РЕШЕНИЕ
№ 3911
гр. Пловдив, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330106574 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Д. А.
С. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 687.05
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна
и отведена канална вода за периода 16.09.2020 г. до 14.02.2022 г. за водоснабден имот,
находящ се в ***, както и сумата в размер на 7.75 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 30.11.2020 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.03.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3055/2022 г. по описа на ПРС. Претендират
се разноски.
В исковата молба ищецът твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги, като
собственик на водоснабдено жилище в ***. Твърди се, че в процесния период е начислявано
количество вода от два водомера № *** и № ***, като за периода количествата вода са
начислявани по остатъчните стойности по общия водомер, доколкото не е осигуряван
достъп до имота, за което било съставено протокол.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове. Оспорва услугите на ищеца da са му били доставени реално. Оспорва да е спазена
процедурата за служебно начисляване на количествата вода. Счита, че начисленото
количество вода е изчислено неправилно. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски..
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
1
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3055/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422
ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител
на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на
ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във
водоснабден имот в *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на
отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми при липса на
осигурен достъп, съставяне на протоколи за това както и че са спазени изискванията за
служебно начисляване по Тарифа. Ответникът следва да докаже, при установяване на
горното от ищеца, че е заплатил претендираната стойност.
С Определение от 10.09.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че
ответникът има качеството потребител на услугите доставени от ищеца за процесния
период, като собственик на водоснабден имот, находящ се в ***, което се установява и от
справката от Агенцията по вписвания – гр. Пловдив /л.7/.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“,
ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Пловдив.
Безспорно е, че процесният имот е водоснабден и е присъединен към водопроводната
система на „ВиК“, което прави ответника, като собственик на същия, потребител на ВиК
услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи
2
условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за
възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален
договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на
дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от
наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да
предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на
отчитане.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1
/чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно
начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.
Ищецът твърди, че количеството потребена вода в имота на ответника за процесния
период е начислявано при условията на неосигурен достъп, поради което е начислено
количество от 86 куб.м с фактурата за месец октомври 2021 г., а в периодите, в които е
начислявано по 20 куб.м, начисляването е съгласно чл.23, ал.3 от Общите условия на
ищеца..
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ОУ на ищцовото дружество, действащи през
процесния период, достъпни на сайта на ищеца „При отказ на потребителя, установен с
протокола по чл. 24, ал. 4, да осигури достъп на длъжностното лице на В и К оператора за
отчитане на показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен
реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца.“, която разпоредба е аналогична на чл.35, ал.5 и
ал.6 от Наредба № 4.
Съгласно чл. 24, ал.1 ОУ Потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен
достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери, а съгласно
ал.4 на същата разпоредба „При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година
по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите
имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора.
3
След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество
питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна
собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно
отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление)
съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.“
Съгласно ал.2 на чл.25 от ОУ Разликата (общото потребление), между количеството
питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 за
потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя между всички
потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери, съответно
начислените им по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия количества.
Предвид посочените разпоредби, за да бъде приложена съответната санкция за
начисляване на количествата вода при условия на неосигурен достъп, на първо място следва
за всеки един от процесните периоди да е съставян писмен протокол за отказан достъп или
да не е осигуряван достъп за повече от една година.
Видно от представени по делото Протоколи за отказан достъп /л.10 - 11/ за отчета през
месец октомври 2021 г. и за месец февруари 2021 г. ответникът е отказвал достъп до
процесното жилище за отчет на измервателните устройства в него. Протоколите са
подписани от *** и от един свидетел – служител на ВиК.
Въпреки установяването на неосигурен достъп, ищецът не установи как е определено
начисленото количество от 86 куб.м вода за процесния период, което е разпределено в
негова тежест на доказване. Не се установява дали е спазена разпоредбата на чл.25, ал.2 ОУ,
а именно какви са стойностите на общия водомер след отчет на индивидуалните водомери,
за да се установи дали разликата между отчетите е именно начисленото на ответника
количество вода. Тази стойност е отразена единствено в карнетите, които не носят подпис
на ответника.
Не се установи и по какъв начин са определяни стойностите в размер на по 20 куб.м.
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал3 от ОУ на ищеца, на която се позовава ищеца, в
междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2
отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление.
Видно от карнетите в предходните два отчета преди процесния период, отразените
количества са по 15 куб.м., като средния разход не е 20 куб.м. Не се установява и по какъв
начин са начислявани количествата по предходните периоди по 15 куб.м. Видно от
карнетите не се касае до реален отчет, като не се установява защо са отразявани именно
посочените в карнетите стойности.
По горните обстоятелства е налице изрично оспорване от ответника.
Следва да се посочи, че с доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че не
4
сочи доказателства за количеството начислена вода през процесния период, по какъв начин е
определено то и защо именно такива са стойностите.
Предвид всичко изложено съдът приема, че по делото не се установи, че са спазени
изискванията за служебно начисляване по Тарифа, както и не се установява по какъв начин
е начислено количество вода в процесния период за процесния имот и дали същото
съответства на разпоредбата на чл.25, ал.2 ОУ и на чл.35, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4/2004 г.,
както и на чл.23, ал.3 от ОУ, поради което главният иск ще се отхвърли.
Предвид отхвърляне на главния иск ще се отхвърли и предявения акцесорен иск за
обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на
същия право на разноски се пораждат за ответника. Ответникът е участвал в производството
чрез назначен особен представител и не е доказал направата на разноски..
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №
250 срещу Д. А. С., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове, за
признаване за установено, че Д. А. С., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 687.05 лева, представляваща
стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална
вода за периода 16.09.2020 г. до 14.02.2022 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и
сумата в размер на 7.75 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 30.11.2020
г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 02.03.2022 г. до окончателното погасяване на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 3055/2022 г. по описа на ПдРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5