РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 03.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на двадесет и девети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия
:Владимир Вълков
при
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 288 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен иск с правно
основание чл.55 ал. 1 предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „З.А.Д.„Д.Б.Ж.И З.“ АД твърди да е член на
сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ – ответник в производството. Поддържа теза, че
правомощията на органите на сдружението са регламентирани в устава му,
вътрешните правила и Глава 48 от Кодекса за застраховането. Твърди, че извън
сферата на компетентност управителният съвет е определил такса обработка НББАЗ,
платена в периода м. 07.2017 г. 16.01.2008 г. Поддържа довод, че съгласно чл.
30 т. 8 и т. 9 от устава това е възложено в компетентност на Общото събрание.
Евентуално се сочи, че бюрото не е осъществявало дейност, различна от
обичайната за ангажираните в бюрото служители – да посредничи при комуникацията
между обработващото бюро и застрахователя, без да извършва самостоятелно
документално обследване и анализ на имуществените и неимуществените претенции –
без изследване на механизма на ПТП, основанието за плащане, съответствието на
стойностите и реквизитите по преписките и други необходими действия по
обработка на щетите., а обработката да е осъществена от чуждестранното бюро, за
което е начислена и съответно ищецът е заплатил произтичащата от Вътрешните
правила на Съвета на бюрата такса обработка. Оспорва сумата да произтича от
направени от сдружението извънредни разноски като застъпва довод, че в крайна
сметка тази сума представлява недопустима печалба за сдружение с нестопанска
цел. Претендира сумата от 146350,22 лв. (съгласно
уточнение в хода на производството и след частично връщане на исковата молба с
разпореждане от 05.12.2019 г.) и да бъде върната ведно със законната лихва за
периода от 29.01.2019 г. до 12.02.2019 г. в размер на 1041,96 лв. Претендират
се разноските по делото.
В отговор на
исковата молба ответникът чрез адв. Р.Г. оспорва иска. Сочи събраните таксите
да са определени с решения на Управителния съвет съответно по протокол № 182 от
03.11.2015 г., Протокол № 201 от 31.05.2017 г. на основание чл. 36 т. 31 от устава
на сдружението в обхвата на правомощията по чл. 36 т. 18 и т. 25 от устава. Основанието на тази такса се свързва с
възнаграждение, дължимо от членовете, които не изпълняват своите задължения,
произтичащи от събития в чужбина, налагащо допълнително ангажиране на
административен и финансов капацитет на бюрото, гарантиращо задълженията на
застрахователя като му е придаден санкциониращ характер с цел дисциплиниране на
членовете с цел предотвратяване на последващо некоректно поведение на член на
бюрото, „прехвърлящ“ обработката на застрахователни претенции към НББАЗ. Смята,
че по този начин се стига до временно финансиране на членове на бюрото за
негова сметка и за сметка на останалите коректни членове. Застъпва довод, че
решенията на УС не подлежат на съдебен контрол, а единствено на оспорване пред
Общото събрание на сдружението и твърди да не са отменени, нито този орган да е
бил сезиран в предвидения едномесечен срок. Твърди, че в качеството си на
гарантиращо бюро ответникът е извършил действия по координация, съдействие,
обработка и изплащане на застрахователни обезщетения, разноски, такси и др. по
109 бр. щети към румънското национално бюро.
В съдебно
заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Б.
поддържа предявените искове. Застъпва теза, че липсващото предварително
уведомяване от страна на ответника за постъпила претенция е довело до налагане
на допълнителна такса за типична за сдружението дейност, съответно сумата се
търси без да са правени допълнителни разходи или да е осъществявана извънредна
дейност. Претендират се разноски като е представен и списък. Наведени са доводи
в писмени бележки.
Процесуалният
представител на ответника – адв. С., конкретизира, че осъществената обработка
от сдружението се изразява в преводи от чужди езици по отношение на различните
документи, придружаващ всяко искане за реимбурсиране от чуждестранното бюро към
НББАЗ – протоколи на ПТП, калкулации на размера на обезщетенията, съдебни
решения, споразумение и пр., техния анализ, преглед и оценка, действия по
координация между бюрата, изплащане от НББАЗ на застрахователни обезщетения,
разноски и такси към съответното чуждестранно Н.Б.и изготвяне на претенция за
възстановяване на платените суми от ищеца. По същество оспорва иска с довод, че
като член на сдружението ищецът дължи да спазва решенията на управителния
съвет. Наведени са доводи в писмени бележки.
Съдът като
обсъди представените от страните доказателства и наведените доводи, прецени по
реда и при условията на чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Според устава на
сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ то е представително Н.Б.за Република България по
смисъла на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата като участва и съдейства за
функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки. Изрично е
указано като предмет на дейност на сдружението да посредничи в комуникацията
между застраховател или национално застрахователно бюро от държава членка или
трета държава и члена на бюрото, издал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и сертификат „Зелена карта“ (чл.12 т. 9) и да изплаща от свое
име и за сметка на свои членове в сроковете по Вътрешните правила на Съвета на
Бюрата и Споразумението между националните бюра на застрахователите и да
възстановява от свое име и за смета на членовете на сдружението разноски на
застрахователи или на национално застрахователно бюро, извършило обработка на
щети по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и сертификати
„Зелена карта“, сключени и издадени от тези членове на бюрото, неизпълняващи в
срок своите задължения за плащане. Съгласно чл. 36 т. 12 от устава
управителният съвет взема решение по всички въпроси, които по закон или
съгласно устава не спадат в правата на Общото събрание. Клаузата на чл. 39
определя източниците на средства за осигуряване дейността на дружеството –
членския внос, имуществени вноски и приходи от извършваната стопанска дейност
по предмета на устава.
Съгласно четвърто
съображение от Вътрешните правила на Съвета на бюрата целта на системата,
известна като системата „Зелена карта“, е да се подпомогне международното
движение на превозни средства като се предостави възможност застраховката гражданска
отговорност във връзка с използването на превозни средства да изпълни
изискванията, установени в посетената държава и в случай на произшествия да се
гарантира обезщетяване на увредените лица съгласно националното законодателство
и правила в тази държава. Прието е, че картата за международна автомобилна
застраховка („Зелена карта“), която е официално призната от правителствата на
държавите, които са приели препоръката на ООН, е доказателство във всяка една
държава за наличието на задължителната застраховка гражданска отговорност при
използването на превозните средства, описани в нея. Във всяка участваща държава
е било създадено и официално утвърдено национално бюро, за да осигури двойна
гаранция пред своето правителство, че чуждестранният застраховател ще спазва
приложимия закон в тази държава и увредените лица ще бъдат обезщетени в рамките
на тези лимити, и бюрото в посетената
държава относно задължението на застрахователя-член по отношение на
застрахователното покритие на гражданската отговорност във връзка с
използването на моторното превозно средство, участвало в произшествие.. В
резултат на този двоен мандат, който няма за цел реализиране на печалба, всяко
бюро трябва да има своя собствена независима финансова структура, основаваща се
на съвместната отговорност на застрахователите, имащи право да сключват
задължителна застраховка гражданска отговорност във връзка с използването на
превозни средства на техния национален пазар, което да позволи на бюрото да
изпълни задълженията, възникващи от споразуменията между него и другите бюра.
Според чл. 5.2 от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата по искане за
реимбурсиране плащането следва да стане в двумесечен срок. По силата на чл. 6
националното бюро трябва да гарантира възстановяване на претендираните суми и
ако застрахователят не извърши плащането, след получаване на искане за гаранция
бюрото го извършва в едномесечен срок.
С решение на
Управителния съвет на „Н.Б.на Б.А.З. по Протокол № 182 от 03.11.2015 г. е
прието за претенции, отправени от сдружението до застраховател след 01.10.2015
г., да се начислява такса за обработка върху цялата изплатена от НББАЗ сума в
размера, предвиден във вътрешните правила – 15 %, като минимума е 200 евро, а
максимума е 3500 евро. Като причина за взимане на решението е посочен доклад,
констатиращ установена практика на застраховател да анулира голям брой полици
ГО, особено когато има настъпили ПТП в чужбина по тях, довело до предявяване на
претенциите пред НББАЗ и възстановявани от бюрото суми. Споделена е и
формулираната цел – да се постигне санкциониращ ефект спрямо компанията както и
да се намалят финансови загуби от тази практика за НББАЗ.
С решение на
Управителния съвет по Протокол № 201 от 31.05.2017 г. е прието решение на УС,
взето с протокол № 182 от 03.11.2015 г. да се прилага по отношение на всички
компании – членове на НББАЗ, за аналогични случаи.
По делото не се
спори, че с писмо от 2.08.2017 г. ищецът е уведомен от ДЕКРА Белгия НВ/СА за
невъзможността да спазва условията на Вътрешните правила при дадено от ищеца
указание (цитат): „за преодоляване на настоящите нездрави обстоятелства е от
съществено значение ДЕКРА да се въздържа от уреждане на неуредени претенции без
изричното потвърждение на Застрахователя, ще приложим 30 % намаление при
плащания на всички уредени претенции досега, представени за плащане поради
завишени изчисления (извършена щедрост) и цени на услуги по усмотрение,
базирани на едностранно определени резерви (в или извън личния интерес на
ДЕКРА)“.
С писмо от
26.09.2017 г. на Комитета за управление (орган на Съвета на бюрата) е изразена
загриженост пред Комисията за финансов
надзор по повод дадените инструкции от страна на ищеца до ДЕКРА, основен офис
за обработване на международни претенции, оценени като очевидно и безспорно
нарушаващи основните принципи на системата „Зелена карта“ и явно нарушение на
Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Посочено е, че следваната практика няма
реална мотивация като може да доведе до вълна от неуредени задължения и последващи
искания към българското национално бюро, застрашавайки ефективното
функциониране на финансовата стабилност на системата „Зелена карта“ в България.
Отправен е призив да бъдат предприети необходимите мерки за стимулиране на
застрахователите да действат в съответствие с Вътрешните правила.
В протокол № 218
от 12.12.2017 на Управителния съвет на НББАЗ се сочи, че поради отсъствието на
кореспонденти за ищеца, щетите са регулирани от чуждестранните национални бюра.
Практиката на ищеца по повод отправени искания за възстановяване на суми дало
повод на Съвета на бюрата да поиска от НББАЗ да се ангажира да дава отговор по
всяко запитване за покритие към ищеца, за да има увереност в обработващите
институции, че има кой да възстановява извършени от тях плащания.
При възприетата фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
По с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД
Ищецът твърди
ответникът да се е обогатил неоснователно с получени от него суми, което
ангажира последния да докаже наличието на зачетена от правния ред причина да
задържи получените суми. Отсъствието на такава причина обуславя задължение за
връщане на получените суми без оглед на обстоятелствата, при които са дадени –
дори и да са били заплатени доброволно.
Като основание
за получаване на сумите ответникът сочи решение на управителния орган на
сдружение, в което ищецът членува. Повдигнатият в процеса спор досежно
компетентността на този орган да вземе оспорваното решение сочи на довод за
нищожност. Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че взето решение
от общо събрание на търговско дружество извън рамките на неговата компетентност
го определя като нищожно – ТР № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС. Настоящият състав
приема даденото разрешение за напълно приложимо и за акта на управителния съвет
на сдружение с нестопанска цел. Задължение може да произтече или по волята на
гражданскоправния субект или в изрично и предварително оповестени хипотези било
в закона, било в устройствения акт. Задължителната сила на решенията на управителния
орган произтича от делегираната му компетентност, с което отделният член на
сдружението се е съгласил, бидейки част от структурираната общност. Ето защо и
нищожността като порок на решението го овластява отделния член както да откаже
изпълнението му, така и да се позове на този порок в съдебно производство,
касаещо последиците на това решение. Определеният от закона особен ред за
преценка съответствието на управленското решение със закона и устава на
сдружението предпоставя неговата валидност. Следователно няма пречка, съдът в
настоящото производство на общо основание да изследва валидността на решението
на управителния орган на сдружение с нестопанска цел, на което ответникът
основава оспорваното от ищеца свое вземане.
Както законът,
така и устройственият акт възлагат в компетентност на управителния орган на
сдружение с нестопанска цел всички въпроси, относими към оперативното
управление. Тази обща компетентност бива ограничена от изрично запазените
правомощия за върховния орган на сдружението – общото събрание. Както
отбелязват и процесуалните представители на ищеца, таксата е начислена във
връзка с осъществяваната от сдружението дейност. Това поставя разрешения въпрос
в обхвата на управление на общите дела, а не касае съдържанието на членственото
правоотношение. Членският внос и имуществените вноски по смисъла на чл. 25 ал.
1 т. 10 от ЗЮЛНЦ, възпроизведена смислово в чл. 30 ал. 1 т. 9 от устава, са
относими към парични задължения, пряко
произтичащи от членственото правоотношение, каквато връзка в случая не е
налице. Това са задължения, обезпечаващи имуществото на организационното
образувание и осигуряват материалната основа за осъществяване дейността на
сдружението. Имущественото участие е дължимо независимо дали сдружението или
неговите членове осъществяват планираната дейност, за да постигнат общата цел.
Членовете на сдружението са овластени да определят какво е необходимо, за да
постигнат общата цел и реализацията на този принос е съществено тяхно
задължение. Неизпълнението им би могло да доведе до прекратяване на членството
– арг. от чл. 22 ал. 4 ЗЮЛНЦ. С оглед гарантираното от Конституцията на
Република България право на сдружаване, което, в специфичната форма на организация,
преследваща нестопанска цел е регламентирано от ЗЮЛНЦ, въпросът за
имуществените вноски и членска вноска придобива основополагащо значение.
Реализацията на
дейността на сдружението е средство за реализацията на общата цел. Поради тази
причина и възникнали проблеми в хода на осъществяваната дейност засягат управлението
на процеса. Следователно логично е да бъдат разрешени от управителния орган,
натоварен да материализира предначертаната цел. Решението за въвеждане на
спорната такса произтича от възприета от управителния орган като неприемлива
практика на членовете на сдружението при изпълнение на задълженията им в
контекста на споделената цел на сдружението – да бъде осигурено функционирането
на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в държавите членки и в частност – за реализация
на целите, очертани от Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Следователно
таксата не произтича пряко от членственото правоотношение. Основание за
начисляването й е отклонение от съгласуваната практика в рамките на системата
„Зелена карта“ за поемане на имуществените последици при реализация на
застрахователно събитие. Спорната такса не разкрива белезите и на членския
внос, нито преследва типичните цели за основните имуществени ангажименти на
членовете в сдружение с нестопанска цел. По тези съображения съдът не намира
причина таксата да бъде приравнена на имуществена вноска и членски внос, за да
бъде включена в обхвата на компетентността на общото събрание на това
основание.
Решението по
протокол № 182 от 03.11.2015 г. очертава спорната такса като средство за
стимулиране на членовете на сдружението да следват своите ангажименти, пряко
произтичащи от Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Тази имуществена тежест
пряко зависи от самия член като според решението е дължима, ако пренебрегне
своя ангажимент в рамките на системата „Зелена карта“, ангажирайки ресурси на
националното бюро. Този въпрос пряко касае дейността на сдружението, поради
което и управителният орган е компетентен да предприеме сметнатите за удачни
мерки, за да осигури постигане на общата цел. При положение, че управителният
орган е компетентен да реши конкретния въпрос, единствено общото събрание е
овластено да прецени дали и доколко възприетият подход съответства на закона,
съответно на учредителния акт. Адекватността на мярката и начина за формиране
размера на таксата не подлежи на изследване в настоящото производство. Законът
предписва ред за оспорване на решението, ангажиращ общото събрание да се
произнесе по искането, но не ограничава върховния орган да преразгледа този
въпрос, ако счете, че се това се налага. До този момент обаче като член на
сдружението ищецът е обвързан от решението.
Клаузата на чл. 39
от устава определя като източник на имуществото приходи от извършваната дейност
по предмета на устава. Уставът регламентира режима на имуществените вноски,
членския внос и приходите от видово
определена дейност – такава със стопански характер. Следователно, клаузата
на чл. 40в не припокрива по съдържание извършваната дейност по предмета на устава.
Законът също така не лимитира източниците на средства, което нормата на чл. 3
ал. 2 ЗЮЛНЦ свързва с нарочен закон. Напротив, изрично овластява сдружението с
нестопанска цел да осъществява и стопанска дейност, ако е свързана с предмета
на дейност на сдружението. Очевидна е преследваната цел – да бъдат осигурени
средства за обезпечаване дейността на сдружението включително и чрез нетипична
за него дейност, ориентирана към формиране на приходи. Ограничен е единствено
начинът, по който сдружението дължи да разходва имуществото – чл. 3 ал. 6 ЗЮЛНЦ. Ако законът формата на сдружаване изключва стопанската цел, липсва
закоустановено правило, което да забранява формиране на приход. Понеже
оспорваното решение предпоставя прихода от причина, контролирана от
застрахователя член на сдружението, то не разкрива преследване на стопанска цел,
а логично може да бъде свързано именно с стимулиране на поведение, обезпечаващо
функционирането на системата „Зелена карта“. Ето защо дори хипотетично да се
приеме, че събраната сума е довела до формирано превишение на приходите над
разходите, това не сочи на неоснователно обогатяване за ответника. Без значение
остава, че и Вътрешните правила на Съвета на бюрата не предвижда подобно
основание. Този документ не цели регламентация на отношенията между националното
бюро и застрахователя негов член, а да урегулира отношенията между
обработващото бюро и ангажираните с имуществената тежест застръховател,
съответно гарантиращото национално бюро. Това е пречка да се приеме, че
източниците на средства в сдружението са лимитативно очертани с устава, за да се
обоснове некомпетентност на управителния орган да установява друг източник на
средства.
Въвеждането на
таксата е обосновано с утвърдените от Съвета на бюрата правила за разпределяне
отговорността за възстановяване на изплатено вече обезщетение от обработващото
бюро. Според чл. 6 (1) от Вътрешните правила ангажиментът на бюрото произтича
от неизпълнение задължението на застрахователя към чуждестранното бюро. Такова
предписание произтича и от вменения на НББАЗ ангажимент да предприеме мерки и
да осигури съблюдаване на общовъзприетите правила за поемане на отговорност при
настъпило застрахователно събитие. След като проблемът произтича от дейността,
чиято организация е възложена на НББАЗ, то и управителният орган е компетентен
да въведе механизъм, гарантиращ спазването на утвърдените правила в рамките на
Съвета на бюрата. Освен, че Вътрешните правила не касаят отношенията между
националното бюро и застрахователя негов член, те регламентират обичайните
отношения, основани на съблюдавани правила при посрещане имуществената тежест
от настъпило застрахователно събитие под режима на системата „Зелена карта“.
Бюджетът
очертава финансовата рамка на дейността като планира разходването на наличните
и очакваните средства, доколкото предполагаемото постъпление е разумно
обосновано. Спорната такса, доколкото зависи единствено от контролирана от
членовете причина, не се явява сигурно постъпление, а евентуално събраната сума
съставлява резултат от дейността на сдружението, за което, както бе посочено
вече, няма нито законоустановено, нито произтичащо от устава ограничение.
Въведената такса не засяга дейността по планиране разходването на средствата на
сдружението, поради което и не повдига бюджетен въпрос, който да поставя
определянето на таксата в компетенциите на общото събрание. Евентуален приход в
резултат на събраната такса би съставлявало елемент от имуществото на
сдружението, който на общо основание следва да бъде отчетен при бюджетирането
на следващия период. При тези обстоятелства няма основание за извод, че
решението на УС навлиза в запазената за общото събрание компетентност да приема
бюджета на сдружението. При отчитане на постигнатия резултат в компетентността
на общото събрание е да проконтролира реализираните източници на средства и при
достигнат извод за неоправдано зачетен източник на средства, да прекрати тази
практика чрез изрично включване в компетентността на общото събрание да
определя източниците на средства, произтичащи от дейността на сдружението.
Предвид общата
клауза на чл. 39 от устава управителният орган се ползва от автономия при
определяне източниците на средства от дейността на сдружението, дори и по
съдържанието си да не представлява стопанска. Така взетото решение до неговата
отмяна от общото събрание или преосмисляне от управителния орган, обвързва
всеки член на сдружението, съответно обосновава зачетена от правния ред причина
за плащане. Наличието на тази причина изключва хипотезата на дадено без
основание, която хипотеза единствено обосновава наведеният довод за нищожност
на акта, обусловил плащането.
При отречения
довод за липса на основание поради нищожност на обуславящия вземането акт
налице са предпоставките за разглеждане и на допълнително поддържаното
основание – отсъствие на визираните в решението предпоставки за начисляване на
такса за обслужване.
По делото не се
спори, че бюрото е обработвало щети вместо ищеца. Решението на управителния
съвет не препраща към очертаното от Вътрешните правила на Съвета на бюрата
съдържание на проверката. Изрично е посочено, че таксата следва от извършена
обработка от страна на НББАЗ вместо застраховател, анулиращ голям брой полици
ГО, особено когато има настъпили ПТП в чужбина. Препращането към Вътрешните
правила е ограничено до установения от правилата размер на възнаграждение, без
да касае съдържанието на проверката. Следователно, очертаната в решението
предпоставка за събиране на таксата е налице.
Понеже решението
не придава значение на обхвата на проверката, безпредметно остава изследването на
конкретно извършените действия от страна на ищеца. Дори да се приеме, че
извършените проверки са в обичайния им обхват, обезпечен финансово от членския
внос, не се твърди и броят на разгледаните случаи да е типичен. Напротив, разпределението
на отговорността между националното бюро и застрахователя негов член според
правилата, чието приложение НББАЗ дължи да осигури на територията на страната
определя гаранционната отговорност като изключение. Заявената позиция по очертаното
в решението поведение от Комитета по наблюдение го определя като застрашаващо
функционирането на системата „Зелена карта“. Именно големият брой на отказите е
визиран в решението като основание за предприемане на посочената мярка.
Дадените указания от Комисията за финансов контрол макар и след процесния период
акцентират върху дължимата грижа от страна на ответника, при еднозначно
зачитане на източника на предписанието – Вътрешните правила. В процеса не е
въведен спор досежно основанието на извършеното от ответника плащане в
контекста на Вътрешните правила, обуславящо реимбурсиране на платената сума.
Валидността на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е
предмет на изследване в очертания по делото спор, ограничен до съдържанието на
извършваната от ответника проверка. Съществуващата хипотетична възможност НББАЗ
да плати обезщетение при невъзникнало основание за отговорност за ищеца не
компрометира предприетата и оспорвана в случая мярка, на чието оспорване се
позовава ищеца.
В рамките на
изрично регламентираното отношение между обработващото бюро и гарантиращото Н.Б.не
е предписана покана от страна на националното бюро към неплатилия в двумесечен
срок застраховател, а ангажират пряко бюрото на собствено основание да извърши очертана
от правилата проверка и да заплати сумата в съкратен срок – едномесечен, от
сезирането му. Такава е и безсмислена при положение, че според правилата
комуникацията между обработващото бюро и издалият сертификат „Зелена карта“
застраховател предхожда процедурата за изпълнение гаранционното плащане. При
положение, че бюрото е сезирано с искане за гаранционно плащане липсващото
уведомяване на ищеца (ответникът не оспори това твърдение на ищеца), не лишава
от основание таксата. След като проверка е извършена, налице е и предписаното в
решението основание за събиране на такса като без значение остава нейния обем.
По изложените
съображения предписаните в решението предпоставки са налице, поради което
неоснователен се явява искът и на евентуално заявеното основание.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Законът определя
неизпълненото парично задължение като източник на вреда, въвежда необоримо
предположение, че такава е налице и определя механизъм за остойностяването й.
Тъй като при достигнатия извод по главния иск не се установява да съществува
твърдяното вземане, неоснователен се явява и акцесорният иск за законната
лихва.
По разноските
С оглед изхода от спора направените от ищеца разноски
следва да бъдат възложени в негова тежест, а така формираната воля, предвид
нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК, изрично следва да бъде огласена в
диспозитива.
Ищецът дължи да възмезди ответника за направените
разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД
срещу Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ иск по чл. 55
ал. 1 предл. първо ЗЗД за сумата от 146350,22 лв. – платена без основание такса за
обработка за периода м. 07.2017 г. – 16.01.2018 г., въведена с решение на УС на
НББАЗ, взето с протокол № 182/03.11.2015 г. и допълнено с решение по протокол №
201/31.05.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД
срещу Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ иск по чл.86
ал. 1 ЗЗД за сумата 1041,96 лв. – законна лихва върху дадени без основание суми
за периода 29.01.2019 г. до 12.02.2019 г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК*********с адрес: гр.
София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бл. *********да заплати на Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ с адрес по
делото: гр. София, ул. „*********сумата от 8208,00 лв. – възнаграждение за един
адвокат в производството пред Софийски градски съд.
ВЪЗЛАГА направените
разноски от „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД в
негова тежест.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия: