№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
при участието на прокурора А А.,
като разгледа докладваното от съдия
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 2089 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е касационна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Варна против Решение № 260028/17.08.2020
година, постановено по НАХД № 1503/2020 година по описа на Районен съд – Варна,
І състав, с което е отменено Наказателно постановление №
19-0819-007398/21.01.2020 година.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за
неговата отмяна и за потвърждаване на НП.
Ответникът – А.П.А. *** чрез писмено становище оспорва
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по
наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК,
административен съд намира следното:
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и
след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С Наказателно постановление №
19-0819-007398/21.01.2020г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“- Варна, на лицето А.П.А. *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 150 лева, на основание чл.178е от ЗДвП за нарушение на
чл.98 ал.2, т.2 от ЗДвП.
Районният съд е установил от фактическа страна, че на
11.11.2019г. А. управлявал собствения си лек автомобил марка “Киа Сийд 1.4
ЦВВТ” с ДК№ В ****КТ в гр.Варна. Около 08,46 часа същият паркирал автомобила на
тротоара на ул.“Отец Паисий“ пред жилищна сграда №48, в която живеел. На тротоара имало паркирани и други автомобили.
Във връзка с практиката да се паркират автомобили на посоченото място на
електронната поща на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна били изпращани
сигнали от граждани за неправилно паркиране.
В тази връзка на посочената дата от св. А.П.П-
младши автоконтрольор при ОДМВР-Варна била извършена съответна проверка. Същият
преценил, че паркираният от жалбоподателя автомобил затруднява достъпа до
жилищната сграда, поради което на същата дата издал фиш за налагане на глоба на
жалбоподателя, като оставил съответно уведомление и заснел паркирания
автомобил. Впоследствие жалбоподателят депозирал до ОДМВР-Варна молба с искане
мястото на нарушението да се третира като усилен тротоар за паркиране и
наложените глоби да бъдат анулирани. Молбата била възприета като възражение
срещу издадения фиш и било разпоредено анулиране на фиша и съставяне на АУАН.
На 13.12.2019г. жалбоподателят попълнил декларация, в която удостоверил, че на
процесните дата и място е управлявал лично автомобила, след което фишът бил
анулиран по реда на чл.186, ал.2 от ЗДвП, а свидетелят Петков съставил акт за установяване на административно
нарушение на А. за това, че е паркирал върху тротоар на ул.“Отец Паисий“ в
гр.Варна, пред жилищна сграда №48, с което е затруднил достъпа до сградата.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 21.01.2020г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 150,00 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.
При тази фактическа обстановка ВРС установява, че административнонаказващия орган е приложил неправилно
материалния закон.
Допуснати съществени са нарушения на процесуалните
правила, свързани с описанието на нарушението от фактическа страна.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Цитираната норма установява забрана за паркиране на платното за движение и на
тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това
затруднява достъпа до тях. Както в
съставения акт, така и в обжалваното наказателно постановление, при описанието
на обстоятелствата на нарушението се посочва, че жалбоподателят е паркирал на
тротоар пред жилищна сграда, с което затруднява достъпа до сградата. Липсва
обаче фактическо твърдение, че паркирането е осъществено непосредствено пред
входа на жилищна сграда или гараж, както и че по този начин се затруднява
достъпа до тях (а не до самата сграда). Следователно в НП не се съдържат
съществени съставомерни признаци на самото нарушение. Допуснатата непрецизност
е от особено значение, тъй като е довела до накърняване на процесуалните права
на санкционираното лице. Видно е от
съдържанието и на възражението срещу фиша, и на жалбата до съда, че жалбоподателят
е насочил защитата си към оспорване на обстоятелството, че мястото, на което е
паркирал, представлява тротоар по смисъла на §6, т.6 от ДР на ЗДвП, както и към
обосноваване на твърдението, че откъм страната на сградите е оставало
разстояние от два метра за преминаване на пешеходци. Липсата в НП на твърдение,
че процесният автомобил е паркиран непосредствено пред вход на жилищна сграда,
както и на посочване на конкретния вход, достъпът до който е бил затруднен,
несъмнено е затруднила осъществяването на правото на защита на санкционираното
лице и обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Според ВРС при издаването на наказателното
постановление е допуснато и друго съществено процесуално нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като по отношение на изпълнителното деяние е използван
съюз „или“, който въвежда алтернативност относно съставомерни елементи. Това
обстоятелство от своя страна води до липса на яснота относно фактическите рамки
на обвинението, като не позволява да се разбере за какво нарушение е
санкцониран жалбоподателя – за паркирано от него МПС пред входа на жилищна
сграда или за паркирано МПС пред входа на гараж. Касае се за процесуално
нарушение от категорията на съществените, което представлява самостоятелно основание
за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
Изводите на въззивния съд за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство, обуславящи отмяна на наказателното постановление са правилни и се
подкрепят от касационната инстанция.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна
на решението, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2
от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260028/17.08.2020 година, постановено по НАХД № 1503/2020 година по
описа на Районен съд – Варна, І състав
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……