РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Враца, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. А.
при участието на секретаря М. Т. К.
като разгледа докладваното от Емил Кр. А. Гражданско дело №
20241420104005 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба вх. №17177/ 17.12.2024 г. от Д. А.
А. с ЕГН ********** от гр.В.ул.“Т. у.“№.,чрез адв.Л. И. А. от АК С. гр.С.
ул.“.,против “Кредисимо“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4
Бизнес център “България“,и “Ай Тръст“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А
ет.4 Бизнес център “България“.
В исковата молба се твърди,че на 05.08.2022 г. между ищеца и първия
ответник бил сключен договор за потребителски кредит №,за сума в размер на
1 000 лв. и за срок от 13 месеца.Във връзка с договора на същата дата ищецът
бил сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник,по
силата на който вторият ответник се бил задължил да сключи договор за
поръчителство с първия ответник,по силата на който да отговаря пред него
солидарно с ищеца за изпълнението на всичките му задължения.Ищецът
следвало да заплати за предоставената гаранция възнаграждение в общ размер
на 833.38 лв.,платимо разсрочено-заедно с вноската по заема.
Ищецът намира,че и двата сключени договора са нищожни,по следните
1
съображения : В договора за кредит била налице неяснота относно начина на
формиране на ГПР и включените в него компоненти.Заплащането на
възнаграждението към поръчителя не е било включено в ГПР, а ако е било
включено,ГПР е щял да надвиши посочения в приложение 1 към договора
ГПР,както и максимално допустимия.Възнаграждението за поръчителя е
следвало да бъде включено в ГПР,защото договорът за кредит и договорът за
поръчителство са били свързани,тъй като двете дружества са имали един и
същи собственик,а събирането на възнаграждението за поръчителя е било
възложено на кредитора по заемния договор.След като договорът са кредит е
нищожен на горните основания,то и свързаният с него акцесорен договор за
поръчителство също е нищожен.Отделно,договорът за поръчителство бил
сключен в нарушение на чл.143 от ЗЗП,като уговорката за сключването му
била във вреда на потребителя,не отговаряла на изискването за
добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и на търговеца.Сключването на договора за
поръчителство било условие,благоприятстващо отпускането на кредита,което
водело до възлагане на допълнителни разноски за
потребителя.Възнаграждението за поръчителя представлявало скрита
лихва,която не е била включена в размера на ГПР и по този начин се
заобикалял чл.19 от ЗПК и се нарушавали добрите нрави.Ако
кредитополучателят могъл да представи исканите обезпечения,то същият би
могъл да получи кредитиране при много по-изгодни условия. Посоченият в
договора ГПР очевидно не отговарял на реалния размер,който би се
получил,ако всички възнаградителни плащания биха били включени при
изчисляването му.ГЛП и ГПР по заема са били посочени само като абсолютни
стойности.Липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР/кои
компоненти са включени в него и как се формира/.Липсвало посочване на
взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР.Били
посочени лихвен процент и годишно оскъпяване на заема,но не било ясно как
тези стойности се съотнасяли към ГПР. Договорът за поръчителство е
следвало да бъде сключен между кредитора и поръчителя,а не между
последния и потребителя и при липса на такъв договор,платеното от ищеца
възнаграждение за поръчителя подлежало на връщане като платено без
основание.Параметрите на договора противоречали на добрите нрави,клаузите
били неравноправни,налице била нееквивалентност на престациите.При
2
всички тези съображения,целият договор за кредит бил нищожен и се
дължало плащане само на чистата стойност на кредита - главницата,не и на
лихвата.
Намира още,че била налице нееквивалентност на престациите по
договора,което противоречало на добрите нрави.Липсата на индивидуално
договаряне на параметрите в договора,както и неконкретизирането на начина
на формиране на ГПР и ГЛП,водели до неравноправност на клаузите по чл.143
от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП,същите били нищожни.След като
договорът за кредит бил нищожен,нищожен бил и договорът за
поръчителство.
Иска се постановяване на решение,с което да бъде прогласена
нищожността на целия договор за потребителски кредит,поради противоречие
със ЗЗД,ЗЗП и ЗПК,поради накърняване на добрите нрави и поради
заобикаляне на закона,както и първият ответник да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 80.64 лв.,представляваща платена без основание сума за
лихва,ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до
окончателното погасяване на вземането.
Иска се и прогласяване нищожността на целия договор за предоставяне
на поръчителство,както и вторият ответник да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 363.13 лв., представляваща платена без основание сума за
възнаграждение по договора,ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на иска до окончателното погасяване на вземането.
Претендират се и сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК са депозирани писмени отговори и от двамата
ответници,с които отговори се оспорват исковете и по основание,и по размер.
Първият ответник не оспорва, че между него и ищеца е бил сключен
договор за потребителски кредит,както и че между ищеца и втория ответник е
бил сключен договор за поръчителство.Не оспорва и че ищецът е усвоил
заемната сума при сочените от него параметри на договора,както и че е
изплатил предсрочно всички дължими по договора суми /поради
предсрочното изплащане 50 лв. лихва вместо 150.11 лв./.Оспорва
твърденията,че договорът за кредит нарушавал изискванията на ЗПК и бил
нищожен.Договорът съдържал погасителен план с посочен фиксиран лихвен
процент. Погасителният план имал изискуемото се по ЗПК съдържание, с
3
посочени брой на погасителни вноски,размер на всяка една от тях,от какви
компоненти е съставена - части от главницата и от договорната лихва,както и
съдържал информация за ГПР и обща сума,дължима от потребителя. Също
така в приложение 1,представляващо неразделна част от договора,бил посочен
общият размер на кредита и условията за усвояването му,посочени са били и
броят, размерът и датите на плащане на погасителните вноски,като в табличен
вид е бил представен и размерът на компонентите на вноската - главница и
възнаградителна лихва.Оспорва,че за ищеца е било задължително
сключването на договор за предоставяне на поръчителство с другия
ответник.Съгласно раздел III чл.12 от ОУ, кредитополучателят имал право,но
не и задължение да предостави обезпечение на кредита.Видовете
обезпечение, които ответникът като кредитодател приемал били посочени в
цитираната разпоредба и те са били 1. банкова гаранция в 10 дневен срок от
кандидатстването и 2. предоставяне на поръчител.Кредитоискателят можел и
да не предостави обезпечение,като в този случай ответникът щял да разгледа
заявлението му,да направи оценка на кредитоспособността му и да прецени
дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и
управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали
по различен начин и не са били два отделни кредитни продукта,не са били
пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването
му. Договорът за предоставяне на поръчителство бил договор за поръчка по
смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД.По силата на този договор,вторият ответник се
задължавал да извърши за сметка на ищеца възложените от него действия,а
именно: да отговаря пред кредитора солидарно с него за изпълнението на
всички негови задължения по договора за кредит,както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията по кредита.Вземанията за
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възниквали в
полза на втория ответник,първият ответник не бил страна по договора между
ищеца и втория ответник.
Оспорва още,че договорът за потребителски кредит бил нищожен на
основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.19 ал.4 от ЗПК.Оспорва
още,че сключването на договора за предоставяне на поръчителство бил
задължително условие за получаване на кредит.На следващо място,към датата
на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР,ответникът не е
имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по
4
договора за предоставяне на поръчителство,за да го включи в ГПР.
Действително,първият ответник бил едноличен собственик на капитала на
втория ответник,въпреки това двете дружества били самостоятелни
юридически лица,със собствен предмет на
дейност,служители,информационни системи и правила на дейност.В този
смисъл,ответникът нямал достъп до договора за предоставяне на
поръчителство,съответно нямал данни за размера на паричните задължения на
кредитополучателя по същия.Оспорва като неоснователни твърденията за
нарушение на изискванията за добросъвестност,справедливост, неравновесие
в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на
поръчителство.Иска се отхвърляне на предявените срещу дружеството искове
и присъждане на сторените разноски.
Вторият ответник също не оспорва,че е бил сключен договор за
потребителски кредит,във връзка с обезпечаването на който е бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство.Бил сключил с първия ответник
договор за поръчителство,по силата на който се бил задължил да гарантира
като поръчител горепосоченото задължение на ищеца.За тази услуга му е било
дължимо възнаграждение,разсрочено на месечни вноски съгласно
погасителния план към договора за предоставяне на
поръчителство.Възнаграждението се дължало само за периода,за който е било
гарантирано задължението по кредита,т.е. при предсрочно погасяване на
задължението на кредитополучателя/както в случая/,същият не дължал
възнаграждение за периода след пълното изплащане на
кредита.Възнаграждението за поръчител имало характеристиката на
възнаграждение,дължимо на лице,което по занятие предоставяло услуги по
гарантиране на задължения на контрагенти/дейност,която не била забранена
от закона/,като е размерът му е бил съобразен с риска, който поемал.Подробно
описва механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне
на поръчителство,както и механизма на оценка на кредитоспособността и
формирането на параметрите на договорите.Първият ответник предоставял
потребителски кредити при условия,които индивидуално се уговаряли с
кредитополучателя,част от тези условия било обезпечаването на договора.В
раздел II “Одобряване и усвояване на кредита“,чл.4 ал.3 от договора за
кредит, изрично било вписано,че кредитополучателят имал право да заяви
кредит без обезпечение.Т.е. обезпечението,в това число предоставянето на
5
поръчител,било единствено възможност,но не и задължение за
кредитополучателя.По изложените доводи намира,че възнаграждението за
поръчител не следвало да бъде включено в ГПР,тъй като същото не
отговаряло на дефиницията на §1 т.1 от ДР на ЗПК, респективно на чл.3 б.ж от
Директива 2008/48/ЕО.Освен това,че договорът за предоставяне на
поръчителство/в случай,че е избран такъв/ се сключвал след подписването от
кредитоискателя на договора за кредит.Кредитодателят не знаел и нямало как
да знае предварително какво възнаграждение щяло да се уговори по бъдещ
договор между кредитоискателя и поръчителя,по който не бил страна.
Възнаграждението на поръчителя по бъдещия договор не е било известно на
кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от
кредитоискателя,респективно не попадало в хипотезата на §1 т.1 от ДР на
ЗПК,за да бъде общ разход по кредита за потребителя при изчислението на
ГПР по чл.19 от ЗПК.Наличието на свързаност между ответниците само по
себе си не водело до скрито оскъпяване на кредита.Първият ответник бил
едноличен собственик на капитала на втория ответник,който бил отделно
юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и
различен предмет на дейност /гаранционни сделки и придобиване на вземания
по кредити и друга форма на финансиране/факторинг,форфетинг и
други/.Иска се отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и
присъждане на сторените разноски.
При наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото
доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,Съдът
приема от фактическа страна следното:
На 05.08.2022 г. между ищеца Д. А. А. и ответника “Кредисимо“ЕАД е
бил сключен договор за потребителски кредит №,при следните параметри:
общ размер на предоставения кредит 1 000 лв.,срок на кредита 13 м.,брой
погасителни вноски 13 бр.,лихвен процент 24.28%,ГПР 27.16%.Взетите
предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР,са посочени в ОУ.
Съгласно чл.4 ал.1 от договора,в случай,че кредитополучателят е
посочил в заявлението,че ще предостави обезпечение на кредита,същият
следва,в зависимост от посочения вид обезпечение,да предостави банкова
гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрено от
кредитодателя юридическо лице.
6
На същата дата между ищеца и ответника “Ай Тръст“ЕООД е бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство,по силата на който този
ответник се е задължил да сключи договор за поръчителство,по силата на
който ще отговаря пред кредитодателя за изпълнението на всички задължения
на ищеца,произтичащи от договора за потребителски кредит.
В полза на ответника е било уговорено възнаграждение в размер на
833.38 лв.,платимо на месечни вноски/падежи, съвпадащи с падежите по
договора за потребителски кредит/.
По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводна
експертиза.От заключението на вещото лице се установява,че по договора за
потребителски кредит ищецът е погасил следните задължения: за главница -
сума в размер на 1 000 лв.,за договорна лихва - сума в размер на 80.64 лв,за
лихва за забава - сума в размер на 0.92 лв., за извънсъдебно събиране на
просрочени вземания - сума в размер на 45 лв..
По договора за предоставяне на поръчителство,ищецът е погасил за
възнаграждение на поръчителя - сума в размер на 363.13 лв..
Общият размер на погасените задължения е в размер на 1 489.69 лв..
Съгласно т.8 от Условията по договора за потребителски
кредит,уговореният между страните ГПР е 27.16%.При изчисляването на ГПР
в Универсалния електронен калкулатор за изчисляване на ГПР процентът на
годишните разходи е 27.17%.Размерът на ГПР е изчислен,като са използвани
следните параметри: главница - сума в размер на 1 000 лв.,срок на кредита - 13
м.,годишен лихвен процент – 24.28%,съгласно т.7 от Условията по кредита.
Реалният размер на ГПР - при включени главница,лихва и
възнаграждение за поръчителство по договора за предоставяне на
поръчителство е в размер на 90.78%.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във
връзка с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.146 от ЗЗП за прогласяване нищожност
на сключен между страните договор за потребителски кредит поради
противоречието му със закона - чл.11 ал.1 т.т.10 и 11 и чл.19 ал.1 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП.
Основателността на исковата претенция предполага наличието на
сочените от ищеца основания за нищожност на договора за потребителски
кредит,които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и
главно доказване по делото.
7
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав приема,че между ищеца и първия ответник е бил сключен договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК,спрямо който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит,в който законодателят
предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на
договора,уредени в глава трета,чл.чл.10 и 11.
Следователно ищецът се ползва и от регламентацията на
потребителската закрила,уредена в Закона за защита на потребителите –
аргумент от чл.24 от ЗПК,във връзка с чл.чл.143-148 от ЗЗП.
СЕС многократно е подчертавал,че националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи,попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика,като аргументи в този
смисъл са изложени в редица решения.
Доколкото ищецът твърди да е страна по договорите за потребителски
кредит и за предоставяне на поръчителство, винаги има интерес да установи
със сила на пресъдено нещо дали същите са действителни или не,при което
исковете са допустими,дори и всички суми да са платени - в този смисъл т.2 на
ТР №8/2012 г. на ВКС.
Разгледани по същество,предявените искове са изцяло основателни,като
съображенията за това са следните:
Липсва спор по делото,съобразно изложеното по-горе от фактическа
страна,че между ищеца и ответника “Кредисимо“ЕАД е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1 000
лв.. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от
ЗКИ,като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице,което при сключване на договора е
действал именно като такова,т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 от
ЗПК.Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит,поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК.При
преценка съдържанието на договора за кредит,Съдът намира за основателни
доводите на ищеца за недействителност на договора на основание чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК.В случая е налице правоотношение по договор за потребителски
кредит,като ищецът-длъжник по правоотношението има качеството на
потребител по смисъла на §13 т.1 във връзка с т.12 от ДР на ЗЗП,поради което
същият се ползва със законоустановената потребителска
закрила,регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1,чл.11 ал.1 т.т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.т.7-9,договорът за
потребителски кредит е недействителен.Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от
8
ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени
годишния процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от
потребителя.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на
договора формално отговаря на изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.т.1-9,11
и 12 от ЗПК - сключен е в предписаната от закона форма,съдържа дата и място
на сключването,вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните,срок на договора,общия размер на кредита и начина на усвояването
му,размер на лихвен процент,информация относно размера,броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр..
В процесната хипотеза,Съдът намира,че ГПР по договора за
потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно
посочени,тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента
на разходите и крайната дължима от потребителя сума.Съгласно §1 т.1 от
ЗПК,към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита.
Видно от договора,в случай,че в посочения в същия срок
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение/сред които е и
процесното/,то ще се счита,че заявлението за кредит не е одобрено от
кредитора и договорът не е породил действие.Следва да се отбележи,че
възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство,макар и
сключен с лице,различно от кредитора,е пряко свързан с договора за
потребителски кредит разход и следва да бъде включен в общите разходи по
кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.В този смисъл
сключването на договор за възлагане на поръчителство е допълнителна услуга
за потребителя,която е пряко свързана с договора за кредит и разхода за него
следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на
годишния процент на разходите.Всичко това поставя потребителя в
подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма
информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да е спазена и
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
Видно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,при
изчисляването ГПР е 27.17%,като размерът му е,като са използвани следните
параметри: главница - сума в размер на 1 000 лв.,срок на кредита - 13 м.,
9
годишен лихвен процент – 24.28%,съгласно т.7 от условията по
кредита.Реалният размер на ГПР - при включени главница,лихва и
възнаграждение за поръчителство по договора за предоставяне на
поръчителство е в размер на 90.78%.
От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован
извод,че предоставянето на кредит, обезпечен чрез поръчителство от свързано
с кредитора дружество,цели и заобикаляне на ограничението,предвидено в
чл.19 ал.4 от ЗПК,съгласно което годишният процент на разходите/ГПР/ не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута.Отпуснатият потребителски кредит е в
размер на 1 000 лв. и е разсрочен на 13 месечни вноски, като общото
задължение за лихви е в размер на 1 150.11 лв..Дължимото възнаграждение на
поръчителя за предоставеното обезпечение е в размер на 833.38 лв.,също
разсрочено отново на 13 месечни вноски с падежи,които съвпадат с падежите
на погасителните вноски по договора за кредит.Възнаграждението на
поръчителя се дължи ежемесечно и е със същия матуритет,с който е и
отпуснатият кредит.Посоченият в договора за кредит ГПР е 27.16%.В
действителност,ако се прибави възнаграждението за поръчителя,годишният
процент на разходите/ГПР/ значително надхвърля 50% или е 90.78%.Така с
формално законни средства се постига една противозаконна цел,което е
класически пример за заобикаляне на закона.При това положение,таксата за
поръчителство не може да се разглежда като разход за
кредитополучателя,който няма връзка с договора за кредит и не следва да се
включва в общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.19 ал.1
от ЗПК.
Гореописаните условия по възмездното поръчителство, които отнапред
са известни и се извършват със съдействието на кредитора,и които водят до
значително фактическо оскъпяване на ползвания заем,налагат извода,че
въпросното възнаграждение за професионален гарант е следвало да се включи
при изчисление на годишния процент на разходите по кредита при условията
на чл.19 ал.1 от ЗПК,като попадащ в категорията “разходи,пряко свързани с
договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати“, съгласно легалната дефиниция на §1 т.1 от
ЗПК.
10
Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по
кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума,както и включен в ГПР,доколкото сключеният
договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко
свързани с договора за кредит.Като не е сторено това,потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата,която следва
да плати по договора,и реалните разходи по кредита,които ще направи, т.е.
налице е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.Предвид
изложеното,процесният договор за потребителски кредит противоречи на
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради което и на основание чл.22 от
ЗПК същият е недействителен.
С оглед посоченото,предявеният иск срещу ответника “Кредисимо“ЕАД
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска по чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка
с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.146 от ЗЗП,Съдът не дължи произнасяне по
предявените евентуални искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД
за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за
потребителски кредит поради заобикаляне на закона - чл.19 ал.4 от ЗПК и иск
с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на
сключения между страните договор за потребителски кредит поради
накърняване на добрите нрави.
По предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за
връщане на сумата от 80.64 лв., представляваща недължимо платена лихва по
договора за заем,Съдът приема следното:
За основателността на иска с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от
ЗЗД,в тежест на ищецът е да докаже факта на плащане на сумата в размер на
80.64 лв. по договора в полза на ответника,като част от общо платените суми
по договора,а в тежест на ответното дружество е да докаже наличието на
основание за плащане на сумата,а именно: 1. че между страните са били
налице облигационни правоотношения по валидно сключен договор за
потребителски кредит; 2. реално предоставяне на ищеца на заемната сума по
сключения договор,както и основание за задържане на сумата в своя
патримониум.При доказване на горното,в тежест на ответникът е да докаже,че
е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради
което не се дължи нейното връщане,респ. да докаже връщане на сумата.Съдът
достига до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на кредитния договор.
Съгласно чл.23 от ЗПК,когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита,но не дължи лихва или други разходи по кредита.От съдебно-
счетоводната експертиза се установява,че с извършените от ищеца плащания
по договора е погасена сумата от 80.64 лева лихва.Поради недействителността
на процесния договор за заем,налага се извод,че на основание чл.23 от ЗПК
сумата от 80.64 лв.,представляваща договорна лихва,е платена при начална
липса на основание за това,поради което ответникът дължи нейното
връщане.Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер,ведно със законната лихва от момента на завеждане на иска -
11
17.12.2024 г. до окончателното погасяване на претенцията.
За нищожен Съдът намира и договора за предоставяне на
поръчителство,тъй като същият се явява лишен от основание,предвид
недействителността на договора за кредит,който той обезпечава и във връзка с
който е възникнало правоотношението по поръчителството.Т.е., липсва
необходимостта от сключване на акцесорния договор. Същият е нищожен и на
самостоятелно основание,отново поради липса на основание за неговото
съществуване.Видно от съдържанието на договора,за поръчителят е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника
задължението за плащане на сумите по кредита.В случай на тяхното
заплащане от поръчителя обаче,за последния се поражда,съгласно
договора,регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от
поръчителя суми/аргумент от чл.4 ал.2 от договора за предоставяне на
поръчителство/.Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,без
реално да съществува същинско насрещно задължение за него,доколкото
сумите, които е платил,подлежат на възстановяване.За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога
ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя.В този смисъл не само че е налице
нееквивалентност на престациите,но в случая липсва и престация от една от
страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се явява
недействителен като лишен от основание.При настоящата хипотеза за
преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство Съдът
съобрази и задължителните указания в ТР №1/ 27.04.2022 г. по т. дело
№1/2020 г. на ВКС ОСГТК,и предвид това,че основанието за нищожност
произтича и е видно от съдържанието на самата сделка,както и постановеното
Решение на СЕС,девети състав,от 21.03.2024 г. по дело № С-
714/22,образувано по преюдициално запитване на СРС по гр. дело
№24262/2022 г.,също задължително за всички национални съдилища,пред
които биха възникнали или са възникнали и отправени за решаване спорове
във връзка с правните норми,по които се е произнесъл СЕС по аргумент на
разпоредбата на чл.633 от ГПК и според което в ГПР следва да бъдат
включени разходи по кредит,които ще се понесат от потребителя като ГПР,
който не отразява точно тези разходи,лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от
предвидените в чл.3 б.ж от Директива 2008/48 разходи,както е в
случая,съответният договор за потребителски кредит следва да се счита за
нищожен,с последица възникване на задължение за връщане единствено на
главницата по него.
На следващо място,според настоящия съдебен състав, чрез предвиждане
на обезпечение под формата на поръчителство,за което се дължи
възнаграждение,се цели заобикаляне и на императивната разпоредба на чл.1,
ал.4 от ЗПК,ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите/ГПР/ по кредита,с оглед на което ответните възражения в тази
връзка се явяват изцяло основателни.При справка в Търговски регистър се
установява,че ответниците се явяват свързани лица по смисъла на §1 т.5 от ДР
на ТЗ,тъй като едноличен собственик на капитала на “Ай Тръст“ЕООД е
“Кредисимо“ЕАД.Така чрез формално незабранени от закона средства -
12
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора
лице,чийто капитал е 100% собствен на същия този кредитор,е нарушено
изискването за добросъвестност,тъй като е постигнато заобикаляне на
нормата на чл.19 ал.1 от ЗПК,установяваща формирането на ГПР.Същата
норма - ал.4 на чл.19 от ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на
законната лихва,а посредством договора за предоставяне на поръчителство ще
се получи плащане,което като финансов резултат ще е в полза на кредитора по
договора за кредит и което плащане не е включено в ГПР.Това плащане в
същото време е съизмеримо с размера на кредитната сума.При включването
му в годишния процент на разходите,размерът му значително би надхвърлил
максимално регламентирания по чл.19 ал.4 от ЗПК.В случая не може да се
приеме,че е налице и индивидуално договаряне по договора за кредит на
клаузата за предоставяне на поръчителство,тъй като според договора за
кредит условие за възникването на задължението на кредитодателя да
предостави искания от потребителя кредит е или при кандидатстване за
кредит без обезпечение кредиторът да извърши одобрение на заявлението в
14-дневен срок,или при кандидатстване за кредит с обезпечение,длъжникът в
кратък срок - до 48 ч.,да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от кредитодателя юридическо лице,или да предостави банкова
гаранция.По този начин е нарушена разпоредбата на чл.16 от ЗПК,съгласно
която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка
на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за
потребителски кредит.В случая предоставената възможност на потребителя за
избор - дали да сключи договор за кредит без обезпечение или с избрано от
него обезпечение, е привидна и представлява злоупотреба с лошото му
финансово състояние,тъй като потребителят очевидно има нужда от
средствата,за които кандидатства пред доставчика на финансова
услуга.Липсата при кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за
потребителя информация относно предварително одобрените от
“Кредисимо“ЕАД юридически лица,с които дружеството би сключило
договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като
единствен друг допустим метод на обезпечаване,е индиция за осъществявана
върху потребителя скрита икономическа принуда да се сключи договор
именно с посочен от кредитора поръчител,представляващ свързано с него
юридическо лице,чийто основен предмет на дейност е сключване на
гаранционни сделки.Поради всичко изложено следва да се приеме,че клаузата
за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство е неравноправна,не е уговорена индивидуално,не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на потребителя и търговеца-поръчител.Ето защо, настоящият съдебен
състав намира,че и предявеният иск за нищожност на сключения между
страните договор за предоставяне на поръчителство поради противоречието
със закона и неравноправност – чл.143 от ЗЗП се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
С оглед основателността на така предявения иск,Съдът не дължи
произнасяне в условията на евентуалност по иска с правно основание чл.26
ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните
договор за предоставяне на поръчителство поради накърняване на добрите
13
нрави
По предявения иск с правно основание чл 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД,в
тежест на ищецът е да докаже факта на плащане на сумата от 363.13 лв. по
договора в полза на ответника “Ай Тръст“ЕООД,а в тежест на ответното
дружество е да докаже наличието на основание за плащане на сумата,а
именно: че между страните са били налице облигационни правоотношения по
валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство с уговорено
възнаграждение, по който “Ай Тръст“ЕООД е изпълнило задълженията си и е
изправна страна.Установи се,от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза,че ищецът е заплатил сумата от 363.13 лв. по договора за
поръчителство,без да е имало основание за извършване на престацията/поради
недействителност на договора/.При доказване на горното,в тежест на
ответникът е да докаже,че е налице основание за получаване и задържане на
процесната сума,поради което не се дължи нейното връщане,респективно да
докаже връщане на сумата.Съдът стига до извод за основателност на
предявения иск за прогласяване нищожност на процесния договор за
предоставяне на поръчителство.
Договорът за поръчителство изисква обезпечаване на задължения по
действителен договор за кредит,какъвто в случая не е налице.Поради
недействителността и на договора за предоставяне на поръчителство,налага се
изводът,че сумата от 363.13 лв. заплатена за поръчителство е платена при
начална липса на основание за това,поради което ответникът дължи нейното
връщане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер/с оглед направеното и допуснато изменение на иск/,ведно със
законната лихва от момента на завеждане на иска - 17.12.2024 г. до
окончателното погасяване.
С оглед изхода от спора,в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-
деловодни разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатена държавна
такса и възнаграждение за вещо лице,по 300 лв. от всеки от ответниците.
С оглед обстоятелството,че процесуалният представител на ищеца е
осъществявал безплатна адвокатска защита,то следва на основание чл.38 ал.1
т.1 от ЗА да му се определи възнаграждение за процесуално представителство
по всеки от предявените искове. С оглед това,в полза на процесуалния
представител следва да се определи възнаграждение за представителство в
размер от по 400 лв.,платим от всеки от ответниците.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
“Кредисимо“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център
14
“България“,че договор за потребителски кредит №/05.08.2022 г.,сключен с Д.
А. А. с ЕГН ********** от гр.В. ул.“Т. у.“№,е нищожен на основание чл.26
ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.146 от ЗЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на
евентуалност от Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.В. против “Кредисимо“
ЕАД,ЕИК *********,искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД за
прогласяване нищожност на сключения между страните договор за
потребителски кредит поради заобикаляне на закона - чл.19 ал.4 от ЗПК и с
правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на
сключения договор поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА “Кредисимо“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4
Бизнес център “България“, на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД,да заплати
на Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.В. ул.“Т. у.“№. сумата от 80.64 лв.
договорна лихва по договор за потребителски кредит №/05.08.2022 г.,като
платена без правно основание,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 17.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Ай
Тръст“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София
район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център
“България“,че договор за предоставяне на поръчителство от 05.08.2022
г.,сключен с Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.В. ул.“Т. у.“№.,е нищожен
поради противоречие със закона и неравноправност - чл.143 от ЗЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност
15
от Д. А. А. с ЕГН ********** против “Ай Тръст“ЕООД,ЕИК *********,иск с
правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на
сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство от
05.08.2022 г. поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА “Ай Тръст“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4
Бизнес център “България“, на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД,да заплати
на Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.В. ул.“Т. у.“№. сумата от 363.13 лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 05.08.2022
г.,като платена без правно основание,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 17.12.2024 г. до окочателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “Кредисимо“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4
Бизнес център “България“, да заплати на Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.В.
ул.“Т. у.“№. съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер
на 300 лв..
ОСЪЖДА “Ай Тръст“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4
Бизнес център “България“, да заплати на Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.В.
ул.“Т. у.“№. съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер
на 300 лв..
Банкова сметка на Д. А. А.: Банка “ОББ“АД IBAN BG52 UBBS 8002 1018
9187 50.
16
ОСЪЖДА “Кредисимо“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4
Бизнес център “България“ да заплати на адвокат Л. И. А.,ЕГН
**********,личен номер на адвокат **********,адрес гр.София ул.“21-ви
век“ №9 партер офис Б-7,адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция в размер на 400 лв.,на основание чл.38 ал.1 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА “Ай Тръст“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4
Бизнес център “България“, да заплати на адвокат Л. И. А.,ЕГН
**********,личен номер на адвокат **********,адрес гр.София ул.“21-ви
век“ №9 партер офис Б-7,адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция в размер на 400 лв.,на основание чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
адвокатурата.
Банкова сметка на адв.Л. И. А.: Банка “ОББ“АД IBAN BG17 UBBS 8002
1043 4516 50.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
17