№ 513
гр. гр. Добрич, 30.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жечка Н. Маргенова Томова
Членове:Анна Великова
С. Т. Ангелов
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20253200500401 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№6270/31.03.2025г.
и вх.№6408/02.04.2025г./поради подаването и на два пъти по два начина- по
пощата и чрез ЕПЕП/ от Д. М. Д., ЕГН-**********,с постоянен адрес: град
Д., чрез адв.С. С./пълн.л.17 от делото на ДРС/, срещу решение
№5/06.01.2025г. по гр.д.№2235/2023г.на ДРС, с което се ОТХВЪРЛЯТ
предявени от него срещу Държавен фонд „Земеделие“,ЕИК *********, с
адрес на управление: град София, 1618, бул.“Цар Борис III“
№136,представляван от изп. директор, искове с правно основание по чл.439 от
ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
вземането на ответника срещу ищеца по изпълнителен лист от 16.03.2016г.,
издаден по гр. дело №103/2015г. по описа на РС-Добрич,за следните суми:
8259.24 лв. (осем хиляди двеста петдесет и девет лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща дадена финансова помощ по договор
№08/112/01096 от 14.05.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013г., заедно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба – 11.12.2014г. до окончателното изплащане на
сумата, 579.68 лв. (петстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от
8259.24 лв. За периода от 23.11.2013г. до 10.12.2014г., както и сторените
1
разноски по изп. д. №634/2016г. По описа на ЧСИ Н. Н., с рег. №810 в КЧСИ, с
район на действие –Окръжен съд Добрич, а именно: 1152,30 лева - присъдени
разноски в полза на взискателя, от които: 380.36 лв. – заплатени държавни
такси и 771.94 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и такси и разноски
в размер на 1682,92 лева, съгл. Тарифа за такси и разноски към ЗЧСИ, не
подлежи на принудително вземане, поради това, че е погасено по давност,
като паричното задължение по горепосочен изпълнителен лист, издаден в
полза на ДФЗ, като частно държавно вземане, е възложено да се събира от
НАП на осн. чл.162, ал.4 от ДОПК и чл.3,ал.7, т.5 от ЗНАП.
Правото на жалба се явява упражнено в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с
начало 17.03.2025г., когато постановеното неизгодно за въззивника решение
му е съобщено, и с край 07.04.2025г., но жалбата не отговаря на изискванията
на чл.261 т.4 от ГПК – липсва приложен документ за внасяне на дължимата
дължимата държавна такса за въззивно обжалване в пълен размер. Внасянето
на сумата от 248.83лева, за което е приложен документ, не съставлява
изпълнение на задължението за държавна такса, дължима в по-голям размер
по следните съображения:
Когато се цели да се установи недължимост на няколко вземания е
налице обективно кумулативно съединяване на искове по чл.439 от ГПК
относно всяко от вземанията/така определение №290 от 22.07.2020г. по ч.гр.д.
№1458/2020г.на ВКС, 4-то г.о., определение №106 от 27.03.2014г. по ч.гр.д.
№930/2014г.на ВКС, 2-ро г.о., определение №433 от 18.10.2016г. по ч.т.д.
№1651/2016г.на ВКС, 1-во т.о./. В настоящия случай се иска установяване
недължимост на самостоятелни парични задължения чрез принудително
изпълнение/главница, мораторна лихва, законна лихва, разноски/ и се касае
именно за обективно съединени искове с цена от 8259.24 лева, от 7220.11 лева,
от 579.68 лева, от 1152.30лева и от 1682.92лева, а не до един иск с цена, сбор
от всички вземания. Дължимата държавна такса от 4% се определя от цената
на всеки иск съгласно чл. 1 от ТДТКССГПК, а не от сбора от цената на всички
искове. Така за всеки от четирите иска съобразно цената му се дължи
държавна такса в размер съответно 330.37лева/по иска с цена 8259.2лева/,
288.80лева/по иска с цена 7220.11 лева/, от 50лева/ по иска с цена 579.68лева/,
от 50лева/по иска с цена 1152.30лева/, от 67.32лева/по иска с цена от
1682.92лева/. Следователно за първоинстанционното производство дължимата
държавна такса е в общ размер на 786.49лева. Внесената такава в размер на
2
755лева е по-малка от дължимата, но този недостатък на исковата молба
подлежи на отстраняване от въззивния съд при надлежно образувано въззивно
производство, предпоставки за което в случая не са налице.
Съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, държавната такса за въззивно обжалване е в размер на
50 на сто от таксата дължима за първоинстанционното производство, върху
обжалваемия интерес, при което, с оглед изложеното по-горе, дължимата за
въззивното обжалване на решението в цялост държавна такса е в общ размер
от 377.50лева, а не в размер на внесените общо 248.83лева.
Внасянето по сметка на Добричкия окръжен съд на дължимата
държавна такса е предпоставка за допустимост на въззивното обжалване.
Горното налага прекратяване на настоящото въззивно производство и
връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на
жалбата, тъй като съгласно чл.262, ал.1 от ГПК проверката дали жалбата
отговаря на изискванията на чл.262, т.1 и т.4 от ГПК се извършва от
първоинстанционния съд , респ. негова е компетентността по отстраняване
на констатираните нередовности на въззивната жалба – събиране в пълен
размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№58/2024,г. по описа на ДОС и
ИЗПРАЩА на Добрички районен съд за изпълнение задълженията му по
чл.262, във вр. с чл.261 т.4 от ГПК като предприеме действия по отстраняване
на констатираните нередовности на жалбата- събиране в пълен размер на
дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съобразно мотивите на
настоящото определение, след което незабавно да изпрати жалбата на
окръжния съд за произнасяне по нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4