Решение по дело №9516/2014 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2212
Дата: 19 юни 2015 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20145330109516
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2014 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер  2212                        19.06.2015 Година                         Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На двадесет и седми май, две хиляди и петнадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Иван Анастасов

 

Секретар: Елена Лянгова

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9516 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        По делото е предявен иск по чл.108 от ЗС от В.В.А. и Н.С.С. против К.А.Р. за това ответника да бъде осъден да предаде на ищците владението върху югозападната част от собствената им масивна едноетажна, с изба жилищна сграда, построена в УПИ ХІІІ, кв.22 по плана на гр.П..

         Ответникът оспорва иска. От него е подадена и насрещна искова молба за установяване на правото му на собственост върху двуетажна, масивна пристройка, с площ от 66,66 кв.м. на първия етаж и площ от 62 кв.м. на сутеренния етаж, разположена югоизточно спрямо горепосочената жилищна сграда и състояща се от стая, кухня, салон и коридор на нивото на първия етаж и изба, кухня и баня с тоалетна на нивото на сутеренния етаж / описанието е съобразно с допуснато в о.з. на 27.05.2015г. уточнение по индивидуализацията на пристройката/.        

         ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         В исковата молба се твърди, че по силата на два договора за покупко- продажба, оформени с нот.акт №№ 154/1987г. и 155/987г. ищците са придобили правото на собственост върху ½ ид.ч. от УПИ ХІІІ и от жилищна сграда, построена в него. Сградата била съсобствена между тях и третото неучастващо по делото лице Н. Н.. В отсъствието на ищците и без тяхно съгласие племенникът на Н. Н.- ответникът К.Р., изградил пристройка от югозападната страна на жилищната сграда, като затворил входа от тази страна. Другия вход се ползвал от Н. Н.. По този начин ищците били лишени от владението върху частта от сградата, за която се били разбрали с Н. да се ползва от тях. Ответникът твърди, че пристройката е изградена още през 1983г. от родителите, че същото представлява самостоятелен обект на право на собственост, който е владян и ползван единствено от родителите му и от самия него. В този смисъл той заявява претенция за право на собственост върху пристройката на основание слято давностно владение. Ищците твърдят, че въпросната пристройка не съставлява самостоятелен обект на право на собственост, като същата била изградена напълно незаконно през 1992г.- 1993г.. Със същата била увеличена площта на жилищната сграда, но не възникнал нов обект на право на собственост, който да може да бъде придобит по давност.

        С горепосочените два нот.акта №№ 154/1987г. и 155/1987г. М. К. А. и В. С. А. са продали на дъщеря си и внука си- ищците В.А. и Н.С., по ¼ ид.ч. от процесната сграда. Останалата ½ ид.ч. е придобита от Н. К. Р. по договор за издръжка и гледане, оформен с нот.акт № 40/30.12.1975г.. Видно от удостоверението за наследници на л.27 по делото, ответникът К.Р. е племенник на Н. Р., син на неговия брат А. Р., починал на ............. Безспорно е, че ответникът е във владение на процесната част от сградата, като той твърди, че е продължил владението на своя баща, установено още през 1983г.. В исковата молба е записано следното: „Ответникът ползва без основание посочените по- горе помещения от самата пристройка, както и една стая / югозападната стая/ и салон от съществуващата стара сграда”. Видно от приетите по делото заключения на в.л.В.К., действително ответникът ползва, освен изградената от неговия баща пристройка, една стая и коридор на жилищния етаж. Освен това той ползва и стая и коридор на избения / сутеренен/ етаж от старата сграда. Площта на пристройката е 30,30 кв.м., колкото първоначално е посочено в насрещната искова молба. Между страните обаче не е налице спор относно това, че ответникът е във фактическа власт и на отразените на скиците към заключенията на в.л. К. помещения от основната сграда. Именно с оглед на това е допуснато и уточнението относно предмета на насрещния иск, като следва да се счита, че предмета на този иск съвпада с предмета на иска по чл.108 от ЗС. Следва да се направи и още едно уточнение, той като от заключенията на в.л.К. и по- конкретно от скица № 1 към основното й заключение се установява, че пристройката е изградена от югоизточното страна на сградата, а не от югозападната. Всъщност, изграждането на пристройка от югозападна е невъзможно, защото югозападната фасада на жилищната сграда е на улично- регулационната граница на УПИ ХІІІ- 431.

        От показанията на разпитаните свидетели К. Т. / без родство/ и Д. С. / без родство/, както и от приетия констативен протокол от 28.02.2014г. на комисия, назначена със заповед на Кмета на Община- гр.П. става ясно, че още към началото на 70- те години на миналия век бащата на ответника- А. Р., със съгласието на родителите си, е заел ползваните понастоящем от К.Р. помещения от старата сграда. Свидетелят Т. сочи, че още тогава той е зазидал вратата, осигуряваща връзка между ползваните от него помещения и останалата част от сградата. Това следва да е вратата между коридора /помещение № 6 на скица № 2 към основното заключение на в.л.К./ и салона /помещение № 3 на същата скица/. Отделянето се наложило, защото А. Р. се оженил и имал желания със семейството му да живеят в отделно домакинство. През 1983г. той изградил пристройката към тези помещения, състояща се от антре и стая на жилищния етаж и предверие, стая и баня с тоалетна на избения / сутеренен/ етаж.

        Спорът по делото се свежда основно до това, дали така обособената част от жилищната сграда представлява самостоятелен обект на право на собственост. Тъй като помещенията са предназначени за задоволяване на жилищни нужди, то обекта на твърдяното от ответника слято давностно владение следва да е жилище. Съгласно чл.35 от действалата към 1983г. Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ, жилището се състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите, като то може да се устрои в един или два етажа, свързани с вътрешна стълба (мезонетен тип). Видно от скиците към заключенията процесните помещения на жилищния етаж и на сутерена не са свързани с вътрешно стълбище, а всяко ниво е с отделен вход. Към входа за пристройката на ниво жилищен етаж води външно стълбище, а достъпа до помещенията на ниво сутерен се осигуряват от отделен вход откъм двора. Съгласно чл.39, изр.2 от наредбата, складовите помещения се разполагат извън очертанията на самото жилище - в избата, в тавана или на самия етаж, в близост до комуникационния възел. Видно от скиците към допълнителното заключение на в.л.К., на сутеренния етаж е налице изба, която обаче е вътрешно помещение, до което се достига по коридор, представляващ продължение на предверието в пристройката. При това положение не може да се приеме, че избата е разположена извън очертанията на претендирания от ответника обект на право на собственост. Всъщност разпоредбата на чл.56 от наредбата допуска при разделяне на заварени жилища на повече жилища по изключение новообразуваните жилища да нямат дрешник, допълнителни помещения за пране, гладене и др., както и баня или банята да не отговаря на действуващите норми. Освен това, съгласно чл.93, ал.3 от приетата през 1995г. Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ и чл.110 от Наредба № 7, складовото помещение може да бъде разположено във или извън жилището. Независимо от това съдът намира, че владените от ответника помещения не могат да се възприемат като жилище поради липсата на пряка териториална свързаност между тези на ниво жилищен етаж и тези на ниво сутерен. Липсата на вътрешна връзка не дава възможност да се приеме, че е налице териториална и функционална цялост между помещенията на сутерена и тези на жилищния етаж, а нито първите нито вторите са достатъчни за формирането на жилище. Съгласно чл.110 от Наредба № 7, всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня- тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. Същото е предвидено и в чл.93, ал.3 от Наредба № 5 от 1995г., както и в същия номер разпоредба от предходно действалата наредба. При това без значение е дали е налице кухня на нивото на жилищния етаж или на нивото на сутеренния етаж и дали всички помещения се обитават. Без значение е също така дали е налице възможност за оформяне на закрита стълбищна клетка, която да осигурява достъпи и до двете нива, тъй като твърдяното владение следва да е упражнявано върху годен обект на право на собственост, а не върху обект, който, дори и без значителни преустройства, би могъл да стане годен за придобиване в определен момент извън периода на давностното владение. За пълнота следва да се отбележи и това, че в документите за собственост жилищната сграда е описана като едноетажна, с изба. В насрещната исковата молба долния етаж също е описан като изба, а в молба за уточнение от ищците на л.7 този етаж е описан като нисък, приземен етаж. За изграждане на избените етажи не важат и не са важали изискванията за жилищата за светла височина, като по всяка вероятност и процесните помещения на избения етаж не отговарят на тези изисквания.

        Ищците се легитимират като собственици на общо ½ ид.ч. от процесната част от сградата, а не на цялата тази част, но, тъй като искът по чл.108 от ЗС представлява действие на управление при което всеки един от съсобствениците може да иска реализира защита на правото на собственост върху целия имот и тъй като ответникът не е съсобственик, искът ще следва да бъде уважен изцяло. Съобразно с решението, в полза на ищците ще следва да бъдат присъдени направените от тях съдебни разноски в размер от общо 719 лева, като същите бъдат разделени по равно между тях.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

 

РЕШИ :

 

         ОСЪЖДА К.А. ***, ЕГН: ********** да предаде на В.В.А. ***, ЕГН: ********** и на Н.С.С. ***, ЕГН: ********** върху югозападната част /югоизточна, съобразно с приетото по делто заключение на в.л.В.К./ от собствената им масивна едноетажна, с изба жилищна сграда, построена в УПИ ХІІІ, кв.22 по плана на гр.П., която част от сградата се състои от две стаи, салон и коридор на нивото на първия етаж и изба, стая и баня с тоалетна на нивото на сутеренния етаж.

        ОСЪЖДА К.А. ***, ЕГН: ********** да заплати на В.В.А. ***, ЕГН: ********** и на Н.С.С. ***, ЕГН: ********** по 359,50 лева- съдебни разноски.

        Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: /п/ Иван Анастасов

 

Вярно с оригинала

ЕЛ