Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на
тридесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар М.Методиева, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 13242 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявeн е от Г.М.Г. против Н.М.Т. иск с правно основание чл.111, ал.1 от ЗС, вр. чл.31, ал.2 от ЗС.
Ищецът твърди, че притежава вещно право на ползване върху
½ ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична
община, област София, Р.он Слатина, ул. „а именно: ½ ид.част от УПИ II -104 от квартал 145 по плана на гр.София, местността „Гео
Милев", с площ по скица от 512 кв.
метра, при граници по нотариален акт: „Ане ******Х.И.и С.К., а по скица:
ул."Александър Фон Хумбодт“, ул. "Лидице", УПИ III – 103, УПИ I - за ОЖС, заедно с 1/2 идеална част от построената в същия
имот жилищна сграда, състояща се от сутерен, 4 /четири/ етажа, подпокривен
тавански етаж, едноетажна пристройка с външен хидравличен асансьор. Твърди, че с нотариален акт № 23, том I,
рег. № 1776, дело № 22 от 18.04.2012 г. на нотариус Е.Е., с Р.он на действие – Р.онът
на СРС, дарил на ответницата ½ ид.част от горепосочения недвижим имот,
като си запазил пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху дарения имот.
В началото на 2014 г. ответницата предоставила имота на „Р.***“ ЕООД за търговска експлоатация. Тя била едноличен
собственик на капитала на дружеството и негов управител. Дружеството
предоставяло хотелиерски услуги на адреса на процесния имот. Ответницата не
заплатила никакво обезщетение на ищеца за това, че бил лишен от възможността да
ползва имота. Тя дължала обезщетение за периода 01.01.2014 г. - 30.09.2019 г. в
размер общо на 146 844 лв. за лишаването на ищеца от правото му да ползва 1/2
ид.част от процесния имот, от която сума в настоящото производство претендира
част от 81 000 лв./изменение на иска в съдебно заседание от 27.04.2022 г./. Ищецът
поканил ответницата да му заплати обезщетението, като предявил на 04.08.2016г.
насрещна искова молба по гр.д. № 31898/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав,
по която производството впоследствие било прекратено на 05.10.2017 г., поради
отказ от иска от страна на първоначалния
ищец по делото Н.М.Т.. Ищецът поддържа становището, че предявяването на
насрещния иск прекъснало давността за вземането. С оглед на изложените
твърдения, моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 81 000 лв.,
част от 146 844 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от правото да
ползва ½ ид.част от процесния имот през периода 01.01.2014 г. - 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответницата оспорва предявения иск.
Оспорва ищецът да е бил лишен от правото да ползва имота. Твърди, че той не й
бил предал владението или държането върху имота. Поддържа, че търговското
дружество “Р.***“ ЕООД осъществявало дейност в имота още от 2003 г. Още през
2009 г. ищецът осъществявал хотелиерска дейност в имота чрез фирмата си като едноличен търговец „Р.***-
Г.Г.“, а впоследствие „Р.***“ ЕООД също осъществявало търговска дейност в имота.
Твърди, че имотът винаги бил ползван като семен хотел, в който ангажирани били
ищецът, ответницата и нейният син. През 2012 г. ищецът прехвърлил на ответницата
дружествените си дялове от „Р.***“ ЕООД, заедно с голата собственост върху
имота, но в организационен план нещата не се променили. Ищецът се дистанцирал
по свое желание от дейността на дружеството, тъй като се ангажирал с друг хотел
– хотел “Р.“, който също бил семеен хотел, съсобствен между ищеца и сина на
ответницата. След като ответницата придобила дружествените дялове от „Р.***“ ЕООД
хотелът винаги работел на загуба, поради което ищецът не получил нищо от
хотелската дейност на дружеството. Хотелът работел до 2016 г., след което тази
дейност била преустановена, поради натрупани загуби. Моли съда да отхвърли
иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактическа
страна следното:
С договор за дарение на недвижим имот № 23/18.04.2012 г., том I,
рег. N 1776, нот.дело № 22/18.04.2012 г. на нотариус Енчев, с Р.он на действие
- Р.онът на СРС, ищецът е дарил на ответницата/негова сестра/ ½ ид.част
от имот, придобит по наследство, надстрояване и пристрояване, находящ се в гр.
София, Столична община, област София, Р.он "Слатина", ул. "******,
а именно: ½ ид.част от УПИ II -104 от квартал 145 по
плана на гр.София, местността „Гео Милев", с площ по скица от 512 кв. метра, при граници по нотариален акт: „Ане
******Х.И.и С.К., а по скица: ул."Александър Фон Хумбодт“, ул. "Лидице",
УПИ III – 103, УПИ I - за ОЖС, заедно с 1/2 идеална част от построената в същия
имот жилищна сграда, състояща се от сутерен, 4 /четири/ етажа, подпокривен
тавански етаж, едноетажна пристройка с външен хидравличен асансьор, от които СУТЕРЕНА - със застроена площ от
146 /сто четиридесет и шест/ кв.
метра, ПЪРВИ ЕТАЖ с едноетажна пристройка, с обща застроена площ от 225.50 кв.
метра, ВТОРИ ЕТАЖ със застроена площ от 154.50 кв.м., ТРЕТИ ЕТАЖ със застроена
площ от 160.50 кв.м., ЧЕТВЪРТИ етаж със застроена площ от 159 кв.м., тавански
етаж със застроена площ от 140 кв.м. С договора за дарение ищецът е запазил за
себе си пожизнено и безвъзмедно вещно право на ползване върху дарените идеални
части от недвижимия имот.
Представен е отговор на искова молба
по гр.д. № 31898/2016г. на СРС, ГО, 26 състав, в който е посочено, че към него
се прилага насрещен иск. Отговорът е подаден от Г.М.Г. по посоченото гр.д. № 31898/2016г. на СРС, ГО, 26 състав.
Самият насрещен иск не е представен по настоящото дело.
Представено е разпореждане от
15.03.2017г. по гр.д. № 31898/2016г. на
СРС, ГО, 26 състав, с което е оставен без движение насрещен иск. В мотивите към
разпореждането е отразено, че с отговора на исковата молба са подадени два насрещни
иска – за осъждане на ищеца да заплати сумата от 24 000 лв., представляващи част
от 38 250 лв., за обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствен
недвижим имот и иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на собствена на ищеца по
насрещния иск ½ ид.част от недвижимия имот.
Представени са удостоверения за
категоризация на семен хотел „Р.“/“Р. 90“/, находящ се на ул.“******, които са
издадени на 28.12.2000 г., 02.11.2001 г. и на 20.04.2007 г., както и
удостоверение за категоризация на лоби бар на същия адрес, издадено на
15.05.2007 г.
С договор от 26.04.2012 г., с
нотариална заверка на подписите, ищецът е прехвърлил на ответницата своите 100
дяла по 50 лв. всеки на обща стойност от 5000 лв., представляващи 100 % от капитала на
„Р.***“ ЕООД
Представени са годишни данъчни декларации по
чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък, от
които се установява, че през периода 2012 – 2016 г. „Р.***“ ООД е реализирало
загуби.
Представени са квитанции и платежни
нареждания за периода 2012 г. – 2016 г., от които се установява, че
задълженията за такса „битови отпадъци“ и местен данък са заплатени от ответницата.
От заключението на техническата експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че пазарният
наем за ползване на процесния имот като жилище за периода 01.01.2014 г. до 30.09.2019
г. възлиза на 293 688 лв., от която за ½ ид.част възлиза на 146 844 лв.
Поправките на цифрите в заключението са извършени лично от вещото лице в
съдебно заседание.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства. От показанията на св. И. - син на ответницата и
племенник на ищеца, се установява, че сградата в процесния имот е частен хотел.
Преоборудвана е в частен хотел отпреди 30 години. Свидетелят живеел на втория
етаж на сградата. Ищецът първоначално също живеел в нея, но я напуснал през
1991 г. Преместил се в съседство. След 1991 г. рядко влизал в имота, идвал само,
за да вземе парите от печалбата от бизнеса, който се извършвал в сградата.
Имотът не се заключвал. След като дейността в него била преустановена имало
една външна врата, но ищецът имал ключове „оттам и отвсякъде“. Свидетелят
заявява, че не е имало случай, в който вуйчо му да е искал да влезе в имота и
да не е бил допуснат в него. Когато прехвърлил на ответницата дяловете си от
фирмата не предал иумуществото с опис или ключове. Свидетелят заявява, че той и
ищецът имали и други съсобствени имоти
на ул.“Никола Обрешков“, където отново имало частен хотел. До 2017 г.
свидетелят и ищеца били съсобственици в другия хотел и нямали конфликти. През
2017 г. свидетелят прехвърлил дяловете си от хотела на ул.“Никола Обрешков“ на
трето лице. Самият той не бил в конфликтни отношения нито с ищеца, нито с
ответницата по делото. Свидетелят заявява, че му е известно че през 2016 г.
майка му е завела искова молба срещу ответника за заплащане на данъци за имота,
а той завел насрещен иск. След тази дата ищецът също имал осигурен достъп до
имота.
При така събраните по делото докадателства съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.111, ал.1 от ЗС, вр. чл.31, ал.2 от ЗС.
Той е основан на твърдения, че ищецът притежава вещно
право на ползване върху ½ ид.част от недвижим имот, но ответницата не му е осигурила
право да ползва имота, поради което дължи обезщетение.
За да е основателен иска трябва да е доказан следният
фактически състав: 1/ищецът да притежава вещно право на ползване
върху ½ ид.част от процесния имот; 2/ да не е осигурена възможност на ищеца
да упражнява вещно право на ползване върху ½ ид.част от имота през периода м.януари 2014 г.- м.септември 2019 г.; 3/да е отправено писмено искане до
ответницата да му заплати обезщетение; 3/ да е установен размерът на дължимото
обезщетение.
В тежест на ответницата е да
ангажира доказателства, че е осигурила достъп и е предоставила възможност на
ищеца да ползва общата вещ, съобразно притежаваното от него вещно право на
ползване, а той е отказал да се възползва от правото да ползва имота.
Страните не спорят, че ищецът
притежава вещно право на ползване върху ½ ид.част от процесния недвижим
имот, находящ се в гр. София, Столична община, Р.он "Слатина", ул.
"******, а именно: ½ ид.част от УПИ II -104 от квартал 145 по плана на
гр.София, местността „Гео
Милев", с площ по скица от 512 кв.
метра, при граници по нотариален акт: „Ане ******Х.И.и С.К., а по скица:
ул."Александър Фон Хумбодт“, ул. "Лидице", УПИ III – 103, УПИ I - за ОЖС, заедно с 1/2 идеална част от построената в същия
имот жилищна сграда, състояща се от сутерен, 4 /четири/ етажа, подпокривен
тавански етаж, едноетажна пристройка с външен хидравличен асансьор, което се установява и от представения договор
за дарение на недвижим имот № 23/18.04.2012 г., том I, рег. N 1776, нот.дело №
22/18.04.2012 г. на нотариус Енчев, с Р.он на действие - Р.онът на СРС.
По делото се установи, че сградата
от 2000 г. до 2016 г. се е ползвала за хотел/удостоверения за категоризация от
2000 г., 2001 г. и от 2007 г., данъчни декларации, показания на св.И./. За периода след 2016 г. до м.09.2019 г. липсват
доказателаства сградата да е използвана за хотел, а ответницата оспорва това
обстоятелство.
Не се спори, че хотелската дейност е
осъществявана от „Р.“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала
от 2012 г. е ответницата. Преди това едноличен собственик на капитала е бил ищецът. Дружествените дялове са
прехвърлени от ищеца на ответницата с договор от 26.04.2012 г.
Събраните доказателства установяват, че през периода от
края на 2000 г. до 2016г. сградата в имота е ползвана за хотел от търговеца „Р.“
ЕООД, т.е собственикът на имота - ответницата е предоставила на търговското дружество
правото да ползва имота. Не се твърди дружеството да е ползвало имота въз
основа на договор, сключен с предишния
собственик на ½ ид.част от имота/ищецът/. Възражения за наличието
на договор с предходния съсобственик на ½ ид.част от имота не са въведени в отговора на
исковата молба и срещу тях ищецът не се е защитавал. За първи път такова
възражение е направено от ответницата в писмената защита по делото.
Спорен въпрос е дали ищецът е възпрепятстван
да ползва имота. По делото се установи че още от 2000 г. сградата в имота е
ползвана за хотел. Тя е била хотел и към датата на сключване на дарствената
сделка през 2012 г. Ищецът е притежавал ключ от имота, а и той не се е
заключвал, тъй като е работел като хотел. Ищецът е посещавал имота, за да получава
средства от „печалбата от бизнеса“, който е бил осъществяван в него./св.И./
При така събраните доказателства не
се установява ищецът да е заявявал правото си да ползва процесния имот за
задоволяване на жилищни нужди или за да го отдава под наем.
Само в случай, че ищецът бе изявил желание да ползва
½ ид.част от имота и бе довел тази своя воля до знанието на ответницата,
а тя не бе отстъпила частта, съответстваща на неговото право, и не му бе
предоставила възможност да ползва вещта заедно с нея, само в тази хипотеза за
ищеца би възникнало право да получи обезщетение за това, че е лишен от правото
да ползва 1/2 ид.част от имота В тази насока са мотивите към ТР № 7/02.11.2012
по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК: “Ползващият
съсобственик започва да пречи,когато друг съсобственик е отправил искане да си
служи с вещта, което
е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ, според нейното предназначение и
според притежавания от него обем права, съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи
обезщетение“. Тълкувателното решение касае отношенията между
съсобственици, но е приложимо и спрямо носителя на вещно право на ползване, тъй
като, съгласно чл.111, ал.1 от ЗС, разпоредбите относно
недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти,
ако законът не постановява друго.
По настоящото дело липсват доказателства ищецът да е
изразил воля пред ответницата да ползва имота. Според показанията на св.И., от
1991 г. ищецът се е преместил да живее в съседен имот, притежавал е ключ от
процесния имот, посещавал го е само, за да получи част от средствата,
реализирани от търговската дейност в имота.
Ищецът твърди, че е отправил покана до ответницата да му
заплаща обезщетение за ползването на имота. Както вече бе посочено, за да
възникне право на обезщетение, ищецът трябва е изразил воля да ползва имота и
да е бил възпрепятстван да упражни вещното си право на ползване. На второ
място, липсват и доказателства да е отправена покана до ответницата. Ищецът
твърди, че предявил насрещен иск по гр.д. № 31898/2016г. на СРС, ГО, 26 състав,
който представлявал покана. Самият насрещен иск обаче не е представен в
настоящото производство и съдържанието му не е известно на съда. Вместо това е
представено копие на отговор на ИМ по гр.д. № 31898/2016г. на СРС, ГО, 26 състав,
като е посочено, че към нея е приложен насрещният иск/непредставен по
настоящото дело/. Представено е и разпореждане на съда от 15.03.2017г. по гр.д. № 31898/2016г. на СРС, ГО, 26 състав, от което също не става ясно какво точно е съдържанието на
насрещния иск, освен че касае обезщетение в размер на 24 000 лв., част от 38 250
лв., за лишаване от право на ищеца да ползва ½ ид.част от недвижим имот,
но без да е конкретизирано кой е
недвижимият имот, нито за какъв период се дължи това обезщетение. При това
положение не може да се приеме, че е доказано да е отправена покана до ответницата
преди датата на подаване на исковата молба, че ищецът желае да ползва имота,
респ. че иска да му бъде заплатено обезщетение за лишаването му от правото да ползва
имота за посочения в настоящото производство период.
По изложените съображения, предявеният
иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответницата не е поискала присъждане
на разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
– за адв.Б.П., против Н.М.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.Г.,
иск с правно основание чл.111, ал.1 от ЗС,
вр. чл.31, ал.2 от ЗС, за сумата от 81 000 лв., част от 146 844 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване през периода 01.01.2014
г. - 30.09.2019 г. на ½ ид.част от следния недвижим имот, находящ се в
гр. София, Столична община, област София, Р.он "Слатина", ул. "******,
а именно: ½ ид.част от УПИ II -104 от квартал 145 по плана на гр.София, местността „Гео
Милев", с площ по скица от 512 кв.
метра, при граници по нотариален акт: „Ане ******Х.И.и С.К., а по скица:
ул."Александър Фон Хумбодт“, ул. "Лидице", УПИ III – 103, УПИ I - за ОЖС, заедно с 1/2 идеална част от построената в същия
имот жилищна сграда, състояща се от сутерен, 4 /четири/ етажа, подпокривен
тавански етаж, едноетажна пристройка с външен хидравличен асансьор, от които СУТЕРЕНА - със застроена площ от
146 /сто четиридесет и шест/ кв.
метра, ПЪРВИ ЕТАЖ с едноетажна пристройка, с обща застроена площ от 225.50 кв.
метра, ВТОРИ ЕТАЖ със застроена площ от 154.50 кв.м., ТРЕТИ ЕТАЖ със застроена
площ от 160.50 кв.м., ЧЕТВЪРТИ етаж със застроена площ от 159 кв.м., ТАВАНСКИ
ЕТАЖ със застроена площ от 140 кв.м.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
СЪДИЯ :