Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 25.02.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Минка
Петкова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 441 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ гр.Стара Загора чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Р. против Решение № 260171 от 09.11.2020г.,
постановено по АНД № 1559/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № СЗ-9/ 02.04.2020 г., издадено от Началника на
РДНСК гр.Стара Загора. В касационната жалба се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания
по чл. 348, ал. 1, т. и т. 2 НПК във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН като не е посочено коя дата
наказващият орган приема за дата на нарушението и дали възприема фактическия
извод на актосъставителя относно датата на одобряване на констативния акт,
съответно извършване на нарушението. Касаторът поддържа становище, че дори да е
допуснато процесуално нарушение то не е от категорията та съществените. Обосновава и вътрешна противоречивост в
мотивите на съдебното решение относно възприетото изпълнителното деяние, тъй в
началото на акта е посочено, че се състои в съставяне на констативен акт
обр.15, а по-нататък - в одобряване на
констативен акт. Касаторът поддържа, че в АУАН и НП не се сочи одобряване на
констативен акт. Въз основа на подробно изложени съображения е направено искане
за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда и алтернативно искане за произнасяне по съществото на спора
и потвърждаване на НП
№ СЗ-9/ 02.04.2020 г., издадено от началника на
РДНСК ЮИР или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд.
Ответникът Ж.Н.Т. *** с представен писмен
отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира решението за
правилно и законосъобразно, споделяйки доводите за липса на посочена дата на
извършване на вмененото административно нарушение, тъй като не се доказало, че
на нарушението е извършено на датата на подписване на констативния акт обр.15
на 26.09.2019г. Твърди, че при издаване на НП са допуснати и други процесуални
нарушения, които го опорочават до степен незаконосъобразност – непълно и неясно
описана фактическа обстановка, неспазени срокове по чл.34 от ЗАНН, неправилна
правна квалификация на деянието и неясен диспозитив. Предвид изложеното моли решението
на районния съд да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното
решение се явява неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд Стара Загора е
отменил като незаконосъобразно НП № СЗ-9/ 02.04.2020 г., издадено от началника на
РДНСК гр.Стара Загора, с
което на ответника по касация Ж.Н.Т. *** въз
основа на съставен АУАН № СЗ-6/ 11.02.2020г на основание чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ е
наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на 233 от ЗУТ. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че инженер Ж.Т. в качеството си на управител на „Т 7 КОНСУЛТ“ ЕООД – дружество-консултант в
строителството на строеж „Реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки да
енергийна ефективност за сградата на ОДЗ № 58“Звездица“ – етапно; I етап…“, находящ се в УПИ I-детски комбинат и коо, кв.647а по плана на гр.Стара Загора, в гр.Стара
Загора на 26.09.2019г по местонахождение на строежа е съставил Констативен акт
обр.15 за строежа, като представляващ дружеството-консултант, в несъответствие
с изпълнения строеж по отношение спазване изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3
от ЗУТ за безопасност в случай на пожар, а именно на кота 0,00 и на кота +2,80
не са монтирани самозатварящи се врати с необходимата огнеустойчивост ЕI-60 на посочени конкретно помещения. Такива врати са
предвидени в одобрения инвестиционен проект в работна фаза, чест „Архитектурна“
и част „Пожарна безопасност“. Липсата им на място нарушава изискването на
чл.46, ал.11 т.1 във връзка с чл.32, ал.3 и чл.22, ал.4 от Наредба № Iз-1971/ 2009г за строително-техническите правила и норми
за осигуряване на безопасност при пожар, а съставянето на констативен акт за
съответствие на строежа с изискванията за пожарна безопасност е в нарушение на
чл.7, ал.3, т.15, б.“в“ от Наредбата за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството. Нарушението е установено на 30.12.2019г при провеждане
на ДПК.
За да отмени НП, съдът е изложил
съображения, че обжалваният акт не отговаря на императивните изисквания на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочено на коя дата наказващият орган
приема, че инженер Т. е одобрил процесния констативен акт в нарушение на
законовото изискване, произтичащо в посочените в НП като нарушени разпоредби, респективно
на коя дата е извършено конкретното административно нарушение. Според
въззивната инстанция такава дата е спомената в НП, но само като посочена в АУАН
при възпроизвеждане на съдържанието му – срещу кого и за какво е съставен без
по-нататък да става ясно дали наказващият орган възприема фактическия извод на
актосъставителя относно датата на одобряване на констативния акт. Без обсъждане на останалите оплаквания в
жалбата, както и на събраните по делото доказателства и определеното наказание,
обжалваното НП е отменено с довод за неговата формална незаконосъобразност.
Касационният състав
на Административен съд Стара Загора
намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е неправилно.
Деянието, за което
е привлечен към отговорност инженер Т. в качеството му на управител на дружество-консултант
в строителството, е за съставяне на Констативен акт обр.15 за строеж „Реконструкция,
модернизация и въвеждане на мерки да енергийна ефективност за сградата на ОДЗ №
58“Звездица“ – етапно; I етап…“ в гр.Стара Загора в нарушение на изискванията
за безопасност в случай на пожар. Съгласно разпоредбата на 23, ал2., т.1 от Наредба № 28 31.07.2003г за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти, управителят на лицето, упражняващо строителен надзор, се
наказват по чл. 233 ЗУТ, ако не подлежат на по-тежки наказания по ЗУТ и други
закони, ако се установи несъответствие
на изпълнения строеж със съставените актове и протоколи по време на
строителството и/или със съставения окончателен доклад, което е от съществено
значение за доказване съответствието на строежа с действащите норми и с
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и за спазване
изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. Член 233 от ЗУТ регламентира отговорност за нарушения
на този закон /извън изрично посочените/, на приетите от Министерския съвет,
съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите
правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и
предписанията, основани на тях, с налагане на наказание глоба от 100 до 500
лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
С оглед така
очертаната нормативна уредба при формулировката на административното нарушение не
е допуснато констатираното от районния съд нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Предвид характера на вмененото деяние „съставяне на констативен акт
обр.15“ /а не „одобряване на констативен акт“/ изрично
и ясно на страница 3 от НП е обозначена датата 26.09.2019г като задължителен
реквизит на санкциониращия акт и то отделно от датата на установяване на
нарушението на 30.12.2019г. Несъстоятелен е
мотивът, че в НП тази дата е спомената само при възпроизвеждане
съдържанието на АУАН № СЗ-6/ 11.02.2020г без описание на описание на факти и
обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на
съставомерно от обективна и субективна страна деяние. Изложението, съставляващо
мотивната част на НП, съдържа приетото за установено от наказващия орган и
описание на нарушението с посочване на обстоятелствата по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. При тази установеност категорично
не е налице неяснота дали наказващият орган възприема фактическия извод на
актосъставителя относно датата на вмененото противоправно деяние. Дали тази
дата кореспондира с повдигнатото обвинение и с обективната действителност е
въпрос на материална законосъобразност на НП, която не е коментирана в
обжалвания съдебен акт. В тази връзка несъстоятелно се поддържа от ответника,
че изводът за формална незаконосъобразност на НП е правилен, защото не е
доказано, че нарушението е извършено на датата на подписване на констативния
акт обр.15 на 26.09.2019г.
Не са налице и
останалите поддържани от ответника доводи за процесуални пороци на НП. Сроковете
по чл.34 от ЗАНН се изчисляват съобразно отразеното в НП и съобразно конкретно
посочените дати безспорно са спазени. Фактическата обстановка е пълно и ясно
описана – естеството на нарушението съставяне на констативен акт обр.15 на 26.09.2019г в несъответствие
с изпълнения строеж относно монтирани самозатварящи се врати с необходимата
огнеустойчивост ЕI-60 на конкретни помещения. Установяване наличието или липсата на такива
врати към определена дата отново е преценка по съществото на спора извършено ли
е вмененото нарушение. Дадената правна правна
квалификация на деянието съответства на възприетата от наказващия орган
фактическа обстановка. Въпрос на доказване пред съда е дали описаните факти
отговарят на действителността, респективно за това се следва разглеждане на
спора по същество. Диспозитивът на НП съдържа санкционната законова норма и не
може да се разглежда отделно от неговата мотивна част, където са посочени кореспондиращите
й нарушени правни норми.
При изведеното точно и ясно описание от фактическа и правна страна на
извършеното нарушение по ЗУТ, нарушителят несъмнено има обективна възможност да
разбере кое негово деяние е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед
изложеното и при неоснователност на твърденията за пороци в
административнонаказателната процедура настоящата инстанция намира, че при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяната му. Същото напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание по
чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.
Предвид изложеното касационното оплакване
за постановяване на обжалваното решение при съществени процесуални пороци е
основателно. Старозагорският районен съд е допуснал нарушение на разпоредбата
на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената норма районният съд разглежда
делото по същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на
принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в
административнонаказателния процес, съдът следва да се
произнесе по спора като събере всички относими и допустими доказателства,
направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически
обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените
в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес
по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да
провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от
страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите
по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви факти намира за
установени по спора. При наличието на забрана за нови фактически установявания
в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши
проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК.
С оглед изложените съображения
съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, при което да се
изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои
доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване
на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанието.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260171 от 09.11.2020г., постановено по АНД №
1559/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено
Наказателно постановление № СЗ-9/ 02.04.2020 г., издадено от Началника на РДНСК
гр.Стара Загора.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.