Присъда по дело №927/2020 на Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 45 от 15.10.2020 год. по НОХД №
927/2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас.

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен
обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, с който
срещу подсъдимия К. С. И. , ЕГН **********, е повдигнато обвинение за
това, че на 27.11.2015 г. в село Люляково, обл. Бургас, на ул. „В.Л., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Фолксваген Голф“ с peг. № А **** МС, нарушил правилата за движение,
визирани в нормите на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата, в редакцията му към датата на деянието и по непредпазливост
причинил смъртта на Х. Х. Х., ЕГН **********, като деянието е извършено
след употреба на наркотично вещество (марихуана) - престъпление по чл. 343,
ал. 3, предложение второ, б.„б“, предложение първо, във вр. чл. 343, ал. 1, б.
„в“, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП.
На основание чл. 76 от НПК съдът конституира Е.С. Х., ЕГН
47031000536 в качеството на частен обвинител по настоящото наказателно
производство.
След проведено разпоредително заседание, в което не са установени
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, нито
основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокурора, по искане на подсъдимия и неговия защитник съдебното
производство се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК.
Подсъдимият се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и
на основание чл. 371, т. 2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия И. по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на
основание чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът не извърши разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна така, както е формулирано с обвинителния акт.
Пледира за осъдителна присъда, като на подсъдимия бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което съобразно
1

правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК бъде редуцирано с 1/3. Счита, че за
постигане целите на наказанието е достатъчно същото на основание чл. 66 от
НК да бъде отложено за изпитателен срок от 4 години. Относно
кумулативната санкция по чл. 343г от НК, предлага подсъдимият да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Поверениците на частния обвинител Е. С. Х. – адв.Веселин Желязков и
адв.Янко Калпакчиев от АК - Бургас, поддържат обвинението, повдигнато с
обвинителния акт и пледират за постановяване на осъдителна присъда, като
на подсъдимия се определи наказание лишаване от свобода в размер към
минимума, предвиден в закона за престъплението, предмет на обвинението, а
преценката за приложението на института на условното осъждане,
предоставят на съда. Относно санкцията по чл. 343г от НК, поверениците
молят на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок, по-голям от предложения от прокурора.
Защитникът на подсъдимия К. И. – адв. Благой Потеров от АК – Бургас,
на първо място пледира за оправдателна присъда. Оспорва позицията на
държавното обвинение за нарушаване на специалните правила от ЗДвП от
подзащитния му. Изразява становище, че поведението на подсъдимия не е
виновно, тъй като същият е възприел пешеходеца в опасната зона за спиране
и ударът е бил неизбежен, тъй като не е могъл да реагира чрез намаляване на
скоростта или спиране, а е предприел единствената възможност – да завие
надясно.
На следващо място защитата релевира доводи, че поведението на
пострадалия пешеходец Х. не е било в съответствие с разпоредбата на чл. 108
ЗДвП, поради което и счита, че то е довело до съпричиняване на вредоносния
резултат.
Алтернативно, защитата иска преквалификация на деянието по чл. 343а,
ал. 1, б.“г“ от НК, тъй като подсъдимият след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Моли за определяне на
наказание по реда на чл. 58а, ал. 1 НК с приложение на института на
условното осъждане по чл. 66 от НК за изпитателен срок от 4 години. Счита,
че подзащитният му следва да бъде признат за невинен и оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 3, б.“б“ от НК, както
и за нарушенията по чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 26 от ЗДвП, посочени
в обвинението.
Подсъдимият К. И. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае да се
събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на
съдебните прения, заявява, че се присъединява към казаното от защитника си.
В последната си дума изразява съжаление за случилото се и моли съда да
постанови присъда с приложение на чл.66 от НК.
2

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички
допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият К. С. И. е роден на ****** г. в гр.Бургас. Същият живее в
с.Люляково, общ.Руен, обл.Бургаска, ул.“И.“ № 3. Той *******, ЕГН
**********.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС с категория „В”.
Притежава свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на
04.12.2013 г., със срок на валидност до 21.11.2023 г. Преди извършване на
деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело, подс.И. е бил
санкциониран два пъти по административен ред за допуснати нарушения по
ЗДвП.
На 27.11.2015 г. подсъдимият К. И. управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ А **** МС, като се
движел по ул.„В.Л. в с.Люляково, в дясната лента на платното за движение и
наближавал Т-образно кръстовище.
Времето било дъждовно, в тъмната част на денонощието. Пострадалият
Х. бил облечен с тъмни дрехи, но имало възможност да бъде забелязан при
движение на автомобил на къси светлини от разстояние 40 метра. Уличният
стълб, намиращ се в района на кръстовището на ул.“В.Л. с ул.“И.Р.“, не бил
снабден с осветително тяло (такива имало през стълб). В момента, в който
подсъдимият и пострадалият се движели срещуположно по ул.“В.Л. към Т-
образното кръстовище с ул.“И.Р.“, уличното осветление не било включено.
Пътният участък бил прав, двупосочен, без маркировка и пътни знаци. До Т-
образното кръстовище пътят бил с наклон на изкачване, а след това – на
спускане. Подсъдимият се движел със скорост около 46 км/ч, т.е. в рамките
на разрешената скорост от 50 км/ч, и на къси светлини. Подсъдимият И.
познавал пътната обстановка и знаел, че на около 4-5 метра след
кръстовището се намира канализационна шахта, завършваща най-отгоре с
чугунен капак, с неравности пред и зад нея. Доближавайки до шахтата с
неравности в собствената му условна дясна лента на движение по ул.“В.Л.,
подсъдимият предприел маневра заобикаляне на същата.
По същото време пострадалият Х. Х. Х., на 79 години, излязъл от дома
си в с.Люляково, ул.“В.Л. № 58, около 18:00 часа и се отправил към джамия
“Медсерето“ в селото. Съпругата му - св.Е. С. Х. , го изпратила и
3

наблюдавала как същият пресича платното за движение срещу входната им
врата и се качва на отсрещния тротоар. Пострадалият Х. предприел
пресичане, тъй като тротоарът от страната на дома му бил обрасъл с храсти и
поради това бил неизползваем. След като повървял малко, поради наличие на
паркиран бял автомобил, Х. предприел заобикалянето му отляво, като се
движел на пътното платно срещу лекия автомобил на подсъдимия.
Преди да успее да се върне на тротоара, настъпил удар между предна
лява част на автомобила и предната лява половина на тялото на пешеходеца.
В резултат на удара, тялото на пострадалия било отхвърлено напред - в
посока на движение на автомобила и паднало до бордюра на отсрещния
тротоар срещу дома му. Едва след удара, подс.И. задействал спирачната
система на автомобила и спрял същия в дясно на улицата.
След като преустановил движението си, водачът на автомобила се
върнал при пострадалия, установил, че същият хърка, помислил си, че може
да си е глътнал езика и си вкарал ръката в устата му, за да му помогне.
Обадил се на телефон 112, като в това време при него отишла св.Е. Х.
(съпруга на пострадалия), която след като го изпратила към джамията,
останала на двора, чула трясъка от удара и видяла тялото на пешеходеца,
паднало срещу входната им врата, до срещуположния тротоар. В този момент
обаче тя не разпознала в пострадалия съпруга си. Попитала подсъдимия какво
се е случило, но след като той не й отговорил, св.Е. Х. се прибрала обратно в
двора на дома си. След това подсъдимият хванал пострадалия през гърдите и
го преместил на пейката до входната врата на дома му, като го оставил в
седнало положение. В това време по телефона му се обадил баща му, на
когото подсъдимият споделил какво е станало. Няколко минути по-късно
бащата на подс.И. и друг негов роднина - св.Х.М.Х, дошли на мястото на
произшествието, а малко след това пристигнали линейка и полиция. Едва
след като била поканена от полицейски служител да види тялото на
пострадалия, св.Е. Х. разпознала в него съпруга си.
От заключението на извършената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза № 377/2015 г., изпълнена от вещото лице д-р
Галина Милева (л.100-102, том I от ДП) е видно, че при огледа и аутопсията
на Х. Х. Х. е установена политравма, т.е. съчетана травма от няколко тежки
наранявания: мозъчна травма, контузия на мозъка и разполовяване на
черепната основа, контузия на двата бели дроба, счупване на ребра по две
фрактурни ивици в ляво, счупване на двете ключици, счупване на гръдната
кост, счупване на таза в ляво и лява подбедрица, разкъсно - контузни рани по
крайниците и главата, охлузвания по крайниците. Експертното становище на
вещото лице е, че непосредствена причина за смъртта на пострадалия е
комбинираната черепно-мозъчна и гръдна травми, които са довели до тежки
увреждания на вътрешни органи и техните функции. Според заключението,
уврежданията отговарят да са получени от удар с твърди тъпи и ръбести
4

предмети, части от автомобила, като първоначалният удар е попаднал в
лявата половина на тялото с последващо отхвърляне на същото на неравен
терен.
Видно от извършеното изследване по назначената на досъдебното
производство токсикохимична експертиза – Протокол № 16/БТМ-93 от
16.03.2016 г. на ЦЕКИ към НИКК – МВР (л. 127–129, том І от ДП), в
представените за изследване проби кръв и урина на подсъдимия К. И. е
установено наличие на канабиноиди (в т.ч. ТНС и метаболити), което доказва
употребата на наркотично вещество – марихуана (канабис).
По делото е назначена и изготвена от вещите лица инж.Жулиета
Атанасова Едрева, инж.Полина Илиева Милушева-Мандаджиева и д-р Галина
Милева повторна тройна автотехническа експертиза (л. 28-55, т. III от ДП),
съгласно заключението на която мястото на удара е в насрещната условна
лента за движение на 18,21 метра преди ориентира по дължината на пътя и
напречно на 5,15 метра от десния бордюр на пътното платно. Първото
съприкосновение е било с левия крак на пешеходеца и крайната предна лява
част на автомобила. От експертното заключение става ясно, че ударът е бил
челен, но непосредствено преди сблъсъка водачът отклонил надясно
автомобила, поради което тялото на пострадалия се ударило в предна броня,
преден ляв фар, преден капак, завъртяло се около предния ляв калник и преди
да бъде отхвърлено напред, достигнало странично ляво огледало, което се
счупило. Крайното местоположение на пострадалия Х. било срещу входа на
дома му до бордюра на отсрещния тротоар.
По отношение скоростта на движение на л.а.“Фолксваген Голф“,
експертите са изчислили, че преди ПТП и в мига на удара тя е била 46 км/ч.
Тази скорост е била съобразена с конкретната пътна обстановка и не
превишавала разрешената за населено място 50 км/ч. При така установената
скорост на движение на лекия автомобил от 46 км/ч, опасната зона за спиране
е била 37 метра и се е изминавала за 4,2 секунди. Според вещите лица, когато
за пръв път пешеходецът е попаднал в осветената зона пред автомобила,
последният е на 37,1 метра от мястото на удара в собствената лента за
движение 2,9 секунди преди сблъсъка. Водачът на автомобила не е имал
време за аварийно спиране, но такова не е било и необходимо за
предотвратяване на ПТП. Подсъдимият не е трябвало да напуска собствената
си лента за движение. Той е следвало да продължи движението си, като
намали скоростта и премине бавно през неравностите около шахтата.
Като причини за възникване на произшествието експертите са посочили
неправилна маневра заобикаляне на шахта с навлизане в насрещната лента,
предприета от водача на лекия автомобил – подс.И., както и неправилно
движение на пешеходеца - пострадалия Х., на пътното платно при намалена и
ограничена видимост.
5

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
направеното от подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят, инкорпорирани в гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. Х., Н.Х., Т.К. К.Д.,
В.В., Х.Х.; в писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 27.11.2015 г., протоколи за допълнителен оглед на
местопроизшествие от 17.02.2017 г. и от 09.05.2019 г., протокол за оглед на
веществено доказателство от 07.06.2016 г., протоколи от извършени
следствени експерименти от 19.10.2017 г. и от 11.01.2019 г.; в писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство – справка за съдимост
на подсъдимия (л. 51, том І от ДП), протокол за медицинско изследване (л.
98, том І от ДП), протокол за доброволно предаване от 27.11.2015 г. (л. 69,
том ІІ от ДП), заверени копия на свидетелство за управление на МПС на
подс.И., свидетелство за регистрация на МПС с рег. № А **** МС, контролен
талон № 5234223, удостоверение за техническа изправност на ППС и
контролен талон за застраховка „Гражданска отговорност“ (л. 72–74, том ІІ от
ДП), справка за нарушител/водач (л. 68, том ІІ от ДП), удостоверение за
наследници на починалия Х. Х. Х. и препис – извлечение от Акт за смърт (л.
66-67, том ІІ от ДП), медицински документи за пострадалия (л. 78-87, том ІІ
от ДП), медицински документи за здравословното състояние на бащата на
подсъдимия, приобщени към доказателствения материал в хода на съдебното
следствие; в експертните заключения на извършените по делото
съдебномедицинска експертиза на труп № 377/2015 г. (л. 100–102, том І от
ДП), токсикохимична експертиза – протокол № 16/БТМ-93 от 16.03.2016 г. (л.
127–129, том І от ДП) и повторна тройна автотехническа експертиза (л. 28–
55, том ІІІ от ДП); както и във веществените доказателствени средства –
фотоснимки, направени при извършените огледи на местопроизшествие и на
веществено доказателство, оптичен носител марка „hp“ CD-R, съдържащ
видеозапис от извършен следствен експеримент, както и във вещественото
доказателство по делото.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимия. Релевантните за решаване на делото
обстоятелства (скорост и посока на движение на автомобила, управляван от
подсъдимия, мястото на удара, механизмът на пътнотранспортното
произшествие и причините за настъпването му, както и характера на
нараняванията на пострадалия) са установени в хода на разследването чрез
способите и по реда на НПК.
Съдът изцяло възприема изготвеното в хода на досъдебното
производство експертно заключение на повторната тройна автотехническа
експертиза като достатъчно пълно, ясно и обосновано и не намери основание
да се съмнява в неговата правилност. Същото се базира на всички събрани от
досъдебното производство доказателства, като експертите са отговорили
6

аргументирано и компетентно на всички зададени въпроси.
Съдът не кредитира заключението на вещите лица по назначената в
досъдебното производство тройна автотехническа експертиза поради
съмнение относно правилността му по важни факти и обстоятелства,
включени в предмета на доказване, а именно разположение на обектите един
спрямо друг и по пътното платно.
Съдът възприема в пълнота и заключенията на извършените по делото
съдебномедицинска експертиза на труп - № 377/2015 г. и токсикохимична
експертиза – протокол № 16/БТМ-93 от 16.03.2016 г., тъй като счита, че
вещите лица, изготвили същите, са дали компетентни и професионални
отговор на всички поставени въпроси, като заключенията им са обосновани и
категорични.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.
К. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, б.„б“, предл. първо, вр. чл. 343,
ал. 1, б.„в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като на 27.11.2015 г. в село Люляково, обл. Бургас, на ул. „В.Л.,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Фолксваген Голф“ с peг. № А **** МС, нарушил правилата за движение,
визирани в нормите на чл. 16, ал. 1, т. 1 и в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията
му към датата на деянието и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Х.
Х., ЕГН **********, като деянието е извършено след употреба на наркотично
вещество (марихуана).
В конкретния случай подс.И., управлявайки собствения си лек
автомобил, е нарушил нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, забраняваща на
водача, управляващ пътно превозно средство на пътно платно с двупосочно
движение, да навлиза и да се движи в насрещната лента, освен при
изпреварване и заобикаляне. Подсъдимият И. не е имал основание да навлиза
в насрещната лента за движение, доколкото не се установява от данните по
делото наличие на препятствие по пътя, както и предприети от последния
действия по изпреварване. Анализът на гласните доказателствени източници,
подкрепен от обективните находки, фиксирани и описани в огледните
протоколи, и данните от автотехническата експертиза сочат, че при
усложнена пътна обстановка със слабо улично осветление, в тъмната част от
денонощието, намалена видимост поради дъжда, ограничена видимост от
осветеността на фаровете на къси светлини, тъмните дрехи на пешеходеца,
шахтата не е била препятствие, което водачът е следвало да заобикаля.
Всички тези фактори на пътната обстановка определено са имали важно
7

значение при движението на лекия автомобил, защото са повишавали
опасността от възникване на рискови ситуации на пътя и от ПТП, която
подсъдимият е бил длъжен да предвиди и обективно е могъл да възприеме,
както и да предприеме намаляване на скоростта и бавно да премине през
неравностите в участъка непосредствено преди и след шахтата.
Пренебрегвайки посочените изисквания за безопасност на движението,
подсъдимият И. неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно движение,
като по този начин е създал необходимите и достатъчни условия за
настъпването на произшествието. Така допуснатото от водача нарушение на
правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП стои в пряка причинна
връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалия Х..
Изхождайки от факта, че началото на причинно-следствения процес,
довел до ПТП и до вредоносния резултат, е поставено именно от извършената
от подсъдимия маневра заобикаляне на шахта, съдът възприе, че относимо и
намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици е и нарушението, допуснато от подс.И. по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
вменяващо на водача на пътно превозно средство задължение преди да
предприеме каквато и да е маневра, да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
По експертен път е изяснено, че водачът е имал обективна възможност
да възприеме пешеходеца на разстояние от около 40 метра. В този момент
лекият автомобил още не е подминал Т-образното кръстовище, водачът не е
предприел маневра заобикаляне на шахтата и отстои на 37,1 метра от мястото
на удара. От този момент за подсъдимия е възникнало задължението по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП. Водачът не е разполагал с време за аварийно спиране, но е
можел да продължи движението си в собствената лента, като намали
скоростта и премине бавно през неравностите.
Обясненията на подсъдимия И., че пешеходецът се е появил внезапно на
пътното платно и той го е забелязал непосредствено преди удара, не дават
основание за промяна на изводите за допуснато от него нарушение на
правилата за движение по пътищата по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и за причинно-
следствената връзка между това нарушение и последиците от него – смъртта
на пострадалия Х.. Задължение на водачите на ППС е непрекъснато да следят
пътната обстановка и като не го е изпълнил, подсъдимият е навлязъл на
платното за движение и е извършил маневрата, въпреки вече възникналата
опасност за движението. Именно неправомерното поведение на подсъдимия
И. е основание да се приеме, че той сам се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на удара с пешеходеца, тъй като не се е убедил, че
извършвайки маневрата, няма да създаде опасност за движението му, въпреки
че е имал тази възможност. Ако го беше направил, произшествието нямаше
8

да настъпи.
При напълно изяснените и безспорни фактически констатации по
делото настоящият съдебен състав счита, че не би могло да се говори за
„случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като подсъдимият е
допуснал нарушение на посочените по-горе разпоредби на ЗДвП, които са в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и едновременно с това е
имал обективна възможност да избегне удара с пешеходеца. За да е налице
невиновно поведение, абсолютно задължително условие е съобразяване на
дееца с предписанията на правните норми. Като не е изпълнил вменените му
задължения като водач на МПС и се е поставил в положение да не може да
преодолее вредните последици, подсъдимият И. не може да се позовава на
института, предвиден в чл. 15 от НК. Допуснатото от него съзнателно
нарушение на правните норми от ЗДвП изключват „несъзнаваната
непредпазливост“ и обуславят същинска непредпазливост под формата на
небрежност. Изложеното налага несъмнен извод за липса на случайно деяние
от страна на водача, което да изключва неговата вина и отговорност за
настъпилото ПТП. В този смисъл са Р-315-88 г., ІІІ н.о. ВС, Р-659-93, I н.о.
ВС.
Неоснователно е и искането на защитата за квалифициране на деянието
на подсъдимия по привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б.“г“ от НК.
Безспорно подсъдимият И. е оказал помощ на пострадалия Х. – бръкнал в
устата му, за да извади езика му, обадил се на тел.112, хванал го през гърдите
и го преместил да седне на пейка. В случая обаче приложението на
привилегирования състав на чл. 343а от НК състав се изключва с оглед
наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал. 3 - управление
на МПС след употреба на наркотични вещества. Намалената отговорност не
обхваща случаите, при които са налице квалифициращи обстоятелства по ал.
3 на чл. 343, извън хипотезите на предл.второ. В този смисъл са и
задължителните указания, дадени с ППВС № 1/83 г., т. 5. Независимо, че
нормата на чл. 343, ал. 3 от НК е претърпяла няколкократни изменения, с
последното от които (ДВ, бр. 60 от 2012 г.) са добавени нови квалифициращи
признаци, разясненията на цитираното постановление не са загубили сила,
тъй като няма изменение във формулировката на разпоредбите на чл. 343а, ал.
1, б.“в“ и б.“г“ от НК, които продължават да обхващат единствено случаите
на средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно лице по
предл. 2 на ал. 3 на чл. 343 от НК.
Съдът призна подсъдимия И. за невинен и го оправда по обвинението за
допуснати нарушения на чл. 15, ал. 1 и чл. 26 от ЗДвП. Цитираните законови
норми въвеждат задължение към водачите на ППС да се движат възможно
най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с
пътна маркировка, да използват най-дясната свободна лента и преди да завият
или да започнат каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, са
9

длъжни своевременно да подадат ясен и достатъчен за възприемане сигнал. В
настоящия случай, данните по делото не установяват наличие на пряка
причинна връзка между допуснатите от водача И. нарушения на посочените
правила и настъпилия вредоносен резултат.
Подсъдимият И. е извършил деянието след употреба на канабиноиди (в
т.ч. ТНС и метаболити), съдържащи се в продукти като марихуана (канабис).
Посочените вещества са наркотични, с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1
от ЗКНВП, във вр. чл. 3, т. 1 и приложение № 1 към него от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Както в
случаите на извършване на деянието в пияно състояние, така и когато
деянието е осъществено след употреба на наркотични вещества, не е
необходимо да се доказва причинна връзка между употребата на
наркотичните вещества и допуснатото нарушение на правилата за движение.
За да се квалифицира деянието по чл. 343, ал. 3 НК е достатъчно да са
настъпили съставомерни последици, които да са в причинна връзка с
нарушените правила за движение.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл. 11, ал. 3,
предл. първо от НК. Подсъдимият И. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на
което ще настъпи смъртта на Х. Х.. Подсъдимият обаче е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди и предотврати, ако не беше допуснал посочените по-
горе нарушения на правилата за движение по пътищата. Реализираното от
същия грубо отклонение от дължимото поведение обаче неминуемо поражда
за него задължение да предвиди настъпването на престъпния резултат.
Подс.И., който е пълнолетно лице, е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Налице са били
всички субективни предпоставки, за да може подсъдимият да предвиди
настъпването на престъпния резултат. Ако беше проявил дължимата грижа и
взискателност, ако беше подложил на внимателна преценка всички
обстоятелства, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да изведе в съзнанието си
представата за общественоопасните последици от своето деяние.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и
размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
10

случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. За извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, б.„б“, предл. първо,
вр. чл. 343, ал. 1, б.„в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, предвиденото в закона
наказание е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Анализирайки обстоятелствата по делото, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи,
съдът прие следното:
Извършеното от подсъдимия И. деяние, с оглед характеристиките на
същото и настъпилия вредоносен резултат, бележи висока степен на
обществена опасност.
Степента на обществена опасност на подсъдимия И. е ниска. Същият е с
чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, няма регистрирани
противообществени прояви, трудово ангажиран. Като допълнителни
смекчаващи вината обстоятелства съдът оцени младата възраст на дееца,
помощта, която е оказал на пострадалия, както и съпричиняването на
резултата от страна на пострадалия.
Отчетено бе на следващо място и обстоятелството, че същият работи в
чужбина и дава своя принос в издръжката на семейството си, тъй като баща
му е със сериозни здравословни проблеми, както и изразеното съжаление за
извършеното деяние.
Според настоящия състав самопризнанието на подсъдимия в
конкретния случай не следва да се третира като допълнително смекчаващо
обстоятелство, тъй като то не е елемент от цялостно, обективно проявено в
досъдебната фаза процесуално поведение, съществено допринесло за
своевременно разкриване на престъплението и неговия автор. В тази връзка
следва да се има предвид ТР № 1/06.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2008 г.,
ОСНК - т. 7. В случая частичните признания на К. И., дадени в качеството му
на свидетел (л. 32-33 от ДП), не са имали съществено значение за разкриване
авторството на престъплението, механизма на произшествието и причините за
настъпването му, тъй като към момента на провеждане на разпита вече е бил
извършен оглед на местопроизшествието, бил е установен очевидец на
пътнотранспортното произшествие (св.Е. Х.) и са били взети кръв и урина от
подсъдимия за изследване. След като разследващите органи са могли
своевременно да разкрият престъплението и неговия извършител, без за това
да са били необходими признанията на подсъдимия, то последните не следва
да бъдат ценени като смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът
отчете допуснатите от него две нарушения на правилата за движение, които
11

са в причинна връзка с настъпилия резултат. Към това следва да се прибави и
обстоятелството, че подсъдимият вече два пъти е бил санкциониран по
административен ред за нарушения на правилата за движение – по чл. 6, т. 1 и
по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, като са му били наложени глоби в размер на 30 лв, и
на 20 лв. Тези обстоятелства сочат, че не следва да се надценява значението
на наложените на подсъдимия административни наказания за нарушения на
правилата за движение при преценката им на плоскостта на обществената
опасност на подс.И. като водач на МПС и на поведението му като участник в
движението. Вярно е, че посочените нарушения не са тежки и не
характеризират подсъдимия като личност, системно нарушаваща правилата
за движение. Независимо от това, посоченото обстоятелство не може да бъде
игнорирано при съвкупната преценка на значимите за определянето на
наказанието обстоятелства и следва да бъде отчетено като отегчаващо
отговорността на дееца.
В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на
наказанието спрямо подсъдимия при условията на чл. 55 от НК, тъй като
изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни, а и при наличието на отегчаващи такива,
не могат да обосноват несъразмерност между извършеното престъпление и
най-лекото предвидено в закона наказание.
При тези данни и съобразно изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие,
че наказанието по отношение на подсъдимия К. И. за извършеното от него
престъпление следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства към минималния, предвиден в закона размер,
поради което и определи като справедливо наказание лишаване от свобода за
срок от три години. С оглед реда на проведеното съдебно следствие и
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът на основание чл. 58а, ал. 1 НК
намали така определеното наказание с една трета, при което окончателният
размер на наказанието лишаване от свобода се определя за срок от две
години.
Размерът на наложеното наказание лишаване от свобода и
необремененото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване
на инкриминираното деяние са предпоставки за приложението на института
на условното осъждане. Съдът обаче прецени, че посочените в чл. 36 НК цели
няма да бъдат постигнати спрямо К. И. при отлагане изтърпяването на
наказанието. В тази насока съдът отчете грубото нарушение на правилата за
движение, довело до тежкия съставомерен резултат – смъртта на пострадалия
Х. Х., съчетано с употреба на наркотични вещества и предшестващи
нарушения по ЗДвП. Безспорно личностната характеристика на подсъдимия е
положителна, но посочените обстоятелства, преценени в контекста на
допуснатите груби по характера си нарушения на правилата за движение по
пътищата – навлизане в насрещната пътна лента и извършване на маневра, без
12

да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението, мотивират съда да приеме, че обществена опасност на дееца не е
пренебрежимо ниска, а конкретното деяние се отличава с висока такава. По
експертен път е установено, че произшествието е било предотвратимо при
движение на автомобила в собствената си лента, като подсъдимият намали
скоростта и премине бавно през неравностите в участъка непосредствено
преди и след шахтата.
Действително разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място поправянето на подсъдимия, но тя не игнорира търсенето на общо
превантивния ефект на наказанието. За да може една санкция да въздейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, то
трябва да я възприеме като справедлива, т.е. обемът наказателна принуда,
приложена по отношение на подсъдимия да съответства на неговата и на
извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост.
Условното осъждане, по мнение на настоящия съдебен състав, в конкретния
казус не би съдействало за постигане целите на наказанието поради
ограничения му принудителен и предупредителен потенциал.
Ефективното изтърпяване на наказанието ще спомогне подсъдимият И.
да се поправи и превъзпита, както и да осъзнае, че дори и минимално
проявено невнимание и неспазване на правилата за движение по пътищата
може да доведе (както в случая е довело) до най–тежкия житейски възможен
резултат. С ефективно изтърпяване на наказанието ще се постигнат целите и
на генералната превенция, тъй като очевидно една част от обществото,
независимо от т.н. „война по пътищата“, при която ежедневно умират хора,
не отчитат факта, че и най–малкото отклонение от нормативно определените
правила при упражняване на тази рискова по характера си дейност,
обикновено води до необратим, тежък резултат.
По тези съображения и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът
определи наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години
да се изтърпи от подсъдимия К. И. при първоначален общ режим.
В съответствие с императивната разпоредба на чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7
от НК, съдът наложи на подсъдимия И. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Размерът и на това наказание е съобразен с тежестта на деянието,
обществената опасност на личността на подсъдимия, както и всички,
определящи вината му, обстоятелства. Освен това, при индивидуализиране на
срока на наказанието, съдът се съобрази и с разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от
НК. С отнемането на възможността на подсъдимия да управлява МПС за
продължителен период от време, какъвто е срокът от три години, ще се
отнеме възможността той да извърши ново нарушение на правилата за
движение.
13

Съдът счита, че така наложените наказания са справедливи,
съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, достатъчни са
за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие
както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
По отношение на вещественото доказателство по делото, съдът
постанови след влизане в сила на присъдата лекият автомобил „Фолксваген
Голф“ с peг. № А **** МС, намиращ се на съхранение в РУ на МВР - Руен, да
се върне на собственика К. И..

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед виновността на подсъдимия К. И., съдът на основание чл. 189,
ал. 3 НПК, го осъди да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР
– Бургас сума в размер на 3 065,20 лева, представляваща направени по делото
разноски в досъдебната фаза, както и по сметка на Окръжен съд - Бургас сума
в размер на 1 512,00 лева, представляваща направени в съдебното
производство разноски по делото.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

14

Номер на акта:	45
Дата:	16 октомври 2020 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия:	Събчо Атанасов Събев

Дело:	20202100200927
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 август 2020 г.

Присъда по дело №927/2020 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите