Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 49, 29 ноември 2019 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, наказателен състав, на
първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно
заседание, в следния състав :
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар Нелли Митева, като
разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова АНД № 62 по описа на РС Котел
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба на Т.П.Т. против наказателно постановление (НП) №
**********/12.02.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)
Сливен, с което на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ) му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева за извършено
по чл.108, ал.3 от ЗГ вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии административно нарушение.
Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от адв. И.И. ***.
За въззиваемата
страна РДГ Сливен се явяват юрисконсулти В.К. и А. Д., които оспорват жалбата и
молят НП да бъде потвърдено.
Производството
по делото е образувано по жалба, подадена в срок и от лице, което има право да
обжалва НП, поради което е допустимо. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Жалбоподателят Т.П.Т. е лице, упражняващо частна
лесовъдна практика, за което бил вписан в публичния регистър на физическите
лица, упражняващи частна лесовъдна практика -
http://new.iag.bg/cgi-bin/RCLP_Info.cgi?type=1&license_id=11164, и в
съответствие с чл.
235 от ЗГ му било издадено удостоверение № 9482 / 26.06.2013 г.
На жалбоподателя било издадено позволително за сеч № 0463411 от 14.10.2018г, с
което му било позволено изсичането на дърва за огрев - 6 куб. м. благун, 89
куб.м. бук и 23 куб.м. габър, в отдел 1170е в землището на село Кипилово,
община Котел, маркирани в контролни горски марки А2726, 0117, А3415 и А3416.
Срокът на провеждане на сечта е определен от 17.10.2018г. до 20.12.2018г, а за
извозване – с един ден повече, до 21.12.2018г.
На
02.11.2018 г. св. М. М. – главен специалист-горски инспектор в РДГ Сливен, св. Г.Х.
– главен експерт, също в РДГ, както и още техни колеги, извършили проверка по
спазване на правилата за водене на сечта в посочения в предходния пункт отдел.
Установили, че са отсечени яворови и черешови дървета, за каквито не е давано
разрешение. След извършената проверка св. М. обективирал резултатите в
констативен протокол С:300А № 001665. Установили 15 броя отсечени дървета,
които са маркирани, без за тях да е било давано позволително за сеч, както и
още седем отсечени немаркирани дървета. Измерени са диаметрите на всички пънове
и са посочени дървесните видове. По време на проверката свидетелите не са
заварили на място секачи, жалбоподателят също не е бил там.
На
08.11.2018г. са съставени сортиментни ведомости, посредством които е установено
количеството на добитата дървесина.
На
12.12.2018 г. св. М., в присъствие на жалбоподателя, съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), в който описал следното : За
времето от 17.10.2018г. до 02.11.2018г. в землището на село Кипилово, отдел
1170, подотдел „е“, имот № 175001 – горска територия частна собственост, в
качеството си на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на чието име е издадено
позволително за сеч №0463411/14.10.2018г., не е изпълнил контролните си
правомощия да следи за спазването на правилата за сеч, а именно – сечта в
насаждението не се извършва само на определените и отбелязаните заз сеч
дървета, като допуснал сеч на 15 броя дървета от явор и череша с общ обем 16
кв.м. лежаща маса, които не са предвидени за сеч в позволителното за сеч, и 7
броя дървета от габър и бук, немаркирани с контролна горска марка, с общ обем 4
куб.м. лежаща маса. Посочено, че
нарушението е открито на 02.11.2018г. Нарушената разпоредбата е тази на на
чл.108, ал.3 от ЗГ вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии. Актът е подписан от
актосъставителя и от св. Г.Х. - като свидетел на установяване на нарушението и
на съставяне на акта. Актът бил предявен на жалбоподателя, който написал, че не
е съгласен, подписал го и получил препис.
Въз
основа на описания АУАН, на 12.02.2019 г. Директорът на РДГ Сливен съставил
обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната фактическа обстановка, като
е прието, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на същите
разпоредби и на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 300.00 лева. НП е връчено лично на наказаното лице на
19.02.2019 г., който го е обжалвал в предвидения преклузивен седемдневен срок.
Съдът
кредитира целия писмен доказателствен материал, който прочете по реда на чл.283
от НПК и приобщи към делото. Съдът се довери и на показанията на двамата
разпитани по делото свидетели.
Въз основа на така
установеното съдът стигна по правния извод, че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло.
При извършената служебна проверка съдът установи, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в няколко насоки, които са ограничили правото на
защита на наказаното лице
и поставят съда в невъзможност да изследва НП от гледна точка на неговата
правилност.
За административнонаказателното
производство са установени строги правила за осъществяването му както в
основния закон - ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните
видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно
е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби,
да извършват това при стриктно им съблюдаване. Това се налага не от
обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на
всеки нарушител, е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е
гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. Когато определено
лице е привлечено към административнонаказателна отговорност, органите,
осъществящи правомощият по съставяне на АУАН и НП, са длъжни, съобразно
посочените правни норми, да конкретизират точно и изчерпателно както текстовете
от закона, които са били нарушени, така и тези, по които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дееца. Изпълнението на това
задължение е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който
има право да научи както коя точно правна норма е нарушена от него, така и въз
основа на коя такава се ангажира отговорността му, за да организира защитата си
в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност,
който стои в основата на административнонаказателното право.
Както в АУАН, така и в наказателното
постановление не са посочени конкретните обстоятелства относно претендираното
допускане от лесовъда на извършването на непозволена сеч в процесния имот.
Обвинението за неизпълнение на задължението е за допустителство
под форма на бездействие и предполага установено извършване на нарушение
от другиго във връзка с подлежащата на контрол дейност. Действително, при
извършената на място проверка от фактическа страна била установена незаконна
сеч на дървета, подробно описани в констативния протокол по вид и размер.
Контролните органи обаче по никакъв начин не са установили от кого е извършена
сечта, т.е. лицата, по отношение на което е следвало да бъдат предприети мерки
за недопускането ù, дори няма данни
да са направени опити за тяхното установяване. Този пропуск означава, че
актосъставителят и административнонаказващият орган не са посочили
обстоятелствата, при които е извършено нарушението – съществено нарушение на
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради което не става
ясно кое всъщност е конкретното задължително поведение, което се претендира да
не е спазено.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2
от ЗАНН (която може да се приложи и към настоящия случай, доколкото частният
лесовъд има ръководни функции), ръководителят на предприятия, учреждения и
организации може да бъде санкциониран за допуснати от неговите подчинени
нарушения, но това не е обективна отговорност, а е виновна такава. Не са
изложени мотиви защо така описаното нарушенияе е прието да е било извършени от
жалбоподателя, както и констатации за виновно му поведение при допускането на
това нарушение. Изложеното налага извод, че административнонаказателната
отговорност е ангажирана на обективно основание – поради наличиено на незаконна
сеч в обекта, за който на жалбоподателя е било издадено позволително за сеч,
какъвто подход обаче не се допуска от закона. Съгласно чл.6 от ЗАНН,
физическото лице би могло да бъде наказано само за негово виновно поведение,
изразило се в конкретни действия или бездействия, каквито в случая липсва
описани.
Изложеното дотук представлява
процесуално нарушение, поставящо препятствие пред ефективното организиране на
защита от страна на нарушителя чрез навеждане на възражения и представянето на
съответните доказателства още в първата фазата на административнонаказателното
производство, поради което и е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
На следващо място :
Наложеното наказание е по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, който предвижда наказание от
300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно лице
или лице, упражняващо частна лесовъдска практика, което съгласува, одобрява или
издава документи в нарушение на ЗГ, на подзаконовите актове по прилагането му
или на одобрени горскостопански планове и програми. Очевидно е, че
административнонаказващият орган е наложил наказание, несъответстващо на
нарушението, което е описано като фактически състав, което е друго
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № **********/12.02.2019 г. на Директора на РДГ
Сливен като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС Сливен в четиринадесетдневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :