№ 561
гр. Благоевград, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500516 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Дж.Б.“
№87, представлявано от Ст.Пр. и К.К., чрез пълномощника си адв. М. Г.,
против Решение №906361 от 28.03.2022 г., постановено по гр.д. № 56/2021 г.
по описа на РС-Благоевград в частта, с която е уважен предявеният иск за
имуществени вреди над сумата от 354, 20 лв. до 506, 90 лв., в частта, с която е
присъдена мораторна лихва и са присъдени разноски съобразно уважената
част от този иск.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното решение в атакуваните части. Посочва се, че
първоинстанционният съд е приел, че ищецът е допринесъл за настъпване на
вредите 3/10. Вземайки предвид този принос първоинстанционният съд е
определил размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 15 000 лв. и е присъдил 70% от тази сума – а именно сумата от
10 500 лв. Твърди се още в жалбата, че аналогично, определяйки
основателността на иска за имуществени вреди в размер на 506, 90 лв.,
1
първоинстанционният съд е следвало да отчете наличието на принос на
пострадалия за настъпване на вредите и при присъждането на обезщетението
за имуществени вреди. Предвид изложеното по-горе, жалбоподателят счита,
че присъденото на ищеца обезщетение за имуществени вреди следва да бъде
намалено с 30% (на колкото е определен приносът на пострадалия), т.е. да му
бъде присъдена сумата в размер на 354, 20 лв. за претърпените имуществени
вреди. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, с която искът за
имуществени вреди е уважен за сумата над 354, 20 лв., в частта, с която е
присъдена мораторна лихва и съответни разноски и да се постанови ново
решение, с което да се отхвърлят предявените искове над тази сума, като се
присъдят в полза на жалбоподателя и направените разноски и адвокатско
възнаграждение.
По реда на чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
жалбата от въззиваемия И. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград,
ул. „Б.С.“ №45, чрез адв. Х. З.. В отговора се поддържа, че жалбата е
допустима и основателна в частта, с която се оспорва атакуваното решение в
частта относно определеното обезщетение за имуществени вреди. В тази
насока се твърди, че при определяне на обезщетението за имуществени вреди,
районният съд е определил сумата от 506, 90 лв., като с решението си не е
намалил същото с 3/10 с оглед съпричиняването. Твърди се, че в тази си част
въззивната жалба е основателна. По отношение обжалването на мораторната
лихва, разноските и адвокатското възнаграждение се твърди, че жалбата е
неоснователна. Твърди се още в отговора, че първоинстанционният съд
неправилно е определил началната дата, от която започва да се начислява
законна лихва за забава, а именно от 02.07.2019 г. Посочва се, че в
производството не се установява датата, на която застрахованият е уведомил
застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие. В
производството било установено, че пострадалият е предявил писмената
застрахователна претенция на 11.06.2019 г., от която дата следва да се
начислява лихвата за забава до окончателното заплащане на обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят ЗД
„Б.И.“ АД, редовно призован, не се явява и представлява. В молба,
депозирана преди откритото съдебно заседание, жалбоподателят заявява, че
2
поддържа въззивната жалба, претендира присъждане на разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият И. Д.,
редовно призован, не се явява, за него се явява адв. З.. Същият заявява, че
поддържа отговора на въззивната жалба, като претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по
делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт (в атакуваната част).
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Въззивният съд счита, че
първоинстанционното решение е валидно, като е постановено от родово
компетентен съд, функциониращ в надлежен състав, изготвено е в писмена
форма, в пределите на правораздавателната власт на съда и е подписано от
съдебния състав, който го е постановил. При проверката за допустимост на
първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че решението е
допустимо в обжалваната част, поради което не се налага неговото
обезсилване.
По правилността на решението (в обжалваната част), съдът намира
следното:
Решението в атакуваната част е неправилно, а въззивната жалба е
основателна. Настоящият състав на Благоевградския окръжен съд намира, че
формираната и изложена в мотивите на атакуваното решение от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал. Съдът намира за
безпредметно преповтарянето на фактическата обстановка, поради което
3
препраща към изложената от районния съд фактическа обстановка на
основание чл. 272 ГПК.
Основното възражение на жалбоподателя – че обезщетението за
имуществени вреди, по подобие на обезщетението за неимуществени вреди,
следва да бъде намалено с 30%, на колкото е определен приносът на
пострадалия за настъпване на процесното ПТП, е основателно.
Ищецът основава претенцията си за репариране на причинени от
процесното ПТП имуществени вреди на представени по делото касови
бележки и фискални бонове, които установяват извършени от него разходи на
обща стойност 506, 90 лв., от които: 321, 66 лв. – за медицински изделия; 52,
20 лв. – за заплатени потребителски такси; 133, 04 лв. – за заплатени
лекарства.
По делото липсва спор, че извършените от ищцовата страна разходи във
връзка с процесното ПТП, възлизат именно на сумата в общ размер на 506, 90
лв. Липсва също така оспорване и на приетия от районния съд принос на
пострадалия за настъпване на вредите в размер на 30 %. При това положение,
районният съд правилно е приел за доказани имуществени вреди в размер на
506, 90 лв., но неправилно е присъдил същите в пълния им размер, без да
вземе предвид приетия процент на съпричиняване на вредите от пострадалия.
Размерът на обезщетението за имуществени вреди следва да бъде намален
съобразно приетия процент на съпричиняване – 30 %, при което следва да
бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 354, 83 лв.
При тези изводи по отношение на иска за имуществени вреди решението
следва да бъде отменено в частта, с която искът за имуществени вреди е
уважен за сумата над 354, 83 лв., като искът за имуществени вреди за сумата
над 354, 83 лв. до присъдената такава от 506, 90 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Що се касае до оплакванията на въззиваемия, че първата инстанция
неправилно е определила началната дата, от която започва да се начислява
законната лихва за забава, а именно от 02.07.2019 г., вместо от 11.06.2019 г.,
то същите не следва да се разглеждат, доколкото не са направени в
предвидената от ГПК процесуална форма – във въззивна, респ. насрещна
жалба, а не в отговора на въззивната жалба. Въпреки това обаче, за по-голяма
прецизност, съдът намира за необходимо да посочи, че в случая правилно е
4
прието от районния съд, че лихвата за забава се дължи от 02.07.2019 г., а не
от 11.06.2019 г. Съгласно чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане
срока по чл. 405 КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. В случая е
приложим срокът по чл.405, ал.1 предл. второ от КЗ във вр. с чл.108 ал.1 КЗ.
Ищецът е предявил пред застрахователя претенцията си на 11.06.2019 г.,
поради което на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ ответникът ЗД „Б.И.“ АД е в
забава с изтичането на 15 работни дни от представянето със
застрахователната претенция на констативния протокол за ПТП, медицинско
свидетелство и удостоверението за открита банкова сметка, по която да се
преведе обезщетението, т.е. в случая ответникът е в забава от 02.07.2019 г. и
дължи обезщетението със законната лихва от посочената дата до пълното му
изплащане, както правилно е прието от районния съд.
При този изход от делото, доколкото с въззивното решение се отхвърля
частично иска за имуществени вреди, атакуваното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски в
първоинстанционното дело за сумата над 1484, 70 лв.
Разноски в полза на жалбоподателя за въззивното производство не следва
да се присъждат, въпреки изхода от делото, доколкото въззиваемият е
признал основателността на въззивната жалба с отговора на въззивната жалба
(арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК).
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №906361 от 28.03.2022 г., постановено по гр.д. №
56/2021 г. по описа на РС-Благоевград в частта, с която предявеният от И. А.
Д., ЕГН **********, срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, иск за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди в резултат на процесното ПТП от
01.03.2019 г. е уважен за сумата над 354, 83 лв. до сумата от 506, 90 лв., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. „Запад“, бл. 18, ап. 21, против ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
5
„Л.“, бул. „Дж.Б.“ № 87, иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в резултат на процесното ПТП от 01.03.2019 г. за сумата над 354, 83 лв.
(триста петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки) до предявения и
уважен размер от 506, 90 лв. (петстотин и шест лева и деветдесет стотинки).
ОТМЕНЯ Решение №906361 от 28.03.2022 г., постановено по гр.д. №
56/2021 г. по описа на РС-Благоевград в частта, с която се осъжда ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК *******, да заплати на И. А. Д., ЕГН **********, разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото над сумата от 1484, 70 лв.
(хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки).
В останалата част решението е влязло в сила, поради необжалване в
законоустановения срок.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6