РЕШЕНИЕ
№ 1034
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501019 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.12.2021г по гр.д. № 12029/2020г СГС, ГО, І-18 състав е осъдил
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати на Д. И. П.
сумата от 150 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени
от ПТП, настъпило на 02.03.2019г, на осн. чл.511 от КЗ, като е отхвърлил предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 150 000лв до
250 000лв.Съдът е съобразил направеното плащане на сумата от 30 000лв за
обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца на процесното основание. Съдът е
приел, че липсва съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и
доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е обжалвано и от двете страни в производството.
Ответникът Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи/СНББАЗ/, представлявано от адв. Я., обжалва решението в
осъдителната част с оплакване за незаконосъобразност. Поддържа, че механизмът на
1
настъпване на ПТП не се установява категорично по делото, че са налице
противоречия между доказателствата, установяващи механизма на настъпване на ПТП,
че съдът не е ценил в съвкупност събраните по делото доказателства във връзка с
механизма на ПТП. Оспорва , че не се установява причинната връзка между ПТП и
вредите, претърпени от ищеца, че необосновано съдът е приел за установено, че
вследствие на ПТП ищецът е получил посттравматична епилепсия, че не се доказва
твърдението на ищеца за психическо страдание, развито в причинна връзка с ПТП.
Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част, да бъдат отхвърлени
предявените искове, евентуално като се приеме,че ищецът е обезщетен изцяло с
изплатеното доброволно обезщетение.Евентуално моли размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален.
Ищецът пред СГС, въззимваем по жалбата на НББАЗ, Д.П. депозира писмен
отговор и насрещна въззивна жалба , с които оспорва въззивната жалба на ответника.
С насрещната си въззивна жалба ищецът, представляван от адв. Я., обжалва
решението на СГС в неговата отхвърлителна част за сумата над 150 000лв до
претендираната сума от 250 000лв. Поддържа, че решението на СГС в неговата
осъдителна част е правилно и законосъобразно. Въззивникът- ищец поддържа, че в
отхвърлителната част решението на СГС е неправилно, поради неправилно
приложение на чл. 52 от ЗЗД и необосновано. Моли в обжалваната част решението на
СГС да бъде отменено , а предявеният иск- изцяло уважен.
СНББАЗ е депозирало отговор на НВЖ, с който оспорва жалбата като
неоснователна.
Третото лице-помагач на Сдружението- ХДИ Индустри Ферзихерунг АГ,
ФРГермания не взема становище по жалбите.
В о.с.з. главните страни се представляват.
Въззивникът СНББАЗ се представлява от адв. Я., която поддържа въззивната
жалба, моли същата да бъде уважена, предявените искове да бъдат отхвърлени,
евентуално- да се намали размера на обезщетението. Поддържа, че по делото не се
установява механизма на ПТП, причинната връзка с претърпените от ищеца вреди.
Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, който представя.
Въззивникът с НВЖ Д.П. се представлява от адв. Р., която оспорва въззивната
жалба и поддържа своята насрещна въззивна жалба. Поддържа, че установените вреди,
претърпени от ищеца налагат определяне по справедливост на обезщетение в по-висок
размер. Поддържа още, че при таван от 2 000000лв на обезщетението на ищеца се
следва по-високо по размер обезщетение за неимуществени вреди. Претендира
разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Оспорва
разноските на насрещната страна като прекомерни.
Третото лице помагач не се представлява в о.с.з. и не взема становище по
2
съществото на жалбите.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично не правилно по съображения изложени във
въззивната жалба на СНББАЗ.
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди против
СНББАЗ, които вреди се твърди да са претърпени от ищеца следствие на ПТП, което се
твърди да е реализирано от водач на лек автомобил, сключил застраховка ГОА с
чуждестранен застраховател, чийто кореспондент на територията на страната не е
удовлетворил изцяло претенциите на пострадалия за обезщетение на вреди- иск с
правно основание чл. 511,ал.1,т.1 вр. чл. 513,ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбите на чл. 511,ал.1,т.1 вр. чл. 513,ал.1 от КЗ СНББАЗ е
легитимиран да отговаря по настоящата искова претенция. За ангажиране на
отговорността на СНББАЗ и ответникът да дължи плащане, вместо чуждия
застраховател, на обезщетения за вреди, причинени на територията на страната от
водачи на МПС с чуждестранна регистрация, сключили с чуждестранен застраховател
договор за ЗЗГО ищецът следва да установи още и предпоставките на закона за
ангажиране деликтната отговорност на водача, вместо когото отговаря застрахователя ,
в случая Бюрото - че същият виновно и противоправно е причинил вреда на ищеца,
причинната връзка между деянието и вредата, както и размера на обезщетението, което
би компенсирало претърпяните вреди.
По делото не е спорно, а и се установява от приетия констативен протокол и
влязло в сила наказателно постановление , че на 02.03.2019г е настъпило ПТП между
МПС Ауди А6, управлявано от Л. С. и ищеца, като водач на мотопед Пиаджио, при
което е пострадал ищеца.
По делото не е спорно, видно от отговора на ИМ, че л.а. Ауди с № *** е бил
застрахован при посочен чуждестранен застраховател, не е спорно, че кореспондентът
3
на този застраховател- Авус България ЕООД е заплатило на ищеца сумата от 30 000лв,
обезщетение за вреди предмет на настоящото производство/отново според отговора на
ИМ/.
По делото е разпитан свид. Л. С., водач на МПС Ауди А6, който установява, че
при настъпване на ПТП е излизал от пряка на бул. „Цар Борис” и в него се е ударил
моторист. Според свидетеля ПТП станало към 21.00ч. Според свидетеля бил с
включени фарове и видял една светлина да се удря в него. Мотористът паднал на
земята, бил с каска. Според свидетеля автомобилът му бил влязъл в кръстовището
когато мотористът се ударил в него. Според свидетеля сигурно е погледал вляво, тъй
като не може просто да е завил.
Свидетелските показания са повърхностни, без информация за конкретни факти,
относими към настъпването на ПТП и по отношение на дадените обяснения на
инцидента следва да се съобрази възможността водачът на л.а. Ауди да търси
оправдание на собственото си поведение.
По делото е изслушана КСМАТЕ, като в техническата част е изготвена от в.л. Е.,
който дава заключение, че мотопед Пиаджио се е движил в локалното платно на бул.
Цар Борис III и наближавайки кръстовище с улица Булаир пред него навлиза л.а. Ауди
А6. Настъпва ПТП като мотопедът удря с предна част страничната лява част на
автомобила.Според вещото лице техническата причина за ПТП са действията на
водача на автомобила, който се движи срещу знак Б1 и не пропуска движещия се по
пътя с предимство мотопед. Според вещото лице по делото няма данни за наличие на
други автомобили в района на процесното ПТП, няма данни дали л.а. Ауди А6 е
спирал преди навлизане в кръстовището и няма данни за препятствия, които да
попречат на водача на л.а. Ауди А6 да възприеме приближаващия се мотопед. Според
вещото лице няма данни за скоростта на движението на превозните средства. Според
вещите лица и с поставена каска ищецът е можел да получи наранявания като
процесните.
В медицинската си част експертизата е изготвена от в.л. д-р Н.. Съгласно
заключението на вещите лица следствие процесното ПТП ищецът е получил ЧМТ с
мозъчна контузия, обуславяща посттравматичен церебрастен синдром, включващ
главоболие, световъртеж, нарушено равновесие, намалена концентрация, емоционална
лабилност, раздразнителност, намалена работоспособност, страхови преживявания и
късна проява на посттравматична епилепсия, налице е увреда в шийна област на
гръбнака и травма на гръдния кош, на дясна раменна кост , в дясна седалищна област и
в дясна АТС. Вещото лице сочи,че първоначалния преглед в спешен кабинет не
открива травматични промени в шийни, торакални, лумбални прешлени. Същите са
открити след влошаване състоянието на ищеца на 05.03.2019г. Вещото лице сочи, че не
са налице данни за предхождащи заболявания в причинна връзка с уврежданията от
4
ПТП. Според вещото лице хоспитализирането на пострадалия и провеждането на
допълнителни изследвания след ПТП са предпоставка за навременно лечение.
Приета е и единична СМЕ, изготвена от в.л. Н., която сочи, че на 05.03.2019г след
неврообразно изследване е открита контузия на мозъка на ищеца, като изследването се
е наложило поради оплакване от главоболие, гадене , световъргеж. Според вещото
лице мозъчната контузия е разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Такава травма може да доведе до церебрастен синдром с продължителност до 2-3
години и с оплаквания от световъргтеж, главоболие, умора , раздразнителност. Според
вещото лице диагностицираната постравматична епилепсия е късна проява на
травмената болест на мозъка и прогнозите на ищеца за възстановяване са
неблагоприятни. Според вещото лице налице е при ищеца увреждане на шиен отдел на
гръбначен стълб с реализирани критерии на разстройство на здравето без опасност за
живота, вселдствие на което ищецът страда от вертебрален синдром, хипепезия
/намалена чувствителност/ по С5С6 дерматом двустранно. Според вещото лице това
състояние изисква медикаментозна терапия при обостряне, физиолечение и спазване на
щадящ двигателен режим. Установена е намалена чувствителност - хипестзия в ръцете
, повече вдясно, като страданието е с хронично рецивидиращ характер. Вещото лице
установява, че при ищеца е налице ЦОНС /централен отоневрологичен синдром/ с
чести прояви на пристъпен световъртеж, нестабилност в походката, гадене, чувство на
страх включващо се в церебрастенния посттравматичен синдром като постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещото лице с ЕР на ТЕЛК от
27.05.2020г като водеща диагноза при ищеца е приета епилепсия. Вещото лице сочи
още, че ищецът е диагностициран от психиатър на 25.09.2019г с рецидивиращо
депресивно разстройство. Вещото лице сочи още, че в данни на СЗОК не се установява
ищецът да е диагностициран и лекуван от пастравматична епилепсия, но и не е отразен
амб. лист от 20.05.2020г за преглед от невролог с диагноза епилепсия. Няма данни
ищецът да ползва лечение на епилепсията по НЗОК.
В о.с.з. на 25.11.2021г вещото лице Е. допълва, че мотопедът е бил на малко
отстояние от автомобила ,че е бил е засечен. Според вещото лице мотопедът се е
движил в дясната част на пътното платно и не е имал възможност да бяга наляво,
поради наличието на стена. В о.с.з. вещото лице Н. уточнява, че ударът, травмата на
ищеца са факт, при първоначален преглед няма открити травми на главата. После
ищецът се почувствал зле, самонасочил се е и след извършени прегледи и болничен
престои се констатира контузията на мозъка Според вещото лице възстановяване на
ищеца е с неоптимистична прогноза.
В о.с.з. на 25.11.2021 е изслушан и свид. В. П., на която ищецът е племенник и
която установява, че ищецът е живял при нея. Установява, че е виждала ищецът да
изпада в ступор и да припада с тремор на крайниците. Установява, че след ПТП
ищецът е депресиран и притеснен, пие хапчета. Установява, че веднъж ищецът се е
5
изпуснал по малка нужда..Установява, че след ПТП ищецът е променен, страхува се да
не припадне, стреми се да не се товари физически.Свидетелката установява,че при
припадъци вика Бърза помощ.
Свидетелят излага факти, които е възприел лично и показанията му не се
опровергават от доказателства по делото. Напротив – намират подкрепа в изслушаната
СМЕ, поради което и могат да бъдат кредитирани при изясняване на фактическата
обстановка по делото.
Пред настоящата инстанция ищецът представя доказателства за получен гърч и
изпускане на тазови резервоари и ден преди издаване на амб. лист от 05.05.2022г.
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на МПС Ауди А6 Л.
С. противоправно е увредил ищеца. Същият при неспазване на правилата за движение
по пътищата причинява ПТП, при което ищецът претърпява телесни увреждания. Този
извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните свидетелски показания на
самия С., отразеното във влязлото в сила, необжалвано наказателно постановление и
САТЕ, съобразно които водачът на МПС Ауди А6 е допуснал нарушения на ЗДвП, а
именно на чл.6,т.1 вр. чл.50,ал.1 от ЗДвП. Водачът на МПС е управлявал автомобила
срещу знак Б1- Пропусни движещите се по път с предимство, като не пропуска
движещия се по пътя с предимство мотопед, управлян от ищеца. Според изслушаната
САТЕ водачът на л.а. Ауди е имал видимост към мотопедът, както и мотопедът се е
намирал на близко отстояние от мястото на ПТП при навлизане на автомобила в
кръстовището. Няма обективни данни някой от двете превозни средства да се е
движило с несъобразена скорост. Самият водач на л.а. Ауди А6 не дава категоричен
отговор за това да се е огледал преди да навлезе в кръстовището. С оглед изложеното
следва да се приеме, че водачът на л.а. Ауди А6 е отнел предимството на движещия се
по пътя с предимство мотопед , като е имал задължение да осигури предимството на
мотодепа и е имал възможност да го възприеме своевременно. От показанията на самия
водач на л.а. Ауди С. се установява, че мотопедът се е движил с включени светлини,
така че е бил видим отдалеч. Водачът на автомобила е отнел предимството на
движещия се по пътя с предимство мотопед, като е имал възможност да възприеме
приближаващия мотопед, което е противоправно поведение, такова в нарушение на
разпоредби от ЗдвП. За да бъде безвиновно поведението на един водач на МПС,
въпреки достигнат противоправен резултат- увреждане или смърт- следва този водач
да е изпълнил предписанията на правилата за движение, но да не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на деликта. В случая от механизма
на настъване на ПТП – без данни някои от превозните средства да се е движило с
несъобразена скорост, да е било технически неизправно, видимостта на водача на
автомобила да е била ограничена- навежда на извод за невнимание на водача на л.а.
Ауди, който не е съобразил пътните знаци, приближаващия мотопед и е причинил
6
процесното ПТП при нарушаване на чл.6,т.1 и чл.50,ал.1 от ЗДвП. Водачът на МПС
следва да спазва разпоредбите на закона, да съобразява разпоредбите на
хоризонталната и вертикална маркировка. В случая водачът на л.а.Ауди не е спазил
тези условия за безопасно шофиране , извършил е нарушение на правните норми,
регламентиращи движението по пътищата. Съдът приема, че водачът на МПС е
действал виновно при форма на вина небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил
правилата за движение по пътищата, без да цели настъпилия вредоносен резултат, но
като е бил длъжен и е могъл да го предвиди . Ето защо, съдът приема, че водачът на
л.а. Ауди е действал виновно и противоправно , тъй като е нарушил законови
разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна точка увреждания на ищеца.
Поради изложеното следва да се приеме,че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение на увреденото лице ,
съответно и на отговорността на неговия застраховател, в случая на ответното
СНББАЗ, за заплащане на увреденото лице на обезщетение за причинените му вреди на
деликтно основание. Съдът приема, че по делото е установена и причинната връзка
между реализираното ПТП и увреждания на ищеца. Вследствие неправомерното
поведение на водача на л.а. Ауди ищецът е претърпял физически травми, лекуването
на които са му причинили болки, страдания и дискомфорт. Описаните вреди
настъпили за ищеца, се явяват закономерна и логична последица от действията на
увреждащото лице. Предвид изложеното съдът приема,че са налице елементите от
състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца да претендира обезщетение за
претърпяните от него вреди породени от неправомерното поведение на водача на
МПС, съответно и предпоставките на чл. 432 или 511 вр. чл.513,ал.1 от КЗ за
ангажиране на имуществената отговорност на застрахователя по застраховка ГО или на
СНББАЗ.
С оглед изложеното съдът приема,че предявеният иск е доказан по основание.
Сдружението- ответник се явява пасивно материалноправно легитимно да отговаря по
иск за обезщетяване на вреди причинени деликтно от застрахован водач по застраховка
ГО.
До същият извод може да се стигне и като се съобрази изплатеното доброволно на
ищеца обезщетение от кореспондента на чуждестранния застраховател в България в
размер на 30 000лв. по делото не се твърди това плащане да е без основание. Напротив,
в отговора на ИМ се сочи, че е за обезщетяване на вредите от процесното ПТП. С така
направеното плащане по същество се признава задължението на застрахователя, в
слуая и на ответното СНББАЗ, за обезщетяване на вредите, които са причинени на
ищеца от процесното ПТП.
Ответникът СНББАЗ навежда възражение за съпричиняване на деликта и
увреждането в отговора на ИМ, което следва да се разгледа от настоящата инстанция.
7
Ответникът възразява, че принос за настъпване на ПТП има и ищеца, който е
управлявал мотопеда под влияние на алкохол, с превишена скорост, без включени
светлини и без обезопасителна каска. Доколкото във въззивната жалба се оспорва
механизма на настъпване на ПТП съдебният състав приема, че въззивникът СНББАЗ
поддържа и възраженията си за съпричиняване.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Застрахователят, който носи тежестта да докаже направените от него
възражения, не доказва по категоричен начин твърдяните от него факти, от които да се
направи извод за съпричиняване. По делото, от изслушавия свидетел С. се установява,
че мотопедът се е движил с включени светлини и ищецът е бил с каска. Ответникът не
ангажира доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е управлявал
мотопеда след употреба на алкохол. Ответникът СНББАЗ не ангажира доказателства за
скоростта на управление на мотопеда към момента на настъпване на ПТП. Нещо
повече- вещите лица , изготвили КСМАТЕ дават заключение за това, че ищецът би
могъл да получи увреждания като процесните независимо дали е бил с каска или не.
В.л. Е. дава заключение и за това, че скоростта на движение на мотопедът не е била
висока, с оглед това,че ищецът е паднал след удара настрана.
С оглед посоченото съдът намира, че ответникът не доказва своите възражения за
съпричиняване, поради което следва да се приеме извод,че поведението на ищеца не се
намира в причинна връзка с настъпилото ПТП или неговото увреждане. Отговорността
за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца при процесното ПТП следва да се
носи от увреждащото лице, неговия застраховател или в случая- на осн. чл. 513,ал.1 от
КЗД- от СНББАЗ.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищеца е бил на
36години.
Съдът приема,че следствие на ПТП по делото е установено,че ищецът претърпява
следните увреждания- ЧМТ с мозъчна контузия, обуславяща посттравматичен
церебрастен синдром и късна проява на посттравматична епилепсия. Претърпява още
увреда в шийна област на гръбнака , травма на гръдния кош, на дясна раменна кост, в
дясна седалищна област и в дясна АТС. Вследствие увреждането на гръбнака ищецът
8
страда от намалена чувствителност на ръцете, по-силно вдясно. Церебрастеният
синдром се изявява с главоболие, световъртеж, нарушено равновесие, намалена
концентрация, емоционална лабилност, раздразнителност, намалена работоспособност,
страхови преживявания. Съдът кредитира даденото заключение на СМЕ посочващо
тези увреди като претърпени от ищеца следствие на ПТП. СМЕ е изготвена въз основа
на представените по делото медицински документи. Тези документи не са оспорени от
ответника, същите представляват истински документи, доказващи уврежданията на
здравето, констатирани от компетентни специалисти, претъпени от ищеца. Според
настоящият съдебен състав няма основание документите да не бъдат ценени, няма
основание да се делят същите на издадени при посещение на специалист при платен
прием или при използване на услугите на НЗОК. Документите, както беше посочено,
не са оспорени, установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди. Същите са
съобразени от вещото лице- медик и на база своите специални знания вещото лице
дава заключение, че ищецът е претърпял посочените неимуществени вреди в причинна
връзка с ПТП. На следващо място съдът следва да посочи,че описаните увреждания и
заболявания на ищеца в медицинските документи и посочени в СМЕ се потвърждават
от изслушания по делото свид. П., която като очевидец споделя възприетото от нея-
настъпилите здравословни промени при ищеца, припадъците, които получава. На
следващо място и по изложените по-горе съображения съдът следва да приеме, че
ищецът е страдал от рецидивиращо депресивно разстройство, за което има съставен
медицински документи- амбулаторен лист- м.09.2019г. По делото няма доказателства
за това дали ищецът продължава от страда от депресивно разстройство, но се
установява от посочените документни , че към м.09.2019г това страдание е било
диагностицирано при ищеца. Освен че е установено чрез медицински документи,
житейски логично е при промяната в стандарта на живот на ищеца, същият да изпита
стрес, психични и социални проблеми, водещи до депресивно състояние. Ето защо,
съдебният състав намира за безпротиворечиво установено по делото, че гореописаните
неимуществени вреди за реално претърпени от ищеца и са причинени от процесното
ПТП.
Съдът като съобрази гореописаните, претърпени от ищеца физически и
психически травми, като съобрази, че травмата на ищеца е била комбинирана,
засегнати са глава, шийна област, дясно рамо, гръден кош, десен крак, това че ищецът
е имал разстройство на здравето, временно опасно за живота , като съобрази
първоначалната нужда от чужда помощ, продължителния възстановителен период и
непълното възстановяване и досега- отключената епилепсия, проявите на умора,
раздразнителност, главоболие, като съобрази още изпитания стрес и проявилото се
депресивно разстройство, като съобрази промяната в начина на живот на ищеца,
наложена от проявилите се припадъци, както и неблагоприятната прогноза за
възстановяване съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца
9
за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 150 000лв. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи
дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди
съдът съобразява и момента на настъпване на увреждането – в случая 2019г и спрямо
този момент да съобрази стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не
следва да служи за неоснователно обогатяване.
От така посочената сума от 150 000лв съдът следва да приспадне доброволно
заплатената сума от 30 000лв или задължението на ответника към ищеца за заплащане
на обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди възлиза на сумата от
120 000лв. До посочената сума предявеният иск се явява доказан по основание и
размер, а над нея следва да бъде отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е уважена за сумата над 120 000лв до 150 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде отхвърлен. В останалата си обжалвана част решението на СГС
следва да бъде потвърдено .
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от СГС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размер на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение в
размер на 3134.40лв. Над посочената сума решението на СГС следва да бъде
отменено.Сумата се получава като се съобрази посоченото от СГС минималното адв.
възнаграждение съгласно чл.7 от НМРАВ при интерес от 250 000лв- 6530лв, към
уважената част от иска.
На ответника се дължат разноски от още 1639.74лв, от общо доказаните според
СГС разноски от 13 574.50лв.
Ответникът дължи съдебно деловодни разноски по сметка на СГС в размер на
4800лв, над която сума решението на СГС следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция пълномощникът на ищеца претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. При обжалваем интерес от 250 000лв размера
на възнаграждението възлиза на 3134.40, по гореизложените мотиви.
Ответникът е претендира разноски за д.т. и възнаграждение- отделно за защита по
10
ВЖ и отделно- за НВЖ. От държавната такса съобразно уважената част от жалбата на
сдружението се дължи възстановяване на сумата от 600лв. За защита по ВЖ
ответникът претендира заплатено възнаграждение от 5436лв, което е в минимален
размер съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ с начислен ДДС. Съобразно изхода от
обжалването- жалбата е уважена за 30 000лв – ответника се дължи заплащане на
възнаграждение от 1087.20лв. Дължи се и сумата за защита по насрещната въззивна
жалба в пълен размер- 4236лв, която е договорена в минимален размер съобразно
чл.7,ал.2 от НМРАВ , ведно с ДДС. Общо дължимата се на ответника сума за разноски
по делото възлиза на 5923.20лв, която следва да се възложи върху ищеца.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 267040 от 20.12. 2021г по гр.д. № 12029/2020г по описа на
Софийски градски съд, I ГО, 18-ти състав в частта, с която е осъдено Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи да заплати на Д. И. П. сумата над
120 000лв до 150 000лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 02.03.2019г, както и в частта, с която Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 от ЗА за сумата над 3134.40лв, в частта, с която е осъдено да заплати съдебно-
деловодни разноски по сметка на СГС за сумата над 4800лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск против Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи с ЕИК ********* от Д. И. П. с ЕГН ********** за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП настъпило на
02.03.2019г, на осн. чл.432 от КЗ, за сумата над 120 000лв до 150 000лв , като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267040 от 20.12. 2021г по гр.д. № 12029/2020г по
описа на Софийски градски съд, I ГО, 18-ти състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи с ЕИК
********* да заплати на адвокат Г. Я. от САК възнаграждение за защита пред въззивна
инстанция в размер на 3134.40 , на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Д. И. П. с ЕГН ********** да заплати на Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи с ЕИК ********* сумата от 7562.94лв-
разноски, направени пред двете съдебни инстанции, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от
ГПК.
11
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12