Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 20.01.2017г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 5- ти
състав в открито заседание на пети
октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретар Кр.Г., като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5654 по описа за 2012г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 365 и сл. и чл.124 и сл. от ГПК(в сила от
01.03.2008г.).
Образувано е по
искова молба вх. №
41532/12.04.2012г. на Б.П.Б.“АД, ЕИК *********, с адрес: ***
срещу Д.Г.С., ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес:***, с която е поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ да признае за
установено съществуване на вземанията му срещу ответника като кредитополучател по договор за банков ипотечен кредит от
25.09.2006г., изменен на 13.11.2007г. за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 77 606,97 евро, ведно
със законната лихва от 04.11.2009г., до изплащането й, представляващи главница по договора, сумата
от 3186,74 евро, представляващи просрочена договорна лихва по договора за
периода от 16.02.2009г. до 04.11.2009г.; сумата от 98,14евро , представляващи просрочена наказателна лихва за забава
за периода от 16.02.2009г. до 04.11.2009г.; сумата от 384,06 евро, представляващи годишна такси по договора, за които е издадена заповед по реда на чл.
417 вр. с чл. 418 от ГПК и изпълнителен лист по заповедно дело № 49338/2009г. по описа на СРС, 49-ти състав. Навело
е твърдения, че по сключения договор е
предоставил на ответника кредит в размер на 81000 евро, уговорил възнаградителна
и наказателна лихва, задълженията по който следвало да се изпълнят на вноски за
срок до 31.10.2012г., ответникът не плащал задълженията си по договора и
съобразно чл. 18 от договора с покана от 12.08.2009г. направил изявление за
обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията , ако посочените в
поканата сума не се платят в 7-дневен срок. Заявил е, че поканата била
изплатена на адреса, посочен от ответника по договора, върнала се с отбелязване
от пощенския служител че не е потърсена, което съобразно чл. 3.8., ал.1 от ОУ
установявало валидното връчване на поканата. Тези общи условия били част от договора
за кредит съобразно чл.10, ал.2 от договора. Оспорил е възраженията на
ответника за неавтентичност на договора, както и за нищожност на част от
клаузите по договора. Претендирал е разноски.
Ответникът е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че
договора за кредит и анекса към него са
нищожни поради липса на съгласие-не
носел подписи на ответника, не бил получавал покана за доброволно изпълнение,
поради което и задълженията не били предсрочно изискуеми. Отделно не били
налице и основанията за обявяване на задълженията за предсрочно изискуем,
доколкото бил погасявал в срок задълженията си. Посочил , че лихвите били
едностранно увеличени в хода на договора от банката, отделно били начислявани и
лихви върху лихви, това поведение на банката било в нарушение на правилата за
равнопоставеност на страните по правоотношението и клаузите по договора по чл.
5, ал.1 и ал. 3 и ч. 7, ал.1 от договора, както и чл. 1 от анекса , позволяващи
същото били нищожни като неравноправни. Банката следвало да намалява лихвения процент
поради промяната на лихвения индекс Юрибор, но не го правила. Банката с това си
поведение начислила като дължими на ответника суми, които не дължал и именно
поради това независимо че валидните задължения били погасявани в срок по
записвания на банката и извлеченията от сметки се сочело че ответник имал
непогасени задължения в срок. Претендирал е разноски, оспорил е поради
прекомерност възнаграждението претендирано от ищеца за адвокат.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от
приложеното по настоящото дело заповедно дело
49338/2009г. по описа на Софийски районен съд, 49-ти състав, се
установява, че същото е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК от 04.11.2009г,
съдът е издал в полза на ищеца срещу ответника заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист за заплащане на суми в размери и на основания, на които е
предявен иска, присъдил е лихва върху главницата от 04.11.2009г., както и
разноски от 5218,86лв. , за така издадена заповед длъжник е уведомен с покана
за доброволно изпълнение връчена на 07.11.2010г., на 09.11.2010г. длъжник е
депозирал възражение срещу заповедта, като е оспорил задълженията, на
19.03.2012г. заявителят е уведомен за необходимост от представяне на
доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията си в 1-месечен
срок от съобщението. Със заявлението по заповедното дело е представено
извлечение от сметки, сочещо размер на непогасени задължения, без да сочи
размер на непогасени вноски, с настъпил падеж до подаване на заявлението.
По делото са приети препис на
договор ипотечен за кредит от 25.09.2006г., анекс от 13.11.2007г., нотариален
акт № 010/28.09.2006г., съставен от
нотариус Тянкова, рег. № 348 на Нот.К., носещи подпис положен за страните, а и
за нотариуса по нотариалния акт, съгласно които на 25.09.2006г. ищецът се е съгласил да предостави на ответника
банков кредит в размер на 81 000 евро, срещу задължение на ответника
да върне сумата на ежемесечни вноски до
31.10.2027г, като заплаща в този срок и възнаградителна лихва съгласно чл. 5,
ал.1 от договора в размер от 3% за първите 6 месеца, а след това в размер на
9,4%, отделно да заплаща и годишна такса от 0,5% върху непогасената част от
кредита за разходите за обслужването му,
както и лихва за забава в размер на договорната лихва, увеличена с 4%. Съгласно чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от договора
договорната лихва се определя като сбор от надбавката от 6,9% и тримесечния
Юрибор, но с не по-малко от 2,5%, като банката има право едностранно да променя
лихвения процент при увеличение на тримесечния Юрибор с повече от 0,25% в рамките
на един месец спрямо приетия минимум, както и при неизпълнение на задълженията
по този договор, на 13.11.2007г. страните са изменили договора, като са приели
че дългът по кредита се преоформя на 79203,05 евро.Съгласно раздел ІІІ от
договора, чл. 10, т.2 ответникът е поел задължение да съблюдава действащото
законодателство и общите договорни условия на банката за делови отношения с
клиенти, като за обезпечение на задълженията си по договора ответникът е
учредил ипотека върху недвижим имот. Съгласно чл. 18 от договора при
неизпълнение на което и да е задължение на ответника по договора банката може да обяви всички задължения по договора
за предсрочно изискуеми. Адресът на ответника посочен в договора и в анекса е ул. „*********.
По делото са приети общи
условия на ищеца, без дата на която са приети, нито сочещи период, за който са
приложими, съгласно които те се прилагат за всички правоотношения на банката с
клиенти. Съгласно чл.3.8., ал.1 от ОУ писмените съобщения от банката се считат
за надлежно връчени на клиента при изпращането им с писмо на последния посочен
от клиента адрес и изтичането на обикновено необходимия срок за получаването .
С приетите по делото основно и
допълнително заключение по съдебно-почерковата експертиза, които съдът
кредитира изцяло като неопровергани от другите доказателства по делото вещото
лице е посочило, че подписа положен за ответника в договора за кредит и в
анекса са положени от ответника.
Прието е извлечение от сметки
на ищеца съгласно които ответник дължи плащане на процесните суми на ищеца по
договора за кредит.
По делото е приета покана от
ищеца до ответника № 140-10891/12.08.2009г., съгласно която ищецът е уведомил
ответника че към 05.08.2009г. има неплатени задължения в размер на 564,81 евро
просрочена главница, 692,45 евро просрочена лихва, поканил го е да ги плати в
срок от 7 работни дни, като го е
уведомил, че при неплащане на сумата в срок, то ищецът обявява всички
задължения по договора за предсрочно изискуеми.
По делото е прието известие за
до9ставяне от Български пощи, съгласно което изпратено от ищеца до ответника
писмо на адреса на ул. „********* се връща от Български Пощи на ищеца на
07.09.2009г. като непотърсено.
Приета е справка за Юрибор за
периода 2006-2009г., сочещ че в този период тримесечния индекс се е увеличавал
до септември 2007г. след това е намалявал до февруари 2008г., след това е
започнал да се увеличава до септември 2008г., след това започнал е да намалява
до декември 2009г.
По делото са приети неоспорени
от страните платежни нареждания , съгласно които ответник е платил на ищеца
суми по договора за кредит в периода от 18.11.2009г. до 09.10.2010г. сумата от 1118,38 евро за погасяване на задълженията по
процесния договор за кредит, а вноски по кредита е направил и ЧСИ Валентин
Богданов със суми, събрани по принудителното изпълнение за същия период в
размер на общо 6371,94 евро.
С приетите по делото
заключение по основната и допълнителната съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото и счетоводни записвания при
ищеца, е посочило, че сумата по договора за кредит е изцяло усвоена на
06.10.2006г. , просрочените към 13.11.2007г. задължения за лихви, такси,
комисионни от 6520,05 евро са капитализирани и са включени в общия размер на
задължението за главница в размер на общо 79203,05 евро, за периода от
14.12.2007г. до 04.11.2009г. платени са 1596,08 евро. Посочило е че към
04.11.2009г. неплатени падежирали задължения са били вноски с падежи в периода
от 14.03.2009г. до 14.10.2009г., като и част от задълженията за 14.02.2009г.,
общият размер на непогасени задължения към 04.11.2009г. са били в размерите с основанията по извлечението от сметки и
заповедта за изпълнение. Вещото лице е посочило стойностите на тримесечния
индекс на Юрибор, както и че първите 6 месеца от договора лихвата е била
съобразно съгласието тя да е 3%. Посочило е че след това договорната лихва е
била съобразно уговореното – тримесечния Юрибор с надбавка от 6,9%, но при
съобразяване на границата от 2,5% на индекса, няма надплащане на лихви. Вещото лице е посочило, че ако договорната
лихва следва да е тримесечния Юрибор + надбавката от 6,9%, без да се спазва
ограничението Юрибор да не е под 2,5%, то тогава неплатените лихви към
04.11.2009г. ще са в размер на 2950,21 евро. Вещото лице е посочило, че при
тази хипотеза (ако не е било спазено ограничението за лихвения процент да е с
компонент-лихвен индекс поне 2,5%), то тогава
неплатена главница към 04.11.2009г. ще е в размер на 47 218,18
евро. Вещото лице е посочило, че в периода от 07.01.2010г. до 13.10.2010г. сумата от
1118,38 евро за погасяване на задълженията по процесния договор за
кредит, а вноски по кредита е направил в периода от 18.11.2009г. до
13.10.2010г. и ЧСИ Валентин Богданов със
суми, събрани по принудителното изпълнение за същия период в размер на общо
6371,94 евро. Сумите, внесени от
ответника ищецът е приел че погасяват част от задълженията за законна лихва и
съдебни разноски.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ -положителен установителен иск за установяване на
дължимост на суми по договор за банков кредит от кредитополучателя, за които е
издадена заповед по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
При този иск в
тежест на ищеца е да установи, че между страните е имало валидно правоотношение
по договор за банков кредит, по който ищецът си е изпълнил задълженията
си, като е предоставил на ответника
определена сума срещу задължение последният да я върне в определен срок на
вноски по договор за банков кредит, че са уговорени лихви, такси в определен
или определяем размер, задължението за плащане на които е било уговорено да се
извършва заедно с вноските по главницата, че е била уговорена възможност за
настъпване на предсрочна изискуемост на
задълженията по договора, че настъпили условия по същата, като до ответника в
определен момент е достигнало изявление
на банката за обявяване на предсрочната изискуемост, поради което и за
ответника е възникнало задължение за заплащане на процесните суми. Следва да
докаже, че оспорените от ответник клаузи по договора са индивидуално уговорени, тоест
не е била предварително подготвена или
дори и да е била, то ответник е имал
възможност да ги обсъди с ищеца и да влияят върху съдържанието , следва да докаже
и че са налице условия за изключване на
приложението на чл. 143 от ЗЗПотр. по смисъла на чл. 144 от ЗЗП, както и че
промяната на лихвения процент се дължи на причини, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги.
В тежест на ответника
при така депозирания отговор е да докаже, че подписа положен за него на
договора, анексите, не е негов, както и че договора и анекса страдат от
пороците, посочени в отговора, обосноваващи извод за нищожността им, че е имало
едностранна промяна на лихвата, че е погасил в срок всички свои задължения по
договора, тоест не е възникнало право на банката да обяви задълженията по
договора за предсрочно изискуеми..
По делото не се спори, а и се
установява от приложено по делото заповедно дело, че за процесните вземания на 04.11.2009г. е
подадено заявление по чл. 417 от ГПК, същото е уважено изцяло, присъдена е
лихва върху главницата от 04.11.2011г., както и разноски , в срок ответник е
депозирал възражение, като установителния иск е депозиран в срока по чл. 415 от ГПК.
Съдът приема, че от събраните
по делото писмени доказателства –договор за кредит, анекс, нотариален акт за
учредяване на ипотека, заключение по счетоводна експертиза, което в тази част
съдът кредитира, по делото се
установява, че на 25.09.2006г. между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за банков кредит, изменен на 13.11.2007г., съгласно
който ищецът се е задължил и на 1306.10.2006г. е предоставил на ответника
сумата от 81 000 евро по банков кредит срещу задължение на ответника да
върне сумата, да заплаща възнаградителна лихва 3% за първите 6 месеца, а след
това в размер на тримесечния Юрибор но не по-малко от 2,5% + надбавка от 6,9%
годишно, такса за управление на кредита от 0,5% от усвоена невърната сума
годишно, както и лихва за забава при просрочие в размер на договорна лихва + 4
процента, на 13.11.2007г. е имало непогасени задължения и страните са предоговорили
условията, като са приели, неплатените падежирали към този момент суми да се
приемат за част от главницата, така тя към този момент е била в размер на 79203,05
евро и срок на договора е продължен до 31.10.2027г. Установява се че страните
са уговорили с чл. 18 от договора възможност за обявяване на всички задължения
за предсрочно изискуеми при неизпълнение в срок на задължение от ответника.
Неоснователни са доводите на ответника, че договора и допълнителното
споразумение са нищожни. В случая писмената форма за сключване на договора е
спазена, приетия договор и анекс носят подпис, положен за страните по тях, С
приетото по делото заключение по основното и допълнително заключение по съдебно-почерковите
експертизи, които съдът изцяло кредитира като верни, задълбочени, неопровергани
от другите доказателства по делото и неоспорени от страните, по делото се
установява, че подписа на договора и анекса, са положени от ответника. Към
горното следва да се добави, че поведението на страните по този договор след
сключването му – плащания от ответника, приемане на тези плащания от ищеца,
съобразно чл. 293, ал. 3 от ТЗ е потвърждение на изявената воля по сключването
на договора и са в подкрепа на извода, че договор и споразумение са сключени от
страните. В подкрепа на извода на съда е и сключения договор за учредяване на
ипотека за обезпечение на задълженията по договора за кредит. Обезпечението е
учредено с договор, който е обективиран
в нотариален акт, обвързващ съда с материална доказателствена сила в частта на
нотариалните удостоверявания – за изявена воля, за явили се лица и за авторство
на подписите. Тази доказателствена сила на нотариалния акт не е оборена по
делото, а в тежест на ответника е било да го направи. Този нотариален акт
възпроизвежда основните съглашения по договора за кредит и препраща към него,
поради което и съдът приема, че установява сключването на процесния договор за
кредит със съдържанието посочено по-горе, а доводите на ответника в обратния
смисъл са неоснователни.
Съдът приема, че доколкото по
делото се установи, че през целия период на действие на договора
възнаградителната лихва не е променяна
едностранно от банката на основание на чл. 5, ал. 3 от договора, а същата е
била начислявана съобразно постигнато съгласие с договора по чл. 5, ал.2 от
договора, , то безпредметно е да се изследва по делото дали чл. 5, ал. 3 от
договора предвиждаща възможност за едностранна промяна на тази лихва от
банката, е нищожна. Съдът приема, че клаузите в договора в частта, предвиждащи
възможност за едностранна промяна на лихвата в случая са ирелевантни, защото
такава промяна се установи, че не е извършвана от банката. Тези клаузи, дори да
се приеме, че страдат от някой от пороците, посочени от ответника, не влекат
нищожност на целия договор за кредит и споразумението към него. Това е така,
защото както с договора, така и със споразумението страните са посочили
определяем размер на договорната лихва, тоест дори да се приеме, че клаузата за
едностранна промяна от банката е нищожна, то страните ще са обвързани от
конкретния посочен размер на договорната лихва, за която са постигнали съгласие
при сключване на договора
Неоснователни са доводите на
ответника, че клаузата на чл. 5, ал.2 от договора, чл. 7 от договора и на чл. 1
от анекса са нищожни. Тези клаузи не създават неравновесие в отношенията между
страните, а са резултат от постигнато съглашение за конкретни параметри на
задълженията в определен или определяем размер. Тоест размер на задълженията съобразно
тези клаузи не зависят от поведението на банката в хода на развитието на
правоотношението.
По делото се установи от
заключението по счетоводната експертиза, което съдът кредитира в тази част,
като вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото, че
през целия период на правоотношението между страните начислявана като дължима е
само възнаградителна лихва в размери, които са посочени в определяем размер в по
чл. 5, ал. 2 и чл. 7 договора, като е съобразен действащия тримесечен индекс на
Юрибор съобразно постигнатото съглашение. При така установеното и като съобрази
постигнато съгласие на страните за този размер на лихвата, то съдът приема, че
за ответника е възникнало валидно задължение за заплащане на възнаградителна
лихва определена съобразно тези лихвени проценти.
При така възприетото съдът
приема, че по делото е установено, че за ответника е възникнало валидно
задължение за заплащане на месечни вноски по договора за кредит съобразно
уговорките в договора и допълнителното споразумение, както и такса за
управление на кредита,.
Съдът приема, че от прието по
делото заключение по счетоводната експертиза по делото се установява, че
ответникът не е погасявал задълженията по договора в срок, като към 04.11.2009г.
непогасени са били задълженията по вноски с падежи от 14.03.2009г. до 14.10.2009г. като и частично на вноска с падеж
14.02.2009г. При така установеното съдът приема, че към 12.08.2009г., когато е била съставено изявлението на банката до
ответника по поканата за изпълнение изх.№ КС-10891/12.08.2009г. е възникнало правото на ищеца по чл. 18 от
договора за обявяване на всички задължения по договора за предсрочно изискуеми,
като размер на същите е бил в размер на процесните суми.
Същевременно, съдът приема, че
по делото не е установено преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
предсрочна изискумеост н тези задължения да е настъпила. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с изявления на
една от страните по договора, достигнало до насрещната страна. За настъпване на
същото следва да има обективно проявяване на обстоятелствата, предвидени в
договора за предсрочна изискуемост-неплащане на определен брой вноски, както и
упражняване на правото на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Предсрочната
изискуемост настъпва от момента на получаване на изявлението на кредитора от
длъжника, като това обстоятелство в заповедното дело следва да бъде установено
с документ по чл. 418 от ГПК, а в исковото дело може да се установи с други
доказателства, допустими от ГПК. Постигната предварителна уговорка по договора
за настъпване на предсрочна изискуемост без до длъжника да е достигнало
изявление на кредитора за същото, не поражда действие, ако банката изрично не е
заявила с отделно изявление, достигнало до длъжника-кредитополучател, че упражнява правото си да обяви
задължението по договора за предсрочно изискуемо. Такова изявление не може да
се приеме, че е заявлението за издаване на заповед, доколкото същото не достига
до длъжника- препис от него не се връчва на длъжника. (В този смисъл т. 18 от
ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г.).
Настъпването на предсрочната изискуемост
е предпоставка за упражняването на правото по чл. 417 от ГПК и като
последица-уважаване на иска по чл. 422 от ГПК за установяване на съществуването
на вземането. Тази предсрочна изискуемост следва да е настъпила преди подаване
на заявлението, доколкото вземането следва да е съществувало и да е изискуемо
към момента на подаване на заявлението. Изявление за предсрочна изискуемост,
което е направено с искова молба, и след
това - в хода на исково производство по чл. 422 от ГПК, не може с обратна сила да променят момента в
който настъпва предсрочната изискуемост. Релевантно по делото по иск по чл. 422
от ГПК е дали такава е била настъпила
към момента на заявлението по чл. 417 от ГПК. Такова изявление не може да
направи валидно и със самото заявление, защото то не се връчва на длъжника.
Установителният иск е обусловен от издадената заповед за изпълнение и от
основанието, на което е предявено вземането в заповедното производство.
Настъпването на предсрочна изискуемост в хода на исковото производство и
позоваване на същото води до изменение на основанието на иска, което е
недопустимо в хипотезата на иск по чл. 422 от ГПК и в този смисъл е т. 11б от
ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. (В този
смисъл Решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на практиката
и като такива, задължителни за настоящия състав: Решение № 205/06.01.2016г. на
ВКС, І-во ТО, т.д. 2703/2015; Решение № 7/15.04.2015г. на ВКС, по т.д.№
4196/2013г, І-во Т.О.; Решение № 165/22.12.2014г. по т.д. № 1784/2013г. на ВКс,
ІІ-ро Т.О.; Решение № 132/02.10.2015г. по т.д.№ 1907/2014г. на І-во Т.О. на
ВКС).
В хипотеза, в която предсрочна
изискуемост на задълженията не е настъпила, независимо, че ищец в исково производство
и в заповедно производство се е позовал на такава, установителния иск е възможно да се уважи само за онези
задължения, които са били изискуеми към момента на заявлението без оглед на
твръдяната предсрочна изискуемост (падежирали към момента на подаване на
заявлението съобразно срокове по договора , по погасителния план), като същевременно са включени в
извлечението от сметки с необходимите индивидуализиращи белези. Това е така,
защото предмет на делото са вземанията по документа по чл. 417,т.2 от ГПК и ако
този документ индивидуализира тези вземания и неплащането на същите са
основанието, на което се твърди възникване на правото за обявяване на
предсрочна изискуемост, то вземането следва да се признае за съществуващо до
размера на тези задължения, ако съществуването им се установи по делото.
Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на
задълженията, за изискуемостта на същите не е нужно удостоверяване с документи,
различни от договора и извлечението. Със заявлението и с извлечението по чл.
417,т.2 от ГПК ищецът е посочил, че тези суми му се дължат поради настъпил
падеж съобразно погасителни планове, поради което и няма пречка да се уважи
иска за тези сума в производството по чл. 422 от ГПК, независимо, че за
останалите задължения се приеме, че предсрочната им изискуемост не е настъпила.
За падежиралите към заявлението задължението основанието на претенцията не се
променя. (В този смисъл Решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК за
уеднаквяване на практиката и като такива, задължителни за настоящия състав:
Решение № 139/05.11.2014г. по т.д.№ 57:2012,І-во Т.О.; Решение
№204/08.06.2015г. по т.д. № 1175/2013г. на ІІ.ро Т.О. на ВКС).
В конкретния случай елемент от
основанието на исковете е предсрочната изискуемост на задълженията по договора
и в тежест на ищеца е било да установи това обстоятелство. Ответникът изрично е
оспорил това обстоятелство. В случая по делото се установи, че страните са
уговорили с договора възможност за настъпване на предсрочна изискуемост на
всички задължения по договора при забава на плащанията и такава забава е
настъпила, но не се установи, че в момент в който ответник е бил изпаднал в
такава забава и преди подаване на заявлението, до него да е достигнало
изявление на ищеца, с което обявява задълженията по договора за предсрочно
изискуеми. Приетата по делото покана от ищеца до ответника , съставена на
12.08.2009г., по делото не е установено да е достигнала до ответника. Писмото,
с което е изпратена тази покана до ответника, се е върнало с отбелязване, че не
е потърсено. Така оформено съобщението до ответника не установява валидно
връчване на поканата. Законодателят в чл. 60 от ЗКИ не предписва конкретен
начин, по който следва до ответника да достигне изявлението на банката за
обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми, поради което и съдът приема,
че приложими са общите разпоредби на ГПК, но и договорната свобода. Способът за
връчване на изявленията може да се уговори между страните, доколкото те
разполагат с договорна свобода, а ако такъв не е уговорен, то способът за
връчване е избор на кредитора, но съобразно действащото законодателство. Този
избор следва да е съобразен с принципа на добросъвестност, тоест да е такъв,
който да предполага полагане на дължима грижа от кредитора за уведомяване на
длъжника за промяната в договора, като следва да е съобразен и с разпоредбите
на ГПК, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните
съдебни изпълнители, Закона за пощенските съобщения. Кредиторът може да връчи
изявленията си по правилата на ГПК включително чрез нотариус и съдия-изпълнител,
както и по пощата с писмо, но при последното писмото следва да се връчи или
лично на адресата или на пълнолетен член от домакинството му. Връщане на
писмото от пощите с отбелязване, че пратка не е потърсена, не е от естество да
установи валидно връчване на изявлението. Това е така, защото Общите правила на
Комисията за регулиране на съобщенията, приети на основание на чл. 36, ал.2 от
Закона за пощенските съобщения, не въвеждат фикция, че непотърсеното писмо, което е липса на
фактическо връчване, се счита за връчено. Отделно, адресатът на писмото не е
обвързан от договор с оператора на пощенските услуги, поради което и Общите условия
не могат да обвържат адресата на писмото. В хипотеза, в която с договора за
кредит страните са уговорили клауза за фингирано връчване на съобщенията между
страните (да се счита за връчено, независимо от липсата на фактическо връчване),
за да е валидна тази клауза, тя следва да посочва ясно конкретните
обстоятелства, при наличието на които ще се счита, че кредиторът е положил
дължима грижа до адресат да достигне изявлението му и така, независимо, че
фактическо получаване на изявлението не е осъществено, то да се приема между
страните, че такова е настъпило. Тези фактически обстоятелства, които сочи тази
клауза, следва и да са от естество да обосноват, че кредитор е положил тази
дължима грижа и само недобросъвестното поведение на длъжника е попречило на реалното
фактическо връчване на изявлението. (В
този смисъл Решение № 148/02.12.2016г. по дело № 2072/2015г. на ВКС, І-во Т.О.
постановено по реда на чл. 290 от ГПК и като такова задължително за настоящия
състав). В конкретния случай поканата от 12.08.2009г. не е връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК, нито е връчена чрез нотариус или чрез съдия-изпълнител. Тя е изпратена по
пощата, като се е върнала с отбелязване , че не е потърсена от адресата. При
така установеното съдът приема, че единствената възможност да се приеме, че
така оформено съобщението до ответника е валидно връчване на изявлението на
ищеца за обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми, е такава възможност
за фингирано връчване да е уговорено в договора между страните. По делото не е
установено страните да са постигнали съгласие за фингирано връчване на
съобщенията между тях. Такава клауза не се съдържа нито в договора за кредит,
нито в анекса към него, нито в нотариалния акт за ипотека, съдържащ част от
клаузите по договора за кредит. Такава клауза се съдържа в приетите по делото
Общи условия, но по делото не е установено, че тези общи условия са част от
договора за кредита. Договора за кредит, анекса към него, а и нотариалния акт
за учредяване на ипотека не сочат като неразделна част от договора общите
условия, които ищецът е представил по делото, не сочат изобщо, че договора се сключва при общи условия. Приетите
по делото общи условия не носят подпис за ответника, договора не сочи, че
ответникът е запознат, съгласен е и приема конкретни общи условия.
Действително, разпоредбата на чл. 10, т.2 от договора за кредит сочи, че ответникът
се задължава да спазва „общите договорни условия на банката за делови отношения
с клиентите“. Тази клауза на договора съдът приема, че не е от естество да
установи, че ответникът е приел като част от договора приетите по делото ОУ и в
частност чл. 3.8., ал.1 от тях. Това е така, защото чл. 10, ал.2 от договора не позволява
индивидуализация на общите условия, които ответникът е приел да спазва. В подкрепа
на извода на съда, че приетите по делото Общи условия не са част от договора е
обстоятелството, че в договора няма клауза, която да урежда задължения на
банката, които да съответстват на задълженията на ответника да спазва Общи
условия на банката. Липсата на съответствие в правата и задълженията на
страните – и за двете да са валидни общи условия на банката, липсата на
изявления в договора за кредит, сочещи, че договора за кредит е сключен при
общи условия, съдът приема, че не позволяват извод, че договора за кредит е
сключен при Общи условия и то при тез, които са приети по делото. Към горното
следва да се добави, че приетите по делото ОУ не сочат за кой период са важали,
кога са приети от УС на банката и дали изобщо са приети от него. При така установеното съдът приема, че по
делото не е установено че задълженията са били предсрочно изискуеми преди
подаване на заявлението, поради което иск за вземания, които не са били с
настъпил падеж към подаване на заявлението и които не са посочени в
извлечението от сметки, като документ, въз основа на който е издадена заповедта
за изпълнение, следва да се отхвърли. В конкретния случай в извлечението от
сметки –документа по чл. 417, т.2 от ГПК, банката не е посочила размер и падеж на неплатени задължения, които са били
с настъпил падеж по погасителния план преди подаване на заявлението, поради
което и съдът приема, че следва да отхвърли иска изцяло.
По
разпределяне отговорността за разноски по заповедно дело:
С подаване на възражение
срещу заповедта и образуване на исково дело по реда на чл. 422 вр. к чл. 415 от ГПК изпълнителната сила на заповедта по чл. 417
от ГПК отпада, като заповедния съд не разполага с правомощие да издава
изпълнителен лист за същите. Разноските по заповедно дело не са самостоятелна
претенция, която да подлежи на установяване в хода на исково дело.
Същевременно, произнасянето на съда по иска по чл. 422 от ГПК предоставя
правомощието на исковия съд да разпредели отговорността за разноски по
заповедно дело и съдът дължи изричен осъдителен диспозитив в хода на исковото
дело по тези разноски. Това е така, защото отговорността за разноски по
заповедното дело се разрешава с оглед на изхода на делото по иска по чл. 422 от ГПК и съобразно разпоредба на чл. 81 от ГПК
именно исковия съд следва да разпредели тази отговорност, като съд , слагащ
край на спора по вземането по повод на което тези разноски са направени.. (В
този смисъл т.12 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед гореизложеното като
съобрази изхода на делото, то съдът приема, че на ищеца не следва да се
присъждат разноски по заповедно дело.
По отговорността за разноски по исково дело:
С оглед изхода на делото
разноските по него следва да се поставят в тежест на ищеца и той следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 600лв. разноски за вещи лица и сумата
от 4000лв. разноски за адвокат.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова
молба вх. № 41532/12.04.2012г. на Б.П.Б.“АД, ЕИК *********, с адрес: ***
срещу Д.Г.С., ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес:***, с която е поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ да признае за
установено съществуване на вземанията му срещу ответника като кредитополучател по договор за банков ипотечен кредит от
25.09.2006г., изменен на 13.11.2007г. за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 77 606,97 евро, ведно
със законната лихва от 04.11.2009г., до изплащането й, представляващи главница по договора; сумата
от 3186,74 евро, представляващи просрочена договорна лихва по договора за
периода от 16.02.2009г. до 04.11.2009г.; сумата от 98,14евро , представляващи просрочена наказателна лихва за забава
за периода от 16.02.2009г. до 04.11.2009г.; сумата от 384,06 евро, представляващи годишна такси по договора, за които е издадена заповед по реда на чл.
417 вр. с чл. 418 от ГПК и изпълнителен лист по заповедно дело № 49338/2009г. по описа на СРС, 49-ти състав.
ОСЪЖДА Б.П.Б.“АД, ЕИК *********, с адрес: *** да заплати на Д.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК
сумата от 4600лв. (четири хиляди и
шестстотин лева), представляващи разноски по исковото дело.
Решението може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане на настоящото решение в сила заверен
препис от същото с отбелязване за момент на влизане в сила да се приложи по
заповедно гр.д.№ 49338/2009г. по описа на Софийски районен съд, 49-ти
състав и същото да се върне на СРС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: