Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1150 / 17.8.2020г. 17.08.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На десети август Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Антония Стоева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01741 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Кредитреформ България”ЕООД, с ЕИК:********* и адрес:гр.София, р-н „Красно село“, ул.“Ш. Петьофи“10, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 23.11.2018г., сключен с „4ФИНАНС“ЕООД, срещу А.С.А., с адрес: ***, с която са предявени искове както следва:
-с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 170,65лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит №***., сключен с „4ФИНАНС“ЕООД, сумата от 79,71лв., представляваща лихва за забава за периода 06.08.2015г.- 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 16.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
-при условията на евентуалност при отхвърляне на главните искове е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 170,65лв., която ответникът е получил без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 16.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът А.С.А. е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище, че исковете са допустими, но е оспорил същите по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва да е подписвал процесния договор за кредит, като твърди, че не е получил усвоил сумите по него. Ответникът оспорва процесната цесия, като твърди, че със същата не се прехвърлят вземанията по договора за кредит. Ответникът оспорва цесията да му е съобщена по надлежния начин. Ответникът е направил възражение за погасяване на сумите по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По основателността:
Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен с цедента договор за кредит от разстояние.
По делото са приети като доказателства Договор за кредит №***., сключен от ответника с „4ФИНАНС“ЕООД и Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, който не носи подписа на потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорено е, че сумата, предоставена по договора е в размер от 300 лв., като е уговорен срок за връщане на предоставения кредитен ресурс от 30 дни с падеж на 05.08.2015г. По делото е приета е преддоговорна информация по стандартен европейски формуляр. В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя след регистрация в системата на кредитодателя или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние. В клаузата на т. 3.1 от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕП.
По делото са приети писмо и разписка за извършено плащане, издадени от “ИзиПей” АД, от които се установява, че на 07.07.2015г. в 16:17:17 часа ответникът е получил сумата от 300 лв., преведена от Вивус, с основание на превода – посочения единен граждански номер на ответната страна:********** и номера на договора за кредит: ***. Разписката е подписана, като в полето до подписа саморъчно е изписано името на ответната страна. Ответникът не е оспорил в хода на съдебното производство обстоятелството, че подписът за клиент в представената разписка е положен лично от него.
По отношение на договорите за кредит от разстояние освен общите нормативни правила, установени със ЗЗД, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕУУ). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ.
Съдът намира, че процесният договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че “принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му”.
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата от заемополучателя, поради което в случая следва да се приеме, че договорът е сключен, като за ответникът е възникнало задължението за връщане на предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от 300 лв. при условията и за сроковете, установени в клаузите на договора и общите условия към него. Ищецът е установил точните дата и час на предаване на ответника на процесната сума от 300,00лв., което е последният елемент на сложния фактически състав по сключване на процесния договор за кредит от разстояние по електронен път. Като липсата на подпис на ответника върху договора и общите условия не се отразява на действителността на процесния договор за кредит.
Ищецът твърди, че ответникът не е върнал само част от заетата сума в размер на 170,00лв. Съдът е указал на ответника, че същият следва да докаже връщане на процесната сума, но по делото не са ангажирани подобни доказателства.
Видно от Договор за цесия от 23.11.2018г., сключен между „4ФИНАНС“ЕООД и “Кредитреформ България” ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, описани в Приложение № 1. По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е посочено вземането на цедента „4финанс“ ЕООД против ответника с посочен единен граждански номер, номер на договор и общ размер на прехвърленото вземане от 435,85лв. Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представеното приложение към договора.
Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от представената по делото обратна разписка се е върнала с отбелязване като непотърсена.
Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материалноправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 170,65лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит №***., сключен с „4ФИНАНС“ЕООД.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на процесната главница. Съгласно константната съдебна практика при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
Ищецът претендира заплащане и на сумата от 79,71лв., представляваща лихва за забава за плащането на главницата за периода 06.08.2015г.- 12.03.2020г. Действително съдът намира, че на 06.08.2015г. ответникът е изпаднал в забава доколкото не е върнал дължимата главница. Ответникът обаче е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно Решение № 206 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1055/2010 г., II т. о., ТК,постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата, каквото и да е естеството на присъдените лихви - възнаградителни или мораторни /т. е. обезщетения за забавено плащане на сумите по договорите за финансиране/, вземанията за тях се погасяват с тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. По гореизложени съображения съдът намира, че предвид датата на подаване на исковата молба- 16.03.2020г., то и претендираната лихва за периода преди 16.03.2017г. е изцяло погасена по давност. След ползване на общодостъпен програмен продукт съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 51,81лв., представляваща лихва за забава за периода 16.03.2017г.- 12.03.2020г., като следва да отхвърли иска за сумата от 27,90лв., представляваща лихва за забава за периода 06.08.2015г.- 15.03.2017г. поради изтекла давност.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 16.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на спора по главните искове съдът намира, че не следва да се произнася по евентуално съединените искове.
По разноските:
И двете страни са поискали присъждане на направените по делото разноски. В настоящето производство ищецът е бил представляван от юрисконсулт. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. за настоящето производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство в общ размер на 200,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 177,71лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.С.А., с адрес: ***, да заплати на “Кредитреформ България”ЕООД, с ЕИК:********* и адрес:гр.София, р-н „Красно село“, ул.“Ш. Петьофи“10, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 23.11.2018г., сключен с „4ФИНАНС“ЕООД, сумата от 170,65лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит №***., сключен с „4ФИНАНС“ЕООД, сумата от 51,81лв., представляваща лихва за забава за периода 16.03.2017г.- 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба- 16.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради изтекла давност иска за сумата от 27,90лв., представляваща лихва за забава за периода 06.08.2015г.- 15.03.2017г.
ОСЪЖДА А.С.А., с адрес: ***, да заплати на “Кредитреформ България”ЕООД, с ЕИК:********* и адрес:гр.София, р-н „Красно село“, ул.“Ш. Петьофи“10, сумата от 177,71лв., представляваща направени по делото разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: