Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….. .................................... 2020 година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно
заседание, проведено на 16.12.2020 г. при на секретар Камелия Александрова разгледа докладваното от председателя административно дело № 1881/2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и следващите от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.К.З. ***-АУ-5572/01.06.2018 г., издадено
на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК от инспектор в Дирекция „Местни
данъци“ при община Варна, с който на лицето
са установени задължения по ЗМДТ - данък
върху недвижим имот и върху превозните
средства в общ размер от 1199.31 лв. главница и лихви в размер от 152.32 лв.
Твърди се, че пред
директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна на 30.04.2020 г. е
депозирана жалба срещу Акт № МД-АУ-5572/01.06.2018 за установяване на
задължения по декларация, като в
законоустановения срок от компетентния орган отговор не е получен, което е
счетено от жалбоподателя за мълчаливо потвърждаване на акта.
Както в жалбата до Директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ така и
тази, инициирала настоящото съдебно производство макар и бланкетно, изложени са
възражения за съществено нарушение на
материалния закон, на които се основава твърдението за незаконосъобразно
издаден Акт за установяване на задължения по декларация.
Твърди се , че визираните в Акта недвижими имоти и превозни средства не са
били собственост на оспорващия. Отделно от изложеното в хода по същество се
изтъква и че описаните в оспорения АУЗ имоти и тези, не са идни и същи с тези,
описани в доказателствата, приложени в административната преписка.
Въз основа на изложеното е формиран петитум с искане за отмяна на оспорения
АУЗ № МД-АУ-5572/01.06.2018 г. Претендира се за присъждане като разноска
внесената държавна такса.
Ответникът чрез процесуалния
си представител
оспорва жалбата, счита оспорения АУЗД за правилно и законосъобразно
издаден, основаващ се на подадената от
дружеството декларация. Счита, че въпреки
доказателствата, представени в хода на съдебното производство за
отчуждаване на процесните автомобили, предвид непредставянето им пред данъчната
администрация. Счита, че облагането следва да се прекрати след прекратяване на
регистрацията им в КАТ. Въз основа на изложеното моли съда да потвърди Акта.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като обсъди оплакванията
в жалбата, писмените доказателства по делото, становищата на страните, въз
основа на съвкупната им преценка и с оглед нормата на чл. 160 от ДОПК, съдът
приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл. 4, ал.1, изр.2 от ЗМДТ, актовете,
с които се установяват местните данъци, какъвто безспорно е оспореният акт, се
обжалват по реда на ДОПК. Настоящата жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК от надлежна страна с установен
правена интерес.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
С АУЗ № № МД-АУ-5572/01.06.2018 издаден от Н.Н.-
инспектор в Дирекция „МТ““ при община Варна на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, на
И.К.З. са установени задължения по ЗМДТ
- данък недвижими имоти и данък превозни
средства за 2016 г. и 2017 г. включително,
съгласно декларации по чл. 14 и по чл. 54 от ЗМДТ, както следва:
1. 3/6 ид. части от недв. имот
(сграда) в гр.Варна, р-н Приморски, ул.“Прилеп“ №3, ап.78, ет.5;
2. Недвижим имот в гр.Варна, р-н
Приморски, ул. „П**
3. лек автомобил
„Нисан Терано“ мощност 109, рег.№***, №*, двигател № *, рама № *,
година на производство 1992 г.;
4. лек автомобил „Хонда,
мощност 4.00, рег.№**, двигател № **, рама № *, година на производство 1996 г.;
5.лек автомобил ВАЗ, модел 2105, мощност 47.00, рег.№ **, рама №*
двигател № * *, година на производство 1985 г.;
6. лек автомобил
„Нисан Патрол“ , мощност 74.00,
рег.№ **, двигател №*, рама № *
Актът се
обосновава на данните от извършената проверка
и декларация №
**********/30.08.2017 г. по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от Ж.Д. П.; по чл. 54 от ЗМДТ; декларация по чл. 14 от ЗМДТ
№49-3-3216/30.05.1998 г., подадена от И.З.,
както и декларации по чл. 54 от ЗМДТ подадени също от З.: № 28-6279/21.10.2002
г. ;№ 03041257/25.08.2003 г.; декларация № 614078/0.01 с неясна година
(записано 01.01.1800г.) ; декларация № 2359/05.10.2007 г.
Последните две декларации не се откриха в
съдържанието на административната преписка, не се и представиха във връзка
с указаната тежест на доказване и
предоставената за това възможност.
Задълженото лице е запознато със съдържанието на
Акта, обжалва го изцяло пред Директора на
Дирекция "МД" в община Варна с депозирана по
пощата жалба, регистрирана с вх.№ МД-Т20002365ВН/07.05.2020 г. , като се позовава на промяна на собствеността върху процесните недвижими имоти и превозни
средства. В установения законов срок от директора на дирекция “МД“ не е
последвало изрично произнасяне, което
според чл. 156, ал.5 обективира мълчаливо потвърждаване на АУЗ № МД-АУ-5572/01.06.2018 предмет на съдебната
проверка в настоящото съдебно производство.
Представената по делото
заповед № 1172/26.04.2017
г, издадена от кмета на община Варна на основание чл. 44, ал.1 т.2 от ЗМСМА във връзка с чл. 4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ,
в която на позиция 2.7.3 е посочено името на Н.Х. Н.– издател на процесния АУЗ,с оглед цитираните законови разпоредби води до извода, че Актът е издаден от надлежно
оправомощен орган в кръга на неговите правомощия, същият е действителен.
С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК,
законодателят е предвидил, че установяването на нови факти от значение за
делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на
устните състезания. При наличието на горната разпоредба, съдът е задължен при
извършваната от него проверка за съответствието на обжалвания административния
акт с материалния закон да съобрази всички факти и обстоятелства имащи значение
за правилното разрешаване на спора. Новите факти от значение за делото по
смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК са факти от действителността, които имат
спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти,
които са от значение за решаване на делото.
Спорът между страните е концентриран върху факта
на настъпила промяна на собствеността върху процесните недвижими имоти и автомобили,
момента на настъпването и
значението му при преценката на чл. 53 от ЗМДТ.
Такъв довод се изтъква многократно от оспорващия
както при административното обжалване на Акта , така и пред настоящия съд.
Във връзка с изясняване на тези нови факти по инициатива на оспорващия по делото бяха представени писмени документи
във връзка с очертания по-горе основен спор.
Видно от представените и приети по делото доказателства – договор за
продажба на лек автомобил от 18.08.2003 г. с нотариална заверка на подписа Рег.
№ 10288/19.08.2003 г. на нотариус Д.С.рег. № 192 на Нотариалната камара относно
продажбата на л.а. „Нисан“, модел „Терано“ рег. № ***, с посочени рама и шаси; Договор за продажба на лек автомобил от
16.06.1999 г. с нотариална заверка на
подписа от същата дата на нотариус Ш.рег. № 2864 от 16.06.1999 г. относно
продажбата на л.а. „ВАЗ“ рег. № **,
договор от 17.12.2007 г.за
продажба на мотопед марка „Хонда“, рама
№ *, двигател № 1059547 , както и справка-удостоверение за периода 11.11.2010
г. до 07.12.2020 г. , изготвена от
нотариус Т.М.рег. № * в Нотариалната камара относно изповядан пред него договор
за продажба на МПС „Нисан“, модел „Патрол“, рег. № ***на 11.11.2010 г. е налице промяна в собствеността на процесните
превозни средства, която е настъпила много преди извършване на проверката и
съставяне на АУЗ – предмет на съдебен контрол.
Тези
данни не се обориха по надлежния процесуален ред от ответника.
Удостоверението,
издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна е официален свидетелстващ документ
и има формална и обвързваща доказателствена сила спрямо всички за
обективираното в него изявление относно съществуването или не на факти и
обстоятелства от действителността, но
както се посочи и по горе съгласно разпоредбата на чл. 142 от АПК, съдът се
съобразява с новонастъпили факти от
значение за делото след издаването на акта. Следва да се отбележи, че в случая това не са съвсем
новонастъпили факти, а такива, чието публично достояние е настъпило след
издаване на Акта и имащи съществено значение при правното разрешение на спора.
Относно
описаните в АУЗ № № МД-АУ-5572/01.06.2018
г. два недвижими имота съдът установи следното:
Съгласно
НА № *, том *, дело * от ** г. за замяна
на недвижим имот Д.И. З.и К.П. З. прехвърлят на сина си И.К.З. собствения си
недв. имот - ап. * находящ се на 9-ти
етаж в жилищна сграда, построена върху държавна земя на ул. „**, в гр. Варна, 5-ти подрайон.
Получават
в замяна собственият на И.З. недв.
имот -
ап. *, находящ се на 5-ти етаж в жилищна сграда, построена върху държавна земя, на ул. „**, в гр.Варна, 5-ти подрайон.
Видно
от съдържанието на АУЗ № МД-АУ-5572/01.06.2018
г. недвижимите имоти, за които оспорващия е възприет като собственик и
съответно като задължено лице, са на административни адреси, различни от тези,
посочени в коментирания нотариален акт.
Така
на позиция едно от Акта е посочен недвижим имот на ул. „Прилеп“ № 3,
представляващ ап. *, ет.*, с отразяване относно обема на собствеността- 3/6
ид.части.; на позиция четири е посочен недв.имот на ул.“**-ти.
Съдът
дава тежест на представеното по делото доказателство за собственост – НА № *,
том *, дело * от * г. за замяна на недвижим имот, приема посочените там
характеристики на двата недвижими имота като обективно верни, проверени по
съответния ред в нотариалното производство от Нотариуса.
Наличието
на несъответствие, необорването му от ответника в съдебното производство, както
и липсата на други доказателства, които
безспорно и несъмнено да установят, че задълженото според АУЗ лице е собственик
именно на посочените точно в Акта недвижими имоти води до извод за
необоснованост и недоказаност на установеното с него данъчно задължение.
Следва
да се отбележи, че независимо от извършената между И.З. и неговите родители
замяна, по отношение на ап. * , находящ
се на 5-ти етаж в жилищна сграда,
построена върху държавна земя, на
ул. „**, в гр.Варна, 5-ти подрайон, лицето би придобило собствеността по
способа на наследяване, при наличие на
изискуемите за това предпоставки. Този въпрос не е предмет на спора, но в
случай , че местната данъчна администрация се позовава и твърди наличие на
собственост, възникнала именно по този ред е имала задължението да я изследва и
докаже с относимите писмени доказателства.
Впрочем административната преписка е изключително
оскъдна откъм относими писмени доказателства – пропуск, който съдът е имал
възможност да констатира и при други, предходно разгледани спорове.
Доколкото задължението за
заплащане на данък е обусловено от правилното прилагане на чл. 53 от ЗМДТ –предпоставка за законосъобразно му установяване и с оглед
обстоятелството, че съдебното производство е инстанция, която дължи произнасяне
по същество, съдът прие следното:
Разпоредбите, регламентиращи процедурата за
постановяване АУОПВ
по данни от декларация за ПС са чл. 105 -
чл. 107 от ДОПК. От посочените правни норми се установяват хипотезите, при
които може да се издаде АУОПВ по декларация и те са:
- при установени, но неотстранени
несъответствия в подадената декларация /чл. 106, ал.1 от ДОПК/;
- по искане на задълженото лице /чл. 107,
ал.3, изр. второ от ДОПК/ и
- в случая по чл. 107, ал.3, изр. трето от ДОПК - служебно издаване на акт за установяване на задължение по декларация,
когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
В конкретния случай, според изрично посочено в
оспорения акт, е налице последната хипотеза.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в Република България, а според
чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните
средства. С оглед на горното, съдът намира, че в хипотезиса на посочените чл.
52 и 53 от ЗМДТ са уредени материалноправните предпоставки за възникване на
това данъчно задължение, както и съответно неговият носител. Разпоредбата на
чл. 52 от ЗМДТ определя обекта на облагане, а тази на чл. 53 от същия закон -
субекта на задължението за местни данъци и такси, като ги определя като такива
от публично правен ред.
За да е валидно
установяването на задължения по
декларация е абсолютно
необходимо съществуването на всички факти от обективната
действителност,
визирани в чл. 52 и чл. 53 от ЗМДТ, през целия период от време, за който се
отнася задължението за плащане. Осъществяването им поражда задължението, което
се търси с оспорения акт.
В конкретния случай тези факти не са били
налице по отношение на адресата
на АУЗ за периода 2016 г. – 2017 г. включително, доколкото същият не е бил собственик на превозните средства, описани в т.1 т.2 и т.4 от
Акта-обект на облагане за същия период. Промяната в собствеността на тези МПС е
настъпила преди поради което и
задълженото дружество не е имало и няма качеството на собственик според чл. 53
от ЗМДТ за този период.
Следва да се отбележи и факта, че
законодателството не въвежда задължение за разпоредилия се със собствеността си
субект да декларира някъде, в т.ч. пред данъчните органи настъпилата промяна.
Такова задължение е вменено на придобилия собственост – независимо движима или
недвижима.
Предвид направения коментар издаденият акт
за установяване на задължение по декларация
се явява лишен от правно и фактическо основание, тъй като задължението
за плащане не съществува за лицето, което вече не е титуляр на правото на
собственост, тоест не е в кръга на данъчно задължените лица.
С оглед приетия
по спора краен правен резултат и своевременно предявеното от оспорващия искане
за присъждане на разноски, съдът счита същото за основателно и доказано досежно сторените съдебно деловодните
разноски.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал.2,
предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ АУЗ № МД-АУ-5572/01.06.2018
г., издадено на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК от
инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, с който на И.К.З. ***, ЕГН **********, са установени
задължения по ЗМДТ - данък върху недвижим имот и върху превозните средства в
общ размер от 1199.31 лв. главница и лихви в размер от 152.32 лв.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на И.К.З. ***, ЕГН ********** сторените съдебно
деловодни разноски в размер от 10 (десет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………..
Г.Стоянова