Определение по дело №159/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

Производството е образувано по възражение вх.№ 112 от 31.01.2011 година на М. А. Д., срещу заповед за изпълнение, издадена срещу него от Мадански районен съд, по Г. д. № 223/2010 г.съгласно описа на същия съд, по искане на „. Б.Е.,ЕИК13145183,със седалище и адрес на управление Г.С. ,община Сердика,бул.”. Б.№.,съдебен адрес Г.П.,пл.”Д.”№2,представлявано от законните представители и членове на управителния съвет Г. С. С.-Д. и К. А. Т..

Във възражението срещу заповедта за изпълнение се сочи като основание за оспорване – не получаване копие от документа по чл.417,т.9 от ГПК,като се поддържа,че на длъжника не е предоставена информация какво точно задължение следва да изпълнява и върху какъв документ се основава допускането на изпълнението.

Видно от приложеното Г. д. № 223 /2010 година съгласно описа на районен съд Г.Мадан, по заявление на „. Б.Е.,ЕИК13145183, с правно основание чл. 417 от ГПК е издадена на 27.05.2010 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ – запис на заповед,издаден на 22.04.2009 година срещу М. А. Д. и М. А. Б.. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на М. А. Д. лично, при условията на чл. 44, ал. 1, изр. 1,2 и 3 от ГПК на 21.07.2010 г.с поканата от съдия изпълнителя за доброволно изпълнение Връчването е удостоверено с официален документ (разписка към изпратена покана за доброволно изпълнение с препис от заповед за изпълнение), съставен от служител Николова към кметство с.И., който документ е приложен по делото на Мадански районен съд.Факта на получаването не се оспорва от длъжника,който твърди,че не му е връчен документа,въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

При това положение съдът намира искането за приемане на възражение по чл. 423 от ГПК за неоснователно. Хипотезата на чл. 423 от ГПК дава възможност въззивният съд да приеме просрочено възражение срещу заповед за изпълнение само в случай, че разпореждането за издаване на заповедта не е връчена лично на длъжника (т. т. 1, 2 и 3 на чл. 423 от ГПК) или ако същият не е могъл да подаде възражение в двуседмичния срок от датата на връчване (т. 4 на ал. 1 на чл. 423 от ГПК). В конкретния случай няма изложени твърдения от молителя, които да попадат под която и да е от посочените хипотези. Както е посочено изрично във възражението до окръжен съд, основанието на искането е "не получаване копие от документа по чл.417 т.9 от ГПК", а не самата заповед за незабавно изпълнение.

Следователно възражението не може да се приеме дори само въз основа на твърденията на самия молител - доколкото същият твърди, че копие от процесния запис на заповед не му е връчено,с което като длъжник не му е осигурена в достатъчна степен възможност за защита, а не че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично.

Налице е официалното удостоверяване надлежно връчване на заповедта за изпълнение,а и няма твърдения за ненадлежното й връчване.Съдът не споделя довода на жалбоподателя,че след като не е получил копие от процесния запис на заповед и във връзка с твърдението,че не е подписвал какъвто и да е запис на заповед в полза на заявителя,се налага извода,че за него като длъжник не му е осигурена в достатъчна степен възможност за защита,поради което следва да се приеме не надлежно връчване заповедта за незабавно изпълнение. Решаващият съдебен състав намира, че ненадлежното връчване по смисъла на посочената законова разпоредба е свързано с нарушаване на процесуалните правила на чл. 37 и сл. от ГПК за връчване на съдебните книжа,която процедура е спазена,поради което невръчването на записа на заповед,въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК не е основание да се приеме,че сме изправени пред хипотезата по чл.423 ал.1т.1 от ГПК,в каквато насока се правят доводи от молителя.Няма законово въведено изискване за връчване документа въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение(в случая процесната запис на заповед).

С оглед изложеното искането за приемане на възражение, просрочено при условията на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ПРИЕМА възражение вх.№ 112 от 31.01.2011 година на М. А. Д., срещу заповед за изпълнение, издадена срещу него от Мадански районен съд, по Г. д. № 223/2010 г.съгласно описа на същия съд, по искане на „. Б.Е.,ЕИК13145183,със седалище и адрес на управление Г.С. ,община Сердика,бул.”. Б.№.,съдебен адрес Г.П.,пл.”Д.”№2,представлявано от законните представители и членове на управителния съвет Г. С. С.-Д. и К. А. Т..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТОне подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :