№ 200
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора И. Хр. П.
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500465 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 21143/10.08.2022 г. от П.Р.Б. против решение
№ 1109/27.07.2022 г., постановено по г. д. № 3302/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в
частта, с която П. е осъдена да заплати на Б. И. П. ЕГН ********** от с. Ж., Община М.,
област П., сумата от 1 800.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ
за неимуществени вреди, произтекли от задържането му за срок от 72 часа с постановление
от 13.06.2017 г. на прокурор при РП - Пловдив по ДП № 117 по описа на Отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР - П. за времето от 13.06.2017 г. до 15.06.2017 г., а
впоследствие и от задържането му за времето от 15.06.2017 г. до 22.06.2017 г. по мярка за
неотклонение, взета по искане на РП - Пловдив с определение постановено от РС - Пловдив
по ЧНД № 3763 по описа на РС - Пловдив, XI н. с. за 2017 г., отменено поради липса на
основание с определение, постановено от ОС - Пловдив на 22.06.2017 г. по ВЧНД №
1184/2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение, в съответната част и
да отхвърли иска или да намали размера на обезщетението.
Ответник Б. И. П. ЕГН ********** счита, че тази жалба е неоснователна.
Претендира разноски.
Постъпила е втора въззивна жалба вх. № 21191/10.08.2022 г. от Б. И. П. ЕГН
1
********** против решение № 1109/27.07.2022 г., постановено по г. д. № 3302/2021 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлена претенцията на П. за осъждане на П.
да заплати сумата над присъдения размер от 1 800.00 лева до пълния предявен размер от
26 000.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за неимуществени
вреди, произтекли от задържането му за срок от 72 часа с постановление от 13.06.2017 г. на
прокурор при РП - Пловдив по ДП № 117 по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД
на МВР - П. за времето от 13.06.2017 г. до 15.06.2017 г., а впоследствие и от задържането му
за времето от 15.06.2017 г. до 22.06.2017 г. по мярка за неотклонение, взета по искане на РП
- Пловдив с определение постановено от РС - Пловдив по ЧНД № 3763 по описа на РС -
Пловдив, XI н. с. за 2017 г., отменено поради липса на основание с определение,
постановено от ОС - Пловдив на 22.06.2017 г. по ВЧНД № 1184/2017 г., ведно със законната
лихва от 22.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение, в съответната част и
да уважи иска в пълния предявен размер.
Ответник П.Р.Б. счита, че жалбата е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.
Предявен от Б. И. П. ЕГН ********** от с. Ж., община М., област П., ул. „П.В.“
№ 18 против П.Р.Б..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
от 26 000.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за
неимуществени вреди, произтекли от задържането му за срок от 72 часа с постановление от
13.06.2017 г. на прокурор при РП - Пловдив по ДП № 117/2016 г. по описа на Отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР - П. за времето от 13.06.2017 г. до 15.06.2017 г., а
впоследствие и от задържането му за времето от 15.06.2017 г. до 22.06.2017 г. по мярка за
неотклонение, взета по искане на РП - Пловдив с определение, постановено от РС - Пловдив
по ЧНД № 3763 по описа на РС - Пловдив, XI н. с. за 2017 г., отменено поради липса на
основание с определение, постановено от ОС - Пловдив на 22.06.2017г. по ВЧНД №
1184/2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2018г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът не признава иска.
В исковата молба се твърди, че против П. е водено досъдебно производство №
117/2016 г. по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – П..
С постановление от 13.06.2017 г. на прокурор при РП – Пловдив е бил задържан
за срок от 72 часа за времето от 13.06.2017 г. до 15.06.2017 г.
По искане на РП – Пловдив, с определение от 15.06.2017 г., постановено по ЧНД
№ 3763/2017 г. по описа на РС – Пловдив по отношение на П. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Това определение е отменено поради липса на основание с
2
определение от 22.08.2017 г., постановено по ВЧНД № 1184/2017 г. по описа на ОС –
Пловдив. Мярка за неотклонение „задържане под стража“ е действала от 15.06.2017 г. до
22.06.2017 г.
Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от приетите документи от
наказателното дело.
Следователно е налице задържане под стража за 9 дни като мярка за
неотклонение, която е отменена с влязъл в сила съдебен акт.
При това положение всякакви възражения относно правилността на отмяната са
ирелевантни.
При тази фактическа обстановка и при съобразяване с ТР № 3/22.04.2005 г. по т.
д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и П. следва да
бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.
Спорът е за размера.
В исковата молба се твърди, че, в резултат на задържането под стража за 9 дни за
периода от 13.06.2017 г. до 22.06.2017 г., П. е претърпял значителни неимуществени вреди:
преживял психоемоционален стрес, притеснение, загуба на самочувствие, потиснатост,
интензитетът на които се повишил предвид обстоятелството, че той бил с влошено
здравословно състояние - скъсан менискус, от която травма изпитвал и редица негативни
преживявания, като е пропуснал планова операция, насрочена за 15.06.2017 г.
Видно от амбулаторен лист за платен преглед № 452/19.12.2016 г. (л. 16 от делото
на ОС, П. е получил болки в коляното от 08.09.2016 г. В този смисъл е и удостоверение №
146.05/2017 г. (л. 18 от делото на ОС).
Видно от епикриза (л. 45 от делото на ОС), на 10.07.2017 г., на П. е извършена
операция за лечение на съществуващия медицински проблем.
Според показанията на свидетел П.а (л. 116 от делото на ОС): „..Аз бях
ангажирала дата на 15-ти, мисля след два дни, за операция. Става на лявото коляно трябваше
да се оперира в „Св. С.“, бившата Медицинска академия. Въпреки тежкото му състояние -
трудно подвижен. Имам предвид трудно подвижен, с моя помощ в тоалетната, не можеше
да свива крака, положението му беше зле. ... на първата мярка. Изглеждаше много зле,
отслабнал, трудно подвижен, не сме се чували въобще... В ареста се е налагало да моли
другите хора да му помагат, тъй като сам не може да седне да си извърши тоалетните нужди.
Психическото състояние му беше нарушено, мога да кажа - нервност, унижение,
притеснение да моли хората да му помагат. Все пак с чужда помощ до тоалетната не е
приятно. Никакво медицинско обслужване. Искал е такова, той ми е споделял. Не успяхме
да му внесем лекарства. Не са му давали болкоуспокояващи. Направихме операция, с нова
дата след един месец, горе долу юли месец беше, в друга болница. Септември 2016 г. се
случи неговата травма. Задържането, за което говоря, беше юни 2017 г. В този период не са
взети мерки, защото беше задържан, изтърпяваше си няколко месеца наказание, въпреки, че
3
имаше травма.“
Същото лице е разпитано като свидетел и в хода на производството по ЧНД №
3763/2017 г. по описа на Районен съд, като в открито съдебно заседание на 15.06.2017 г. тя е
дала следните показания: „Съпругът ми е диагностициран от лекар специалист със скъсан
менискус на ляво коляно. От преди месец с д-р С. от МА С. имаме уговорка, тъй като е
много сериозно положението и се нужда от спешна операция, а не планова. Днес трябваше
да бъде извършена операцията. Това не е заболяване, това е травма вследствие на побой от
служители на реда по време на задържането му на 08.09.2016 г. В момента нищо не може да
прави, непрекъснато съм го обслужвала. Правиха му физиотерапия в Централен софийски
затвор, медикаменти вътрешни и външни вземаше. Мисля, че не може сам да се обгрижва,
тъй като вдигаме от банята, не може да се обслужва сам.“
Този протокол е официален свидетелстващ документ по смисъла на 179, ал. 1
ГПК, поради което съобразно посочената норма се ползва с доказателствена сила за
направените от свидетелката А. П.а изявления пред съда.
При съпоставка на дадените от нея показания по настоящото дело и в рамките на
производството по ЧНД № 3763/2017 г. се откриват противоречия: тя сочи : „...днес (на
15.06.2017 г.) трябваше да бъде извършена операцията.“, а по настоящото дело заявява „...
бях ангажирала дата на 15 - ти, мисля след два дни, за операция.“; при разпита й по ЧНД №
3763/2017 г. свидетелката с известна доза несигурност е споделила за съпруга си и следното
: „Мисля, че не може сам да се обгрижва ...“, а в открито заседание на 05.07.2022 г. по г. д. №
3302/21 г. абсолютно категорично свидетелства, че : „.сам не може да седне да си извърши
тоалетните нужди ... Все пак с чужда помощ в тоалетната не е приятно.“
Част от показанията на свидетел П.а не кореспондират на приетите по делото
медицински документи. Същата квалифицира здравословното състояние на бившия си
съпруг към датата на задържането му като „тежко“ и „зле“, както и свидетелства, че ищецът
се е налагало да моли други хора да му помагат, включително и за тоалетна и че в ареста не
са му давали болкоуспокояващи.
Същевременно от събраната по делото медицинска документация се установи, че:
при прегледа му на 28.05.2017 г., т. е. 16 дни преди задържането му, съдебният
медик е констатирал, че наличната му травма - разкъсване на вътрешния мениск на лявата
колянна става с увреждане на хрущялни и сухожилни структури в областта на ставата, не е
от естество да заплашва живота на освидетелствания, както и че тя ограничава движението
на долния му ляв крайник, но не отнема тази негова функция напълно, с оглед на което и
доколкото в исковата молба не е наведено твърдение ищецът да е имал нужда от чужда
помощ за времето на задържането си, то съдът приема, че той в действителност не се е
нуждаел от такава;
при извършения му първоначален медицински преглед на 13.06.2017 г., в деня на
задържането, медицинското лице е установило, че ищецът е в „.добро общо състояние.“;
нито при прегледа на 19.12.2016 г., нито впоследствие на ищеца са изписани
4
болкоуспокояващи, а необходимост от приемането на такива дори и не се твърди в исковата
молба.
Ето защо предвид констатираните противоречия и несходството на част от тях с
приетите като доказателства медицински документи, съдът не дава вяра на същите в частта
им относно състоянието на ищеца в периода на задържането му, необходимостта му от
болкоуспокояващи и от чужда помощ в ареста и за планувана от него операция на
15.06.2017 г.
Според приетите като доказателства заверени преписи на СМУ № 146.05/2017 г.,
издадено от специалист по съдебна медицина при Медицински университет - С. и на
епикриза, издадена от МБАЛ „С.“ ЕООД както при прегледа на ищеца на 28.05.2017 г. -
преди задържането му, така и на 10.07.2017 г. - 18 дни след освобождаването му от ареста,
при приемането му за оперативно лечение в МБАЛ „С.“ ЕООД, при разпита му от
медицинските органи той е съобщил едни и същи оплаквания - болка, ограничени движения
и блокажи в ставата, а 6 дни след извършената му операция той е изписан с подобрение,
решаващият състав приема, че не е налице промяна в здравословното състояние след
задържането му и че последното няма неблагоприятно отражение по отношение на травмата
на лявото му коляно.
Няма твърдения или доказателства за наличието на медицински проблеми,
породени от процесното задържане.
Няма твърдения или доказателства за наличието на психически проблеми,
породени от процесното задържане.
При тази фактическа обстановка (продължителност на задържането под стража за
9 дни за периода от 13.06.2017 г. до 22.06.2017 г., което е отменено, личните притеснения,
социалната изолация, обстоятелството, че ищецът е имал медицински проблем, чието
лечение не е било спешно или неотложно, тъй като медицинският проблем „скъсан
менискус“ е възникнал през 2016 г., а извършването на операция за неговото лечение е на
10.07.2017 г., и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция
намира, че сумата от 1 800.00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените
неимуществени вреди от задържането под стража за 9 дни за периода от 13.06.2017 г. до
22.06.2017 г., което е отменено и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от 22.12.2018 г. до окончателното изплащане.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК и чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ следва да
бъде осъдена П. да заплати на Б. И. П. ЕГН ********** сумата от 5.00 лева – платена
държавна такса за въззивното производство.
П. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното
производство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В рамките на цялото производство няма представен договор за извършване на
5
адвокатска услуга и нейното плащане по реда на чл. 38 от ЗА. Единственият договор е л. 46
от делото на ОС, в който е записано, че е уговорено и платено възнаграждение в размер на
1 000.00 лева.
Ето защо не следва да се присъждат разноски за въззивното производство в полза
на пълномощника на П. по реда на чл. 38 от ЗА, а искането в тази насока следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1109/27.07.2022 г., постановено по г. д. №
3302/2021 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на Б. И. П. ЕГН ********** от с. Ж., община М.,
област П., ул. „П.В.“ № 18 сумата от 5.00 (пет) лева – платена държавна такса за въззивното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. И. П. ЕГН ********** за присъждане
на разноски за въззивното производство в полза на пълномощника на П. по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6