Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /18.12.2019г. гр.Търговище
в
името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На двадесет и втори ноември 2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
Секретар: Жоржета Христова
като разгледа докладваното от съдията т.д.№52 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава тридесет и втора от ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба на ищеца ОБЩИНА ПОПОВО, представлявана
от д-р Людмил Димитров Веселинов - кмет на Община
Попово, чрез зам.-кмет Трифон
Петров Трифонов, съгл. заповед за
заместване №3-19-394/20.06.2019г. на
кмета на общината адрес: гр. Попово, пл.
“Александър Стамболийски”
№1, Булстат ********* ПРОТИВ „ДЛС” Ч.....” гр. Попово, ЕИК
2016174120095-поделение на Североизточно
държавно предприятие адрес: гр. Попово,
ул. „Михаил Маджаров” №68, представлявано от Симеон Давидков-Директор
на ТП „ДЛС” Ч.....” за присъждане на сумата
80 635.20 лева, представляваща
неустойки за забава по договор
за предоставяне на управление на
земи и гори от общински горски
територии, сключен на 16.02.2015г. между Община П...и ответника.
По реда и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество
„ДЛС” Ч.....” гр. Попово,
ЕИК 2016174120095-поделение на Североизточно
държавно предприятие адрес: гр. Попово,
ул. „Михаил Маджаров” №68, представлявано от Симеон Давидков-Директор,
чрез АД „И. - Табаков” - адв. С.И.- ШАК Съд, адрес;*** със становище
по редовността на исковата молба,
допустимостта и основателността
на предявените искове по чл.
92 от ЗЗД, ведно с процесуални искания. Ответникът счита, че „По делото
се претендират неустойки за забавено
плащане в размери, които ние считаме,
че не дължим.
На първо място, защото тези
размери са различни от посочените
в изрично писмо до нас - Покана
за доброволно плащане изх. № 30-159-44 от 27.07.2018г., получена в ДЛС „Ч.....“
на 31.07.2018г; Правят възражение за нищожност
на клаузата за неустойка в Договора за предоставяне
на управление на земи и гори
от общински горски територии от 16.02.2015г. и Допълнителното споразумение към него от 28.12.2016г.; На следващо място ако не
приемете това ни възражение, то намираме уговорените размери и за прекомерни и
завишени многократно. Следва да се намали съобразно разпоредбите на чл. 92, ал.
2 от ЗЗД, като
съдът съобрази търсените суми с реално претърпените вреди от Община П...заради
няколкодневните забавяния в плащанията; Правят
и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД за
търсените неустойки за закъснели плащания но фактурите за през 2015г.;
Заявяват, че посочените от ищеца дни закъснение са отчитани не от датата на
внасяне на дължимите суми, а от датата на постъпването им по сметката на
Възложителя, което е неправилно и не кореспондира с уговореното в Договора и
анекса към него. В този смисъл
плащането по фактура №**********/17.04.2015г. и фактура № ********** от
20.12.2018г. е извършено в указания срок съгласно чл.2.2 от
Договора, поради което не дължат неустойка за същите.“
В срока и по
реда на чл.372, ал.2 от ГПК, ищецът ОБЩИНА ПОПОВО, представлявана от д-р Людмил
Димитров Веселинов - кмет на Община Попово, чрез зам.-кмет Милена Божанова,
съгл. заповед за заместване №3-19-564/16.08.2019г. на кмета на общината е подал
допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове като излага
следните съображения, с оглед наведените в отговора на исковата молба доводи, а
именно: „Неустоечната клауза в Договора за предоставяне на управление на
земи и гори от общински горски територии, сключен между Община П...и ответното
предприятие „ДЛС” Ч.....”, гр. П...не е нищожна. Неустойката като правно
явление е призвана да се обезпечи точното изпълнение на задължението по
договора и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват, съгл. чл.92, ал.1 от ЗЗД; Доказателство за това, че
неустойката не е предвидена с единствена цел, излизаща извън присъщите и
функции е и това, че в договора няма предвиден друг способ за обезпечение на
задължението на ответника по чл.4.6. от гл. IV. от Договора; Позовават се на
разпоредбата на чл.309 от Търговския закон, която забранява намаляването на
неустойката поради прекомер-ност при търговските
сделки. Ако съдът все пак прецени, че подобно намаляване е възможно и
обосновано, следва да се вземат предвид осъществяването и реализирането на
всички функции на неустойката, както и волята на страните по сделката;
Изпратената до ответното предприятие покана за доброволно изпълнение е имала
единствено за цел напомняне за дължимите суми по мораторните
неустойки. Тя не е определяща относно техния размер, тъй като той е изрично
посочен в основния договор, т.е. техния размер се определя въз основа на реда
посочен в него.“
В срока и по
реда на чл.373 ГПК от ответника не е постъпил допълнителен отговор.
В съдебно
заседание за ищеца се явява юрк. Пламен Русев, който
поддържа исковата молба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на възнаграждението на процесуалния представител на ответника-адв.И..
В дадения му
срок представи писмени бележки.
За ответника се
явява Директора-С.Д.и адв.С.И. от ШАК. Поддържат
писмения отговор. Претендира разноски в размер на 3000 лв., като счита
възражението за прекомерност на хонорара за неоснователно.
В дадения й срок
представи писмени бележки.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Не се спори, че между страните са сключени
Договор за предоставяне на управление на земи и гори от общински горски
територии, сключен на 16.02.2015г., Допълнително споразумение от 09.03.2015г.,
Допълнително споразумение от 28.12.2016г. и Анекс №64/12.08.2015г.
Ищецът претендира присъждане на неустойка в размер на 80 635.20 лева по чл.6.1 по
Договор за предоставяне на управление на земи и гори от общински горски
територии, сключен на 16.02.2015г. между Община П...и ответника, обоснована с
виновното неизпълнение на Договора от страна на ответното дружество по чл.4 т.6
от глава IV на Договора. Посочено е, че
видно от счетоводни справки от Община П...се установява закъснение при
заплащане на дължимите вноски по договора, съответно по фактура №********** от
17.04.2015г.- при закъснение от един ден, в размер на 685.12 лева; по фактура
№********** от 22.12.2015г.-при закъснение от три дни, в размер на 192.93
лева;по фактура №********** от 22.12.2015г.-при закъснение от осем дни, в
размер на 102.90 лева; по фактура №********** от 25.07.2016г.-при закъснение от
пет дни, в размер на 3479.04 лева;по фактура №********** от 18.08.2016г.-при
закъснение от тридесет и три дни, в размер на 22961.13 лева;по фактура
№********** от 18.11.2016г.-при закъснение от тридесет и три дни, в размер на
29350.96 лева;по фактура №********** от 20.12.2016 г.-при закъснение от четири
дни, в размер на 3745.30 лева;по фактура №********** от 28.12.2016г.-при
закъснение от дванадесет дни, в размер на 9000 лева;по фактура №********** от
29.12.2016г.-при закъснение от четиринадесет дни, в размер на 10500 лева;по
фактура №********** от 20.12.2016г.-при закъснение от четири дни, в размер на
3745.30 лева;по фактура №********** от 20.12.2018г.-при закъснение от един ден,
в размер на 617.82лева.
В представените писмени бележки изцяло поддържа изложеното в исковата молба
и допълнителната молба, като аргументите
му за това са следните: „Считам, че клаузата на неустойка, предвидена в
договора не е нищожна. Чл. 92, ал. 1 от ЗЗД гласи, че неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват…за да се приеме наличието на
нищожност на неустойката, поради противоречие с морала и добрите нрави, е
необходимо тя да е била предвидена с оглед цели извън тези на присъщите й
функции.
Неустоечната клауза в случая е и израз на свободното договаряне.
Наличието и начинът за формирането й са били възприети от длъжника. Той е могъл
да влияе на условията на договора, включително и във връзка с неустойката. Тя е
била договорена, а след това и предоговорена с
участието на длъжника. В този смисъл тя се явява израз на свободата на
договаряне и е резултат от волеизявлението и на двете страни по договора.
Свързан с горното въпрос е и този за прекомерността и завишеността
на неустойката. На първо място трябва да се има предвид чл. 309 от Търговския
закон, който забранява намаляването на неустой-ката поради прекомерност при
търговските сделки. Считам, че в конкретния случай тази разпоредба е приложима.
ДЛС „Ч.....“ - длъжникът, който е бездействал, е търговец - самостоятелно
юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от
Търговския закон, съгласно Правилник за устройството и дейността на държавните
ловни стопанства. Съгласно чл. 302 от ТЗ за него е приложим стандарта за добрия
търговец. В съответствие е това изискване ответникът трябва да изпълнява
задълженията си по договора максимално стриктно, без да допуска, каквито и да е
било отклонение, в т.ч. и забавяне на плащанията.
Но дори и съдът да възприеме, че намаление поради прекомерност е допустимо,
то размера на неустойката не следва да бъде намаляван прекомерно.“
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК с писмен отговор ответникът оспорва иска по
основание и размер. Направено е възражение за нищожност на
клаузата за неустойка в Договора за предоставяне на управление на
земи и гори от общински горски
територии от 16.02.2015г. и
Допълнителното споразумение
към него от 28.12.2016г., алтернативно, че
уговорените размери са прекомерни и завишени
многократно и
следва да се намалят съобразно разпоредбите
на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, като съдът съобрази
търсените суми с реално претърпените вреди от Община
П...заради няколкодневните забавяния в плащанията; направено е и възражение за изтекла погасителна давност по чл.
111, б. „б“ от ЗЗД за търсените неустойки за закъснели плащания
но фактурите за през 2015г.
В представените писмени бележки се поддържа отговора. Уговорените неустойки според тях противоречат на морала и добрите нрави. Единствената
цел, за която неустойката е уговорена към датата на сключване на Договора и
анекса, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, поради която причина ние считаме, че е нищожна и в този
смисъл правим възражение за нищожност на клаузата за неустойка в Договора за
предоставяне на управление на земи и гори от общински
горски територии от 16.02.2015г. и Допълнителното споразумение към него от
28.12.2016г.
На следващо място ако не бъде прието това възражение, то намират уговорените
размери и за прекомерни и завишени многократно. Уговарянето на такива размери
неустойка между община и териториално поделение на държавно
предприятие, каквото е ТП
ДЛС „Ч.....“ е необичайно, противоречи
на договорната и съдебна практика, поради която причина
считат, че тази
клауза за уговорената неустойка следва да се намали
съобразно разпоредбите на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, като съдът съобрази търсените
суми с реално претърпените вреди от
Община П...заради няколкодневните забавяния в плащанията. Считат, че
при липса на ангажирани доказателства за настъпили по-големи вреди, следва да
се приеме, че презумираната от законодателя вреда от
забавено изпълнение на парично задължение се съизмерява
със законната лихва, която е в пъти по-малка като обща сума от търсената от
ищеца.
По силата на чл.4.6. от сключения между страните процесен
договор ДЛС Ч..... след приспадане на уговореното в чл.2.1 възнаграждение и
приспадане на преките разходи е длъжен да внася останалата част от сумата,
получена от ползване на дървесина и недървесни горски продукти от ОГТ в
посочената в чл.2.2 банкова сметка ***, до 15-то число на месеца, следващ
тримесечието през което са реализирани приходите, с изключение на четвъртото
тримесечие, когато плащането следва да се извършва до 15-то число на месец
декември. Въз основа на решение №215 по Протокол №15 от 22.12.2016г. на Обс П...е сключено допълнителното споразумение от
28.12.2016г., с което датата на падежа за плащане на дължимите вноски се изменя
както следва: „ до 25-то число на месеца следващ тримесечието, през което са
реализирани приходите, с изключение на четвъртото тримесечие, когато плащането
следва да се извършва до 20-то число на месец декември.
В договора е предвидена неустойка в чл.6.1, според която при неизпълнение
на задълженията си по чл.4 т.6 от глава IV на договора изпълнителят дължи
неустойка в размер на 1.5% от всяка невнесена сума за всеки ден от изпадането
му в забава, но не повече от 50 % от невнесената сума. С допълнителното
споразумение от 28.12.2016г. е изменен и размера на неустойката като от 1.5% се
изменя на 0.5% от всяка невнесена сума за всеки ден от изпадането му в забава,
но не повече от 15% от невнесената сума.
Видно от счетоводни справки от Община Попово/л.23/, дължимата неустойка е в
размер на исковата сума от 80 635.20 лв. Сумата е формирана от сбора на
неустойките по фактура №********** от 17.04.2015г.- при закъснение от един ден,
в размер на 685.12 лева; по фактура №********** от 22.12.2015г.-при закъснение
от три дни, в размер на 192.93 лева;по фактура №********** от 22.12.2015г.-при
закъснение от осем дни, в размер на 102.90 лева; по фактура №********** от
25.07.2016г.-при закъснение от пет дни, в размер на 3479.04 лева;по фактура
№********** от 18.08.2016г.-при закъснение от тридесет и три дни, в размер на
22961.13 лева;по фактура №********** от 18.11.2016г.-при закъснение от тридесет
и три дни, в размер на 29350.96 лева;по фактура №********** от 20.12.2016
г.-при закъснение от четири дни, в размер на 3745.30 лева;по фактура
№********** от 28.12.2016г.-при закъснение от дванадесет дни, в размер на 9000
лева;по фактура №********** от 29.12.2016г.-при закъснение от четиринадесет
дни, в размер на 10500 лева;по фактура №********** от 20.12.2016г.-при
закъснение от четири дни, в размер на 3745.30 лева;по фактура №********** от
20.12.2018г.-при закъснение от един ден, в размер на 617.82лева.
Ищецът е представил по делото извлечения от сметката си от ОББ и „Банка
ДС“, а ответникът от „Уни Кредит Булбанк“.
Видно от съпоставянето на същите плащането по фактура №********** от
25.07.2016г. за сумата 46 387.20 лв.-при закъснение от пет дни, се дължи
неустойка в размер на 3479.04 лева/ стр.52 и 109 от делото /;по фактура
№********** от 18.08.2016г. за сумата 46 386.13 лв.-при закъснение от
тридесет и три дни, се дължи неустойка в размер на 22961.13 лева/ стр.54 и 108
от делото/; по фактура №********** от 18.11.2016г. за сумата 59 249.87 лв.
-при закъснение от тридесет и три дни, в размер на 29350.96 лева/ стр.57 и 106
от делото/; по фактура №********** от 20.12.2016 г. за сумата 62 421.69
лв.-при закъснение от четири дни, в размер на 3745.30 лева/ стр.60 и 103 от
делото/; по фактура №********** от 28.12.2016г. за сумата 50 000 лв.-при
закъснение от дванадесет дни, в размер на 9000 лева/ стр.63 и 102 от делото/; по
фактура №********** от 29.12.2016г. за сумата 50 000.01 лв.-при закъснение
от четиринадесет дни, в размер на 10500 лева/ стр.66, 99 и 100 от делото/; по
фактура №********** от 20.12.2018г. за сумата 123 504.50 лв.-при
закъснение от един ден, в размер на 617.82лева/стр.71, 85, 86/.
В исковата молба е направено искане по фактура №********** от
20.12.2016г.-при закъснение от четири дни, в размер на 3745.30 лева два пъти,
но в исковата сума размера е включен
еднократно.
По фактура №********** от 25.07.2016г. за сумата 46 387.20 лв.-
закъснението е четири, а не пет дни, поради което дължимата неустойка следва да
се намали от 3479.04 лева на 2 783.24 лв. или със 695.80 лв.
Общо определената неустойка по посочените фактури е в размер на
78 958.45 лв.
С оглед така установените факти в процеса, съдът приема следното от правна
страна:
Между страните е налице валидно облигационно отношение по силата на
сключения Договор за предоставяне на управление на земи и гори от общински горски
територии от 16.02.2015г. и Допълнителното споразумение към него от 28.12.2016г.
по силата на същия ответникът дължи неустойки в размер на 1.5% от всяка
невнесена сума за всеки ден от изпадането му в забава, но не повече от 50 % от
невнесената сума. Видно от изложеното по-горе, размера на дължимата неустойка е
78 958.45 лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати на
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
С оглед направеното възражение от ответника за
нищожност на уговорената неустойка, съдът намира следното:
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна,
като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие заплащането й ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе
извън обезпечителните или обезщетителните си функции,
които са ѝ придадени от страните.
Съгласно приетото по т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г., по т.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. От значение при преценка недействителността на
договорната неустойка в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се явяват
изброените в мотивите по т.3 от Тълкувателното решение примерни критерии, които
съпоставени с данните по делото в настоящия случай, не обуславя правен извод за
несправедлива неустоечна клауза, водеща до
неоснователно обогатяване, която да е в противоречие на добрите нрави. В тази
насока правилно е становището на процесуалния представител на ищеца, че неустоечната клауза в случая е и израз на свободното
договаряне. Наличието и начинът за формирането й са били възприети от длъжника.
Той е могъл да влияе на условията на договора, включително и във връзка с
неустойката. Тя е била договорена, а след това и предоговорена
с участието на длъжника. В този смисъл тя се явява израз на свободата на
договаряне и е резултат от волеизявлението и на двете страни по договора.
Евентуалното искане на ответника е, ако съдът не уважи
възражението му за признаване на неустоечнатна клауза
за нищожна поради противоречие с добрите нрави, то да намали уговорената
неустойка като прекомерна.
Това искане на ответника е неоснователно, доколкото
разпоредбата на чл.309 от ТЗ изрично постановява, че неустойката, дължима по
търговска сделка сключена между търговци, не може да се намалява поради
прекомерност.
Съдът счита за законосъобразно становището на ищеца,
че „ДЛС „Ч.....“ - длъжникът, който е бездействал, е търговец - самостоятелно
юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от
Търговския закон, съгласно Правилник за устройството и дейността на държавните
ловни стопанства. Съгласно чл. 302 от ТЗ за него е приложим стандарта за добрия
търговец. В съответствие с това изискване ответникът трябва да изпълнява
задълженията си по договора максимално стриктно, без да допуска, каквито и да е
било отклонение, в т.ч. и забавяне на плащанията.
В случая ответникът, който е търговец, иска намаление
на неустойката.
По повдигнатото от ответника възражение за изтекла в
негова полза погасителна давност за вземанията на ищеца за неустойка по издадените
през 2015 год. фактури №********** от 17.04.2015г.- при закъснение от един ден,
в размер на 685.12 лева; по фактура №********** от 22.12.2015г.-при закъснение
от три дни, в размер на 192.93 лева;по фактура №********** от 22.12.2015г.-при
закъснение от осем дни, в размер на 102.90 лева.
Исковата молба, в която са включени претенциите на
ищеца за осъждане на ответника да му заплати неустойка за забава в плащането по
договора за предоставяне на управление на земи и гори от общински
горски територии, за която са издадени тези три фактури, е заведена в
канцеларията на съда на 25.06.19г.
При тези данни съдът намира, че повдигнато от ответника
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за неустойката,
свързана със забава в плащането на тези фактури, е основателно, съгласно
разпоредбата на чл.111,б.“б.“ от ЗЗД- вземанията за
неустойка от неизпълнен договор, каквото е и вземането за неустойка за забава в
поетото от наемателя задължение да плаща уговорената цена в определен с
договора срок, се погасяват в тригодишен срок.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен за сумата
980.95 лв., неустойка по посочените фактури, както и за сумата 695.80 лв., част
от неустойката по фактура №********** от 25.07.2016г. или общо в размер на
1676.75 лв.
По искането за разноски:
Ищецът е направил разноски в размер на –3 230 лв. държавна такса,
както и му се дължи възнаграждение за процесуалното представи-телство
от юрисконсулт в размер на 300 лв. на осн. чл.78,
ал.8 от ГПК или общо в размер на 3 530 лв. при уважаване на иска.
Ответникът е направил разноски в размер на 3000 лв.-възнаграж-дение
на ангажирания адвокат-процесуален представител.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски в размер на 3456.58
лв., а ответникът на 62 лв. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 3394.58 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЛС” Ч.....” гр. Попово,
ЕИК 2016174120095-поделение на Североизточно
държавно предприятие адрес: гр. Попово,
ул. „Михаил Маджаров” №68, представлявано от Симеон Давидков-Директор,
чрез АД „И. - Табаков” - адв. С.И.-***, представлявана от д-р Людмил Димитров
Веселинов - кмет на Община П...сумата 78 958.45 лв./седемдесет и осем хиляди
деветстотин петдесет и осем лв. и 45 ст./, на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 80 635.20
лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЛС” Ч.....” гр. Попово, ЕИК 2016174120095-поделение на
Североизточно държавно предприятие адрес: гр. Попово, ул.
„Михаил Маджаров” №68, представлявано от Симеон Давидков-Директор, чрез АД „И. - Табаков” - адв. С.И.-***, представлявана от д-р Людмил Димитров
Веселинов - кмет на Община П...сумата 3394.58 лв.,
направени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване
пред Варнен-ския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: