Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.12.
2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
Мл.с-я ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Юлиана Шулева
и прокурора
сложи за
разглеждане
докладваното
от съдия Маркова в.гр.д.№ 10308 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от „М.г.Б.“ ЕООД, ответник пред СРС, срещу решение №
195999 от 19.08.2019 г., постановено от СРС,
Второ ГО, 57 състав по гр.д.№ 5891 по описа за 2018 г. с което е уважен
предявеният от „Т.“ ЕООД срещу ответника/въззивник „М.Г.Б.“ ЕООД, иск по
чл.327, ал.1 ТЗ за сумата от 15 000 лв., представляваща неплатена цена по
договори за продажба на стоки, обективиран във фактура № 675/13.06.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и е отхвърлен като неоснователен, предявеният
от „М.г.Б.“ ЕООД срещу „Т.“ ЕООД, насрещен иск с правна квалификация по чл.55,
ал.1,предл.3 вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника /по този иск/ да
заплати на ищеца /по насрещния/ сумата от 3000 лв., авансово платена сума на
отпаднало основание, по договор, обективиран във фактура № 675/13.06.2017 г.,
развален, поради виновно неизпълнение на задължение за доставяне на стоката от
продавача.
В тежест на ответника са възложени разноските в
производството.
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно СРС бил приел, че
процесната фактура е осчетоводена от ответника-купувач. Излагат се доводи за
допуснати процесуални нарушения при допускане на доказателствата. Останало
неизследвано обстоятелството дали фактурата е осчетоводена и в счетоводството
на ищеца. Счита, че съдът следвало служебно да назначи съдебно-счетоводна
експертиза, защото това доказателство било решаващо за изхода на спора. Сочи,
че извода на СРС, че стоката е доставена бил неправилен. Това се дължало на
неправилното приложение на чл.301 ТЗ. По делото бил представен антидатиран
приемо-предавателен протокол, подписан от лице без представителна власт. Твърди
се, че този нелегитимен представител бил влязъл в сговор с ищеца с цел
неоснователно обогатяване. Този документ бил своевременно оспорен и по
правилото на чл.181 ГПК този документ не следвало да бъде кредитиран както по
отношение на съдържание, така и на датата. Счита, че ответникът в случая се
явявал трето лице. Наред с това ищецът не бил представил конкретни документи,
установяващи характеристиката на стоката макар да бил задължен по реда на
чл.190 ГПК. Това било от значение, тъй като към дограмата, която следвало да се
постави имало редица изисквания. Сочи, че дограмата била изработена от трето за
спора ЮЛ- „Б.П.Т.“ ЕООД. Съдебното решение било на ръба на абсурда. СРС приемал
версията на ищеца без да отчита възраженията на ответника. Твърди, че такава
стока не съществува в правния мир. Неправилно СРС бил приел, че в случая е
приложима нормата на чл.75, ал.2 ЗЗД; не била налице нито една от
предпоставките на тази разпоредба. Това било така, защото изпълнението не било
точно. Не били налице недвусмислени обстоятелства, посочващи лицето получило
изпълнението, като лице явяващо се овластено да го получи. Липсвала и
последната предпоставка – добросъвестност на лицето изпълнило задължението,
което се изразявало в незнанието на длъжника на обстоятелството, че получилият
изпълнението не е кредитор или че не е овластен да получи изпълнението. Същите
доводи поддържа и във връзка с твърдяната неправилност на решението по
насрещния иск с правна квалификация по чл.55, ал.1 ЗЗД.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо
това да се постанови друго с което претенцията на ищеца по чл.327 ТЗ да бъде
отхвърлена, а предявеният насрещен иск – уважен. Претендират се разноските.
Постъпил е отговор от „Т.“ ЕООД, ищец пред
СРС, в който се излага становище, че не са допуснати сочените от въззивника
нарушения на процесуалните правила; доказателственото искане намира за преклудирано. Следвало да се вземе предвид кои
обстоятелства са били спорни и кои безспорни пред СРС. Сочи, че пред СРС осчетоводяването на процесната
фактура не било спорно. Твърди, че с въззивната жалба от страна на ответника
/пред СРС/ се оспорват факти и обстоятелства които се признавали с отговора по
исковата молба. По искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, ответника се противопоставил с довода, че това било безпредметно,
защото не било спорно, че ответника е заплатил само сумата в размер на 3 000
лв. , а останалата част не била заплатена. Сочи, че по делото бил представен
документ, който бил подписан от техническия ръководител на обекта и
удостоверявал получаването на дограмата; документът бил подпечатан с печата на
ответното дружество. Дали техническият ръководител е имал право да подписва
било въпрос на вътрешни отношения. Действително, по делото била представена заповед
с която на И.Л.се забранявало да подписва, но липсвали данни кога същата е била
връчена на лицето. Следвало да се вземе предвид и, че се касае до частен
документ и същата не се ползувала с материална доказателствена сила.
Разтоварването на дограмата било установено и от показанията на разпитания по
делото свидетел. Сочи, че този свидетел не бил заинтересован от изхода на спора
за разлика от свидетеля разпитан на страната на ответника. Относно довода на
въззивника, че дограмата е била изработена от трето за спора ЮЛ- „Б.П.Т.“ ЕООД,
твърди, че този довод също е преклудиран. Счита за ирелевантно по спора колко
доставчици на дограма е използвал ответника. Независимо от това твърди, че е
извършил справка и установил, че ответника не е заплатил и на останалите
доставчици на дограма, вкл. „Б.П.Т.“ ЕООД. Затова счита, че СРС е достигнал до
правилни правни изводи – дограмата била доставена, както и, че не е налице
пълно плащане на договорената цена. Претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
С определение № 7907 от 29.05.2020 г. на СГС,
ГО-Брачни състави по ч.гр.д.№ 3151 по описа за 2020 г. е прието, че въззивната
жалба се явява допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел следното:
По иска с
правно основание чл.327 от ТЗ:
Търговската продажба била неформална сделка с оглед
липсата на законово изискване за определена форма – чл.293 ТЗ, поради което била
валидна с постигането на съгласие между страните.
В конкретния случай като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по
реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК били обявени следните факти: сключен
договор за продажба, обективиран в издадената от ищеца фактура №
675/13.06.2017г., плащане от ответника като купувач, съответно получаване от ищеца
като продавач на част от уговорената цена – авансово в размер на 3000,00 лв.,
липса на извършено плащане от купувача за остатъка от уговорената продажна цена
на стоките в размер на 15 000,00 лв.
Според разпоредбата на чл.327 ал.1 от ГПК задължението
на купувача ставало изискуемо и същия изпадал в забава /при условие, че друго
не е уговорено/ едва след получаване на стоката или на документите, които му
давали право да я получи.
Спорният между страните въпрос бил дали ищецът е
изпълнил задължението за доставяне на стоката, предмет на договора за продажба
– ПВЦ дограма.
По делото били разпитани двама свидетели, по почин на
всяка от страните. Свидетелят М.М.свидетелствал,
че през 2017 г. И.И., който познавал лично го наел да разтоварва бяла ПВЦ
дограма в гр.Бургас, кв. Изгрев. Свидетелят
Б., като пълномощник на управителя на ответното дружество, твърдял, че
след като е заплатил авансово цената за дограмата, такава не била доставяна от
ищеца. Свидетелят обяснявал и за други обекти, които били санирани по договор
сключен с община Бургас, чийто
изпълнител било както ответното дружество, така и друго дружество, чийто
управител бил именно свидетеля.
При преценка на свидетелските показания по реда на чл.172 от ГПК, СРС е отчел, че
разпитания свидетел е син на управителя на ответното дружество, както и че е
имал пълномощно от управителя на дружеството да ръководи и управлява дейността на дружеството, при което СРС го е намерил
за заинтересован от изхода на делото, поради което и неговите показания е счел не
изцяло обективни и достоверни – в частта, касаеща изпълнението на задължението
на ищеца по договора за продажба.
От друга страна, свидетелят Б. посочвал, че
едновременно бил ръководел, както обекта изпълняван от ответното дружество,
така и от дружеството, чийто управител бил към онзи момент -отново в гр.Бургас, ж.к. Изгрев, т.е. не бил
присъствал постоянно на обекта – факт, който се твърдял и от ищеца, а там бил
техническия ръководител И.Л., който обаче нямал правомощия да приема стока и
подписва приемо-предавателни протоколи.
От друга страна, не се установявало някаква
заинтересованост на свидетеля Мирчев от изхода на делото, като познанството му
с управителя, не можело да се приеме за обстоятелство обосноваващо такава.
По делото бил представен приемо-предавателен протокол
– л.15 от делото от 26.07.2017г. за предаване от страна на ищеца на ПВЦ дограма
от 181,60 кв.м. и предмет на процесния
договор за продажба и съответно получаването й от ответника. Частният документ
носел подписа на И.И. – като управител на ищеца и на И.Л.– подписал протокола
от името на ответника.
Ответникът изрично признавал в първо съдебно
заседание, че И.Л.е бил негов служител към съответния момент и технически
ръководител на обекта, изпълняван от ответника – в гр.Бургас, ж.к. Изгрев, като
не оспорвало, че е подписал протокола, но оспорвал неговата представителна
власт да действа и прави изявления от името на ответника, като представял
заповед от 30.03.2017 г. на управителя на „М.г.Б.“
ЕООД, с която изрично забранявал на И.Л.като технически ръководител да
извършва определени дейности, една от които е приемане и подписване на
приемо-предавателни протоколи.
Следвало да се
посочи, че за ответника не била преклудирана възможността да прави възражения и
представя доказателства във връзка с оспорването си, че И.Л.е нямал
представителна власт спрямо ответника, тъй като приемо-предавателния протокол бил
представен като доказателство по делото едва с отговора на насрещната искова
молба, при което именно първото съдебно заседание било момента, в който
ответника можел да направи всички възражения и посочи доказателства.
На следващо място, също своевременно ищецът бил направил
възражения относно непротивопоставимостта на Заповед от 30.03.2017г. на
управителя на „М.г.Б.“ ЕООД спрямо
него. Действително, цитираната заповед била частен писмен документ, който не бил
съставен и не носел подписа на ищеца, нямало достоверна дата, поради което му била
и непротивопоставима.
При анализа на
посочените доказателства, съдът е счел, че е приложима разпоредбата на
чл.75 ал.2 от ЗЗД, според която длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е
изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства,
се явява овластено да получи изпълнението, като истинският кредитор имал право
на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Т.е. по недвусмислени
обстоятелства единствено техническият ръководител И.Л.бил на обекта и в
момента, в който ищецът е доставял стоката, поради което и приел същата и
съответно подписал протокола.
Разпоредбата на чл.301 от ТЗ изисквала незабавното противопоставяне от
страна на търговеца на извършените от негово име действия без представителна
власт, като несъмнено при приета стока от страна на И.Л.на обекта, то това щяло
да е момента, в който упълномощения представител на ответника /свидетеля Б./
посетил обекта, респективно – най- късно при предаване на обекта и приемането
му от община Бургас.
Липсвали каквито и да са изявление в периода до датата
на получаване на препис от исковата молба от страна на ответника относно
направените от негово име изявления. От друга страна, липсвала и каквато и да е
кореспонденция между страните, представена по делото, която била нормално да
бъде създадена, при условие че е вярна тезата на ответника, че ищеца не е
изпълнил задължението си за доставяне на дограмата, а ответника следвало да
завърши обекта и да го предаде на възложителя.
На следващо място, ответникът не оспорвал
обстоятелството, че процесната фактура № 675/13.06.2017г. е била осчетоводена в
счетоводството на ответното дружество.
Следователно несъмнен бил извода за наличието както на
договорни правоотношения по договори за продажба на стоки, така и получаването
на стоката от ответника като СРС се е позовал и на задължителната практика по
реда на чл.290 ГПК на ВКС, ТК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
При тези си мотиви СРС е приел, че ищецът е установил
както наличие на договорни правоотношение
по договор за продажба на ПВЦ дограма, така и изпълнение на задължението
си за доставяне на стоката в местоназначението, определено му от купувача
- ответник, респективно възникнало
задължение за последния да заплати пълния размер на уговорената цена.
При това положение искът по чл.327 ТЗ бил основателен
и доказан за сумата от 15 000,00 лв. и до който размер е уважен.
Относно иска
с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 вр.чл.87 ал.2 вр. ал.1 от ЗЗД:
За да възникнела в правната сфера на една от страните
по договора правото да развали договора на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД било необходимо
кумулативното наличие на следните материални предпоставки /осъществени
юридически факти/: неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора,
като неизпълнението можело да е във всяка една от формите му – лошо, неточно,
забавено, частично; неизпълнението да се
дължи на причина, за която насрещната страна отговоря; неизпълнената част да не
е незначителна с оглед интереса на кредитора.
За да възникнела в правната сфера на ищеца
притезателното право по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД било необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. имуществено разместване на блага от ищеца
към ответника 2. съществуване на основание за това имуществено разместване към
датата на осъществяването му и отпадане на това основание към момента на
предявяване на претенцията.
С оглед гореизложеното, а именно че е налице договорно
правоотношение между страните, по което ищецът бил изпълнил задължението за
доставяне на стоката, предмет на договора за продажба, а ответникът не бил заплатил
дължимата цена, липсвало виновно неизпълнение на договора за продажба от страна
на продавача респективно – възникнало право на купувача да развали договора,
поради неизпълнение и да претендира връщане на авансово платената цена.
Затова и насрещния иск е бил приет за неоснователен и
като такъв отхвърлен.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Относно
спорните факти по делото:
С отговора по исковата молба, подаден в срока по
чл.131 ГПК, ответникът/въззивник е признал, че между страните по спора е сключен
договор за продажба на ПВЦ дограма, за което ответникът издал фактура №
…675/13.06.2017 г. за сумата от 18 000 лв. с включен ДДС. По така
издадената фактура ответникът заплатил сумата в размер на 3 000 лв. с
платежно нареждане от 15.06.2017 г.
С отговора по насрещната искова молба, подаден в срока
по чл.131 ГПК, ответникът по насрещния иск /ищец по първоначалния/ е признал,
че между страните по спора на 13.06.2017 г. е постигнато в устна форма съгласие
за сключване на договор за продажба на 181,60 кв.м. ПВЦ дограма. Или както се е
изразил ответника „Казано иначе наистина е налице договор за продажба“.
Следователно сключването на договора, издаването на
фактурата и авансовото плащане не е спорно по делото.
С отговора по исковата молба, подаден в срока по
чл.131 ГПК, ответникът/въззивник е оспорил изпълнението на договора от страна
на ищеца. Твърди се, че от страна на последния не били предприети никакви
действия по доставката на дограмата. Затова и ответникът не заплатил остатъка
от сумата по фактурата.
Спорно е
изпълнението на договора от страна на ищцовото дружество, имащо качеството на
изпълнител по договора.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в
определение от 28.11.2018 г. /л.21/ по делото пред СРС, правилно е отделено
спорното от безспорното, както и е била разпределена доказателствената тежест.
На ищеца по иска по чл.327 ТЗ е указано, че носи тежестта за доказване момента
на доставяне на стоките и получаването им от ответника, място на доставка,
съответно получаване.
За изпълнение на задължението за доставка на стоката –
ПВЦ дограма, ищецът се позовава на приемо-предавателен протокол с дата 26.06.2017
г., подписан от страна на ищеца, а за ответника лицето И.Л., л.15 по делото
пред СРС.
В първото по делото публично съдебно заседание
приемо-предавателния протокол е оспорен от пълномощника на ответника.
По своят правен характер протоколът е от
категорията на частните свидетелстващи документи, които не се ползват с
материална доказателствена сила за отразените в съдържанието им факти и се
преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички доказателства по
делото.
Следователно, независимо че е бил
подписан от представител на възложителя, този протокол може да бъде оспорен с
всички доказателствени средства по ГПК,
виж в този смисъл решение № 43 от 02.08.2017 г. по т.д.№ 61314/2016 г.
на ВКС, Първо ГО.
От страна на ответника е представена заповед без № с
дата от 30.03.2017 г. /л.26 по делото пред СРС/, видно от която на И.Л.,
назначен на длъжност „технически ръководител“ е забранено приемане на всякакви
документи и книжа, касаещи дружеството-работодател /т.1/ и подписване на каквито
и да е било протоколи за предаване и приемане на извършени СМР, етап на
завършеност и всякакви други протоколи, които се съставят в хода на
строителството на обекти на „М.Г.Б.“ ЕООД. В същата е отбелязано, че И.Л.е
запознат без за това да е посочена дата.
В показанията си свидетеля, разпитан на страна на
ищеца е посочил, че през 2017 г. е разтоварил дограма в гр.Бургас, кв.“Изгрев“,
бяла ПВЦ дограма. Свидетелят сочи: „стоварихме дограмата, оставихме я до
будката“. Други подробности не се сочат като се има предвид, че от данните се
установява, че „М.Г.Б.“ ЕООД е било възложено от Община, гр.Бургас саниране и
на други жилищни обекти, освен процесния блок № 19, така например бл.17.
Действително, свидетелят, разпитан на страната на
ответника е действал от името на последния /управителката е негова майка/, но
настоящата инстанция като съобрази изложеното в показанията, не намира повод да
приложи чл.172 ГПК.
Противно на приетото от СРС, свидетелят Б. сочи, че
всеки ден е бил на обекта- бл.19, виж л.34.
Наред с това се установява, че И.К., управител на „Т.“
ЕООД, ищец по делото, е бил назначен като технически ръководител на обекти на „Национален
център за саниране на сгради“ ЕООД, чийто управител е свидетеля Б., разпитан на
страната на ответника „М.Г.Б.“ ЕООД и който свидетел е подпомагал дейността на
ответното дружество като И.К.е промотирал продукцията на собственото си
дружество. Както сочи свидетеля Б. „затова съм се предоверил, за да платя
сумата в размер на 3000 лв.“.
Относно
приложението на чл.301 ТЗ:
В
Общите положения за търговските сделки Търговският закон регламентира
изрично действията без представителна власт, като в чл. 301 ТЗ е
установена презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без
представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след
узнаването й. За разлика от гражданското право, при което извършените правни
действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната
власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от
мнимо представлявания/ висяща недействителност на сделката - чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо
представлявания търговец в съгласие, респ.потвърждаване на сделката, при липса
на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни
действия в хипотезата на falsus procurator - мним представител или при условие
на excessus mandati - превишаване пределите на представителната власт. При
търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на
узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка
без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. Законодателят е
обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без
представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт,
сделка, с момента на узнаване на сделката.
За
разлика от потвърждаване на сключен договор от ненадлежен търговски
представител, при който презумпцията за потвърждаване от търговеца се прилага
от момента на съобщаване за сделката от търговския представител или от третото
лице съконтрахент / чл. 43 ТЗ/, в хипотезата на чл. 301 ТЗ не са
въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за
сделката. Като начин на узнаване би могло да се преценява както уведомяването
на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица, така и с
отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в
търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър - напр.
вписване на актове, с които се прехвърля право на собственост, или се учредява,
прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право/ чл. 112, б.
"а" от Закона за собствеността и чл. 4, б. "а" от
Правилника за вписванията. В последния случай следва да се има предвид
целта на вписването, имащо не само оповестителна, но и защитна функция и по
отношение на трети лица, както и от гледна точка на обществения интерес,
изразяващ се в осигуряване на правна сигурност в гражданския и търговски
оборот. Възможно е узнаването да е свързано с уведомление чрез средства за
комуникация, или от уведомления чрез средства за масово осведомяване. Във
всички случаи обаче, търговецът, който е въвел възражение за недействителност
на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже, че
противопоставянето по чл. 301 ТЗ е извършено веднага след узнаване на
сделката.
Настоящата инстанция намира,
че в конкретния случай релевантен към спора би бил
моментът на представянето на приемо-предавателния протокол на надлежния представител на
възложителя /ответник/ или доставянето на описаните стоки до склада на
купучава. По делото липсват надлежни писмени или гласни доказателства за уведомяване
на търговското дружество -ответник, респ. на неговия законен представител, или
пълномощник,
Приемо-предавателният
протокол на който се позовава ищеца е бил представен от ищеца – „Т.“ ЕООД на
05.07.2018 г. с отговора по насрещния иск, виж л.10 и следв. от делото пред
СРС. Този отговор е достигнал до знанието на „М.Г.Б.“ ЕООД на 13.12.2018 г.,
когато е бил връчен препис от същия, както и от определението по чл.140 ГПК. При
което настоящата инстанция намира, че това е „момента на узнаването“ .
Следва да отбележим и факта, че в случая не се касае
до приложение на чл.301 ТЗ във връзка със сделка, сключена без представителна
власт, а до оспорване на изпълнение по сделка за която и двете страни не
спорят, че е била сключена.
При положение, че отразеното в приемо-предавателния
протокол от 26.06.2017 г. „изпълнение“ на договора не се подкрепя от нито едно
от доказателствата по делото, то неправилен е извода на СРС за основателност на
претенцията по чл.327 ТЗ.
Въпросът дали фактурата е била осчетоводена в
счетоводствата на страните по спора не е бил повдиган пред СРС поради което
настоящата инстанция не дължи излагане на мотиви по този въпрос.
Следва да отбележим, че в самия протокол относно
дограмата е посочено само „по проект“ без никаква индивидуализация на предмета
на доставката, както и на обекта за който дограмата се доставя.
Наред с това в публичното съдебно заседание, състояло
се на 07.03.2019 г. СРС на основание чл.190 ГПК е задължил ищеца до следващото
съдебно заседание да представи, описания в протокола от 26.06.2017 г. „проект“.
Такъв проект не е бил представен нито в следващото съдебно заседание, състояло
се на 16.04.2019 г., нито до приключване на съдебното дирене пред СРС. При
приложение на последиците от недоказването, то това процесуално действие на
ищеца не може да бъде кредитирано в негова полза. Настоящата инстанция намира,
че ищецът не може да бъде освободен от изпълнение на задължението по чл.190 ГПК
под предлог, че не бил длъжен да пази този проект като намира същият за несериозен.
Следва да се има предвид, че приемо-предавателния протокол на който самият ищец
се позовава е съставен на 26.06.2017 г., а исковата молба е била предявена
няколко месеца по-късно – на 02.10.2017 г. Още повече, че от представеният по
делото договор с Община, гр.Бургас, както и от показанията на свидетеля Б. се
установява, че се касае до договор по реда на ЗОП.
При приетото от настоящата инстанция за липса на
изпълнение от страна на ищеца като изпълнител по договора за доставка на ПВЦ
дограма, то без значение се явява дали е приложимо правилото на чл.75, ал.2 ЗЗД.
За пълнота на изложението ще посочим, че при
положение, че представителя на ищеца е бил назначен като технически ръководител
в „Национален център за саниране на сгради“ ЕООД, чийто управител е свидетелят Б.,
който подпомага и дейността на ответното дружество от името на майка си, както
сочи в показанията си последния, то това разколебава тезата на СРС за наличие
на „добросъвестност“ от страна на ищеца.
С оглед горните си мотиви настоящата инстанция приема,
че обжалваното решение в частта в която
е бил уважен иска по чл.327 ТЗ е неправилно и като такова ще следва да бъде
отменено. Вместо това ще бъде
постановено решение с което тази
претенция като неоснователна ще бъде отхвърлена.
Относно иска
с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 вр.чл.87 ал.2 вр. ал.1 от ЗЗД:
Действително, както е приел и в мотивите си СРС, за да
възникне в правната сфера на една от страните по договора правото да развали
договора на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД е необходимо наличието на следните кумулативно
дадени материални предпоставки: неизпълнение на задължение на насрещната страна
по договора, като неизпълнението може да е във всяка една от формите му – лошо,
неточно, забавено, частично;
неизпълнението да се дължи на причина, за която насрещната страна
отговоря; неизпълнената част да не е незначителна с оглед интереса на
кредитора.
В конкретния случай се доказа пълно неизпълнение от
страна на ответника и това неизпълнението се дължи на причина, за която насрещната
страна отговоря поради което въззивната инстанция намира, че в полза на ищеца
/по този иск/ е възникнало право да развали процесния договор.
Волеизявлението за разваляне на договора се съдържа в
насрещния иск, предявен на 14.12.2017 г. и същото е достигнало до знанието на
ответника по насрещния иск на датата на която последния е получил препис от
насрещната искова молба, а именно: на 13.06.2018 г. /л.9 от делото пред СРС/ и
следователно е произвело своето действие.
За уважаване на иска по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. имуществено разместване на
блага от ищеца към ответника 2. съществуване на основание за това имуществено
разместване към датата на осъществяването му и отпадане на това основание към
момента на предявяване на претенцията.
В конкретния случай се доказаха и трите предпоставки –
стореното от ищеца /по този иск/ плащане на сумата в размер на 3000 лв. не се
спори, а и се установява от представения платежен документ от 15.06.2017 г. Безспорно,
основанието за плащане на тази сума е съществувало към момента на сключване на
договора, но същото е отпаднало с оглед настъпването на последиците от
разваляне на договора.
Налага се извод, че обжалваното решение в частта в която е бил отхвърлен насрещния иск е
неправилно поради което ще бъде отменено и вместо това постановено друго с
което ответникът /по този иск/ ще бъде осъден да заплати на ищеца /по този иск/
на основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД сумата в размер на 3000 лв.
По
разноските:
При този изход на спора обжалваното решение е
неправилно и в частта за разноските.
В полза на
ищеца /по иска по чл.327 ТЗ/ разноски не се следват.
В полза на
ищеца /по насрещния иск/ се следват разноски и такива са сторени в размер на 120
лв. – държавна такса по насрещния иск поради което и му се присъждат.
Относно адв.възнаграждение в размер на 1500 лв.,посочено
в списъка по чл.80 ГПК, съдът не намира доказателства за плащане, поради което и не му се присъждат.
Пред
въззивната инстанция:
На
въззивника разноски се следват и
такива са сторени в размер на 300 лв.
- държавна такса поради което и му се
присъждат.
На
въззиваемия разноски не се следват и затова не му се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 195999 от 19.08.2019 г., постановено от
СРС, Второ ГО, 57 състав по гр.д.№ 5891
по описа за 2018 г., ИЗЦЯЛО.
И ВМЕСТО
ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, съдебен адрес:***-адв.С., срещу „М.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, съдебен адрес:***-адв. М., иск
по чл.327, ал.1 ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
15 000 лв., представляваща неплатена цена по договори за продажба на
стоки, обективиран във фактура № 675/13.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, съдебен адрес:***-адв.С., ДА
ЗАПЛАТИ на „М.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***-адв. М., по предявения
насрещен иск с правна квалификация
чл.55, ал.1,предл.3 вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД, сумата от 3000 лв., авансово платена сума на отпаднало основание,
по договор, обективиран във фактура № 675/13.06.2017 г., развален, поради
виновно неизпълнение на задължение за доставяне на стоката от продавача.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, съдебен адрес:***-адв.С., ДА
ЗАПЛАТИ на „М.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***-адв. М., сумата в
размер на 120 лв., представляваща разноски
пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, , със седалище и адрес на
управление:***, съдебен адрес:***-адв.С., ДА ЗАПЛАТИ на „М.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***-адв. М., сумата в размер на 300
лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.