Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е        №  779

 

30.04.2009 г.

 

 

В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Пловдивският окръжен съд, 8-ми граждански състав, в открито заседание на 20.01.2009 г., в състав :

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : Е.М.

                                                                           ЧЛЕНОВЕ : В.Г.

                                                                                                        П.Б.

 

секретар : В. В., разгледа докладваното от съдията Г. въззив-но гражданско дело № 182 от 2007 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производство по гл. 18-та от ГПК, отм.       

Жалбоподателката Е.Т.К. /Б./, чрез адв. В.З., обжалва решението по приложеното гражданско дело № 2756 по описа за 2004 г. на Пловдивския районен съд, 14-ти граждански състав, само в частта му за отхвърлянето на иска с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК, отм. Иска решение-то да бъде отменено като неправилно, а претенцията - уважена като основателна.

Жалбоподателите К.Т. и М.Т., чрез адв. М. П., обжалват решението по приложеното дело само в частта му за отхвърляне-то на иска с правно основание чл. 472 във връзка с чл. 476, б. “е” от ГПК, отм., ка-то искат решението да бъде отменено, а претенцията - уважена.

Пловдивският окръжен съд, 8-ми граждански състав, като се запозна с дока-зателствата по делото, констатира следното :

Предмет на приложеното дело е иск за това да бъде признато за установено , че ищцата /жалбоподателката К./ е собственица на дворно място с площ 10 дка., съставляващо част от имот № 194 и имот № 195 по плана на гр. ****, парк  “Отдих и култура”, местността “****”, бивша нива, имот № 66 от зем- лището на гр. ****, местността “****”, при граници по нотариален акт /№ 29/1992 г./ - *****.

Предмет на делото е още /инцидентен/ иск на ответниците /жалбоподате- лите Т./ за прогласяване нищожността на нотариален акт № 29/1992 г., тъй като - видно от копията на Службата по вписванията, гр. ****, от 2000 г., 2002 г. и 2004 г. - не съдържа подпис на нотариус /Б. Д./.

/С постановление от 15.01.1999 г., постановено по търг. дело № 134/1996 г. , СГС, търг. отделение, възлага на ответника, в брак с ответницата /удостоверение за граждански брак от 07.05.1977 г. на ГНС, гр. ****/ /съгласно чл. 384 от ГПК, отм., и чл. 717, ал. 4 от ТЗ/, нива с площ 19 дка. в регулацията на гр. **** - м.  “****”, при съседи - път, Г. П., наследници на З. Л. и /от две страни/ Т. М./ /Постановлението за възлагане /на съда по несъстоятелността/ има прехвърлително действие /чл. 717/./

К. заявява, че е собственица по силата на договора за покупко-про-дажбата, сключен с нотариален акт № 29/1992 г., или, при условията на евентуал- ност - по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност /от сключването на договора, 18.09.1992 г., до настоящия момент /молбата за допълване основанието на иска по реда на чл. 116 от ГПК, отм., е представена на 04.04.2005 г.//, тъй като е владяла 10 дка. в южната половина на описания имот. 

Но границите по нотариален акт № 29/1992 г. /всъщност път, Г. П., наследници на З. Л. и Т. М./ - видно от заключения- та на вещото лице Е. Ш. от 02.11.2004 г. и 30.03.2004 г. /във връзка с нотариален акт № 189/1992 г., поправен с № 133/1993 г., с който Н. К. продава на В. С., праводател на К., нива от 19 дка. в регула-цията на гр. **** .../ - очертават не част от нива /с площ 10 дка./, а цяла нива , имот пл. № 66 по плана от 1952 г., “проект за улична и дворищна регулация”, от 19,880 дка., идентичен с имоти пл. № № 194, 195 и 196 по плана от 2001 г., взети заедно, от 19,981 дка., а това означава, че К. купува не реална, а идеална част от имот пл. № 66 /10/19,880 идеални части от имота/.

Реално определени части /само/ от дворищно-регулационни парцели не мо-гат да се придобиват чрез правни сделки или по давност /чл. 59 от ЗТСУ, отм./ /по давност се придобива с непрекъснато /недобросъвестно/ владение в продължение на 10 г. /чл. 79, ал. 1 от ЗС/. Но имот пл. № 66 попада в отреждане за парк “Отдих и култура”, за улица и за централен спортен стадион, а мероприятията /парк, ули-ца и стадион/ не са реализирани, т. е. регулацията по плана от 1952 г. не е прило- жена /през 2001 г. е одобрен нов кадастрален план “Парк “Отдих и култура”, но действаща остава регулацията по плана от 1952 г./ /заключението на вещото лице В. Г. от 04.06.2007 г./ Ищцата, така или иначе, не доказва какво точно е владяла - свидетелят К. заявява, че упражнявала фактическа власт /чрез него, а той чрез “приятел” и “един човек”/ върху южната част на имота /с площ 20 ,700 дка. /вероятно имот пл. № 66// до трансформатора, “имаше път, трансформа- тор и между оградата и оранжериите беше ...”, “има път, от другата страна - канал , от третата страна - оградата на оранжериите и .. от другата страна също има ци-ментова площадка”, “съседи са ... едни арменци /?/, директорът на “Булгарцвет” ... и другият съсед сега ще се яви като свидетел /вероятно М. К./ ... аз обра-ботвах южната част на имота до трансформатора”. А свидетелят А. говори за място от 8 дка., от южната страна на оранжериите, “северната граница са оран- жериите, имотът граничи и с трафопост, южната граница е място, което го владее колега на Т. /К./, което тогава беше изоставено, от западната страна ... беше някакво място, което не се работеше, ... границите бяха естествено очертани , от юг имаше път ...” А границите на имот пл. № 194, с площ 7,936 дка., в южната част на имот пл. № 66, са имот пл. № 195, записан на ответника /в имота са оста- нали само две оранжерии /и две сгради/, но в северната му част /заключението на вещото лице Ш. от 30.03.2005 г.//, имот пл. № 193, записан на н-ци на Д. К., път /?/ и имот пл. № 197, записан на Г. П. /К. е недобросъвестна, защото не е владяла на правно основание, годно да я направи собственица на реална част от имота /обратното на чл. 70, ал. 1 от ЗС.//

Предвид горното претенцията на ищцата е неоснователна.

Нотариалният акт, представен от ищцата, съдържа подпис на нотариус, кое- то действително означава, че “е завършило производството пред нотариуса и че е налице валиден нотариален акт, удостоверяващ извършената ... сделка”.

Предвид горното претенцията на ответниците е неоснователна.

Ето защо решението по делото трябва да бъде оставено в сила.

Така Пловдивският окръжен съд, 8-ми граждански състав,

                        Р          Е          Ш          И          :

ОСТАВЯ В СИЛА решението по гражданско дело № 2756/2004 г. на Пловдив- ския районен съд, 14-ти граждански състав.

Решението подлежи на касационно обжалване - пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ :