Р Е Ш Е Н И Е
№356
гр. Добрич, 27.09.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично
заседание на десети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 316 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК вр. чл. 27,
ал. 3 и, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделдсите производители (ЗПЗП) във вр. с чл.45, т.6 от Наредба № 14/28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на
стопанства и предприятия" от Програмата за
развитие на селските райони за периода
2014 - 2020 г., наричана за
краткост Наредба № 14/2015 г.
Образувано е по жалба на А.А.А. *** срещу Акт за установяване на публично
вземане (АУПДВ) № 08/06/1/0/02693/3/01/04/01 от 03.04.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна, с който на жалбоподателя е:
1/ отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева - второ плащане по
Договор № 08/06/1/0/02693 от 15.06.2016 г.;
2/ прекратен е Договор № 08/06/1/0/02693 от 15.06.2016 г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г., на основание чл.24, ал.2, т.4 от
същия;
3/ определено е подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 24 447,50 лева, представляващи първо плащане по горепосочения
договор;
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ
като се твърди, че жалбоподателят, ползувател на помощта, е изпълнил и
изпълнява своевременно, в пълен обем и добросъвестно задълженията си,
произтичащи от договора, бизнес-плана и действащата нормативна уредба към
датата на сключване на договора. Навеждат се доводи и за нищожност на оспорения
акт, поради некомпетентност на неговия издател. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, участва чрез
упълномощения от него процесуален представител, адв.Ю.М., който поддържа изцяло
жалбата и иска съдът да обяви нищожността на акта, респ. - да го отмени като
незаконосъобразно издаден. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата, директорът на Областна
дирекция на Държавен фонд “Земеделие“
– Варна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Десислава Бонева-А.
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Изразява
подробно мотивирано становище за законосъобразност на оспорения АУПДВ в писмени
бележи по делото. Моли в полза на ответника да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Добрич, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени
доказателства, намира следното:
От фактическа страна се установява, че на 15.06.2016 г. Жалбоподателят А. А.
А. е сключил с Държавен фонд „Земеделие“ - София Договор № 08/06/1/0/02693 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (л.247 и сл.)
Съгласно предмета на договора по чл.1 и чл.3 ДФ “Земеделие“ (ДФЗ) е предоставил на
жалбоподателя, А.А., безвъзмездна финансова помощ в размер на
48 895 лева за изпълнение на инвестициите и дейностите в представения от
него и одобрен Бизнес-план (л.236 и сл.)
Според заложеното в Бизнес-плана А.А. на 19 години, стопанисва животновъден
обект взет за ползване с дългосрочен договор за наем, находящ се в гр.Шабла,
област Добрич като през стопанската 2014/2015 г. кандидатът за помощта отглежда
300 бр. патици от порода „Пекински“.
Видно от Удостоверение № 011/07.06.2016 г. на Областна дирекция по безопасност на
храните-Добрич, валидно за 6 месеца
от датата на издаването му, животновъдният обект на жалбоподателя е вписан и
регистриран съобразно Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Първото плащане по Договора е извършено на 27.06.2016 г. като е изплатена
сума в размер на 24 447,50 лева, видно от УП за одобрение от 30.08.2016 г.
(л.327).
Заявката за второто плащане е подадена на 20.09.2018 г. (л.58) Към нея
ползувателят на помощта е представил удостоверението, издадено от ОДБХ-Добрич
на 07.06.2016 г., с изтекъл срок на валидност към 20.09.2018 г., което
обстоятелство е станало причина да се откаже второто плащане по Договора. Преди
това, на 16.10.2018 г. на жалбоподателя е изпратено Уведомително писмо за
нередовности с изх. № 01-033-6500/334 (л.179), с което ДФЗ-РА, чрез ОД на ДФЗ-Варна, е изискала актуално удостоверение за регистрация на
животновъдния обект, издадено по реда на чл.137, ал.6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. На 19.11.2018 г. е дадена втора възможност за
представяне на удостоверение за регистрация, но в предоставения срок
жалбоподателят не се е снабдил и не е представил същото. В хода на съдебното производство се установи,
че удостоверение за регистрация на
животновъдния обект на жалбоподателя не е издавано.
С писмо от 08.02.2019 г. А.А. е уведомен, че срещу него се открива
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
поради неизпълнение на условията, залегнали в Договора и в Наредба № 14/2015 г.
за получаване на второто плащане. На 06.03.2019 г. жалбоподателят е подал
възражение, в което оспорил наличието на материално-правните предпоставки за
откриване на производство по издаване на АУПДВ и е поискал получаване на второто
плащане на помощта по Договора, но не е представил валидно удостоверение за
регистрация на животновъдния обект, издадено от ОБДХ-Добрич.
На 03.04.2019 г. е съставен Доклад за нередност №
08/06/1/0/02693/2/01/17/01, а директорът на Областна дирекция на ДФ„Земеделие“
– Варна е издал оспорения в настоящото производство Акт за установяване на
публично държавно вземане. АУПДВ е съобщен на 08.04.2019 г. (л.39), а жалбата
срещу него е постъпила на 22.04.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че жалбата е допустима.
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл.
166, ал. 2 от ДОПК от надлежна страна, адресат на индивидуален административен
акт, имащ право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по съображенията,
изложени в нея.
При извършване на проверката за законосъобразност в пределите по чл.168,
ал.1 от АПК, а именно на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че
оспорения АУПДВ съответства на материалния закон относно спора между страните,
налице ли е неизпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ.
Подписвайки Договора за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на 15.06.2016 г., ползувателят на
помощта се е задължил, видно от чл.14, ал.1, т.14 от същия, да получава и
поддържа за срока на договора съответните лицензи, разрешения или регистрации,
когато такива се изискват във връзка с извършването на дейностите, включени в
бизнес-плана. В Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1, озаглавено „Документи при
подаване на заявка за второ плащане“ от Наредба № 14/2015 г. , в т.15 е
посочено, че един от изискуемите документи при подаване на заявката за второ
плащане е удостоверението, издадено от БАБХ, за регистрация на животновъден
обект и че същото се изисква, когато ползвателят извършва животновъдна дейност.
Съгласно чл.38, ал.1, т.1 и т.14 от Наредба № 14/2015 г., ползвателят на
помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на
полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период,
посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектувана с
всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора
за предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА
документи и информация в срока по чл. 36, ал. 2; и когато Разплащателната
агенция установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на
заявените данни и посочените факти във връзка с разпоредбите на чл. 36, ал. 1,
т. 1 и 2, включително когато ползвателят на помощта не отстрани непълнотите и
пропуските в срока по чл. 36, ал. 2;
По делото бе установено по
категоричен начин, че жалбоподателят не
се е снабдил и не разполага и до приключване на устните съзтезания с валидно
удостоверение за регистрация на животновъдния обект, издадено от ОДБХ-Добрич. Причините
за неиздаване удостоверение за регистрация на животновъдния обект, макар и
неотносими към настоящия спор, както бе установено по делото са свързани с
наличие на множество нередности в обекта, видно от Протокол № ІІІ-63 от
25.10.2018 г. на назначената със заповед на директора на ОДБХ-Добрич комисия
(л.538).
Затова по спорния по делото въпрос съдът намира за законосъобразен извода
на административния орган, че бенефициентът не е изпълнил всички условия,
посочени в Договора и Наредба № 14/2015 г.
Възражението на нищожност на АУПДВ, поради некомпетентност на неговия
издател е неоснователно.
С разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, действала към момента на
издаване на процесния АУПДВ в предходната й редакция на ДВ, бр. 2 от 2018 г.), на изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" е предоставена възможност да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. С приложената по делото Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г., основана
на чл. 20а, ал. 2 и 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения
правилник на ДФЗ, ИД на ДФЗ е делегирал на директорите на ОДЗ съобразно
териториалната им компетентност своите правомощия по издаване на АУПДВ, вкл и
по подмерки 6.1 и 6.3 по ПРСР 2014-2020. Следователно, оспореният АУПДВ,
издаден от Директора на ОД "Земеделие" -Варна, е постановен от
компетентен орган, съобразно териториалната му компетентност и надлежно
делегирани правомощия.
Съдът намира обаче, че в случая са налице съществени нарушения на
административно-производствените правила, опорочаващи оспорения акт. Съобразно
правилото на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Нормата на чл. 27,
ал. 3 от ЗПЗП задължава Разплащателната агенция ( РА ) да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Текстът на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП
регламентира, че събирането на вземанията на РА, възникнали въз основа на
административен акт, се извършва по реда на ДОПК. Цитираните разпоредби сочат
на извод, че за да е законосъобразен АУПДВ и Разплащателната агенция да
предприеме действия за събиране на вече изплатени суми, е необходимо да се
установи по безспорен и категоричен начин по реда на специалния закон, че е
налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и мерките, или по проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Текстът на чл. 166, ал.
2 от ДОПК е категоричен, че само в случаите, в които специалният закон не
предвижда ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, издаден по реда на АПК.
До влизането в сила на ЗУСЕСИФ, (обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г., в
сила от 25.12.2015 г.), в националното законодателство не съществува друг
процесуален ред за установяване на публични вземания от недължими плащания при
подпомагане със средства от европейски фондове, поради което установяването на
вземането по основание и по размер е извършвано от ДФЗ-РА при издаването на
самия АУПДВ. С приемането на ЗУСЕСИФ обаче са въведени специални правила както
за извършване на плащанията, така и за финансовите корекции, в т. ч. и след
извършено плащане ( чл. 1, ал. 1, т. 4 и чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ ).
С влизане в сила на чл. 9б от ЗПЗП
(нов, обн. ДВ, бр. 2/03.01.2018 г.) е направено разграничение на мерките и
подмерките, по отношение на които управляващият орган провежда производствата
по реда на ЗПЗП и тези, при които се прилагат общите правила на ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 9б от ЗПЗП, за Програмата за развитие на селските райони 2014 -
2020 г., производствата пред управляващия орган или Държавен фонд
"Земеделие" - Разплащателна агенция, се провеждат посредством: 1.
Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от
ЗПЗП - за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и
"б. ", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; 2.
Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН)
по реда и при условията на ЗУСЕСИФ - за останалите мерки и подмерки. Видно от
съдържанието на чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б. ", чл.
28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г. не е сред
посочените в чл. 9б, т. 1 текстове от Регламент (ЕС) № 1305/2013, поради което
производствата по тази мярка се извършват от ДФ "Земеделие" по реда и
при условията на ЗУСЕСИФ, съобразно указаното в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. Такава е
и предвидената в чл. 75, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗУСЕСИФ хипотеза, като едва след
извършено окончателно плащане по проект ( какъвто настоящият случай не е)
неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2,
т. 8 от ДОПК по силата на разписаното в чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
Процедурата по издаването на оспорения АУПДВ е започнала на 08.02.2019
г., след датата на влизане в сила на чл. 9б от ЗПЗП, т.е. след 03.01.2018 г. и
затова приложим за установяване по основание и размер на публични вземания на
ДФЗ от вида на процесните е ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл. 69 и сл. от същия закон.
Директорът на ОД на ДФЗ – Варна обаче не е издал решение за финансова
корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Това решение следва да е мотивирано, да се
издаде от ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта и с него да се
установи по основание и размер финансовата корекция. Същото подлежи на
обжалване по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ и при влизането му в сила би било
основание за издаване на АУПДВ при установена нередност на изплатените средства
от ДФЗ.
По изложените съображения и тъй като процедурата по издаването на
процесния АУПДВ е започнала след влизането в сила на чл. 9б от ЗУСЕСИФ, съдът
намира, че е налице основанието по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения
акт ( в този смисъл Решение № 10754 от 04.09.2018 г. по адм. д. № 4120 от 2017
г. на ВАС на РБ ). След отмяната на акта, делото следва да се изпрати като
преписка на ОД на ДФЗ - Варна за издаване на акт, съобразно изискванията на
приложимия ЗУСЕСИФ по отношение установяване обстоятелствата за твърдяна
нередност при усвояване на средствата, изплатени на оспорващия по сключения
между него и ДФЗ Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" по ПРСР 2014 - 2020. При
провеждане на производството следва да бъде съобразена и нормата на чл. 20а,
ал. 5 от ЗПЗП по отношение на органа, компетентен да налага финансови корекции
от вида на процесната.
Разноски
При този изход на спора, предвид своевременно заявеното искане и
представените доказателства, административният орган следва да бъде осъден да
заплати на оспорващия разноските за внесена държавна такса от 10 лева и
заплатен адвокатски хонорар от 1450 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие, пълномощно и разписка за плащане в брой от 16.04.2019 г.
Възражението на процесуалния представител на ответната страна за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно, поради правната сложност на
делото, породена от множеството нормативни актове и многобройните изменения в
тях. По тези съображения платеното адвокатско възнаграждение не следва да се
редуцира и общият размер на разноските следва да се определи на 1 460
лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд Добрич, трети състав:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично вземане (АУПДВ) №
08/06/1/0/02693/3/01/04/01 от 03.04.2019 г., издаден от директора на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна, с който на жалбоподателя е отказано изплащане на финансова помощ в размер
на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 08/06/1/0/02693
от 15.06.2016 г.; прекратен е Договор №
08/06/1/0/02693 от 15.06.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка
6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г., на
основание чл.24, ал.2, т.4 от същия;
определено е подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 24 447,50 лева, представляващи първо плащане по горепосочения договор.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие" - Варна за издаване на решение за финансова корекция по
реда на ЗУСЕСИФ, съобразно указанията в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" - СОФИЯ да заплати на А.А.А. ***
разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1 460
лева ( хиляда четиристотин и шестдесет ) лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: