№ 86
гр. В, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:Н.Д.Н.
В.Р.Г.
при участието на секретаря И. СТ. К.А
като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно гражданско дело №
20251300500072 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Л. Г. П. и М. Г. М. против
Решение № 47/28.01.2025 г. по гр.д № 311/2024 г по описа на РС- В. С нея се
обжалва решението в частта, в която е признато за установено че по
отношение на въззивниците не съществува право на собственост върху
самостоятелен обект на собственост – всички магазини и/или офиси,
находящи се на партерен етаж на сградата, за които обекти Л. П. и Г. П.в са си
запазили правото на строеж, по силата на нотариален акт за учредяване на
право на строеж върху недвижим имот/ суперфиция/ № 77, том V, рег. № 4314,
н.д. № 780/2007г. на нотариус Лорета Цветкова за построяване на жилищно –
търговска сграда с магазини за хранителни и нехранителни стоки върху
поземлен имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. В, ул. Цар
Симеон Велики № 108, съставляващо УПИ IX-1288, 1289 в кв. 80, целият с
площ от 1610 кв.м., при съседни поземлени имоти по скица с
идентификатори: 10971.509.1187, 10971.509.761, 10971.509.766,
10971.509.791, 10971.509.758 и съседи по акт за собственост: от запад: ул. Цар
Симеон Велики, от изток: улица и имот № 5510, от север: имот № 1287 и от
1
юг: имот за Битов комбинат, вписан като имот с идентификатор 10971.509.759
по КККР на гр. В.
Във въззивната жалба, се навеждат оплаквания,че решението е
неправилно и Районен съд –В не е обсъдил събраните по делото факти и
неправилно е приложил закона.
Посочва се, че е налице законен строеж с изтекло строително
разрешение. Посочва се, че районен съд – не е обсъдил събраните
доказателства и върху тях е постановил своето решение. Посочва се, че
неправилно са изчислени давностните срокове.
Моли да се отмени решението на Районен съд – В и да се признае
собствеността на ответниците върху първия етаж от построената сграда.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответника „БЕТИКА“ ООД с
ЕИК *********, който не е депозирал отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивникът Л. Г. П. и М. Г. М. не се
явяват, процесуалният им представител е депозирал молба, с която моли да се
гледа делото в тяхно отсъствие.
В открито съдебно заседание въззиемата страна „БЕТИКА“ ООД се
представляват от процесуалния им представител адвокат Б.. Моли да се даде
ход и да се потвърди решението на Районен съд - В. Моли да му се присъдят
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд.
2
Окръжен съд - В, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази
наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес
доказателства.
Правилно Районен съд – В е приел, е през 2007г., ответницата Л. Г. П. и
съпругът й Г. М. П.в са учредили в полза на ответника „Риъл Истейт
Мениджмънт“ АД право на строеж върху процесния имот за построяването на
жилищно –търговска сграда с магазини за хранителни и нехранителни стоки,
без правото на строеж за построяването на 23% от РЗП на сградата,
представляващи следните обекти: всички обекти – магазини и/или офиси,
находящи се на партера на кота 0.0м. и таванските помещения, което право на
строеж учредителите запазват за себе си, а приемателят „Риъл Истейт
3
Мениджмънт“ АД ще придобие в собственост останалите обекти в сградата.
Посочено е в договора, че срокът за построяване на сградата е 24 месеца,
считано от датата на даване на строителна линия, но не по-късно от 30 месеца
от учредяването на правото на строеж, както и след завършване на
строителството да предприемат и извършат необходимите действия за
издаване на приемателен протокол обр. 16 и Разрешение за ползване на
сградата.
Правилно е прието, че на суперфициаря „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД
е издадено разрешение за строеж № 159/16.10.2007г. и съгласно договореното,
построяването на сградата следва бъде извършено най-късно в срок до м.
04.2010г. , а съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗС правото на строеж
следва да бъде упражнено най – късно до м. 10. 2012г. Правилно е прието, че
правото на строеж изтича в края на 2012 г., поради факта, че ответникът в
първоинстнационното производство „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД не е
извършил строителството на сградата в т.нар. „груб строеж“.
По делото е безспорно установено че че към дата 20.10.2017г. е
изградена етажна плоча на партерния етаж, включително колони и греди,
частично изпълнена тухлена зидария, както и е изградена етажна плоча над
първи жилищен етаж, включително колона и греди.
По делото липсват и възражения, за наличие на основания, довели до
спиране или прекъсване на давностния срок, поради което правилно Районен
съд – В е приел, че на 16.10.2012г. учреденото право на строеж на
ответниците в първоинстанционното производство за построяване на
пететажна жилищно-търговска сграда с магазини за хранителни и
нехранителни стоки в недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
10971.509.759 с административен адрес: гр. В, ул. Цар Симеон Велики № 108
с площ по скица от 1588 кв.м. и площ по акт за собственост 1610 кв.м. по
действащия кадастрален план на гр. В, е погасено по давност.
Правилно Районен съд – В е приел, че ищецът е станал собственик на
10.11.2021г. по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот по
изп.дело № 497/2017г. по описа на ЧСИ – С.Н. с район на действие ОС – В.
Действително към момента на настоящия спор сградата върху
процесния имот есградата е завършена в груб строеж, но е построена въз
основа на ново разрешение за строеж № 16/25.03.2022г. , което е издадено на
4
новия собственик – ищецът „БЕТИКА“ ООД.
В тази връзка, настоящия съдебен състав, счита за неоснователни
възраженията на въззивника.
Според указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2011 г. на
ОСГК на ВКС, съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или
на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на
учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След това
разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от
нея.
Следователно разпоредбата определя завършването на грубия строеж
като момент на придобиване на собственост за обектите в цялата сграда.
Законната дефиниция на понятието „груб строеж“ също се съдържа в ЗУТ.
Според § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби това е сграда или постройка,
на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна
степен на изпълнение на довършителните работи. От този момент се счита, че
е възникнал обектът на суперфициарна собственост. Дотогава строежът
представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от
незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на
собственост и правото на строеж все още не е упражнено.
Доколкото погасителната давност представлява бездействие на титуляра
на правото, то следва да не е обусловено от други причини извън волята и
поведението на носителя на правото. Давността за погасяване правото на
строеж започва да тече от възникване на фактическата възможност за
реализирането му, изразяваща се в осигуряване на строителни книжа и
фактическото получаване на достъп до имота за суперфициара.
Видно от приетите доказателства, Районен съд – В правилно е достигнал
до извода, че правото на строеж не е реализирано в петгодишния давностен
срок. Строителството на сградата е започнало, като са изпълнени етажна
плоча на партерния етаж, включително колони и греди, частично изпълнена
тухлена зидария, както и етажна плоча над първи жилищен етаж,
включително колона и греди. Към м. 10.2012г. сградата не е била завършена в
груб строеж, а правото на строеж е погасено.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
5
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата
страна следва да присъдят разноски.
Претендират се разноски от „БЕТИКА“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Студентски, ж.к.
Студентски град бл. 63, ет. 1, ап. 4, в размер на 9000 с лева за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 3, адвокатското възнаграждение възлиза на
2409.75 лева. Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от
23.11.2017 г. , постановено по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за
всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, § 2 ДФЕС във връзка с
член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид така изложеното, съдът счита, че при определяне на размера на
дължимото се адвокатско възнаграждение на ищеца следва да отчете
обстоятелството, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
както и че същото е приключило в едно съдебно заседание. Поради това
адекватното адвокатско възнаграждение, което следва да се дължи е в размер
на 2409,75 лева.
Същите следва да й бъдат присъдени в посочения размер, като бъдат
6
заплатени от въззивниците Л. Г. П. и М. Г. М..
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47/28.01.2025 г. по гр.д № 311/2024 г по
описа на РС- В.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Л. Г. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. Д., обл. В,
****** и М. Г. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. В, ****** да заплатят на
„БЕТИКА“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Студентски, ж.к. Студентски град бл. 63, ет. 1, ап. 4 разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2409,75 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд по реда на член
280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7