№ 13315
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110145884
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът А. Б. Б. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника *** за сумата 6,43 лева, предадена на ответника при начална липса на
основание и подлежаща на връщане. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е
предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че по предявен от него срещу ответника отрицателен установителен
иск е постановено решение, с което е признато за установено, че не дължи на ответника цена
на топлинна енергия за периода май 2009 г. – април 2010 г., както и че това решение е
влязло в сила. Поддържа, че на 16.3.2022 г, е платил сумата 6,43 лева, дължима по фактура
№ 17905199/05.2009 г., което задължение е за периода, за който е установено, че не се дължи
цена на топлинна енергия. Ето защо счита, че сумата е дадена при начална липса на
основание и претендира връщането . Моли съда да установи вземането по заповедта.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като поддържа, че отрицателният установителен иск, по
който е образувано гражданско дело № 3851/2021 г., е уважен поради погасяване на
вземанията по давност, поради което и не дължи връщане на сумата. Счита, че е налице
злоупотреба с право. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно т. 1 от ППВС № 1/1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал.
1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.
е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.
Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. От
правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК и съобразно
релевантните за спора факти по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо,
получено при начална липса на основание, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане
на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването,
съответно задържане на полученото.
С определението от 21.9.2022 г. за безспорни между страните са обявени следните
обстоятелства: че с влязло в сила съдебно решение от 14.7.2021 г., постановено по
гражданско дело № 3851/2021 г., СРС, 42 състав със сила на пресъдено нещо е установено
по отношение на ***, че ищецът А. Б. Б. не дължи сумата от 544,83 лева, представляваща
цена на топлинна енергия за периода от м. 05.2009 г. до м. 04.2010 г. поради липса на
договорно правоотношение; че на 16.3.2022 г. ищецът е платил на ответника сумата 6,43
лева - дължима цена на ТЕ за периода май 2009 г.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа съществуване на вземането или друго
основание, на което да задържи дадената сума, поради което дължи връщането . Противно
на възраженията на ответника, в случая разпоредбата на чл. 118 ЗЗД е неприложима.
Съгласно последната, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на
давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не
е знаел, че давността е изтекла.
Според чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за
същото искане и на същото основание. При отрицателен установителен иск силата на
пресъдено нещо обхваща притежаването от ответника на отричаното от ищеца право и на
всички възможни основания, които последният следва да релевира с оглед преклудирането
им при уважаване на иска /така решение № 47 от 20.07.2016 г. по гр. д. № 5642 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. В случая отрицателният установителен иск е
уважен поради липса на доказано от ответника по него облигационно отношение, а не
поради изтекла погасителна давност, поради което в случая не е налице основанието за
задържане на сумата, предвидено в чл. 118 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за наличие на злоупотреба с правото на
предявяването на иск. Носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го
2
упражни или въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало е правомерно.
Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко
друго съдопроизводствено действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл.
3 ГПК. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал.
2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/
– така решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. на Върховен касационен съд.
Само поради ниската стойност на претенцията и факта, че ищецът е платил сумата
доброволно не може да се направи извод на такава злоупотреба. При проследяване
поведението на ответника, който с всички средства се домогва да докаже неоснователност
на претенцията, няма как да се приеме, че ищецът злоупотребява с правото си на иск –
очевидно не би могъл да удовлетвори претенцията си доброволно, поради което и не
разполага с друга възможност да стори това. Дори и да се приеме, че ищецът е платил
недължимата сума, единствено за да предяви иск срещу ответника, при недоказано
основание за задържане на сумата, последица от такава злоупотреба не може да бъде
отхвърлянето на основателната претенция. След като има право да получи сумата, ищецът
има право да предяви и иск. Предвид изложеното искът е основателен и следва да бъде
уважен.
При установена от съда злоупотреба с право, предвид разпоредбата на чл. 3 и чл. 78,
ал. 2 ГПК, на ищеца не биха се следвали разноски. Но отново следва да се посочи, че това би
било възможно /такава злоупотреба би се доказала/, само ако ответникът беше признал и
погасил вземането и то рамките на заповедното производство, чиято именно цел е да се
провери спорността на вземането. Ответникът обаче оспорва претенцията – и в заповедното,
и в исковото производство, поради което сам предизвика вредите – разноските, които следва
да понесе. При това му поведение няма как да се приеме, че не е станал повод за завеждане
на делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да не понесе отговорността за разноски.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски. в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/ в размер на 50 лева за държавна
такса.
Видно от представените договори за правна защита и съдействие, ищецът е
представляван безплатно от адвокатите на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – тъй като е
материално затруднено лице. Ответникът оспори този факт, като счете, че не е той страната,
която следва да го докаже /предвид възражението на процесуалния му представител,
направено в откритото съдебно заседание/. В трайната си практика ВКС приема, че съдът не
изследва дали е налице соченото основание от адвоката, когато е направил пряко искане да
му се присъдят разноски на основание чл. 38 от ЗАдв /така определение № 208 от 21.12.2018
г. по ч.гр.д. 2798/18 г., ВКС, 1 ГО, определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО ., по ч.
т. д. № 894/2017 г., определение № 616 от 05.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. №
3
5089/2016 г., определение № 515 от 02.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г.,
определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г./.
Отговорността на задължената и осъждана за разноски страна по делото се определя
единствено от изхода по основния материалноправен спор, а не от вътрешните отношения
между адвокат и клиент. В случай на оспорване от задължената за разноски страна, че
насрещната страна, ползвала безплатно адвокатска помощ, не попада в посочената в
договора категория лица по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, тя носи тежестта да докаже, че записаното
основание не отговаря на обективната действителност. Такива доказателства по делото не са
ангажирани.
На адвокатите на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ в исковото и
заповедното производство. Съобразно фактическата и правна сложност на заповедното дело
и извършените от адвоката процесуални действия /които се изчерпват с заявление за
издаване на заповед за изпълнение/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
определено на 60 лева, който е минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото това
действие не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което то следва да
бъде определено съгласно пар. 1 от допълнителните разпоредби - по аналогия. За
представителството по исковото производство възнаграждението следва да бъде определено
на 300 лева. Сумите са без включен ДДС, защото няма доказателства адвокатите да са
регистрирани по ЗДДС.
Ето защо на адвокат Билева следва да се присъди възнаграждение от 60 лева, а на
адвокат Д. – от 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, че ***, ЕИК *** дължи на А. Б. Б., ЕГН *** сумата 6,43 лева, платена при начална
липса на основание на 16.3.2022 г., начислена от ответника цена на топлинна енергия за
периода май 2009 г. – април 2010 г. по фактура № 17905199/05.2009 г., което задължение е
отречено поради липса на договорно правоотношение с влязло в сила съдебно решение от
14.7.2021 г., постановено по гражданско дело № 3851/2021 г., СРС, 42 състав, заедно със
законната лихва от 18.3.2022 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН ********** на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв сумата 60,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на
ищеца безплатна правна помощ в заповедното производство.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН ********** на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв сумата 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на
ищеца безплатна правна помощ в исковото производство.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5