Решение по дело №11289/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11671
Дата: 17 юни 2025 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20251110111289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11671
гр. С., 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110111289 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. П. З., чрез адв. Ч. - М., срещу „България
Еър“ АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004 г. за сумата в размер на 782,33 лв., представляваща
обезщетение за отмяна на полет FB462 от 25.08.2024 г. по направление летище Амстердам
Схипхол, Холандия – летище С., по договор за въздушен превоз на пътници, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.12.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 73471/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че със
закупуване на самолетен билет сключил с ответника договор за въздушен превоз, по силата
на който последният се задължил на 25.08.2024 г. да изпълни полет с номер FB462 по
направление летище Амстердам Схипхол, Холандия – летище С., с планиран час за излитане
– 10:15 ч. местно време и планиран час на кацане – 14:00 ч. местно време. Твърди, че
авиокомпанията потвърдила резервацията на пътника и издала бордна карта, но
впоследствие полетът бил отменен, за което ищцата разбрала в деня на полета,
непосредствено преди планирания час за излитане по разписание. На 30.08.2024 г. била
изпратена извънсъдебна покана за изплащане на обезщетението от името на пътника, но
ответното дружество не изплатило дължимото обезщетение. Ето защо моли съда да уважи
предявения иск, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 782,33
лева, представляваща обезщетение за отмяна на полет FB462 от 25.08.2024 г., ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.12.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 73471/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Н., е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва наличието на облигационно правоотношение между ответника и ищеца по
договор за въздушен превоз за редовен полет FB462 от 25.08.2024 г. На следващо място,
твърди, че е заплатил на ищеца претендираните в настоящото производство суми, в т.ч. и
съдебните разноски, за което представя писмени доказателства. Ето защо моли съда да
отхвърли предявения иск. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент
и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети
(Регламента).
Регламентът урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет
за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение
е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на
чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че „България Еър“ АД е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната
дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице,
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, §. 1, б. "б" от Регламента, при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за
всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети
между 1 500 и 3 500 километра.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1/ сключен между страните договор за въздушен превоз,
по силата на който ответникът се задължил на 25.08.2024 г. да изпълни полет с номер FB462
по направление Амстердам Схипхол, Холандия – летище С., с разстояние над 1500 км.; 2/
потвърдена резервация за полета; 3/ отмяна на посочения полет.
2
В отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния му представител,
заявява, че претендираното от ищеца обезщетение в размер на 782,33 лв. е било изплатено,
за което представя платежно нареждане за кредитен превод от 07.04.2025 г.
С молба от 05.06.2025 г. ищецът, чрез процесуалния му представител, признава, че в
хода на производството ответникът му е заплатил сумата в размер на 782,33 лв., с която е
погасил задължението си за заплащане на обезщетение за отмяна на процесния полет FB462
от 25.08.2024 г.
С извършеното в хода на процеса плащане се погасява съдебно предявеното вземане
за посочената по – горе сума в размер на 782,33 лв., като е останала незаплатена единствено
сумата в размер на 34,70 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 07.12.2024 г.
(датата на подаване на заявлението) до 07.04.2025 г. (датата на плащането). Предвид
изложеното на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва за посочения период в
размер на 34,70 лв., а за сумата в размер на 782,33 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане.
По разноските:
При този изход от спора и предвид извършеното от ответника в хода на процеса
плащане след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
съдът приема, че ответникът е дал повод за предявяване на иска. Ето защо, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски. С оглед задължителните указания, дадени в т.
12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното
производство съобразно изхода от спора. Ищцата е сторила разноски за държавна такса за
заповедното и исковото производство в общ размер на 50 лв., които следва да й бъдат
присъдени.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав приема следното:
В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който страните по упълномощителната сделка - ищецът, от една страна и
адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се
предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднено лице - чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде
компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при
безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА
възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято
полза е разрешен спора.
Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
3
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита, липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и
обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание, настоящият съдебен
състав приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС за заповедното производство и
360 лв. с вкл. ДДС за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „България Еър“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.С., А. С., бул. „Б.“ № 1, дължи на
Д. П. З., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „А.“ № 43, на основание чл. 7, т. 1, б. “б“ от
Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
сумата в размер на 34,70 лв. – законна лихва за периода от 07.12.2024 г. (датата на подаване
на заявлението) до 07.04.2025 г. (датата на плащането) върху главницата в размер на 782,33
лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата в размер на 782,33 лв. - главница,
представляваща обезщетение за отмяна на полет FB462 от 25.08.2024 г. по направление
летище Амстердам Схипхол, Холандия – летище С., по договор за въздушен превоз на
пътници, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
07.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 73471/2024
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр.С., А. С., бул. „Б.“ № 1, да заплати на Д. П. З., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „А.“ №
43, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 50,00 лв. – разноски за държавна
такса за заповедното и исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр.С., А. С., бул. „Б.“ № 1, да заплати на адв. В. В. Ч.-М., с личен номер ******, с адрес на
упражняване на дейността: гр. В., ул. „Д.“ № 9, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
сумата в размер на 240 лв. с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ за заповедното производство и 360 лв. с вкл. ДДС - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4