Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 281 от
21.12.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на втори декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар И.
С. и с участието на прокурор Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 246 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил срещу
Решение № 260010/08.09.2020 г., постановено по административнонаказателно дело
№ 573/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 18-1139-001633/09.10.2018 г., издадено от Д.
Д. – началник на група към сектор ПП при
ОД на МВР – Кюстендил. С посоченото наказателно
постановление
на И.Я.И., с постоянен адрес:***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в
размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок шест месеца за извършено административно нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се
отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Сектор ПП при ОД на МВР –
Кюстендил не
изпраща процесуален представител в съдебното
заседание по делото.
С писмено становище с вх. № 5488/27.11.2020 г. по описа на съда процесуалният
представител по пълномощие на И.И. – адвокат В.С., оспорва касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 18-1139-001633/09.10.2018 г., издадено от Д.
Д. – началник на група към сектор ПП при
ОД на МВР – Кюстендил. Районният съд е установил от фактическата страна на
спора, че на 15.09.2018 г. около 18:40 часа в с. Д. по ул. „Я.” в посока гр. Дупница, срещу дом № 18, И.И. е управлявала лек
автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с рама №***, без
табели с регистрационни номера, като автомобилът не е регистриран по надлежния
ред. Нарушението е установено от А. М. Г.– младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД
на МВР – Кюстендил, в присъствието на И. В. Д., също служител в сектор ПП при ОД на МВР
– Кюстендил. На мястото на проверката срещу И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 18-1139-001633/15.09.2018 г. Нарушението е квалифицирано по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Образувано е бързо досъдебно производство № 700/2018 г. по описа на Районна
прокуратура – Дупница за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал.
1 от Наказателния кодекс. С постановление
от 20.09.2018 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство. На 09.10.2018 е
издадено процесното НП, в което са
възпроизведени фактическите констатации по процесния АУАН. В хода на съдебното следствие са
разпитани актосъставителят и свидетелят по
акта, които поддържат описаното в обстоятелствената част същия и заявяват, че при проверката И. им обяснила, че автомобилът
е докаран от Италия и веднага е оставен за ремонт на майстор в с. Джерман, а тя
току-що го е взела от сервиза, за да го откара до дома си. Разпитан е и М. В. К.,
който заявява, че автомобилът му е оставен за ремонт след закупуването му от И.И.
и съпруга
ѝ (бил докаран с друг автомобил) и след
извършването на ремонта И. дошла да го вземе, като не се наложило ангажирането
на друг автомобил за транспортирането му, тъй като живеели на около 100 метра от свидетеля. Сочи
и че И. била спряна на около 50 – 60 метра от сервиза. Районният съд е
приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне
на акта за установяване на административното нарушение и издаване на
наказателното постановление, компетентност на административнонаказващия орган,
наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в
наказателното постановление, и доказаност на
административното нарушение. Приел е обаче, че е налице маловажност на случая
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и е отменил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено
за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен е изводът на районния съд
за законосъобразно проведена процедура по съставяне на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното
постановление. При разглеждане на спора районният съд е спазил
принципа по чл. 13 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН за
разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона,
и е обосновал правилен извод за доказаност
на деянието от обективна и субективна страна.
Правилeн е и изводът му, че
по отношение на вмененото на И. нарушение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият касационен
състав споделя изцяло изложените в тази връзка от районния
съд съображения в мотивите на обжалваното решение. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните”
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН.
Когато деянието представлява „маловажен”
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН.
Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива
на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може”
не обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава
възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия
орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно – при
наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Доколкото
преценката за „маловажност на случая” подлежи на
съдебен контрол, неприлагането на чл. 28 от ЗАНН от
административнонаказващия орган при наличие на предпоставките за прилагането му
е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260010/08.09.2020 г., постановено по АНД №573/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.