Решение по дело №3287/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 818
Дата: 8 февруари 2017 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20161100103287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……..

 

гр.София, 08,02,2017год.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО , І-14 състав, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                     СЪДИЯ:  Маргарита Апостолова                                                                 

                                                                       

            При участието на секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №3287 по описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

            Образувано е по предявени от Д.С.Е. и А.А. Б. - Т. обективно съединени искове с правна квалификация  чл.31, ал.2 от ЗС и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Н.А.Б. да заплати на Д.Е. сума в размер на 32500,00лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен на страните лек автомобил, за периода от 01.02.2011г. до 05.08.2015г, обезщетение за забава в размер на 2000,00 лева, за периода от 01.02.2013 г. до датата на ИМ, а на ищцата А.Б. – сумата от  16 250,00 лева, за периода от 01.02.2011г. до 05.08.2015г., и обезщетение за забава в размер на 1000,00 лева, за периода от 01.02.2013 г. до датата на ИМ, ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащане на вземането.

            Релевират се доводи, че страните по делото са съсобственици на– лек автомобил марка Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. № ********, произведен през 2008год., въз основа на наследствено правоприемство при квоти ½ ид. части притежавани от Д.Е., ¼ ид. част от А.Б. и ¼ ид. части от ответника Н.Б.. Лекият автомобил е бил предмет на делбено производство, развило се между наследниците на Н.Б., заедно с недвижим имот – гараж. Производството е завършило с решение от 03.12.2014 г. по гр.д. №2096/2014 СГС, IV – въззивен състав, в което съдът се е разпоредил делбените вещи да бъдат изнесени на публична продан, осребрени и разпределени съобразно притежаваните дялове. По образувано изпълнително дело № 20157800400243 на ЧСИ В.Л.,  автомобила е възложен на ответника, в качеството на пазач на 05,08,2015год. Твърди се, че от смъртта на наследодателя, до датата на преместването на автомобила, само ответникът го е ползвал и е имал ключ от него. На 01.10.2009г. с нотариална покана ответникът е бил поканен да предостави ползване на автомобила и на другите съсобственици, което не е сторено.

С оглед изложеното се  моли исковата претенция да бъде уважена. Претендират разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Заявява становище ищците да не са оказали съдействие за предоставеното ползване на движимата вещ.

Съобразно изложеното заявява становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

           При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

             С влязло в сила решение  от 22,02,2011год. на СРС, 69 състав, постановено по гражданско дело №45754/2009год., е допусната делба и установена съсобствеността  между Н.А.Б., А.А. Б. и В.Т.С. относно съсобствени по наследяване вещи, сред които и лек автомобил Мерцедес Ц220 ЦДИ, с рег.№СА 9602ММ , при дялове 1/4ид.част за Н.  А.Б., 1/4 ид.част за А.А.Б.  и 1/2 ид.част за  В.Т.С.. Същото на осн.чл.297 от ГПК и чл.298 ГПК  е обвързващо за страните относно съсобствеността и дяловете в нея, съответно задължително и за настоящия съдебен състав.

            От представената по делото нотариална покана с рег.№5889/01.10.2009год. на нотариус С.К., връчена на Н.А.Б. на 01.10.2009год. се установява, че А. Б. и В.С. са  поканили ответника да  заплаща обезщетение за пропуснати ползи от процесната вещ, в размер на 150.00лв. месечно за А. Б. и 300,00лв. за В.С..

            С констативен протокол №59, том ІІ, рег.№5890 от 01,10,2009год. Н.  Б.  е поел задължение за предаване на ключ на А. Б. в отговор на получената покана на 06,10,2009год.

            С констативен  протокол №65, том ІІ, рег.№5980/06,10,2009год., нотариус С.К. е удостоверила заявление на адв.Д., представител на Н.Б. с намерение да предаде на   А. Б. свидетелство за регистрация на процесното МПС част 2 като същия не е предаден, тъй като адв.Х. е отказала да го получи поради липса на представителна власт.    

             Не е спорно и видно от съдебно удостоверение  от 22,10,2015год. на СРС, се установява че след смъртта на В.Т.С.,   К.И.С. се е отказал от наследството на последната. 

            С протокол  за опис на движимо имущество по изп.дело №20157800400243 по описа на  ЧСИ В.Л.  по молба на Н.Б. съделител по изп.д.№20157800400243, образувано въз основа на изп.лист от 01,07,2015год., издаден от СРС, 69 състав по гр.д.№45754/2009 против съделителите А. Б.  и В.С. е описан процесния автомобил и предаден за съхранение на Н.Б., в качеството на пазач.

            От заключението на изслушаната  по делото съдебно -техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, поради което кредитира при постановяване на съдебния акт се установява средния пазарен наем за процесното МПС, който е  40,00лв.-дневно. За релевирания период от 01.02.2011год. до 05.08.2015год. обезщетението за ползване на МПС съобразно притежаваната от ищеца А.А. Б.-1/4 ид.ч. е 16480,00лв., а за притежаваната от  В.С. 1/2ид.част е 32960,00лв.

Не е спорно, че Д.Е. е единствен наследник на починалата на 03,10,2015год. В.Т.С., с оглед извършения  отказ от наследство на К.И.С../ удостоверение за наследници №5842/09,10,2015год. на СО, Район Слатина и удостоверение на СРС, 92  състав от 22,10,2015год.  по гр.д.№63026/2015год. за отказ от наследство, вписан в особената книга на съда с №1031/22,10,2015год./.

            По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на св.Димитър Т. които ценени по ред н чл.172 от ГПК сочат на обстоятелството, че след смъртта на Н. Б. МПС се ползва от ответника като до м.август 2015год. се е съхранявало в гараж, от който ключ са имали всички заинтересовани. Документите за автомобила са били у ответника.

            От показанията на св.Ц. се установи процесния автомобил да е бил на съхранение в подземен гараж до м.август 2015год. Обясненията на страните дадени по ред на чл.176 от ГПК, съдът намира да не установяват релевантни факти, тъй като са заинтересовани.   

            Горното се установи от събраните по делото доказателства.

            При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            С оглед обстоятелствената част на  исковата молба, съдът намира, че  предявеният  иск е с правно основание, чл.31, ал.2 от ЗС.

            За основателността на исковата претенция е необходимо да са налице следните  елементи от фактическия състав на правната норма, а именно: Наличие на съсобственост между страните по отношение на вещ или имот за релевантния период, за който се претендира обезщетение, ползване/служене/ с общата вещ лично или, чрез другиго /ТР№7/2012год. ОСГК на ВКС/ от единият от съсобствениците, другият съсобственик да е поискал да бъде обезщетен за ползването, от което е лишен. Дължимото обезщетение в тези случаи е от датата на писменото поискване.

            Под „лишаване от ползване” не следва да се разбира непременно, че съсобственикът е поискал да бъде допуснат  да ползва имота/веща и му е отказано или е бил отстранен. Това  обстоятелства следва да се приеме, че е налице винаги когато един от съсобствениците не е упражнил правото си да  ползва общата вещ, респективно друг съсобственик упражнява повече от правата които притежава.

            Не е спорно между страните наличието на съсобствена между страните движима вещ. С влязло в сила решение по допускане на делбата на СРС, 69 състав, постановено по гражданско дело №45754/2009год., е признато за установено по отношение на А. Б., Н.Б. и В.С.,  че са съсобственици при посочените квоти по 1/4ид.част за А. и Н. Башеви и 1/2ид.ч.за В.С.. С оглед настъпилото наследствено правоприемство в лицето на Д.Е. същата се легитимира като съсобственик за 1/2ид.част. 

            За да бъде изискуемо вземането за обезщетение е необходимо волеизявление от лицето, което претендира такова, което следва да е стигнало до адресата-ползващият съсобственик. От представената по делото нотариална покана се установява, че ищците са отправили до ответника покана за заплащане на обезщетение, поради лишаването от ползване на общата съсобствена  вещ. Същата е получена от последния на 01.10.2009год. и има неограничено действие във времето.

            Що се отнася до наличието на трета законова предпоставка на предявеният иск, а именно "личното ползване" на общата между страните вещ лично от един от съсобственците, съдът намира, че същата е налице. Наличието на посочената предпоставка е налице, както когато се касае до пряко ползване на веща, съобразно нейното предназначение към момента на възникване на съсобствеността от един от съсобствениците лично/член на неговото семейство или от трето лице, на което ползването е предоставено безвъзмездно, така и когато един от съсобствениците, макар и да не ползва пряко веща, доколкото има достъп до нея, възпрепятства служенето с нея от претендиращия ползване.

            От съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът приема ответникът да е ползвал процесната вещ за релевирания период до 15,08,2015год./установи се както от свидетелските показния, така и от протокол за опис на движима вещ, извънсъдебното признание заявено в КП №65/06,10,2009год. за държане на свидетелство за регистрация на МПС част 2 и ключ от автомобила/. Същевременно ответникът не ангажира доказателства, че е осигурил възможност на ищеца да ползва безпрепятствено общата вещ.

            Ето защо исковата претенция съдът намира за основателна, за периода след връчване на поканата 01.10.2009год. до датата на ИМ-01,02,2016год. Ето защо за релевирания период от 01,02,2011год. до 05,08,2015год. претенцията е основателна. Размерът, в който на ищците се дължи обезщетение  е съответстващ на средния пазарен наем за процесния автомобил, който съгласно заключението на СТЕ е 32960.00лв. за В.С. и 16480лв. за А. Б. съобразно притежаваните ид.части. Тъй като В.С. е починала на 03,10,2015год. след исковия период, то имущественото право на обезщетение е наследено от правоприемника по закон Д.С.Е., поради което последната е активно материално правно легитимирана по исковата претенция с пр.кв.чл.31, ал.2 от ЗС. 

            Съобразно изложеното исковите претенции следва да бъдат уважени в пълен размер или на Д.С.Е. се дължи обезщетение в размер на 32500лв., а за А. Б. 16250лв. 

Съгласно ТР№7/2012год. ОСГК на ВКС от  получаването на писмената покана до съсобственика се дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. В случая поканата е връчена на 01,10,2009год., а исковата молба е депозирана на 01,02,2016год. т.е. непогасено по давност е вземането за периода след 01,02,2011год., поради което възражението за погасяване по давност е неоснователно.  

            По исковете с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 2000.00лв.-обезщетение за забава върху главницата претендирана от Д.Е. и 1000,00лв. претендирана от А. Б. за  периода от 01.02.2013 до 01.02.2016год.

            Релевантните предпоставки са наличие на парично задължение и забава за изпълнение.

            С оглед основателността на главната искова претенция е основателно и вземането за забава съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. В хипотезата на вземане с основание чл.31, ал.2 от ЗЗД писмената покана до ответника играе роля на покана съгласно чл.84 ЗЗД, и след получаването й съсобственика изпада в забава. Т.е. в процесната хипотеза от 01,10,2009год. до датата на исковата молба 01,02,2016год. е налице забава за изпълнение, поради което за релевирания период от 01,02,2013год. до 01,02,2016год.   размерът на обезщетението за забава върху главницата дължима на всяка от ищците определен от съда по чл.162 от ГПК е 2000лв. за Д.Е. и 1000,00лв. за А. Б.. Вземането не е погасено по давност, тъй като с оглед приложимата тригодишна давност е непогасено вземане за обезщетение за забава след 01,02,2013год.

            По разноските:        

С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца Д.Е. се дължат разноски, които съдът намира за доказани  в размер на 1700,00лв., от които 1500,00лв.-адв.хонорар и 200,00лв.-в.л.

            С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца А. Б. се дължат разноски, които съдът намира за доказани  в размер на 1050,00лв. -адв.хонорар.

            Съдът констатира, че по делото от ищцовата страна не  е внесена дължимата държавна такса, поради което и на осн.чл.77 от ГПК ищеца Д.Е. следва да заплати сума в размер на 1380,00лв.-д.т., а А. Б. сума в размер на 700,00лв.-д.т.

            Мотивиран от изложеното Софийски градски  съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

               ОСЪЖДА Н.А.Б., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.С.Е., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.31, ал.2 от ЗС сума в размер на 32500.00лв./тридесет и две хиляди и петстотин лева /-обезщетение за ползване на съсобствена вещ -лек автомобил, с марка Мерцедес Ц220 ЦДИ, с рег.№*****, за периода от  01.02.2011год. до 05.08.2015год., на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 2000лв., обезщетение за забава, за периода от 01,02,2013год. до 01,02,2016год.,  ведно със законната лихва от датата на исковата молба  до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА Н.А.Б., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.А.Б., с ЕГН **********, с адрес ***-р. Л.Р. №*, вх.*,  ет.*, ап.** на осн.чл.31, ал.2 от ЗС сума в размер на 16250.00лв./шестнадесет хиляди двеста и петдесет лева /-обезщетение за ползване на съсобствена вещ -лек автомобил, с марка Мерцедес Ц220 ЦДИ, с рег.№******, за периода от  01.02.2011год. до 05.08.2015год., на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1000лв., обезщетение за забава, за периода от 01,02,2013год. до 01,02,2016год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба  до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА Н.А.Б., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.С.Е., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1700,00лв.-разноски.

            ОСЪЖДА Н.А.Б., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.А.Б., с ЕГН **********, с адрес ***-р. Л.Р. №*, вх.*,  ет.*, ап.** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1050,00лв.-разноски.

            ОСЪЖДА Д.С.Е., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.77 от ГПК сума в размер на 1380,00лв.-държавна такса.

            ОСЪЖДА А.А.Б., с ЕГН **********, с адрес ***-р. Л.Р. №*, вх.*,  ет.*, ап.** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.77 от ГПК сума в размер на 700,00лв.-държавна такса.

             РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2 седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                       СЪДИЯ: