№ 2106
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Анна Кофинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100506452 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 15740 от 30.09.2023 г. по гр.д. № 12719/2022 г. Софийски
районен съд, 142 състав признал за установено по предявените от М. П. Г.,
ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. ****, срещу „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителен
директор И.Г.Д.-М., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, бул. „Витоша“ № 15, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 439 ГПК, че не подлежат на принудително събиране поради погасяването
им по давност вземанията на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу М. П. Г., ЕГН **********, за сумата от 6 868.28 лв.,
представляваща главница по договор за кредит от 11.09.2008 г., ведно със
законната лихва от 18.03.2011 г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 5 095.07 лева - лихва за забава, изтекла в периода 01.01.2009 г. -
17.03.2011 г., както и сумата в размер на 848.58 лв. - разноски, за които срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист от 05.05.2001 г. по ч.гр.д. № 1401/2011 г.
по описа на СРС, 55 състав, събирани принудително в производството по
изпълнително дело № 4159/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие
1
СГС, а впоследствие и в производството по изпълнително дело №
20187810400638 по описа на ЧСИ Георги Дичев, с район на действие СГС. На
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на адв. И.Г.Д. от САК сумата от
1 672.05 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставено безплатно
процесуално представителство на ищеца М. П. Г..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК *********, като универсален правоприемник на заличения като търговец
в хода на първоинстанционното производство ответник „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********. С определение на въззивния съд от
09.07.2024 г. „БАНКА ДСК“ АД е конституирана по реда на чл. 227 ГПК на
мястото на заличения като търговец ответник. Първоинстанционното
решение се обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Въззивникът поддържа, че районният съд не
обсъдил всички събрани по делото доказателства и неправилно приел, че
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли иска. Претендира разноски, като за тези във въззивното
производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна М. П. Г. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна – конституиран от въззивния съд универсален правоприемник на
заличения като търговец първоначален ответник, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 10.03.2022 г. от М. П. Г.,
ЕГН **********, с обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, поради погасяване по давност следните
вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 05.05.2011 г. по ч.гр.д. №
11401/2011 г. на СРС, 55 състав: 6 868.28 лв. - главница по договор за кредит
от 11.09.2008 г., 5 095.07 лева - лихва за забава, изтекла в периода 01.01.2009 г.
- 17.03.2011 г., и 848.58 лв. – разноски за заповедното производство.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни и е искал
отхвърлянето им.
С определението си по чл. 140 ГПК от 14.05.2023 г. районният съд
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.07.2023 г.
В проведеното на тази дата съдебно заседание вместо процесуален
представител на ответника се явил такъв за „Банка ДСК“ АД, който
представил справка от ТРРЮЛНЦ, съгласно която ответното дружество е
преобразувано чрез вливане на 25.05.2023 г. и негов правоприемник е банката.
Съдът, без да конституира правоприемника по реда на чл. 227 ГПК счел, че
няма процесуални пречки за разглеждане на делото. В това заседание са
приети представените и изискани писмени доказателства и е даден ход на
устните състезания.
С обжалваното решение районният съд се произнесъл по исковете по
отношение на първоначалния ответник.
Атакуваното решение е валидно, но е процесуално недопустимо като
постановено по отношение на неправосубектна страна.
При справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 25.05.2023 г. по партидата
на дружеството – ответник „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, е вписано преобразуване чрез вливане и заличаването му
като търговец, като негов универсален правоприемник е „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК *********.
Надлежна процесуалноправна легитимация за участие като страна в
исковия граждански процес притежават само правосубектните лица – арг. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 27, ал. 1 ГПК. За търговските дружества правосубектността
3
възниква с вписването им в търговския регистър, а заличаването от регистъра
има за последица изгубване на правосубектността. От момента
на заличаването търговското дружество престава да съществува като субект в
правния мир и едновременно с това губи надлежната си процесуална
легитимация да води искове, да отговаря като ответник по предявени срещу
него искове и да извършва процесуални действия по дела, в които е участвало
като страна. Преобразуването на търговско дружество е фактически състав,
който има за последица правоприемство, като при вливането (чл. 262 ТЗ),
както в случая, се постига едновременно прекратяване на вливащото се
дружество, промяна на членствените права и общо правоприемство. От
момента на заличаване на преобразуващото се дружество в търговския
регистър то престава да съществува като правен субект, не може да бъде
субект на процесуално правоотношение и не може да има качеството на
надлежна страна в процеса по смисъла на чл. 26 ГПК.
Съдебната практика е константна, че когато страна – физическо лице е
починала (респ. когато юридическо лице е престанало да съществува) след
приключване на устните състезания в съответната инстанция, не е налице
пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с
нейно участие. Съдебното решение обаче е недопустимо, когато е постановено
спрямо страна, починала (респ. заличена като юридическо лице) преди края на
устните състезания. Такава страна е загубила процесуалната си
правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна -
правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е
от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на
решение по съществото на спора. Съдебно решение, постановено при липса на
тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално
недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова
процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото
- на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да
повтори процесуалните действия, извършени след изгубване на
правосубектността от страната, вече с участието на процесуалните й
правоприемници.
В случая първоначалният ответник „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
4
ЕАД, ЕИК *********, е бил заличен като търговец на 25.05.2023 г., преди
провеждане на откритото съдебно заседание на 20.07.2023 г., в което е даден и
ход на устните състезания. Районният съд е бил уведомен за това
обстоятелство преди даване ход на делото, но не е конституирал по реда на чл.
227 ГПК универсалния правоприемник на изгубилия правосубектността си и
заличен като търговец ответник, разгледал е делото и е постановил решението
си по отношение на неправосубектна страна.
Поради това въззивният съд намира, че атакуваното решение е
процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на
СРС за ново разглеждане с участието на надлежната страна - ответник в
процеса (която вече е конституирана в производството), като при новото
разглеждане следва да се повторят всички процесуални действия, извършени
след 25.05.2023 г.
При този изход, разноски за настоящото производство не следва да се
присъждат. Същите ще следва да се присъдят от районния съд с оглед изхода
на правния спор при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 15740 от 30.09.2023 г., постановено по гр.д.
№ 12719/2022 г. на Софийски районен съд, 142 състав, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд
съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5