Решение по дело №855/2017 на Окръжен съд - Плевен

                           Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                   №   /19.03.2018

 

                                  Гр.П. 19.03.2018г.

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на двадесет и първи февруари  

през две хиляди и осемнадесета     година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ СПАРТАНСКА

                              : К. ПЕТРАКИЕВ

 

            при  секретаря Велислава Трифонова               и в присъствието     на

            прокурора                                     като разгледа          докладваното от

            съдията  РЕНИ СПАРТАНСКА           въззивно гр.дело №855/2017г.

            по   описа на ПОС  и за да се произнесе съобрази следното:

              Производство по  чл. 258  и следв. от ГПК.

  С решение на Червенобрежки  Районен съд №235 от 11.10. 2017г., постановено по гр.д.№633/2017г.по описа на същия  съд е оставен без уважение като неоснователен и недоказан  предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГП във вр .с чл.86 ЗЗД от „Топаз Мел“ ООД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,район „***“бул.“***“***,представлявано от  М.С.С. чрез адвокат К.А.Т.  от АК С. срещу ЗП Н.К.В. ,ЕГН ********** ***  за сумата от 19 085лв.-главница,законна лихва върху главницата от датата на внасяне на заявлението по чл.410 ГПК-11.05. 2017г.и направените деловодни разноски за всички заплатени държавни такси и такива за адвокатска защита по ч.гр.д.№398/2017г.

         Недоволен    от така постановеното решение е останал ищецът пред ЧРС-“ТОПАЗ МЕЛ“ ООД гр.С.,представлявано от управителя М.С.С. ,който чрез своя пълномощник адвокат К.Т.  от АК С. го обжалва пред П.ски Окръжен съд изцяло като неправилно, незаконосъобразно  и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.В заключение въззивникът  моли съда да отмени обжалваното  решение  на Червенобрежки  РС. В съдебното заседание на 21.02.2018г.,на което бе даден ход по същество въззивното дружество чрез своя пълномощник-адвокат К.Т. от АК С.  поддържа така подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи като се отмени обжалваното решение на ЧРС и Окръжният съд постанови друго,с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се и направените по делото разноски.

        Въззиваемият Н.К.В. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 21.02.2018г.пред ПОС същият чрез своя пълномощник адвокат Л.Г. от  ПАК изрази становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ЧРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Адвокат Г. заяви,че не се претендират разноски.

       Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната  жалба оплаквания ,становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

        Въззивната жалба  е подадена в срока по чл. 259 ал.1  ГПК,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

 От приложеното ч.гр.д.№398/2017г. по описа на ЧРС безспорно  се установява,че същото е образувано на основание подадено от въззивното дружество „ТОПАЗ МЕЛ”ООД гр.С.,представлявано от М.С. , чрез пълномощника на дружеството адвокат К.Т. от АК С.   заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК.Заявлението е уважено,като Червенобрежки РС  е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК  №261 от 11.05.2017г.,с която е разпоредено длъжникът ЗП Н.К.В. ,ЕГН ********** *** заплати   на кредитора „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С. ,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.С.,район ***,бул.“***“***,представлявано от управителя М.С. сумата 19 085 лв., законна лихва върху нея ,считано от датата на подаване на заявлението-11.05.2017г.до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски от заявителя общо в размер на 1 481,70лв.,от които 381,70лв. платена ДТ и 1 100лв.адвокатско възнаграждение.В самата  заповед  е отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства:неизпълнение на парично задължение от длъжника по споразумение от 03.02.2017г.,с нотариална заверка на подписите ,като подписът на Н.К.В. е заверен на 03.02.2017г.от нотариус С.Л., рег.№*** на НК  район на действие РС П.,а подписът на представляващия „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С.-М.С.С. е заверен на 04.05.2017г.от нотариус Т. В.рег.№*** на НК и район на действие РС К..В заповедта по чл.417 ГПК е посочено,че по силата на нот.завереното споразумение  В. се е задължил да изплати на заявителя сума в размер на 19 085лв.,от които 10 000лв.в срок до 06.02.2017г.и 9085 лв.в срок до 28.02. 2017г.,които суми длъжникът не е изплатил към датата на подаване на заявлението.В срока по чл.414 ГПК длъжникът ЗП Н.К.В. е подал възражение  срещу така издадената заповед на ЧРС по чл.417 ГПК.ЧРС е указал на дружеството  заявител  да предяви иск за установяване на вземането си. На това основание кредиторът-„ТОПАЗ МЕЛ“ ООД  гр.С.  е  предявил установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК срещу  длъжника за установяване съществуване на вземането си в горепосочения размер,предмет на разглеждане в настоящото производство.

За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.422 ГПК,ЧРС е приел,че  ищецът е бил задължен да представи  в оригинал приложеното към ИМ копие от нотариално заверено споразумение и след като оригиналът не е представен ,на основание чл.183 ГПК споразумението е изключено от доказателствата по делото.Съдът е изложил доводи,че управителят на дружеството ищец М.С. на основание чл.176 ГПК е бил задължен да се яви лично в съдебно заседание за да отговори на поставени въпроси,че същият не е изпълнил това си задължение,като съдът на осн.чл.176 ал.3 ГПК е приел за доказано,че споразумението  от 03.02.2017г.между страните е изготвено с цел прилагане по изп.д.№20167560400320 на ЧСИ Ц.Н. и вписаната сума се отнася за задължение по посоченото изпълнително дело.Тези съображения на ЧРС са изцяло незаконосъобразни и неправилни.

В ИМ ищецът твърди,че  вземането му в размер на 19 085лв.,предмет на установителния иск по чл.422 ГПК произтича от подписано от страните нотариално заверено споразумение от 03.02.2017г.,че  за процесната сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№398/2017г.по описа на ЧРС.В писмения си отговор на ИМ,ответникът Н.В.,чрез своя пълномощник адвокат Г. е оспорил нотариално завереното споразумение от 03.02.2017г. като е направено възражение,че споразумението се отнася за  образуваното изп.дело №20167560400320 по описа на ЧСИ Ц.Н.,което е прекратено поради погасяване на дълга.Не е оспорена истинността на документа, нито ответникът е оспорил подписа си в нотариално завереното споразумение.С отговора е направено е възражение за унищожаемост на това споразумение,с твърдения ,че при подписването му у ответника е създадена погрешна представа относно неговото съдържание,а именно,че касае задължения по изп.дело №20167560400320 по описа на ЧСИ Ц.Н.,че същото е сключено при наличие на крайна нужда и явно неизгодни условия-наложен запор върху банковата му сметка  и липса на средства за осъществяване на дейността му като земеделски производител.С отговора на ответника са направени няколко доказателствени искания:да бъде изискано и приложено посоченото изп.дело по описа на ЧСИ Ц.Н.,да бъде задължен ищеца да представи оригинала на нот.завереното споразумение от 03.02.0217г.,както и на осн.чл.176 ГПК управителят на ищцовото дружество  М.С.С. да бъде задължен да се яви лично и да отговори на поставени въпроси.С изготвения от съда проекто-доклад, съгласно определение №285 от 04.09.2017г.ЧРС е приел представените писмени доказателства,но въобще не се произнесъл по така направените от ответника доказателствения искания.След като липсва надлежно определение на съда,с което да  е задължил ищеца да представи оригинала на нот. завереното  споразумение,незаконосъобразно и без правно основание ЧРС е приложил разпоредбата на чл.183 ГПК и е изключил от доказателствата по делото процесното споразумение от 03.02.2017г.Отделен е въпроса,че оригиналът на това споразумение е представен от заявителя още при подаване на заявлението за издаване на заповед въз основа на документ по чл.417 ГПК и се намира в заповедното производство по ч.гр.д.№398/2017г.по описа на ЧРС, което е приложено към гр.д.№633/2017г.по описа на същия съд. Доколкото заповедта по чл.417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист,именно върху оригинала на нотариално завереното споразумение/л.7 от ч.гр.д.№398/2017г./е направено отбелязване за издадения в полза на заявителя“ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С. изпълнителен лист.Не са били налице предпоставките и за приложение разпоредбата на чл.176 ал.3 ГПК,тъй като липсва произнасяне на съда,с което управителят на ищцовото дружество да е бил задължен да се яви в съдебно заседание и да отговори на конкретно поставени въпроси.В този смисъл незаконосъобразен  е  изводът на съда,че следва да се приемат за доказани обстоятелствата,за които страната е отказала да отговори,а именно,че споразумението от 03.02.2017г.е изготвено с цел прилагането му по изп.д.№20167560400320 по описа на ЧСИ Ц.Н. .

Споразумението от 03.02.2017г.с нотариална заверка на подписите представлява редовен от външна страна документ и годно доказателство. Ответникът не е оспорил истинността на този документ,нито своя подпис. Подписът на Н.В. е заверен на 03.02.2017г.от нотариус С. Л.,рег.№*** и район на действие РС П.,а подписът на М.С.,представляващ „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С. е заверен на 04.05. 2017г.от нотариус Т. В.,рег.№*** и район на действие РС К. Съгласно това споразумение ЗП Н.К.В. дължи на „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С. ,представлявано от М.С. сумата 19 085лв.,като в т.2 е посочено,че срокът на издължаване на сумата е бил до 15.07.2016г.,а в т.3 е отразено,че към датата на подписване на споразумението Н.В. не е изпълнил задължението си към дружеството в размер на 19 085лв.В т.4 от споразумението е постигната договореност ЗП Н.К.В. да погаси задължението си в размер на 19 085лв.по следния начин:10 000лв.в срок до 06.02.2017г. и 9 085лв. в срок до 28.02. 2017г.Споразумението с нотариална заверка на подписите има характер на частен диспозитивен докувмент и съгласно чл.180 ГПК има формална доказателствена сила,което означава,че изявленията,които се съдържат в него са направени точно от лицата,чийто подписи са заверени от нотариуса.За процесната сума от 19 085лв.от дружеството ищец е издадена и фактура от 28.04.2017г./л.6/,която не е оспорена от ответника.Във фактурата е посочено,че сумата представлява  начислени нестойки-неиздължено кредитиране кампания 2016г.  

За изясняване на спорните по делото въпроси от въззивната инстанция бе изискано и приложено копие от изп.дело №20167560400320 по описа на ЧСИ Ц.Н..От същото се установява,че изп.дело е образувано на 23.08.2016г.по молба на въззивника „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С. срещу ЗП Н.К.В. ,с която кредиторът е възложил на ЧСИ на основание чл.35 от ЗОЗ образуването на изп.дело за предаване на 180 тона пшеница,продукция от реколта 2016г.,находяща се в.***, Пл.обл., възложено е изготвяне на сметка за дълга,пълно проучване на длъжника, направено е искане за налагане на запори на банкови сметки и движими вещи,възбрана на недвижими имоти,както и всички правомощия по чл.18 ЗЧСИ.При образуване на изп.дело са представени доказателства,че на  09. 12. 2015г.в ЦРОЗ е вписан договор за особен залог ,сключен между „ТОПАЗ МЕЛ“ ООД гр.С. като заложен кредитор и ЗП Н.К.В. като залогодател върху 180 тона пшеница,бъдеща продукция от реколта 2016г.,находяща се в землището на с.***.Заложният кредитор е пристъпил към изпълнение върху цялото заложено имущество,което е вписано в ЦРОЗ на 16.08.2016г.В изпълнение на възложените му правомощия,ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение,в която е насрочена дата 26. 10. 2016г. за предаване на заложеното имущество-180 т.пшеница реколта 2016г. /л.15 от изп.д./С протокол от 26.10.2016г.на ЧСИ е отразено,че на място не е открита пшеницата,предмет на договора за особен залог,като е определена равностойност на заложеното имущество 44 984лв./л.16 от изп.д./ЧСИ Ц.Н. е наложил запори върху банкови сметки и запори върху земеделска техника на длъжника Н.В.,като впоследствие /л.77/ е коригиран общия размер на дължимата сума на 22 266,06лв.,от които главница 20 000лв.,законна лихва в размер на 616,66лв.за посочен период , 2100лв. разноски по изп.дело,както и такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 3 559,40лв.На 03.02.2017г.до ЧСИ е депозирана молба от Н.В.,с нотариална заверка на подписа му /с рег.№***/03.02.2017г. на нотариус С. Л./,с която длъжникът е поел задължението до 10.02.2017г.да внесе сумата от 10 000лв.и до 28.02.2017г.да внесе сумата 10 000лв.,с които суми ще бъде погасена изцяло претенцията на взискателя „Топаз Мел“ООД /л.80/.На същата дата 03.02.2017г.от адвокат К.Т., пълномощник на  дружеството взискател са депозирани молби до ЧСИ  за вдигане на запорите върху банковите сметки във всички банки/л.78-79/,въз основа на което ЧСИ е изпратил съобщения до различни банки за вдигане на наложените запори.С молба от 07.07.2017г. дружеството взискател/л.168/ е поискало от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.След внасяне на дължимите от длъжника такси и разноски по сметката на ЧСИ , изпълнителното производство по изп.д. №20167560400320  е прекратено,  поради пълно погасяване на дълга през м. август 2017г.,за което длъжникът Н.В. е уведомен на 09.08.2017г.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, Окръжният съд приема за недоказано възражението на ответника Н.В.,въззиваем в настоящото производство ,че споразумението между страните от 03.02.2017г.,нотариално заверено,въз основа на което е издадена заповедта по реда на чл.417 т.3 ГПК,касае сумите по гореописаното изп.дело №320/2016г.по описа на ЧСИ Ц.Н.. Действително,както молбата до ЧСИ по изп.д.,с нотариална заверка на подписа на Н.В. /л.80/, така и нотариално завереното споразумение са от една и съща дата 03. 02. 2017г.Не е налице пълна идентичност между задължението на въззиваемия към  въззивното дружество ,както относно размера на сумата,така и относно падежите на плащанията по молбата ,депозирана в изп.производство и по нотариално завереното споразумение.По молбата в изп.дело въззиваемият В. се е задължил да заплати на дружеството сумата 10 000лв.до 10.02. 2017г.и 10 000лв.до 28.02.2017г.По споразумението с нотариална заверка на подписите задължението на В. е в размер на 19 085лв.,която сума последният се е задължил да заплати,както следва:10 000лв. в срок до 06.02. 2017г. и 9 085лв.в срок до 28.02.2017г.В споразумението от 03.02.2017г.е посочено,че срокът на издължаване на сумата 19 085лв.е бил до 15.07.2016г., което налага извода,че се касае за старо задължение на въззиваемия към въззивното дружество,съществуващо преди образуване на изп.дело на дата 23.08.2016г.Отделен е въпроса,че изп.дело е образувано по  реда на ЗОЗ,след като въззивникът като заложен кредитор  е пристъпил към изпълнение на заложеното имущество-180 тона пшеница,реколта 2016г.и едва след като това имущество не е предадено,ЧСИ е пристъпил към събиране на неговата равностойност.Заявлението за издаване на заповед въз основа на документ по реда на чл.417т.3 ГПК е подадено на 11.05.2017г.,а изп.дело е прекратено, поради погасяване на дълга няколко месеца по-късно,през м.август 2017г. Никъде в самото споразумение не е отразено,че сумата,посочена в него касае задължения  на Н.В. към „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С. по вече образуваното изп.д.№20167560400320 по описа на ЧСИ Ц.Н..За дължимата от въззиваемия сума в размер на 19 085лв.дружеството е издало и фактура от 28.04.2017г.,която не е оспорена.

 С оглед изложеното,Окръжният съд приема,че не се установи по категоричен начин твърдението на ответника,че дължимата сума по нотариално завереното споразумение се отнася до задълженията му по изп.дело,прекратено,поради погасяване на дълга.Неоснователно е и възражението на ответника за унищожаемост на споразумението от 03.02.2017, като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия. В тази насока ответникът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си.От друга страна от данните по делото се установява,че между страните са налице търговски взаимоотношения,а съгласно чл.297 ТЗ търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Нотариално завереното споразумение има характера на търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ,доколкото е подписано от въззиваемия Н.В. в качеството му на земеделски производител и задължението му е свързано с упражняваното от него занятие.

 Вземането на „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С.  в размер на сумата 19 085лв.,съгласно нотариално заверено споразумение от 03.02.2017г.,за което е издадена заповед по чл.417 ГПК от ЧРС №261/11.05.2017г. по ч.гр.д. №398/2017г.по описа на същия съд съществува,доказано е по основание и размер.Не са ангажирани доказателства процесната сума да е изплатена на падежите,посочени в споразумението.Искът с правно основание чл.422 ГПК е основателен, доказан и следва да бъде уважен изцяло,като се признае за установено,че  Н.К.В.-земеделски производител  дължи на „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С.  сумата от 19 085лв.,ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 11.05.2017г.до окончателното й изплащане.

След като е стигнал до други правни изводи,ЧРС е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение,което на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да се отмени изцяло,а въззивната инстнация се произнесе по същество в горния смисъл.

 При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът Н.В. следва да заплати на ищеца“ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С. направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 463,40лв.

Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски в заповедното производство общо в размер на 1 481,70лв.,от която сума ДТ 381,70лв.и адвокатско възнаграждение в размер на 1 100лв.В този смисъл са дадените разяснения в т.12 от  ТР на ОСГТК на ВКС №4 от 18.06.2014г.по тълк.д.№4/2013г.

         Водим от горното , Окръжният съд

                                               

                                            Р     Е    Ш     И   :

 

         ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Червенобрежки Районен съд №235 от 11.10.2017г.,постановено по гр.д. №633/2017г. по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  на основание чл.422 ГПК,че Н.К.В.-земеделски производител, ЕГН ********** *** дължи на „ТОПАЗ МЕЛ“ ООД гр.С.,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.С., район ***,бул.“***“***,представлявано от управителя М.С. ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат К.А. *** сумата 19 085лв. ,представляваща непогасено задължение по споразумение от 03.02.2017г.,с нотариална заверка на подписите,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на подаване на заявлението-11.05.2017г.до окончателното й изплащане,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №261/11.05.2017г.на Червенобрежки РС по ч.гр.д. №398/2017г. 

        ОСЪЖДА  на осн.чл.78 ал.1 ГПК Н.К.В.-земеделски производител,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПАЗ МЕЛ“ ООД гр.С.,ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С.,район ***,бул.“***“***,представлявано от управителя М.С. ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат К.А. *** деловодни  разноски  за двете съдебни  инстанции в размер на 1 463,40лв.

          ОСЪЖДА Н.К.В.-земеделски производител, ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПАЗ МЕЛ“ ООД гр.С.,ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С.,район ***,бул.“***“***, представлявано от управителя М.С.,със съдебен адрес за призоваване:адвокат К.А. *** деловодни  разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№398/2017г.по описа на ЧРС в размер на 1 481,70лв.

        Решението подлежи на   касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :