РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. ХАСКОВО, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500829 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №628/10.Х.2023 г. постановено по гражданско дело
№1848/2022 г. Районен съд-Хасково признава за установено, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, по
отношение на Г. А. С., ЕГН **********, от ****, че дължи на „Йеттел
България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София,***, сумата от 3 460.92 лева, от които: 290.73 лева - незаплатени
задължения за предоставени услуги за предходни периоди от 10.12.2019г. до
09.05.2020г., 2 618.64 лева - незаплатени задължения за лизингови вноски за
периода от 10.12.2019г. до 02.11.2021г., 551.57 лева - договорни неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги, по Договор за мобилни услуги № **** от
03.06,2016г., Договор за мобилни услуги № **** от 04,03.2018г., Договор за
лизинг от 04.03.2018г., Допълнително споразумение № **** от 25.04.2019г.
към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 25.04.2019г,
Допълнително споразумение №**** 02.12.2019г. към договор за мобилни
услуги, Договор за лизинг от 02.12.2019г. и Договор за лизинг за базови
аксесоари № *** от 02.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 22.03.2022г. до окончателното им изплащане, за които суми е
1
издадена Заповед № 264 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 23.03.2022г. по Ч.гр.д. № 612/2022г. по описа на Районен съд -
Хасково
С решението се осъжда Г. А. С., ЕГН **********, от ****, да заплати на
„Йеттел България" ЕАД,ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София,****, сумата от2 189.51 лева, от която 1 698.93
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 490.58 лева,
представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 612/2022г. по описа на
Районен съд - Хасково.
Обстоятелства по въззива
Недоволен от постановеното решение в частта относно присъдената с
него неустойка в размер на 551.57 лева е останал Г. А. С., ЕГН **********, от
****,поради което го обжалва и иска неговата отмяна като неправилно и
незаконосъобразно.
В процесните договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения
към тях имало идентични разпоредби,касаещи предсрочно прекратяване на
договорите по вина или инициатива на потребителя,или при нарушение на
задсълженията му,последният дължал за всяка СИМ карта неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок като минималния размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандратните месечни абонаменти.
По делото била представена покана за доброволно изпълнение,озаглавена
като последна,без да били представени други предходни.В тази покана имало
указания свързани с последиците от неплащането-че договорът щял да бъде
прекратен и нямало да бъде възможно ползването на съответните мобилни
номера,като щели да се претендират и неустойки.
Въззивникът посочва,че поканата имала предупредителен а не
прекратитебен характер.Същата била издадена на 11.III.2020 г. преди
изтичане на процесните договори и допълнителни споразумения към
тях.Въпреки това обаче към тях имало начислени суми за ползване на
мобилни услуги и след изтичане срока за доброволно плащане.Същевременно
се посочва,че спирането достъпа до мобилни услуги на клиента не означавало
и прекратяване на договора между страните,което следвало да се извърщи с
нарочен акт,който да достигне до знанието на потребителя.
Пред първата инстанция нямало представени доказателства, че
ищецът едностранно е прекратил процесните договорни отношения преди да
изтече действието им,или че са прекратени по инициатива или по вина на
самия потребител.
Съобразно изложеното за въззивникът не били настъпили законовите
предпоставки и условия за плащане на неустойка по договорите за мобилни
услуги.
Представения отговор на въззивната жалба от „Йеттел България" ЕАД
извежда,че същата е неоснователна и следва да се отхвърли.Първата
инстанция правилно приела,че въззивникът има неизплатени задължения към
дружеството и е го е осъдил да ги заплати.Същите били резултат от надлежно
2
сключени договорни отношения,които останали неизпълнени от страна на
С..Това неизпълнение правилно следвало и заплащането на
неустойките,които не били и в противоречие с добрите нрави,като не
излизали и извън традиционните си обезпечетилена,обезщетителна и
санкционна функции.
Дружеството надлежно известило и С.,че прекратява договорните
отношения помежду им с изпратената последна покана за доброволно
плащане от 11.III.2020 г. в която се съдържали дължимите суми и при липса
на доброволно плащане в срок от десет дни от датата на писмото,щели да
бъдат предприети действия по съдебно събиране на дължимите
суми.Удостоверението за доставка на предупредително писмо не било
оборено по надлежен ред,което сочело на изпълнение на процедурата по чл.87
от ЗЗД,което водело и на правото на дружеството да получи дължащите се
неустойки.
Правни съображения.
Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно
легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят
правни последици от първоинстанционния съд с обжалваната част на
решението. Същата е обективиран израз на субективните му права на защита.
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство, в рамките
на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.В хода на
проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които
обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива
доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в
настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на
очертания предмет от въззивната жалба и отговора на същата.
Предмет на въззивния контрол са признатите за дължими от първата
инстанция по реда на чл.422 от ГПК 551.57 лева - договорни неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги, по Договор за мобилни услуги № *****
от 03.06,2016г., Договор за мобилни услуги № ***** от 04,03.2018г., Договор
за лизинг от 04.03.2018г., Допълнително споразумение № **** от
25.04.2019г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
25.04.2019г, Допълнително споразумение № **** 02.12.2019г. към договор
за мобилни услуги, Договор за лизинг от 02.12.2019г. и Договор за лизинг за
базови аксесоари № ***** от 02.12.2019г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 22.03.2022г. до окончателното им изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 264 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 23.03.2022г. по ч.гр.д. № 612/2022г. по описа на Районен съд
- Хасково.
Уговорените неустоечни клаузи в така създадените между страните
договорни отношения чрез посочените по-горе договори и споразумения
предпоставят като първо условие за тяхната дължимост прекратяване на
договорите преди изтичане на посочените в тях срокове по вина или
инициатива но потребителя или при нарушение на задълженията му по тези
3
облигации.Според доводите на дружеството бил налице такъв акт от негова
страна чрез връчване на адресата на изпратената последна покана за
доброволно плащане от 11.III.2020 г. В тази насока представените по делото
покана и удостоверение за връчване от „Тип топ куриер“ АД на поканата на
18.III.2020 г. Безспорно е,че тази дата е в рамките на действие на договорните
отношения между страните и преди крайният им срок.
Същите обаче на пораждат като последица предсрочно прекратяване на
договорните отношения.Съобразно представеното удостоверение на
куриерската фирма е видно,че предупредителното писмо е доставено до
пощенска кутия на адрес в ****.
В процесните договори не е посочен начинът за предсрочно прекратяване
същите, поради неизпълнение на задълженията на абоната по него, нито редът
за уведомяване на абоната за упражняване на това потестативно право от
мобилния оператор.В случая има препращане към Общите условия на
мобилния оператор за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни .
Съгласно чл. 75 от общите условия мобилният оператор има право
да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя при
условията на чл. 19б "б" и чл. 19 б "в". В чл. 19б "в" от ОУ е предвидено право
на доставчика да прекрати едностранно договор с потребител, в случай, че не
е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по
индивидуалния договор.
Съгласно чл. 19 б "в" операторът има право да прекрати
индивидуалния договор с едномесечно писмено предизвествие при посочен
неверен адрес за получаване на фактури; използването на устройства, които
не са оценени; при кредитна оценка, според която не би могъл да покрива
задълженията си; е нарушил ОУ. В чл. 19 б "д" е посочено, че след
прекратяване на индивидуалния договор операторът има право да предостави
мобилния номер за ползване от друг потребител.
Съоразно чл.20А от ЗЗД догворите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните
или на основания, предвидени в закона. В случая твърдението е за
едностранно разваляне на договора за мобилни услуги, поради виновно
неизпълнение от страна на абонат на мобилни услуги,въззивникът по делото.
В индивидуалните договори и в ОУ не установени правила относно
уведомяването на абоната за едностранното прекратяване на договорите при
условията на чл. 19б от ОУ. След като се касае за писмени договори, то
изявлението за прекратяването изисква да е в писмена форма, което да е
достигнало до другата страна,предвид члц.87 ал.I от ЗЗД. Този ред е
предвиден в чл. 19б "в" от ОУ-правото на оператора да прекрати
индивидуален договор с едномесечно писмено предизвестие. Предвид на тези
норми обвързващи страните по делото, изпращаните напомнителни
съобщения до абоната за изпълнение на задълженията му по договора,вкл. и
т.нар.последна покана за доброволно изпълнение,представена по делото, не
обосновават уведомяването му за прекратяване на договора,като не са налице
и други конклудентни действия по аргумент.
По делото няма представено изрично и ясно писмено
волеизявление за разваляне на процесните договорни отношение между
оператора на мобилни услуги и С. в едномесечен срок,съобразно изложеното
и посочените задължителни за страните норми от общите условия,което да е
4
стигнало до знанието на въззивникът. Въпросната последна покана,както се
посочи не съставлява подобно волеизявление за едностранно разваляне на
процесните договорни отношения.Същата предпоставя отделно отправяне на
нарочно писмено волеизявление за прекратяване от оператора, след
неплащане в посочения срок,каквото по делото няма.В тази насока следва да
се тълкува и чл.31А от ОУ,съобразно които оператора се задължава
предварително и по подходящ начин (чрез кратко текстово съобщение – SMS,
писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по
електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез
писмо, доставено с куриер и др.) да информира абоната, че ще предприеме
действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети
лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и други).
Информацията по предходното изречение задължително съдържа и данни за
точния размер на претендираните парични задължения, за основанието, от
което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземането.“
Ето защо не е доказано по делото отправено от дружеството и
достигнало до знанието на сочения за длъжники С. писмено предизвестие за
едностранно прекратяване на договорните отношения. Изложеното налага
извода, че за ищеца не е възникнало право да осъществява имуществена
отговорност относно процесните неустойки.
Следва за пълнота да се посочи и че така уговорените неустойки са
нищожни,поради което не могат породят и задължение за плащането
им.Безпорно е,че отношенията между страните,освен договорни,са и
отношения от потребителско естество.Поради това и спрямо договорите за
мобилни услуги и лизинг е приложим изцяло и Закона за защита на
потребителите. Въпросните неустойки като клаузи и начин на
създаване,размера и условията , при които стават длъжими водят до тяхната
неравноправност.Същите са в противоречие с нормите на чл.143 ал.I,ал.II
т.5,13 и 19 от ЗЗП.
Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер
на всички, но не повече от три месечни абонамента, е необосновано висока,
тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът
би претърпял. Последните не следва да се съизмеряват с пропуснатите по
самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването им е свързано с
предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването
вече няма да бъдат предоставяни. При тяхното приложение се стига до
положение при което, въпреки липсата на съществуващо правоотношение
между страните, мобилният оператор продължава да получава неоснователно
суми по вече прекратения договор, без да предоставя насрещна услуга на
потребителя. Такова неоснователно обогатяване ще настъпи и в случай на
прекратяване на договора по вина на потребителя три и по - малко месеца
преди неговото изтичане. Тогава операторът би получил имуществена облага
в размер, какъвто би получил ако договорът не бе прекратен, а даже и по –
голяма при оставащи два или един месец до изтичането му. Следва също така
да се съобрази и че съответните услуги на мобилния оператор след
прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни на потребителя,
като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител,и
то за времето за което ще се дължи и процесната неустойка.
От друга страна начисляването на неустойка в размер на част от
5
ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, както и на
разликата между стандартната цена на предоставеното устройство и
уговорената и заплатена от потребителя такава,също предпоставя
неравноправност на посочената клауза по чл.143 ал.II т.13. Така определената
неустойка дава възможността на дружеството да увеличава цената на
задължението на потреблителя без същият да има възможност да се откаже от
договора.
Следва да се съобрази и че по отношение на неустойката не е
установено по разбираем начин формирането размерът на тази дължима
неустойка, предвид посоченото,че месечният абонамент, приложим за
нуждите на начисляване на неустойка, е най – високият според условията на
плана.По този начин потребителят е в невъзможност още при сключване на
договора, да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която
евентуално ще дължи при отказ или неизпълнение на договора и какви ще
бъдат икономическите последици за него от сключване на договора-чл.143
ал.II т.19 от ЗЗП.
Следва да се съобрази и че размера на неустойката, определен
като основа стандартна цена на услугата или устройството, а не договорената
такава, нарушава изискването същата да обезпечава и обезщетява вреди от
неизпълнението на конкретния договор, а не произволни, както и това
неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по
конкретния договор,в случая договора за мобилни услуги, а не възникналите
по друго облигационно правоотношение договора за лизинг.
Неоснователен е и доводът,че неустойка,която не надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти, не противоречи на добрите
нрави и не излиза от присъщите функции. Преценката за накърняване на
добрите нрави се извършва към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент и с оглед вредите от оставащия до изтичането му,
конкретен срок. Налице е нищожност на неустоечните клаузи поради
противоречие с добрите нрави, доколкото не изпълняват присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се
явяват средство за неоснователно обогатяване на доставчика на услуги, който
получава правото да реализира уговорената по договора печалба, без да
предоставя насрещната своя престация – предоставяне на услугата за
съответния период. Посочените изводи не се променят от обстоятелството, че
операторът претендира размер на неустойката съгласно постигнато с КЗП
споразумение от януари месец 2018 г., доколкото съдът извършва
самостоятелна преценка.
Следва да се съобрази и че неустойката по договорите за
лизинг,също е продукт на неравноправна клауза, уговорена в противоречие на
добрите нрави.Предвижда се размерът на неустойката да е сборът от
оставащите неплатени лизингови вноски до изтичане срока на договора за
лизинг.
От друга страна уговорената неустойка в размер на разликата
между стандартната/по-висока/ и преференциалната/по-ниска/ цена на
предоставеното устройство излиза извън присъщите й функции и цели
единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Тази неустойка
обективира намерение от оператора да извърши промяна на съществен
елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без
съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави,
6
като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на
закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на
обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а увеличава
без съгласието на насрещната страна цената на предоставеното
устройство.Преференциалната цена при сключването на договора за лизинг е
определяща,което не оправдава последващото едностранно увеличение на
цената на устройството чрез договарянето на неустойка под формата на
извършената отстъпка.Цената на въпросното устройство следва да се счита за
окончателно определена именно със сключване на договора. Обстоятелството
дали вещта е била върната е без значение, тъй като във всички случаи, освен
при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят дължи връщане на
вещта - чл. 1, ал. III от договора за лизинг, за неизпълнението на което
задължение е договорена отделна неустойка.
Ето защо и предвид изложеното решението на РС-Хасково в
обжалваната част е неправилно и постановено в противоречие със
закона,поради което и следва да се отмени,като се отхвърли и претенцията по
чл.422 от ГПК в тази й част.
Ще следва на особения представител на въззивникът адв.А. Л. В.
от Адвокатска колегия - Хасково с оглед изхода от делото и направеното
искане за разноски да се присъди сумата от 400 лв. съобразно чл.7 ал.II от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
вр. с чл.47 ал.VI от ГПК и чл.36 ал.II от ЗА.
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен
съд-Хасково
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №628/10.Х.2023 г. постановено по гражданско
дело №1848/2022 г. на Районен съд-Хасково в обжалваната част ,с която
признава за установено на основание чл.422 ал.I от ГПК вр. чл.79, ал.I,
чл.92, ал.I и чл.205 от ЗЗД, по отношение на Г. А. С., ЕГН **********, от
****, че дължи на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, **** сумата от 551.57 лева - договорни
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, по Договор за мобилни
услуги № **** от 03.06,2016г., Договор за мобилни услуги № **** от
04,03.2018г., Договор за лизинг от 04.03.2018г., Допълнително
споразумение № *** от 25.04.2019г. към договор за мобилни услуги и
Договор за лизинг от 25.04.2019г, Допълнително споразумение
№**** 02.12.2019г. към договор за мобилни услуги, Договор за лизинг от
02.12.2019г. и Договор за лизинг за базови аксесоари № **** от
02.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
22.03.2022г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 264 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 23.03.2022г. по Ч.гр.д. № 612/2022г. по описа на Районен съд –
Хасково,вместо което
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от
„Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, **** иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.79, ал.I, чл.92, ал.I и чл.205 от ЗЗД да се приеме за установено,че
7
съществува вземането му против Г. А. С., ЕГН **********, от ******
относно сумата от 551.57 лева - договорни неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги, по Договор за мобилни услуги № ***** от
03.06,2016г., Договор за мобилни услуги № **** от 04.03.2018г., Договор
за лизинг от 04.03.2018г., Допълнително споразумение № **** от
25.04.2019г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
25.04.2019г, Допълнително споразумение №**** 02.12.2019г. към
договор за мобилни услуги, Договор за лизинг от 02.12.2019г. и Договор
за лизинг за базови аксесоари № **** от 02.12.2019г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 22.03.2022г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 264 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.03.2022г. по ч.гр.д. №
612/2022г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.София, **** да заплати на адвокат А. Л. В. от
Адвокатска колегия – Хасково сумата от 400 лв. като особен
представител на Г. А. С., ЕГН **********, от ****.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8