да се определя по уедрени единични цени и включва преки
разходи (труд, материали и механизация), допълнителни разходи
(административно-управленски), печалба, както и съпътстващи разходи -
проектиране, строителен надзор, инвеститорски контрол, нормативно
определени такси от компетентните органи, присъединителни дружества и
други.
Всъщност, друга е целта на това оценяване на имуществото и би
следвало да се имат предвид други критерии, а не тези подходи и оценки,
които вещото лице е имало предвид.
Ето защо, господин съдия, поради изложеното, оспорвам изцяло
изготвеното заключение, тъй като същото не отговаря на поставените задачи
и е в противоречие с Българските стандарти за оценяване, които са
задължителни в случая. Налице са груби нарушения, тъй като са използвани
неправилно приложими методи и подходи за оценяване по отношение на
земята, а по отношение на сградите е използван вещния метод към разходния
подход, които не са приложими при изготвянето на справедлива пазарна цена.
Сравнителният подход извежда стойност, която сравнява обекта/актива,
предмет на оценка, с идентични или сходни/подобни обекти/активи, за които
е налична ценова информация. Това е следвало да стори вещото лице, а не го
е направило, поради което, моля да не приемате експертизата и съответство да
я изключите от доказателствения материал.
СЪДЪТ намира, че вещото лице по допуснатата допълнителна съдебно-
оценителна е изпълнило поставената му задача, а възраженията на ищцовата
страна следва да бъдат разгледани при разглеждане на спора по същество, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на допълнителната съдебно-оценителна експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 800.00 лЕ..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 800.00
лв. от внесения от страните депозит.
(Издаден РКО за 800 лв. по вн. бележка от 17.02.2023 г. – 500 лв. и по
вн. бележка от 28.03.2023 г. – 300 лв.).
АДВ. Ц.: Само, ако ми позволите да добавя, че в тази експертиза е
използвана само една единствена формула, има много таблици. Моля да
7
забележите, че в таблиците се коментира техническо обезценяване, а в
текстовата част има формула за амортизация. Това не може да бъде никаква
оценителна експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 7118/20.03.2023 г. заключение по
допуснатата допълнителна тройна съдебно-счетоводна експертиза и
констатира, че е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещите лица по допуснатата
допълнителна тройна съдебно-счетоводна експертиза със снета по делото
самоличност, както следва:
В. л. А. Д. Т.: Представили сме заключение, което поддържам.
В. л. Н. К. М.: Представили сме заключение, което поддържам.
В. л. А. В. С.: Представили сме заключение, което поддържам.
На въпроси на адв. Ц.:
АДВ. Ц.: Уважаема госпожо Т., вие ли изготвихте в цялост
съдържанието на представеното заключение? Аз ви питам, поради една
видима причина - вие внасяте експертизата и тя е подписана в следващите 15
минути от другите счетоводители, които са участвали в нея.
В. л. Т.: Да, когато беше изготвено заключението, го подписахме с
електронните си подписи и аз го подадох през моя имейл.
Моите колеги се запознаха с това, което беше изготвено като основен
текст.
АДВ. Ц.: Те направиха ли някакви допълнения към изготвеното от вас?
АДВ. Р.: Противопоставям се, господин съдия.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Ц. относно начина на подписване
на експертизата, тъй като трите вещи лица са подписали експертизата и носят
наказателна отговорност за дадените заключения.
АДВ. Ц.: Не ме разбирате, господин съдия. Според мен, сме налице
пред обстоятелство по чл. 203 от ГПК. Затова аз задавам тези въпроси. Има на
стр. 24 и 28 една декларация, която се повтаря 2 пъти, заедно с една табличка.
Табличката е много интересна, защото съдържа 3 компонента. Единият от
компонентите е залегнал в една друга експертиза, а останалите и две части се
́
съставят по начин, по който след малко ще коментираме. Аз считам, че може
би вещите лица имат разногласия и затова искам да разбера кой е авторът на
текста. Искам да видя кой какво е правил по тази експертиза и защо е
необходимо да се правят тези декларации. Странно е, че следващите 7 минути
подписва второто вещо лице и следващите 7 минути подписва третото вещо
лице. Искам да разбера кой каква част от тази експертиза е изготвил.
Искам да разбера дали г-жа Т. е изготвила това съдържание или има
друг принос в него?
АДВ. Р.: Моля да отклоните въпроса. Считам, че на първо място е
некоректен.
8
СЪДЪТ намира, че съгласно представените справки-декларации е
видно кой технически е изготвил експертизата и ОТКЛОНЯВА въпроса на
адв. Ц. кой е изготвил експертизата.
АДВ. Ц.: На какво се дължи повторението на декларациите от стр. 24 и
28 на вашето изложение? Подчертавате нещо, което е крайно неизгодно за
моя клиент и искам да разбера защо го правите два пъти?
В. л. Т.: Това е вариант на баланс. Изложението е изготвено с 5 части.
-та
IV римска част е констативно-съобразителната част. В нея излагаме с най-
големи подробности разсъжденията си и изчисленията си. Обобщаващите
-та
данни също се съдържат в IV римска част.
-та
В V част, която е заключителната, където към всеки един въпрос
даваме вече конкретния отговор, естествено, че баланс, представен в
констативно-съобразителната част ще присъства и в заключителната част.
Както виждате, нямаме подхода, поради подробното изложение, то да се
счита за заключителна част. Държали сме да има отделна заключителна част,
която да се фокусира върху конкретните отговори.
И защото на стр. 24 е констативно-съобразителна част, а на стр. 28 е
заключителната част.
-та
АДВ. Р.: То е видно. На 25 страница приключва този раздел и започва
раздел Заключение.
АДВ. Ц.: На стр. 18 и при изчисляване на стойността на дяловете на И.
Н., сте се позовавали на финансова концепция за поддържане на капитала.
В. л. Т.: Да, така е.
АДВ. Ц.: Интересно ми е защо правите това, тъй като това концепция за
изчисляване величината на собствения капитал ли е или нейното
предназначение е по-скоро да даде отговор на въпроса предприятието на
печалба или на загуба работи, имайки предвид Националните счетоводни
стандарти (НСС) и по-скоро стандарт № 40? Кажете каква е концепцията.
Това е нещо, което има общо със счетоводството и няма как да бъде свързано
с определени стойности в дела на съдружник.
В. л. Т.: Защо да няма. Аз не разбирам въпроса.
АДВ. Ц.: Концепцията е свързана с това дали едно предприятие е на
печалба или на загуба. В един момент то е, така да го кажем, а в другия
момент – то не е. Това е същината на концепцията.
В. л. Т.: Как да измерим дали предприятието е на печалба или загуба,
това е концепцията. Нали трябва да измерим собствения капитал, от който да
изчислим дружественият капитал на дружеството.
С тази концепция обясняваме защо преоценъчният резерв не следва да
се включва в базата за определяне на дружествения дял, защото той
представлява едно изкуствено завишение на стойността на активите.
АДВ. Ц.: Къде в НСС намирате, че е възможно да бъде изключен
9
въпросният резерв?
В. л. Т.: Ами, тя самата концепция го гласи – че не се включват
резервите от последващи оценки на активи.
АДВ. Ц.: Къде намирате това? Концепцията е една доктрина. Какво
намесвате в оценката на дела?
В. л. Т.: Това е всеобщо разбиране и всеобща практика.
Защото приетият модел за счетоводство изисква да се води и да се
прилага историческа цена. В България счетоводство не се води по пазарни
цени по принцип. Не преизчисляваме всяка година отчетите на всички
елементи с пазарните цени. Не е това принципът, който е заложен.
Преоценъчният резерв всъщност представлява една корекция на активите в
посока нагоре, едно завишение, затова преоценъчният резерв според тази
концепция е предвидено да бъде изключен от стойността на собствения
капитал.
АДВ. Ц.: Да, но тази концепция не съдържа подобно изискване.
В. л. Т.: Това не е концепция за определяне на дружествен дял по
принцип.
АДВ. Ц.: Определяте го като водещо ваше знание, което прилагате. Ако
се сравняват, примерно, две различни скорости – едната 15 км/ч, другата – 20
км/ч и концепцията именно поддържа еквивалентите на скоростите в едно
счетоводство. Това са загубите в един момент и печалбите в другия момент. С
това се занимава тази концепция, а не се занимава с оценката на дяловете на
съдружниците.
В. л. Т.: Затова сме направили 2 варианта.
Тази концепция е аргументът да изготвим вариант 1. Затова имаме и
вариант 2, защото в концепцията никъде изрично не е написано: „това се
прилага при определяне на дружествен дял“, нямаме такава норма.
АДВ. Ц.: Защо прилагате тогава тази концепция, след като от нея не
може да бъде извадено полезно съдържание в тази насока?
АДВ. Р.: Смятам, че вещото лице отговори неколкократно на въпроса
ви. Концепцията има отношение по начина на определяне на баланса.
АДВ. Ц.: Вариантите нямат нищо общо с концепцията. Концепнията е
задължение на счетоводителя да проследява как в счетоводството са отразени
определени компоненти от развитието на предприятието. В един момент,
както казах, може да е на печалба, в друг момент може да е на по-голяма
печалба, в третия момент може да е на загуба. Концепцията се занимава с
тези неща, господин съдия. Тя не се занимава с оценката на дяловете.
В. л. Т.: Да, аз не отричам, че не се занимава с оценката на дяловете, но
правим два варианта.
Считам, че концепцията за поддържането на капитала е основата, върху
която преоценъчният резерв не следва да се включва в базата за изчисляване
10
на дружествения дял. Предвид обаче липсата на категорична норма в тази
посока, правим вариант 2. Считам, че вариант 1 е близък до счетоводното
разбиране, а вариант 2, предвид категоричната норма е изготвен като вариант
2.
АДВ. Ц.: Категорична норма има. Моля ви да се съобразяваме
действително с това, което съществува.
В. л. Т.: За дружествен дял не пише в националните стандарти.
АДВ. Ц.: Следващият ми въпрос е като се има предвид начина, по който
прилагате концепцията, както и обяснихте преди малко, има ли значение
оценката, която е направило вещото лице - оценител, представяйки разликата
между балансовата стойност на активите и изведената стойност като резерв и
прилагайки тази неотносима към определението на величината на собствения
капитал концепция, има ли значение оценката, направена от оценител?
В. л. Т.: В експертизата сме работили с две оценки.
По отношение на оценката, която е от 1995 г., с нея сме приложили
всички необходими изчисления за амотризации и рЕ.лоризации през
годините, така че към 30.11.2018 г. сме получили балансова стойност на
активите, с която е изготвен баланса. Съответно в баланса е настъпила и
промяна в преоценъчният резерв, такъв, какъвто е бил определен като
счетоводни данни. С този преоценъчен резерв сме постъпили по същия начин,
съобразно концепцията, така, както го обясних. По отношение на оценката –
пазарна оценка към 2018 г., сме изразили резерви, че този баланс отговаря на
изскванията на счетоводното законодателство, защото няма норматив, който
да разрешава изготвянето на баланс по този начин. И затова считаме, че не
следва изобщо възникналият преоценъчен резерв в резултат на прилагането
на пазарна цена към 2018 г. да намери отражение при определяне на
дружествения дял.
АДВ. Ц.: Да разбирам ли правилно, че към момента когато разглеждате
оценката на предприятието – 1995 г. и когато съдружникът е напуснал
предприятието, вие възприемате, че трябва да се премине към по-неизгодния
за моя клиент вариант – този от 1995 г., когато предприятието е било в
началото на своето развитие?
АДВ. Р.: Противопоставям се. Заключението е дадено в 3 варианта,
съобразявайки оценката. Тук не говорим за заключение в една или друга
посока, затова и вещите лица дават заключение в три отделни варианта – към
1995 г., към 2018 г., съобразявайки оценките на вещите лица.
АДВ. Ц.: Нека да разберем защо се отдават предпочитания към един
вариант, който е свързан с предприятие, което не е започнало да работи.
В. л. Т.: Искам да поясня, че прилагане на пазарна оценка към 1995 г. е
съвсем различно от прилагане на пазарна оценка към 2018 г. и ако се
абстрахираме от годините, едното е прилагане на пазана оценка към момента
на придобиване, аз тук нямам проблем за това да приложа пазарна оценка към
11
момент на придобиване, защото тази оценка беше възложена във връзка с
това, че не е достатъчно подкрепена цената на придобиване по счетоводни
данни със счетоводни документи. Оценката от 2018 г. представлява
последваща оценка след придобиване. Тази оценка по Национални стандарти
не е допустима. Това сме казали, че ние правим баланс, който не отговаря на
националното законодателство. Прилагаме пазарна цена, но всъщност няма
счетоводен принцип и стандарт, който съблюдаваме, няма такъв. Това сме
изразили като възражение.
АДВ. Ц.: Как да разбирам думите ви, след като след 1995 г. това
предприятие е било застинало във формата на това, което е получено след
приватизацията. След което това предприятие е извършило мащабна дейност.
На самите места са възникнали нови обекти, имат различни стойности.
Предприятието се е реконструирало, развило се е и е стигнало нивата от 2018
г., а може би и от тази година. Защо се връщате към неща, които са застинали
в миналото, за да обявите негативния вариант за моя клиент?
В. л. Т.: Не можем да избягаме от амортизацията на активите, защото
това е заложено в счетоводните стандарти.
Когато говорим за Дълготрайни материални активи (ДМА), които се
използват в дейността на предприятието, особено за сгради, стандартно
полезният живот на годност на тези сгради е 25 години. Заприхождаваме ги в
счетоводството по цена на придобиване, ако имаме документи или по
справедлива стойнст, ако нямаме документи. Оттам нанатък, за всяка
следваща година от употребата на този актив, ние признаваме 1/25 част като
разход, започва да намалява стойността на актива. Такъв е счетоводният
принцип. Това е правилото. Предвид това, че активите са придобити 1995 г.,
към 2018 г. са минали 23 години, а както казах, минимумът, за който
амортизираме сградите е 25 години, т.е. към 2018 г. те са почти напълно
амортизирани. И аз съм наясно, че и за 10 милиарда да ги бяхме купили през
1995 г., към 2018 г. стойността им щеше да бъде значително по-ниска,
предвид амортизацията. Това е счетоводният принцип, това е правилото, ние
не можем да избягаме от нея. Пазарната стойност си е пазарна, но тя реално
ще се реализира, ако продадем актива.
АДВ. Ц.: Вие говорите за съвсем различна цена. Вашата концепция е
предназначена за съпоставяне на финансови резултати и няма никаква друга
задача.
При изготвянето на баланс от вещите лица обследван ли е начинът, по
който се използват дълготрайните активи на предприятието? Проверено ли е,
дали те се отдават или не под наем? В случай, че същите се отдават под наем,
как трябва да се третират - като дълготрайни материални активи или като
инвестиционни имоти? Как се оценяват съответно инвестиционните имоти, по
каква стойност се посочват в счетоводния баланс, ако имате такова
разбиране, че съществува подобно разделение?
В. л. Т.: Да, съществува такова разделение.
12
Има имоти, които се отдават под наем – една от сградите в ЗПЗ. За
единия от обектите там разбрах, че има договор за наем.
АДВ. Ц.: А имате ли представа откога се отдава под наем?
В. л. Т.: Не съм готова да отговоря на този въпрос.
АДВ. Ц.: В счетоводството дали има дружество, което сте обследвала?
Дали има предвидени съобразно стандарт 40, който е действащ, три
възможности и три разделения на компоненти – произведено като стока, в
смисъл сгради, които са построени в имот, предназначен за продан, ДМА и
инвестиционни имоти, от които се очаква приход от наем или от лизинг?
В. л. Т.: Да, част от обектите, впоследствие които са били строени и на
ул. „Дякович“, и на ул. „Сирма войвода“, които сме разглеждали, са били
завеждани като строителна продукция в състава на материалните запаси –
краткотрайните активи. Съответно, офисът, който е на „Дякович“, след като
се взема решение да се превърне в офис на самото дружество, е прехвърлен
от материалните запаси в състава на Дълготрайните активи. Мисля, че това
става в края на 2016 г. и оттогава започват да му се начисляват амортизации.
Инвестиционни имоти в счетоводството на дружеството не са признати. Това
мога да кажа.
АДВ. Ц.: А допуска ли се, според вас и според стандартите, които
вярвам, че следите, инвестиционните имоти да се третират като дълготрайни
материални активи? Оповестен ли е начинът, по който, примерно, те се
третират като ДМА във финансовия отчет?
В. л. Т.: Да, третират се като ДМА. Не е оповестен начина, по който се
третират като ДМА, защото през последните години дружеството е малко и
съставя съкратен отчет.
АДВ. Ц.: А тези оповестявания не са ли задължителни по стандарт №
40?
В. л. Т.: То се съставя съкратен отчет по принцип и общо се показват
перата – дълготрайни, краткотрайни активи.
Ако законът е дал възможност на малките предприятия да ги облекчи.
АДВ. Ц.: Къде законът е дал тази възможност? Ако са инвестиционни
имотите, те имат съвсем друго предназначение и по съвсем друг начин се
осчетоводяват.
В. л. Т.: Ако са инвестиционни имоти, няма да се осчетоводяват по друг
начин. Първият подход е, че ще имат амортизация.
АДВ. Ц.: Стандартът задължава, когато има имот, който е предназначен
да носи приход - наем или лизинг, да се определя като инвестиционен имот,
съответно да бъде написана и такава записка в отчета.
В. л. Т.: Добре, да, но това няма да промени стойността му.
АДВ. Ц.: Това може да не променя стойността му, но това означава ли,
че оценката на дела на Иван Н. би била друга – не по придобиване, а
13
справедлива?
В. л. Т.: Не, не съм съгласна с това твърдение. Оценката на дела би била
същата. Категорична съм.
Освен това, при инвстиционните имоти имаме задължение да
съпоставим балансовата стойност с пазарната цена, единствено и само, ако
балансовата стойност е по-висока от пазаната цена и да признаем загуба от
обезценка, но не и в обратната посока.
АДВ. Ц.: Поради казаното от вас преди малко, поддържате ли заявеното
-та
на стр. 24, за което ви питах?
В. л. Т.: Относно това, че не следва възникналият преоценъчен резерв в
резултат на прилагане на цената от 2018 г. да се включва, за този извод ли
става въпрос?
АДВ. Ц.: Преди малко казахте, че инвестиционният имот следва да се
приеме при определяне на дела на напусналия съдружник по начина, по който
го приемате и затова ви питам дали поддържате въпросната декларация на
стр. 24?
В. л. Т.: Да, поддържаме я.
АДВ. Ц.: Каква е дефиницията за собствен капитал, дадена в общите
разпоредби към Националните счетоводни стандарти и преоценъчните
резерви част ли са от собствения капитал съгласно тази дефиниция?
СЪДЪТ ОТКЛОНЯВА въпросите относно какво съдържат
Националните счетоводни стандарти, тъй като този въпрос е правен и след
представяне на стандартите, съдът може да се запознае с тях.
АДВ. Ц.: Господин Председател, моля, вещото лице да отговори на
въпроса преоценъчните резерви част ли са от собствения капитал съгласно
тази дефиниция?
В. л. Т.: Да, преоценъчните резерви са от състава на собствения
капитал.
АДВ. Ц.: Когато изготвихте допълнителното заключение и баланса, пък
и предходната експертиза, видно е, че сте запозната с проверени документи и
-ра
книжа по т. 10 на стр. 2 – налични ДМА към 01.01.2003 г. Има и протокол
към тази заповед, по която счетоводител, отговорник и някакъв началник
склад и инженер са изготвили оценка. Това допустимо ли е и в компетенцията
на тези лица ли е да изготвят такава оценка и вие имали ли сте я предвид при
вашата работа?
В. л. Т.: Доколкото разбрах, в състава на персонала на дружеството,
чиято дейност е строителна, има достатъчно квалифицирани лица, които
могат да направят оценка на сградите, които са собственост на дружеството.
Затова и е изготвен от тях, не са възложили на външно лице да оценява
имотите. В какъв смисъл дали сме се ръководили от тази оценка?
АДВ. Ц.: Имали ли сте я предвид?
14
В. л. Т.: Да, въз основа на този протокол или доклад, не се сещам в
момента точно за името на документа, е преценено, че няма да се извършва
преоценка към 2003 г. на наличните активи.
АДВ. Ц.: Моят клиент иска да ви попита следното: от 1995 г. до 2007 г.,
дори до 2009 г. дружеството е изготвило като изпълнител няколко общински
обекти, вкл. и сграда на 15 етажа. Изработено е и вилно селище в гр. Бяла.
Намерихте ли в счетоводството, по което сте работили, отражение на това
строителство, което дружеството е осъществявало не като инвеститор, а като
изпълнител?
В. л. Т.: Към това заключение не сме правили подобно изследване. Ние
знаем за такова перо. Това строителство представлява приход от дейността,
приход от строителна дейност. Той вече е елемент на собствения капитал при
неразпределената печалба, т.е. в момента в отчетите на дружеството това стои
като резултат на съответните сделки.
АДВ. Ц.: Този приход въобще не е бил малък. Как е бил разпределен?
В. л. Т.: Не съм готова в момента да отговарям на този въпрос, защото
към това заключение не сме изследвали този приход.
На въпроси на адв. Р.:
АДВ. Р.: Можете ли да обясните какво изобщо е наложило
присъствието на преоценъчен резерв в баланса? Дружеството е приело и
включило в своя баланс преоценъчен резерв. Това е намерило отражение в
изготвените от вас варианти на заключението, като сте приели, че е наличен
такъв преоценъчен резерв. Каква счетоводна операция, въобще какво е
наложило включването на такъв преоценъчен резерв? Защо се налага и какво
налага да има такъв?
В. л. Т.: Този преоценъчен резерв, който е отразен в счетоводството на
дружеството е възникнал в резултат на действащата в съответните години
нормативна уредба. През 1997 г., 1998 г. и 1999 г. са извършени рЕ.лоризации
на активите с коефициенти, а през 2003 г. – по пазарна цена. РЕ.лоризацията
означава завишаване на стойността на активите, а разликата, с която е
увеличена стойността на активите спрямо балансовата стойност към датата на
рЕ.лоризацията представлява преоценъчен резерв.
АДВ. Р.: Правилно ли разбирам, че този преоценъчен резерв служи за
изравняване на баланса?
В. л. Т.: Да, за това служи преоценъчният резерв. В тази връзка, при
изследването на рЕ.лоризациите, за първия, който е формиран през 1997 г., в
Закона за счетоводството е предвидено, че той може да се използва за
облекчаване на собствения капитал, за покриване на загуби, само и
единствено за резервите от 1997 г., затова те не са включени в състава на
преоценъчните резерви, а са посочени като други резерви. За следващите
години това си представлява чист резерв за последваща оценка и за него
нямаме разпоредба как може да се ползва. Превръща се в печалба в момента,
15
в който дружеството отпише активите при продажба.
АДВ. Р.: Счетоводните стандарти, които са приложими за това
дружество, допускат ли едни и същи по вид активи, конкретно ви питам,
ДМА да се отразяват в баланса на счетоводството по различни стойност?
Примерно, единият имот да е по балансова, другият - по справедлива
стойност или въобще различни стойности?
В. л. Т.: Не, коментираме стойност към датата на изготвяне на баланса.
АДВ. Р.: А при изготвяне на баланса активите трябва да са оценени по
един и същ начин, така ли е? Не само оценени, а и заприходени в баланса?
В. л. Т.: Да, говорим за последващото оценяване – то е по един и същ
начин. Първоначалната оценка, както много пъти го повторихме, е по
документи – цена на придобиване, по себестойност, ако се създава в
предприятието, по справедлива цена, ако е безвъзмездна сделка или при
оценка на вещи лица при апортна вноска.
АДВ. Р.: Придобити по един и същи начин имоти могат ли да намерят
отражение в счетоводството по различни стойности, по различен метод на
оценяване?
В. л. Т.: Не.
АДВ. Р.: В баланса на дружеството ДМА - инвестиционни или не, къде
намират отражение? Могат ли да намерят отражение в актива едни ДМА?
В. л. Т.: В актива на баланса – нетекущи дълготрайни активи.
АДВ. Р.: Има ли възможност едни ДМА да намерят отражение в
пасива?
В. л. Т.: Не, не е възможно това да се случи.
На въпроси на адв. Ц.:
АДВ. Ц.: Господин съдия, пропуснах да попитам вещото лице само две
неща.
Във вашата декларация, която правите на два пъти – на стр. 24 и стр. 28,
защо го правите искам да разбера, счетоводен стандарт № 16 не е отменен.
Записано е, че е отменен.
В. л. Т.: Той не е отменен. След отмяната на допустимия алтернативен
подход в стандарт 16 – отменен е подходът.
АДВ. Ц.: Кой е подходът, който е променен?
В. л. Т.: Подходът се нарича допустим алтернативен подход. Подходите
бяха два – препоръчителен и допустим алтернативен подход. Отменен е
алтернативен подход. Той даваше възможност за оценка по пазарна цена към
датата на изготвяне на отчета. В сегашната редакция на стандарт 16 остава
само препоръчителния подход. Сигурна съм в това.
АДВ. Ц.: В коя статия от баланса е включена преоценката, която се
извършва?
16
В. л. Т.: Както казах, имаме преоценки от 1997 г. до 2003 г.
Преоценката, извършена през 1997 г. е позволено да бъде включена в състава
на класическите резерви, като други резерви. Преоценките от 1998 г., 1999 г.,
-то
2003 г. са посочени в статия III римско в пасива на баланса – резерв от
последващи оценки към собствения капитал.
АДВ. Ц.: Резервите участват ли в изчисленията, които правите на дела?
В. л. Т.: Участвали са само другите резерви. Тези, формирани през 1997
г. В единия вариант, а в другия вариант участват всички.
АДВ. Ц.: И данъците ли?
В. л. Т.: За данъците съм обяснила къде трябва да се сложат. Защото в
резерва от последващи оценки се съдържа преоценка на земя, която е
неамортизируем актив. За преоценките на сградите през 2007 г., 2008 г. и
2009 г. дружеството си е платило дължимия данък печалба върху този резерв
и затова следва и на другия резерв, предвид на това, че ще изплащаме дял, да
се плати и съответния данък.
АДВ. Ц.: И това го включвате като част от собствения капитал, така ли
е?
В. л. Т.: Данъкът е по-скоро задължение към държавата и той е не в
собствения капитал, а в задълженията.
АДВ. Ц.: А какво общо имат задълженията със собствения капитал?
В. л. Т.: Идеята е такава, че в този преоценъчен резерв се съдържа една
сума, която не е обложена. Всички други елементи в собствения капитал са
обложени. Платени са им данъците. Платен е данъкът на неразпределената
печалба. Ако дружеството през 2017 г. беше на печалба, също щяхме да
начислим данък, но то не е. Платен е данък върху преоценъчния резерв.
АДВ. Ц.: Значи включвате данъци, за да намалите допълнително дела?
Нали правилно ви разбрах?
В. л. Т.: Няма такава умисъл.
АДВ. Ц.: Как ще включвате данъците в резерва и как това ще се
отразява в изчисление на дела?
В. л. Т.: Начислили сме данък.
АДВ. Ц.: Аз нямам други въпроси и моля да не приемате тази
експертиза, господин съдия, тъй като тя не отговаря на поставените задачи,
едностранчива е и е тенденциозна.
В нея се внася включително и спекулация, за която си позволих да
взема от вашето процесуално време, а именно това е концепция за
поддържане на капитала, за да се доведат нещата до стойности, които да
ощетят моя клиент в изчислението на дела на неговия наследодател.
Концепцията няма място в изграждането на счетоводни знания до
изчисляване на дела на починал съдружник. Концепцията има съвсем други
цели и те са записани в учебниците. Тя служи за съпоставяне на финансови
17
резултати. В случая от такова съпоставяне никой няма нужда при поставените
задачи, не са били зададени такива задачи. Моля да не я приемате и да не я
зачитате като доказателствено средство.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по допуснатата допълнителна тройна съдебно-счетоводна
експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по
делото, на вещите лица следва да бъде определено окончателно
възнаграждение, съобразно представените справки, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на допълнителната тройна съдебно-счетоводна
експертиза, ведно с доказателствата към него.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице А. С. в
размер на 800.00 лЕ..
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Н. М. в
размер на 800.00 лЕ..
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице А. Т. в
размер на 1400.00 лЕ..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещите лица по допуснатата
допълнителна задача на тройната съдебно-счетоводна експертиза в размер на,
както следва: на в. л. Н. М. в размер на 800 лв., на в. л. А. С. в размер на 800
лв. и на в. л. А. Т. в размер на 1000 лв., от внесения от страните депозит.
(Издадени 3 бр. РКО, както следва:
на в.л. Ант. Т. за 1000 лв., както следва: от вн. бележка от 17.02.2023
г. - 300 лв., от вн. бележка от 16.02.2023 г. - 500 лв. и от вн. бележка от
28.03.2023 г. - 200 лв.;
на в. л. Ал. С. за 800 лв., както следва: от вн. бележка от 17.02.2023 г. -
300 лв. и от вн. бележка от 16.02.2023 г. - 500 лв.;
на в. л. Н. М. за 800 лв., както следва: от вн. бележка от 17.02.2023 г. -
300 лв. и от вн. бележка от 16.02.2023 г. - 500 лв.).
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции” на
Варненски окръжен съд допълнително сумата от 400.00 лв., в 5-дневен срок
от днес, като при неизпълнение ще бъде приложена разпоредбата на чл. 77 от
ГПК.
АДВ. Ц.: Моля, във връзка с това, което преди малко се разискваше –
възможността определени активи да бъдат приети като инвестиционни,
прилагам Ви, с копие за колегата, 4 броя фактури, които носят като получател
наименованията на дружествата, които ползват имотите в ЗПЗ под наем. Това
е издадено към 2019 г.
Нашата теза е свързана с това, което преди малко заявих. Дружеството
отдава тези имоти от 2002 г. Отделно от това, както и експертът заяви преди
18
малко, дружеството е подавало имоти и на лизинг, което също според
стандарта представлява инвестиционен имот и би следвало да се цени по този
начин, съответно при определяне на дела, на който разчитаме би следвало да
се вземат по друг начин стойностите.
АДВ. Р.: Първо, считам, че срокът за представянето им е отминал и не
следва да се приемат, поради настъпила преклузия. Документите са от 2019 г.,
като считам, че същите не са нововъзникнали обстоятелства.
На второ място, по същество те нямат никакво отношение към предмета
на настоящото производство. Вещите лица ясно обясниха, че имотите – ДМА,
незасимо от това дали се квалифицират като такива за инвестиционна цел или
не, намират отражение в баланса на дружеството, а именно в раздел Актив,
като обстоятелството по какъв начин са заведени, в коя статия точно са
заведени в счетоводството, няма никакво отношение към начина за
определяне на стойността на дружествения дял, доколкото всички имоти
фигурират в счетоводството като съответна стойност.
СЪДЪТ намира, че така представените от пълномощника на ищеца 4
бр. фактури са представени след изтичане на преклузивния срок за
представянето им, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА към доказателствения материал по делото представените
от пълномощника на ищеца 4 бр. фактури, издадени от „Новотех - 95“ ООД
от 28.02.2019 г. и ПРИЛАГА същите към кориците на делото.
АДВ. Ц.: Господин съдия, моля да преразгледате вашето определение,
тъй като вещото лице каза, че имало един наемател, а в момента ние
установяваме, че те са 4-ма и заради това ги представяме в този момент.
Имат отношение по делото, тъй като инвестиционният имот следва да
бъде приет по съвсем различен начин от ДМА. Моля да го имате предвид,
дотолкова, доколкото, че там има наематели, които поддържат наемни
отношения, че тези имоти са били предвидени за тази цел.
АДВ. Р.: Така или иначе, намира място в актива и няма никакво
значение.
СЪДЪТ не намира основание да отмени определението си, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ищеца за
отмяна на определението, с които не е приел към доказателствения материал
по делото 4 бр. фактури, издадени от „Новотех - 95“ ООД от 28.02.2019 г.
АДВ. Ц.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с
разноските по чл. 80 от ГПК, които моля да ни присъдите.
АДВ. Р.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с
разноски и договор за правна защита и съдействие.
19
СЪДЪТ, предвид изчерпването на доказателствените искания, намира,
че са налице предпоставките за даване ход на устните състезания, поради
което и на основание чл. 149, ал. 1, изр. ІІ от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Ц.: Уважаеми господин съдия, моля да бъда извинен, ако съм
показал някаква форма на опъване на нерви и проява на непочтителност към
Вас, но сложността на материята, с която се срещнахме и начинът, по който се
тълкуват и се отразяват факти и обстоятелства по този иск са твърде
своеобразни и причудливи. Пред Вас на Вашето внимание бяха няколко
експертизи и Ви моля да имате предвид най-справедливата от тях, която да
отразява величината и която да може да служи действително за изчисление на
стойностите на дела на починалия И. Н.. Това го правя изрично и преди малко
го споделих в своето искане, тъй като се използват различни спекулации
делът да бъде намален до възможно най-ниския размер, за да получим
възможно най-ниското обезщетение. Дружеството е било с дейност, която е
позволила да има свое развитие. Имало е и моменти, в които нещата са
разглеждали по различен начин. Моля Ви да ми дадете възможност да
преценя всяка една моя теза отделно и да Ви запозная, като ми се струва, че
стойността на дяловете би следвало, както е прието в съответната графа на
една от експертизите, да бъде определена на 704 825.87 лв. Това е стойността
на 127 от 218-те дяла на дружеството, като стойността на единия дял
справедливо би било да се оцени на 5549.81 лв. Моля Ви в останалата си част
на своята пледоария, да имате предвид това, което ще Ви поднеса като
писмена защита.
АДВ. Р.: Уважаеми господин съдия, с оглед на събраните по делото
доказателства и нормативна база считам, че подходът към настоящия казус
следва да се сведе до следния алгоритъм: ТЗ повелява стойността на
дружествения дял на наследниците на починал съдружник да се определя в
края на месеца, в който е настъпила смъртта му.
Вещите лица във всяка една от събраните и приобщени експертизи са
съблюдавали Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. При
определяне стойността на дружествения дял следва да се вземе под внимание
стойността на ДМА, като се събрази стойността им на придобиване. Именно
това считам, че е основният проблем по настоящото дело - коя стойност да се
вземе – справедливата или историческата такава. По тази тема ще бъда
изключително кратък. Следва да се вземе историческата цена на придобиване,
която е записана в актовете за общинска собственост, които са неразделно
приложение към приватизационния договор. Изправени сме пред не чиста
сделка – покупко-продажба на имоти, а придобиване на търговско
предприятие, включващо права, задължения, фактически отношения. Тази
специфика на сделката изисква и счетоводителите към 1995 г. са съблюдавали
именно повелите на счетоводен стандарт № 15, че ДМА следва да се
20
заприходят в стойността на новоучреденото дружество, така, както са били
заприходени при съществуващата им стойност в придобитото дружество –
т.нар. общинско „Новотех“ ООД.
Във всяка една от експертизите – особено първата и втората, вещите
лица са съблюдавали именно този счетоводен стандарт, който разписва
начина на записване стойността на активите в едно търговско предприятие в
този случай – при покупко-продажба на търговско предприятие, поради което
е и изключено да търсим чиста сделка покупко-продажба на имоти, оттам и да
обследваме тяхната стойност, разписана примерно в нотариален акт.
Изправени сме пред съвсем различна ситуация и сделка.
Считам, че следва да се обърне внимание по втория спорен между
страните въпрос - следва ли преоценъчният резерв да бъде включен или не в
определяне на стойността на дружествения дял. Всяко едно от вещите лица
заяви, че този преоценъчен резерв намира отражение в пасива, единствено и
само за изравняване стойностите в баланса в графа актив и графа пасив или
иначе казано този баланс да е баланс, а не дисбаланс. Той не отразява
конкретна счетоводна операция, поради което считам, че не следва да се
взима и под внимание при определяне на стойността на дружествения дял. В
този смисъл е и практиката на ВКС, която подробно ще представя в
писмените си бележки.
Считам, че искът следва да бъде отхвърлен частично, като подробни
аргументи до каква стойност следва да бъде отхвърлен ще изложа писмено,
при съобразяване и възражението ни за прихващане, което е обективирано в
отговора, което от своя страна считам, че е доказано по безспорен начин.
Моля за присъждане на разноските и за решение в този смисъл.
АДВ. Ц. (реплика): Само, ако разрешите, имам една кратка реплика.
Уважаемият колега е твърде млад и неучаствал в приватизацията, във връзка с
което разбирам тежестта на неговите тези, моля да имате предвид
приватизацията, която в България беше осъществена по начина, по който е
можело да бъде осъществена с една по-голяма бързина и при едно по-голямо
участие на заетите лица в трудовите колективи. В случая е повече от
очевидно, че е така. Във връзка с това държавата пое отговорност в редица
нормативни актове, както в Закона за преобразуване и приватизация на
държавните и общински предприятия, така и в многото наредби и
подзаконови актове, вкл. и за оценките, вкл. и за правните анализи, при което
се създадоха стойности, които в случая могат да бъдат много изгодни за
насрещната цена, твърде ниски, за да могат да бъдат приобщени към
патримониума под формата на дялови акции от участниците в
приватизацията.
Поради тази причина и в случая, който е повече от описателен за
състоялата се приватизация, защото, забележете, починалият И. Н., който е
бил мажоритарен собственик и организатор на тази приватизация, е запазил за
себе си при прекратяване на членството си между 58-59 % от дяловете. Той не
21
е сторил като редица други администратори и ръководители. И е позволил на
хора от всякакъв ранг да притежават друга част от дяловете, което всички са
направили на една значителна стойност. Това не може да бъде стойността,
това е моя теза, която допълнително ще разширя в писмената си защита,
която да служи за еквивалент на обезщетението, което търсим.
АДВ. Р. (дуплика): Искът не е за присъждане на обезщетение, на първо
място.
На второ място, развитата теза за справедливо обезщетение не може да
бъде споделена, поради това, че, първо, не се претендира обезщетение и
второ, нормативната уредба, залегнала в Търговски закон, Закона за
счетоводството, счетоводни стандарти, се прилага за дружества, независимо
дали те са приватизирани, справедливо приватизирани ли са, каква е била
икономическата и политическа и каквато и да е конюнктура в периода и не
можем да говорим за определяне на стойност по справедливост, какъвто
примерно е залегнал при определяне на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на ищеца и
ответника да представят писмени бележки, съответно в срок до 10.05.2023 г.,
вкл. и в срок до 15.05.2023 г., вкл.
УКАЗВА на страните, че протоколът ще бъде изготвен на 03.05.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:30
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
22