Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.София,
20.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на десети
май две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина С., разгледа търговско дело № 3446 по описа за 2012г. и взе
предвид следното:
Предмет на делото са предявени от „Б.
ДСК” АД обективно съединени искове за признаване за установено по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК, че „Т.С.Т.” ЕООД дължи сумата 100 000,00 евро – главница,
дължима по договор за кредит от 22.08.2006г., изменен с анекс №1 от
30.07.2007г. и анекс №2 от 24.07.2008г., сумата 19 059,61 евро – договорна
лихва, дължима за периода от 25.06.2009г. до 06.12.2011г., и сумата
16 699,05 евро – лихва за забава, дължима за периода от 25.06.2009г. до
06.12.2011г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. №54190/2011г. на СРС, 70 с-в.
С отговора срещу исковата молба
ответникът оспорва размера на предявените искове с възражения за едностранни
промени в лихвения процент по договора за кредит, извършени от Б.та без
основание.
С подадената писмена защита по делото процесуалният
му представител оспорва исковете за лихви с възражения за неправилното им
изчисляване за период преди настъпване на изискуемостта на вземанията за
главница, но и за период след падежа на задължението за главница, както и с
възражения за нищожност на клаузата на чл. 20 от процесния договор за кредит, с
която е предвидено начисляване на наказателна лихва при просрочие на
задълженията по кредита наред с уговорената договорна лихва.
Приетият като писмено доказателство по
делото договор за кредит от 22.08.2006г. установява възникнали облигационни
правоотношения между страните със съдържанието, твърдяно с исковата молба – ищецът
предоставя на ответника кредит при условията на кредитна линия в размер до
100 000 евро срещу задължения на ответника за възстановяване на усвоените
средства в срок до 22.08.2007г., плащане на възнаградителна лихва в размерите
по т. 9.1 от договора, а при забава и лихва в размерите по т. 20 от договора.
С анекс №1 от 30.07.2007г. и анекс №2
от 24.07.2008г. (също приети като писмени доказателства по делото) са променени
размерите на лихвите по договорите и сроковете на кредитната линия, като с
втория анекс срокът за издължаване на задълженията на ответника за връщане на
главницата по договора е продължен до 24.07.2009г.
Безспорно е по делото, но се и
установява от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че
кредитът е усвоен от ответника в пълния му уговорен размер от 100 000
евро, както следва: на 25.08.2006г. е усвоена сума в размер на 40 000
евро, на 28.08.2006г. е усвоена сума в размер на 30 000 евро, а на
29.08.2006г. е усвоен остатъкът от 30 000 евро.
Доказателства за плащания от ответника
в погашение на задълженията му по договора за кредит извън плащанията, признати
от ищеца, а установени и от заключението на счетоводната експертиза, не са
ангажирани в производството по делото.
Възраженията в писмената защита на
ответника, че суми за погасяване на задълженията са и принудително събрани в
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената заповед за
изпълнение, нямат отношение към основателността на предявените искове, тъй като
съгласно разрешението, дадено с т. 9 от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г.
по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, принудително събраните суми въз основа на
заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не се вземат предвид при произнасянето
по установителните искове, предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.
От заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че при отчитане на
датите и размерите на извършените от ответника частични плащания по договора за
кредит, непогасени остават задълженията му за плащане на главница, договорна
лихва по т. 9.1 и лихва за забава по т. 20 от договора в размерите, твърдяни с
исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Възраженията на ответника, че Б.та
едностранно е променила лихвения процент по договора за кредит, не са доказани
по основание, тъй като заключението на експертизата не съдържа такива данни, но
освен това от приетите анекси се установява, че размерът на лихвите е променен
именно по взаимно съгласие на страните. Обвързването на този размер с размера
на 3-месечния EURIBOR в периода
на действие на договора не поражда право на Б.та да променя размера на лихвите
с едностранно изявление, а предвижда обективен критерий (извън възможностите за
влияние на Б.та) за определяне на размера на дължимите лихви, който съгласно
клаузите на анексите е задължителен и за двете страни.
Възраженията на ответника, че лихви не
е следвало да се начисляват за периоди преди определения с анекс №2 от
24.07.2008г. нов краен срок за погасяване на задълженията по кредита, са
неоснователни, тъй като видно от съдържанието на самия анекс срокът е уговорен
за издължаване на главницата, не и за задълженията за лихви.
Неоснователни са и възраженията на
ответника, че договорни лихви не се дължат за периода след падежа на
главницата, тъй като тъкмо обратното е уговорено в клаузата на т. 20 от
процесния договор за кредит.
Възраженията на ответника за нищожност
на цитираната клауза поради липса на съгласие и поради противоречите с добрите
нрави са заявени след срока по чл. 367, ал. 1 ТЗ, но независимо от това и
доколкото за приложението на императивните норми на чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД съдът
следи служебно, намира за необходимо да посочи, че съгласието на страните за
предвиждане на въпросната клауза като част от съдържанието на облигационните
правоотношения помежду им се установява и само от подписите върху процесния
договор за кредит и анексите към него, които не са оспорени, а размерът на уговорените
лихви, включително предвидената възможност за начисляване на лихва за забава
наред със задължението за договорна лихва, не са несъответни на интереса на
страните от сключване и изпълнение на процесния договор за кредит, нито създават
нееквивалентност на уговорените насрещни престации в степен, която да
предпостави противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
По изложените съображения установителните
искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени за предявените им размери,
което в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК (така и т. 12 от тълкувателно решение
№4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК) предпоставя, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноските, които ищецът е направил за
заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК, определено по реда на чл. 37 ЗПрП.
При тези мотиви Софийски граД.и съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Т.С.Т.” ЕООД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление *** дължи на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление *** сумата 100 000,00 евро – главница по
договор за кредит от 22.08.2006г., изменен с анекс №1 от 30.07.2007г. и анекс
№2 от 24.07.2008г., ведно със законната лихва от 07.12.2011г. до
изплащането, сумата 19 059,61 евро – договорна лихва за
периода от 25.06.2009г. до 06.12.2011г., и сумата 16 699,05 евро – лихва
за забава за периода от 25.06.2009г. до 06.12.2011г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №54190/2011г. на СРС, 70 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.Т.” ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „Б.ДСК” ЕАД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 11 020,84 лева – разноски за
заповедното и исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: