Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 118/19.01.2023 г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пловдив, IХ-ти състав в открито заседание на девети януари
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
Недялка Петкова, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело №
2226/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.294 и сл.от АПК и
е образувано по жалба на А.И.П., чрез адв.П.И.
против Заповед № 22Ю-РОА-335 от 02.08.2022 г. на кмета на Район Южен при
Община Пловдив за премахване на незаконен строеж находящ се в УПИ III-763,
кв.60 по плана на кв. „Христо Ботев“ – юг, гр.Пловдив,
представляващ масивна постройка от тухлена зидария, стъпила на фундамент, с
едноскатен покрив от термопанел, разположена в дъното на имот с кадастрален
идентификатор 56784.531.763 по КККР на гр. Пловдив, в близост до югоизточната
му граница с Поземлен имот с кадастрален идентификатор 56784.531.772 по КККР на
гр. Пловдив и отстоящ западно от Сграда с идентификатор 56784.531.763.6 по КККР
на гр. Пловдив на 4,70 м. Незаконният строеж е с приблизителни размери на 1,28
м. на широчина, 1,50 м. на дължина, съгласно графично отразената в Констативен акт
№ 1/14.07.2022 г. окомерна скица и е издадена на основание чл.225а, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр.чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Твърди се в
жалбата, че в оспорената заповед е издадена при неспазване на установената
форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалноправни разпоредби и се иска заповедта да бъде
отменена.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично,
представлява се от адв. И., който иска да се уважи жалбата и да се
отмени оспорената заповед, претендира разноски по делото. В предоставения срок
представя писмени бележки.
Ответникът, редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт
А., която моли да се отхвърли жалбата, прави искане за присъждане на разноските
по делото и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В указания срок
представя писмени бележки.
Съдът, след запознаване с изпратената административна
преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа
страна :
На 01.09.2021 г. била входирана молба
от адв.А. С.ов П. ***, в която се сочело, че в югозападния ъгъл на имот с
кадастрален идентификатор 56784.531.763 по КККР на гр. Пловдив, непосредствено
свързани със сграда под №2 , А.И.П. е изградил две нови стаи, които са
незаконно разширение на старата сграда.
Във връзка с получения сигнал била извършена проверка на място на 30.03.2022
г. от служители на Район Южен при Община Пловдив – А.Т.–
зам.кмет на Район Южен, С.Н. – гл. специалист „РСК“, инж.Н.П. – ст. Експерт
„ПГС“ и Н.С.– ст. Юрисконсулт. Било констатирано, че в сочения в имот сграда с
идентификатор 56784.531.763.6 по КК и КР на гр.Пловдив е в отклонение на
одобрените строителни книжа. В близост до нея има външна тоалетна, която не е
нанесена на кадастралната карта. Сграда с идентификатор 56784.531.763.3 по КК и
КР на гр.Пловдив и сграда на 56784.531.763.5 по КК и КР на гр.Пловдив не
отговарят на изискванията на чл.169 от ЗУТ и са опасни за здравето и живота на
хората. В съставения констативен протокол било предложено на кмета на Район
Южен 56784.531.763.6 по КК и КР на гр.Пловдив е в отклонение на одобрените
строителни книжа и за сградата, която се ползва за външна тоалетна, да се
стартира процедура по чл.225а. За сграда с 56784.531.763.3 по КК и КР на
гр.Пловдив и сграда на 56784.531.763.5 по КК и КР на гр.Пловдив да се стартира
процедура по чл.195, ал.5 от ЗУТ.
На 14.07.2022 г. бил съставен констативен протокол от С.К.Н.– гл.специалист „РСК“ към
Община Пловдив, Район Южен, инж.Н.С.П. – ст.експерт „ПГС“ към Община Пловдив, Район Южен и М.И.И. – гл.специалист „КРВЛ“ към Община
Пловдив, Район Южен, в който билo посочено, че в УПИ III-763, кв.60 по плана на кв. „Христо
Ботев“ – юг, гр.Пловдив е изграден незаконен строеж представляващ масивна
постройка от тухлена зидария, стъпила на фундамент, с едноскатен покрив от
термопанел, посочени били размерите на постройката и се сочело, че
строителството е извършено без необходимите строителни книжа и документи. С това било образувано административно
производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на описаното незаконно
строителство. Констативният акт бил връчен на Г.П. на 19.07.2022 г. На
25.07.2022 г. постъпило възражение от А.И.П., в което се сочело, че
констативния протокол е съставен в противоречие на фактическата обстановка и
относимите за случая разпоредби на материалния закон и процесуалните правила
На 02.08.2022 г. била издадена
процесната заповед от кмета на Район Южен при Община Пловдив с правно основание
чл.225а, ал.1 вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с която се нареждало премахването
на незаконен строеж, находящ се в УПИ III-763, кв.60 по плана на кв. „Христо
Ботев“ – юг, гр.Пловдив, представляващ масивна постройка от тухлена зидария,
стъпила на фундамент, с едноскатен покрив от термопанел, разположена в дъното
на имот с кадастрален идентификатор 56784.531.763 по КККР на гр. Пловдив, в близост
до югоизточната му граница с Поземлен имот с кадастрален идентификатор
56784.531.772 по КККР на гр. Пловдив и отстоящ западно от Сграда с
идентификатор 56784.531.763.6 по КККР на гр. Пловдив на 4,70 м. Незаконният
строеж е с приблизителни размери на 1,28 м. на широчина, 1,50 м. на дължина.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебнотехническа
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Процесният строеж,
представляващ „Масивна постройка от тухлена зидария, стъпила на фундамент, с
едноскатен покрив от термопанел" не е отразена в кадастралната основа на
никой от подробните устройствени планове, одобрявани през годините: КРП,
одобрен със Заповед №223/16.02.1968г.; ЗРП, одобрен със Заповед
№1043/15.11.1984г. и изм. на ЗРП - ПЗ, одобрен със Заповед №ОА-268/18.02.1994г.
Тя не е отразена и в кадастралната карта на гр.Пловдив, одобрена със Заповед
№РД- 18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Процесната постройка графично е отразена само в скица с виза за
проектиране, издадена на 31.08.1984г. за „Гараж с размери 3,50м./5,50м.
съгласно ЧКЗР", която жалбоподателят съхранява в личния си архив и
предостави на експертизата за запознаване на място при извършване на огледа в
имота на 19.12.2022г. В архива на Район „Южен", по информация на
служебните лица от администрацията след изрично отправено запитване от вещото
лице, не се съхраняват строителните книжа за този гараж, както и за останалите
сгради в имота. За гаража е бил одобрен архитектурен проект на 28.09.1984г.,
издадено е Разрешение за строеж №128/02.10.1984г. на името на И.А. П. и е
съставен Протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво №
П-5б/08.10.1984г. Информацията е потвърдена в писмо изх.№
19Ю-П-603116/11.10.2019г. на Район „Южен", приложено на л.45 по делото. От
наличието на тези писмени доказателства може да се установи, че към
31.08.1984г. процесната масивна постройка е била изпълнена в имота на мястото,
на което се констатира и към момента. Според вещото лице процесната постройка е
изградена като външна тоалетна. С виза за проектиране от 30.01.1971г., която
жалбо подателят съхранява в личния си архив и предостави на експертизата за
запознаване, е допусната „Пристройка до 24кв.м.". Издадено е Разрешение за
строеж №86/06.03.1971г. на името на И.А. П. и е съставен Протокол за определяне
на строителна линия и ниво на 0б.03.1971г. Пристройката е допусната към
съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда на западната имотна граница и
двете сгради са обединени в обща жилищна сграда. В тази сграда, по информация
от жалбоподателя не е имало вътрешна
тоалетна. Процесната постройка е изпълнена за външна тоалетна към пристроената
жилищна сграда. Съгласно действащите разпоредби на ППЗТСУ /отм./ към този
период, с чл.119, ал.3 е било допустимо застроени парцели в големите градове
разрешаването на второстепенни постройки при условие, че в сградата няма
помещение за съответните нужди. Условията са били да са спазени строителните и
хигиенните правила, норми и нормативи и да е одобрена квартално-застроителна
разработка. В имота вече е била изградена основната жилищна сграда по лицето му
към улицата. Процесната постройка би могла да е разрешена, при положение, че в
жилищната сграда не е имало вътрешна тоалетна, т.е. тя е била „допустима"
по разпоредбите на действалата нормативна уредба, но за нея няма одобрена КЗР и
няма издадени строителни книжа. Така тя представлява „допустим строеж",
незаконно изграден преди 1984г. /вероятно през 1971г./. Към момента, при
действието на ЗУТ, процесната постройка би могла да се разглежда евентуално
като допълващо застрояване /второстепенна постройка/ в имот, в който е
изпълнено основното застрояване по действащ ПУП. В него не е предвидено
допълващо застрояване /Приложение №4 към СТЕ/. Постройката е свободно
разположена в имота, отдалечена от всички имотни граници на повече от
нормативно определените като минимално допустими 3,00м. и височината й е под
3,00м. Тя не е разположена на улична регулационна линия или пред сградата от
основното застрояване. С това си местоположения тя отговаря на изискванията на
чл.41, чл.42 и чл.4б, ал.2 от ЗУТ. Постройката не съответства на изискването на
чл.46, ал.1 от ЗУТ. Тя е изградена в имот за средно жилищно застрояване
съгласно действащия застроителен план, одобрен със Заповед №ОА-268/18.02.1994г.,
с който е установено основно жилищно застрояване с височина 14.50м. Описанието
на обекта в обжалваната заповед и констативния акт е на масивна постройка от
тухлена зидария, стъпила на фундамент, с едноскатен покрив от термопанел, с
размери 1,28м./1,50м. и приблизителна височина 2,10м. Измерванията на място от
експертизата показаха размери 1,28м./1,54м. и височини 1,90м. и 2,10м. в
ниската и във високата страна на покрива. По отношение на размерите има
съответствие между отразените в обжалваните актове и измерванията на
експертизата. Не отговаря на действителността даденото в заповедта отстояние от
процесната постройка до сграда с идентификатор 56784.531.763.6. В актовете то е
вписано като 4,70м., а в действителност е 0,98м. Отстоянието от обекта до източната
имотна граница е 4,65м. /може да се приеме като 4,70м./ и вероятно в заповедта
е допусната неточност при разчитането на окомерната скица от констативния акт.
При запитване от страна на вещото лице в администрацията на Община Пловдив -
Район „Южен" относно наличие на строителни книжа в техническия архив за
процесната постройка, беше даден отговор, че такива не се намират в архива. На
л.38 по делото е приложен отговор на РО „НСК" - Пловдив до един от
съсобствениците в процесния имот относно тълкуването на чл.БЗа и чл.225 от ЗУТ.
Проверката на място от служителите на РО „НСК" - Пловдив е обхващала други
сгради в имота и описанието на налични проверени документи не дава информация
за процесната постройка. Процесната масивна постройка е изпълнена със стени от
тухлена зидария върху бетонова основа по контура. Тя не може да бъде отделена
от терена и да бъде преместена в пространството, без да изгуби своята
индивидуализация. Постройката не притежава характеристиките на „преместваем
обект" и представлява „строеж" по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ.
За процесната постройка общинската администрация не е провеждала процедура
по реда на чл.195 и чл.196 от ЗУТ. Обектът е разположен във вътрешността на
поземлен имот, отдалечен е от другите сгради в него и от имотните граници и не
може да бъде определен като „неподходящ по местонахождение, разположение, вид и
материали", както и нарушаващ „сигурността, безопасността на движението,
здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите".
Постройката е добре поддържана във времето, по нея няма пукнатини и други
видими нарушения по констукцията и покрива, измазана е външно и вътрешно,
подовата настилка е здрава и хигиенична. Заключението на вещото лице се
кредитира с доверие от съдебния състав, тъй като вещото лице е отговорило на
поставените задачи, в съдебно заседание даде подробни обяснения по поставените
въпроси, а заключението не се оспорва от страните по делото.
По делото е разпитан един свидетел – Б.Х., който сочи че тоалетната е
строена около 1965-1967 година, като в къщата в двора не е имало никога
тоалетна. Показанията на св.Х. се кредитират с доверие от съдебния състав, тъй
като не се опровергават от други доказателства по делото.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от
компетентен за това административен орган съгласно приложената по делото
Заповед № 21 ОА-1410 от 10.06.2021 г. на кмета на Община Пловдив, с която е
упълномощен кмета на Район Южен да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за строежи от четвърта,
пета и шеста категория. Съгласно чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8
от ЗУТ това е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. При
издаването на обжалваната заповед административният орган е допуснал нарушение
на процесуалните разпоредби на закона. Основателно е възражението направено от жалбоподателя
за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила
при издаване на заповедта, а именно допуснати такива при съставяне на
констативния акт № 1 от 14.07.2012 г., въз основа на който е издадена същата.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 във връзка с чл.
223, ал. 2 ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж се издава въз основа
на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в
администрацията на общината или района. По делото безспорно е доказано
съставянето и подписването на констативния акт от Н.П. и Мариана Иванова –
лица, които не притежават такива правомощия, нито съгласно приложените по
делото длъжностни характеристика, нито по реда на законова разпоредба.
Редовното изготвяне на констативен акт е абсолютна предпоставка за издаването
на законосъобразна заповед за премахване на незаконно строителство и заповедта
подлежи на отмяна само на това основание.
На следващо място по делото не се доказва изграждането на постройката
описана в процесната заповед да е след 31 март 2001 г. каквито доводи са
изложени в заповедта. Напротив, както в свидетелските показания на св.Х., така
и в заключението на вещото лице /неоспорено от страните/ се сочи, че постройката
е изградена преди 1987 година. Това от своя страна води на извод, че органът е
допуснал нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, като не е изяснил в пълнота фактите
и е издал оспорения административен акт без да са събрани всички доказателства
по случая.
От друга страна с оглед на установените факти по делото следва действително
да се приеме, че процесната постройка е изградена без да са издадени за нея
строителни книжа, тоест същата е незаконен строеж. Независимо от това в
конкретния случай с оглед данните за година на построяването и е налице
основание да се приеме същата за търпим строеж на основание §16, т.1 от ЗУТ
съгласно, която разпоредба строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана
за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след
представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Очевидно е предвид
събраните по делото доказателства, че тази външна тоалетна е била допустима по
реда на чл.119, ал.3 и ал.6 от ППЗТСУ /отм./ - редакция към
изм. ДВ. бр.24 от 25 Март 1975г., съгласно които разпоредби в София, в градове
с функции от първа, втора и трета категория, във вилни зони, в курортни места и
курортни части от населени места не се допуска да се правят второстепенни постройки.
В застроени парцели второстепенни постройки могат да се правят при спазване на
строителните и хигиенните правила, норми и нормативи и при условие, че в
сградата няма помещение за съответните нужди въз основа на
кварталнозастроителна разработка. Клозетът трябва да бъде в самата жилищна или
вилна сграда. При липса на водоснабдяване на населеното място или на
съответната му част се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната
сграда. С оглед на това съдът приема, че в конкретния случай изграденият строеж
е търпим по смисъла на сочения §16, т.1 от ЗУТ. Изводът не се променя от
обстоятелството, че съгласно действащия ЗУТ /чл.46/ същият строеж е недопустим.
При така установените факти се налага изводът, че издаденият
административен акт е незаконосъобразен, като противоречащ на материално правни
разпоредби и е издаден при съществени нарушения на административно
производствените правила, което налага отмяната му.
. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника
на жалбоподателят ще следва ответникът да бъде осъден да заплати, направените
по делото разноски в общ размер на 1860 лева, от които разноски в размер на 350
лева за назначената съдебно-техническа експертиза, 10 лева за държавна такса и
1500 лева за адвокатско възнаграждение формирано по реда на чл.8, ал.2 и чл.7,
ал.9 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Наведените възражения за прекомерност на адвокатския хонорар са неоснователни,
доколкото се установява, че същия е определен в минимален размер.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, Административен
съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.И.П., чрез
адв.П.И. Заповед № 22Ю-РОА-335 от
02.08.2022 г. на кмета на Район Южен при Община Пловдив за премахване на
незаконен строеж находящ се в УПИ III-763, кв.60 по плана на кв. „Христо Ботев“
– юг, гр.Пловдив, представляващ масивна постройка от тухлена зидария, стъпила
на фундамент, с едноскатен покрив от термопанел, разположена в дъното на имот с
кадастрален идентификатор 56784.531.763 по КККР на гр. Пловдив, в близост до
югоизточната му граница с Поземлен имот с кадастрален идентификатор
56784.531.772 по КККР на гр. Пловдив и отстоящ западно от Сграда с
идентификатор 56784.531.763.6 по КККР на гр. Пловдив на 4,70 м. Незаконният
строеж е с приблизителни размери на 1,28 м. на широчина, 1,50 м. на дължина,
съгласно графично отразената в Констативен акт № 1/14.07.2022 г. окомерна скица
и е издадена на основание чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ вр.чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати
на А. И. П. направените по делото
разноски в общ
размер
на 1860 лева, от които разноски в размер на 350 лева
за назначената съдебно-
техническа експертиза, 10 лева за държавна такса и 1500
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ :