№ 14579
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110155621 по описа за 2021 година
Фирма е предявил против Г. Л. Й. осъдителен иск с правно основание чл.
288, ал. 12, вр. ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./, с искане Г. Л. Й. да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2786.59 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № *****/04.09.2013 г. за ПТП,
настъпило на 17.08.2013г. в гр. София, ведно със законната лихва от
28.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е изплатил на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
/отм./, сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, по щета № *****/04.09.2013г.
обезщетение за имуществени вреди върху МПС „Пежо 306“, рег. № С *****
НК в размер на 2786.59 лв., като уврежданията са резултат на настъпило на
17.03.2013 г. ПТП, по влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 18284.2015г.
на СРС, 79 състав, по което ответникът е трето лице помагач. Поддържа, че
виновен за катастрофата е ответникът, който управлявайки МПС „БМВ 645
Ц“, рег. № СА ***** СК, при движение по АМ-Тракия км 243-800 не спазва
необходимата дистанция и удря движещия се пред него МПС „Пежо 306“,
рег. № С ***** НК, като причинява процесното ПТП. Твърди, че ответникът е
управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Собственикът на увредения
автомобил се обърнал към ищеца за изплащане на обезщетение, но му било
отказано, в резултат на което срещу ищеца било образувано гр.д. №
18284/2015г. на СРС, 79 състав. Въз основа на решението било образувано
изп. дело № 1878/2017г. на ЧСИ № 838 и била изплатена сума в общ размер
2786.59 лв., от които 1243 лв. главница, 333.51 лв. законна лихва и 1210.08 лв.
съдебни разноски и такси по изпълнението. Сочи, че ответникът бил поканен
да възстанови изплатеното от Фирма но и до днес лицето не било погасило
1
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначен особен
представител, е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска като
неоснователен. Алтернативно, моли съда да уважи иска до размера на 1243
лв. и 450.31 лв. разноски. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора исковата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен протокол № 1424194 от 17.08.2013 г., в който е
посочено, че на 17.08.2013 г. в 10.30 часа на АМ „Тракия“, км. 243 +800, е
настъпило ПТП между ППС с рег. № СА*****СК, марка „БМВ“, модел „645
ЦМ”, управлявано от Г. Л. Й., и ППС с рег. № С*****НК, марка „Пежо“,
модел „306“, управляван от О.И.Ч.. В протокола е посочено, че процесното
ПТП било реализирано, тъй като водачът на ППС с рег. № СА*****СК не
спазил необходимата дистанция застига ППС с рег. № С*****НК и го блъска
отзад, като вследствие на удара ППС с рег. № С*****НК се преобръща извън
пътното платно отдясно в крайпътната канавка. В протокола изрично е
направено отбелязване, че мястото е било посетено от служители на МВР,
направена е схема на ПТП, посочени са щетите по автомобилите, както и че
на Г. Л. Й. в качеството му на водач на МПС рег. № СА*****СК, марка
„БМВ“, модел „645 ЦМ”е съставен акт.
По делото е представена справка от базата данни на Информационния
център към Фирма на база на подадени данни от застрахователните компании
за застраховката „Гражданска отговорност“, от която е видно, че МПС марка
„БМВ“, модел „645 ЦМ”, с рег. № СА*****СК към датата на процесното
ПТП -17.08.2013 г. не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, като такава е била сключена на 19.08.2013 г.
Представена е и преписката на Фирма във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, а именно реализираното ПТП, като към нея е
приложено уведомление за имуществени вреди от 20.08.2013 г., опис на
претенция от 21.08.2013 г., доклад по щета № ***** от 04.09.2013 г. и
заключителна техническа експертиза по щета № ***** от 10.09.2013 г.
Представено е още писмо с изх. № 07-0029-131 от 02.12.2013 г., с което на
пострадалото лице е отказано заплащане на застрахователно обезщетение,
поради непълнота на представените документи, а именно данни за издаването
и влезли в сила наказателни постановления по ЗДвП и КЗ, относно
установяване вината на причинителя на ПТП.
Представена е служебна бележка от СДВР от 24.11.2014 г., от която се
установява, че във връзка с процесното ПТП на Г. Л. Й. са издадени два броя
наказателни постановления, които са влезли в сила на 20.07.2015 г.
2
Представено е решение № 165712 от 06.07.2017 г. постановено по гр. д.
№ 18284/2015 г. по описа на СРС, 75 състав, съгласно което е осъден Фирма
да заплати на О.И.Ч., на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./, сумата
от 1243лв. лв./обезщетение за имуществени вреди на собственика на л.а
„л.а”Пежо 306” с рег.№ С ***** НК, настъпили при ПТП на 17.08.2013г.,
причинени от водача на л.а „БМВ 645 ЦИ” с рег. № СА*****СК, чиято
отговорност не е била застрахована по застраховка”Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2015г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен
размер от 2172 лв. е отхвърлен като неоснователен. С решението е осъден
Фирма да заплати на О.И.Ч., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по
делото разноски в размер на 450.31лв., съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено е постановено при участието на трето лице помагач
- Г. Л. Й., ЕГН **********, привлечено на страната на ответника – Фирма.
Представен и е издадения по делото изпълнителен лист от 13.11.2017 г.
По делото е представена и покана за доброволно изпълнение по изп. д. №
************** по описа на М.Б., с която ищецът е поканен да заплати
сумата от 1243 лв. главница, ведно със законната лихва от 01.04.2015 г., която
до момента била 333.51 лв., неолихвяема сума за разноски по делото в размер
на 450.31 лв., неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в размер на
450 лв., неолихвяема сума за авансови такси в размер на 48 лв., както и
дължимата сума по т. 26 в размер на 261.77 лв.
От представеното свидетелство за регистрация част I се установява, че
МПС с рег. № С*****НК, марка „Пежо“, модел „306“ е собственост на
О.И.Ч..
От представената регресна покана с изх. № ГФ-РП-498 от 22.06.2021 г. се
установява, че ищецът е поканил ответника в едномесечен срок от получаване
на същата за заплати сумата от 2786.59 лв., представляваща обезщетение за
виновно нанесени имуществени вреди нанесени с МПС „БМВ“, с рег. №
СА*****СК, управлявано от ответника без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при ПТП от 17.08.2013 г. на
АМ „Тракия“. От представените доказателства не се установява същата да е
била връчена на ответника.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следният: на 17.08.2013 г.,
около 10.30 часа лек автомобил БМВ“, модел „645 ЦМ”, с рег. №
СА*****СК, се движи по АМ „Тракия“ и в района на км. 243 +800, поради
неспазена дистанция, водачът реализира ПТП с движещия се пред него лек
автомобил „Пежо“, модел „306“, с рег. № С*****НК. Вследствие на удара лек
автомобил „Пежо“, модел „306“, с рег. № С*****НК напуска пътното платно
вдясно по посоката си на движение и се преобръща в крайпътната канавка.
Всички увреждания по лек автомобил „Пежо“, модел „306“, с рег. №
С*****НК, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Вещото
лице е посочило, че стойността необходима за възстановяване на лек
3
автомобил „Пежо“, модел „306“, с рег. № С*****НК, изчислена на база
методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. към датата на ПТП била 5451.12
лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че по
изп. д. № ************** по описа на М.Б. общата дължима сума била в
размер на 2786.59 лв., от която от 1243 лв. главница, 333.51 лв. законна лихва,
неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 450.31 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв., авансови такси в размер на 48 лв., както
и такси по т. 26 от Тарифата в размер на 261.77 лв. Вещото лице е посочило,
че на 28.11.2017 г. с платежно нареждане от сметна на Фирма била изтеглена
сума в размер на 2786.59 лв., която на същата дата била постъпила по
банковата сметка на ЧСИ М.Б. с основание „доброволно плащане по изп. д. №
**************“.
Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ урежда правната възможност
Фирма да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди,
причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна
отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./.
Следователно възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на четири групи материални предпоставки: 1) да е
настъпило твърдяното ПТП по вина на ответника, като причинените
имуществени вреди по МПС „Пежо 306“, рег. № С ***** НК, които да са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП; 2) ищецът да е заплатил
твърдените суми на собственика на МПС „Пежо 306“, рег. № С ***** НК; 3)
към датата на настъпване на ПТП-то, ответникът да е нямал валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. С оглед възражението за изтекла погасителна давност
ищецът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че към датата на ПТП е имал валидно сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, респ. че е погасил претендираното парично задължение.
Неоснователно е възражението за недопустимост на производството, тъй
като исковата молба не била подписана от изпълнителните директори на
ищеца. В случая исковата молба е подписана от процесуален представител на
ищеца – юрисконсулт с надлежно учредена представителна власт за което
към исковата молба е представено пълномощно, поради което така
направеното възражение се явява неоснователно.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че горепосочените предпоставки за уважаване на иска по чл. 288 КЗ
/отм./ са налице. На първо място по делото е прието решение № 165712 от
06.07.2017 г. постановено по гр. д. № 18284/2015 г. по описа на СРС, 75
състав, в което е прието, че процесното пътно-транспортното произшествие е
настъпило, поради противоправното поведение на водача на л.а „БМВ 645
ЦИ” с рег. № СА*****СК, който не бил спазил безопасна дистанция,
4
съобразена със скоростта на движение, спрямо л.а „Пежо 306” с рег. № С
***** НК и доколкото решението е постановено при участието на трето лице
помагач - Г. Л. Й., привлечено на страната на ответника – Фирма, то Г. Л. Й. с
оглед на разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ГПК се счита обвързан от мотивите
на решението. Още повече, че по отношение на описания от ищеца
механизъм на ПТП - място на настъпване, причината- неспазване на
необходимата дистанция, връзката с увреждането в случая, ищецът проведе
пълно и главно доказване на посочените факти. По делото е представен
протокол за ПТП 1424194 от 17.08.2013, от който се установява, че 17.08.2013
г. в 10.30 часа на АМ „Тракия“, км. 243 +800, е настъпило ПТП между ППС с
рег. № СА*****СК, марка „БМВ“, модел „645 ЦМ”, управлявано от Г. Л. Й.,
и ППС с рег. № С*****НК, марка „Пежо“, модел „306“, управляван от О.И.Ч..
В протокола е посочено, че причина за настъпване на ПТП-то била, че
водачът на автомобил марка „БМВ“, модел „645 ЦМ“ с рег. № СА*****СК не
спазил необходимата дистанция застига ППС с рег. № С*****НК и го блъска
отзад, като вследствие на удара ППС с рег. № С*****НК се преобръща извън
пътното платно отдясно в крайпътната канавка. Протоколът за ПТП, съставен
от служител на МВР в кръга на служебните му задължения в установената
форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на
актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя и за извършените от него и пред него действия,
които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката
на движение на автомобила, метрологичните и пътни условия - в този смисъл
са решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение
№ 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение №
98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I ТО. Следователно до доказване
на противното съдът е обвързан от удостоверените в протокола и
извършените от длъжностното лице действия. По делото е представена и
служебна бележка от СДВР от 24.11.2014 г., от която се установява, че във
връзка с процесното ПТП на Г. Л. Й. са издадени два броя наказателни
постановления, които са влезли в сила на 20.07.2015 г. Съгласно приетата по
делото съдебно- автотехническа експертиза, механизмът на настъпване на
процесното ПТП бил следният: 17.08.2013 г., около 10.30 часа лек автомобил
„БМВ“, модел „645 ЦМ”, с рег. № СА*****СК, се движи по АМ „Тракия“ и в
района на км. 243 +800, поради неспазена дистанция, водачът реализира ПТП
с движещия се пред него лек автомобил „Пежо“, модел „306“, с рег. №
С*****НК, като вследствие на удара лек автомобил „Пежо“, модел „306“, с
рег. № С*****НК напуска пътното платно вдясно по посоката си на движение
и се преобръща в крайпътната канавка. Като съобрази горното и при
преценката му наред с останалите събрани по делото доказателства, съдът
приема, че фактите са се осъществили така, както са изложени от ищеца.
5
Следователно виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на
МПС марка „БМВ“, модел „645 ЦМ”, с рег. № СА*****СК, поради което и
става причина за настъпване на произшествието, в резултат на което на МПС
марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № С*****НК са причинени имуществени
вреди. Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза щетите
нанесени при ПТП на МПС марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № С*****НК,
се намират в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на
произшествието.
По делото не се спори, а и от представената справка от базата данни на
Информационния център към Фирма на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховката „Гражданска отговорност“ се
установява, че към датата на процесното ПТП -17.08.2013 г. за МПС марка
„БМВ“, модел „645 ЦМ”, с рег. № СА*****СК не е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че на
28.11.2017 г. с платежно нареждане от сметка на Фирма била изтеглена сума в
размер на 2786.59 лв., която на същата дата била постъпила по банковата
сметка на ЧСИ М.Б. с основание „доброволно плащане по изп. д. №
**************“. Вещото лице е посочило, че по изп. д. № **************
по описа на М.Б. общата дължима сума била в размер на 2786.59 лв., от която
от 1243 лв. главница, 333.51 лв. законна лихва, неолихвяема сума за разноски
по делото в размер на 450.31 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 450
лв., авансови такси в размер на 48 лв., както и такси по т. 26 от Тарифата в
размер на 261.77 лв. Спорно по делото е обстоятелството дали ответникът
дължи цялата сума в размер на 2786.59 лв., заплатена по изп. д. №
************** образувано въз основа на издадени изпълнителен лист от
13.11.2017 г. по влязлото в сила решение № 165712 от 06.07.2017 г.
постановено гр. д. № 18284/2015 г. по описа на СРС, 75 състав.
Настоящият състав намира, че регресното право на Фирма обхваща
платените разходи по чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./, т. е. разходите за определяне и
изплащане на обезщетението. Това са обичайните разходи, необходими за
установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от
увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и
вредите. Разноските в изпълнителното производство /такси и разноски по
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др.
/ са направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете на
увредените лица на основание чл. 288 КЗ /отм./, т. е. след установяване със
сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на
дължимите от фонда обезщетения. В този смисъл тези разноски не
представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, респ. са
извън обхвата на регресното право на Фирма – в този смисъл са решение №
127/18.10.2019 г. по т. д. № 2835/2018 г. на ВКС и решение № 8 от 22.06.2022
г. по т. д. № 2144/2020 г. на ВКС.
В случая с влязло в сила решение № 165712 от 06.07.2017 г. постановено
по гр. д. № 18284/2015 г. по описа на СРС, 75 състав Фирма е осъден да
заплати на увреденото лице сумата от 1243 лв., представляваща обезщетение
6
за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2015 г. до
окончателното изплащане, и сумата от 450.31лв., разноски по делото.
Платените суми от Фирма са в общ размер от 2786.59 лв. по образуваното
изпълнително дело, от които сумата от 1243 лв. - присъденото обезщетение,
присъдената законна лихва върху тази сума в размер на 333.51 лв., начислена
от 01.04.2015 г. до 20.11.2017 г., сумата 450.31 лв. разноски по гражданското
дело, адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на
450 лв., авансови такси в размер на 48 лв., както и такси по т. 26 от Тарифата
в размер на 261.77 лв. Фирма има право на регрес срещу причинителя на
вредата за платените на увредените лица суми по чл. 288 КЗ /отм./ -
обезщетението за вреди, както и на лихвите за забава по чл. 288, ал. 7 КЗ
/отм./, но начислени за период по-кратък от периода, за който самият
делинквент носи отговорност, както и за разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./.
В случая лихвите са начислени от изтичане на срока за произнасяне по
претенцията на увреденото лице - след датата на деликта, и следователно се
включват в регресното право на фонда. Разноските по изпълнението следва да
се изключат от размера на вземането, поради което претенцията е
основателна за сумата от 2026.82 лв., като в останала си част до пълния
предявен размер от 2786.59 лв. искът следва да се отхвърли.
Предвид изложеното и доколкото предявеният иск се явява основателен,
следва да бъде разгледано и релевираното с отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.
Правото на Фирма да иска от делинквента обезщетението, което е платил
на увреденото лице в резултат на виновно предизвикано от първия ПТП и да
встъпи във всички права, които то има срещу прекия причинител на щетата е
аналогично по съдържание и правна характеристика със суброгационно право
на застрахователя, изплатил обезщетение на правоимащия въз основа на
съществуващата застраховка „Гражданска отговорност“ – арг. от чл. 213 КЗ
/отм./. Поради това и в случая приложение намира възприетото в трайната
практика на ВКС разбиране, застъпено и в т. 14 на ППВС №7/77 год., чието
действие не е отменено, че щом основанието за регресните суброгационни
искове, които застрахователят предявява, възниква от друг спрямо
застрахователното правоотношение фактически състав, в който като елемент
се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове
тече не само различна по продължителност, спрямо специалната
застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и началният
момент, който не е от настъпване на застрахователното събитие, а от
изплащане на застрахователното обезщетение, респ. на приравненото на него
такова, платимо от Фирма /в този смисъл практиката на ВКС– Решение № 178
от 21.10.2009 г. по т.д.№ 192/2009 г. на ВКС II ТО, Решение № 53 от
16.07.2009 г. по т.д.№ 356/2008 г., на ВКС, I ТО; Решение № 2 от 2.02.2011 г.
по т.д. № 206/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 15 от 04.02.2011 г. по т.д. №
326/2010 г. на ВКС, II ТО и др./. По отношение на продължителността на
погасителната давност приложима е разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, като
вземането се погасява с изтичането на петгодишна давност, която започва да
тече от плащането на обезщетенията /в случая от 28.11.2017 г./. Исковата
7
молба е подадена в съда на 28.09.2021 г., към който момент петгодишният
давностен срок не е изтекъл. При това положение наведеното в тази връзка
възражение на ответника се явява неоснователно.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски,
като страната претендира сумата от 111.46 лв., заплатена държавна такса, 300
лв. депозит за вещо лице по САТЕ, 200 лв. депозит за вещо лице по ССЕ, 213
лв. депозит за особен представител, както и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение, което настоящият състав с оглед разпоредбата на чл. чл. 78,
ал. 8 от ГПК определя в размер на 100 лв. С оглед частичната основателност
на исковата претенция на ищеца следва да му се присъди сумата от 672.40 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Л. Й., ЕГН **********, с адрес: г/административен адрес/,
да заплати на Фирма, с адрес: /административен адрес/, по иск с правно
основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ сумата от сумата от
2026.82 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета № *****/04.09.2013 г. за ПТП, настъпило на 17.08.2013г. в гр. София,
ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 2026.82
лв., до пълния претендиран размер от 2786.59лв., ведно със законната лихва
от 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. Л. Й., ЕГН **********, с адрес: г/административен адрес/,
да заплати на Фирма, с адрес: /административен адрес/, на основание чл. 78,
ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в размер на 672.40 лв. - разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8