Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 15.01.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар
Алина Т., като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 2268/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „Б.С.К.“ ЕООД, с
която са предявени срещу „К.И.“ ООД искове с правно основание чл.55 ал.1,
предл.3-то ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 26.03.2019 г. е сключил с
„К.о.п.“ АД договор за изпълнение на СМР на обект „офис сграда с ресторант и
подземни гаражи“, находящ се в гр.Пловдив, УПИ V-523.920, след което е
сключил с ответника договор на 10.04.2019 г., по който е възложил на ответника
като подизпълнител изпълнението на фасади на стойност 121 322,21 лв. Сочи
се, че по сключения с ответника договор ищецът е платил сумата от 56 587 лв.,
но ответникът не е изпълнил качествено възложената работа, защото по фасада
север при закрепване на L-планките към бетона на много
места анкерните болтове не са поставени правилно; параизолационната мембрана е
компрометирана; по фасада изток L-планките са монтирани след
монтажа на топлоизолацията, параизолационната мембрана и металната конструкция,
а всички анкерни болтове не са перпендикулярни към бетонната повърхност и не са
влезли правилно; компрометирана е топлоизолационната и параизолационната мембрана;
не са използвани болтове по проекта, а самонарезни болтове; липсват основни
странични части на конструкцията и болтови връзки; отворите в L-планките
не са овални. Изпълнените работи не са в уговорения обем и качество, което е
причина да се преработи работата, а на ответника е даден срок от 15 дни да
навакса изоставянето в срока и да поправи неточностите, но той е спрял работа,
поради което ищецът е развалил договора, за което ответникът дължи и неустойка,
както и връщане на предоставните от ищеца алуминиеви профили 5/5/4 -/форма Т/
-171 броя х 6 м. /1026 л.м./, алуминиеви профили 5/5/5
- /форма L/ - 36 броя х 6 м. /216 л.м./,
алуминиеви профили Q-vent - /наподобяват С с камера / - 181 броя х 6
м. /1086 л.м./; Болтове, винтове и гайки 6 х 25 /неръждаваейка А2/ - 3500 бр.,
самопробивни винтове 6,3 х 22 /неръждаваейка А2/ - 4200 бр., от които
ответникът е следвало да изработи конструкция. Иска се от ищеца ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 56 587 лв. – платената по разваления
договор сума, сумата от 18 198,33 лв. – неустойка за разваляне на
договора, както и да върне алуминиевите профили или да заплати сумата от 24 000
лв.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с
възражението, че е изпълнил възложената работа качествено и че е била приета от
ищеца. Сочи се, че изпълнението не е в уговорения обем, защото проектът за
каменни облицовки е негоден, тъй като не отговаря на действителното изпълнение
на грубия строеж на сградата, който има съществени несъответствия с проекта за
изработка и монтаж на вентилираната окачена фасада – носещите профили на
пиластрите забиват в бетона на колоните на сграда; планките 100/100/50 трябва
да бъдат рязани или удължавани заради съществени отклонение с геометрията на
бетоновите колони и пояси; ниво III трябва да се изтегли с 20мм
навън от стъклените фасади. Освен това стъклено-алуминиевата дограма е
монтирана от друг изпълнител неправилно, а това не позволява монтиране на
произведената от ответника конструкция и води до изместване на монтажа в
отклонение на проекта. По проект междуосовото отстояние между елементите трябва
да е 1060 мм, но при замерване са установени други отстояния. Ищецът е уведомен
за несъответствията, които са пречка за поставяне на носещи конструкции без
преработка на проекта. Изработеното от ответника покрива по стойност получената
сума от 56 587 лв., а освен това развалянето на договора няма обратно
действие, а процесните движими вещи са върнати на ищеца.
Ищецът е
подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода,
че по договора е платена сумата от 86 052,16 лв., а претендираната
представлява неприспаднат аванс, а според т.22.9 при разваляне на договора
поради системно неизпълнение се дължи връщане на сумата. Ответникът е пропуснал
да монтира планки на фасада изток, което е причина за забавянето. Проектът не е
негоден, защото след разваляне на договора е бил изпълнен, което се установява
от актове 12 и от окончателен протокол от 28.01.2020 г. Грубият строеж не е в
несъответствие с проекта, а посочените от ответника несъответствия са
несъществени. Не са налице извинителни причини за неизпълнението на ответника.
Оспорва да са върнати процесните движими вещи, тъй като част от тях на стойност
7 445 лв. са открити при ответника.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа оспорванията на исковете с довода, че е налице качествено
изпълнение, както и че установяването на дефекти става от комисия, която
съставя протокол. Поддържат се наведените в писмения отговор твърдения за
несъответствия, които са причина за неизпълнението, както и поради неукрепено
скеле. Малко след отстраняване на ответника са изготвени актове 12. Сочи се, че
намиращите се у него профили и крепежни елементи представляват технологичен
отпадък и остатък от производството по фасади изток, юг и север.
Представен е договор за изпълнение на СМР от
10.04.2019 г., от който се установява, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение, по което ответникът е поел по възложение на ищеца
задължението да извърши строителни работи по изграждане на фасади на обект
„офис сграда с ресторант и подземни гаражи“, находящ се в гр.Пловдив, УПИ V-523.920,
а ищецът е поел задължението да плати възнаграждение в размер на 121 322,21
лв. – приложение N 2, a в приложение N 4
e уговорен
краен срок за изпълнение 31.10.2019 г.
Представен е проект на процесната сграда.
Представен
е приемо-предавателен протокол от 23.08.2019 г., в който се сочи, че по
отношение на етап „конструкция Север“ от страна на ищеца в качеството на
възложител са направени възражения, че липсва ниво 2/3 1рамка, 1 бр. К3, 2
рамка 12 бр.К4; хоризонтали ъгъл северозапад 2/3 18бр. К6.
Представен е приемо-предавателен протокол от
23.08.2019 г., в който се сочи, че по отношение на етап „конструкция Юг“ от
страна на ищеца в качеството на възложител е направено възражение, че липсва
ъглова конструкция.
Представен
е приемо-предавателен протокол от 25.05.2019 г., в който се сочи, че „Конфарма“
ЕООД е предал на ищеца алуминиеви профили 5/5/4 -/форма Т/ -171 броя х 6 м. /1026 л.м./, алуминиеви профили 5/5/5 - /форма L/ - 36 броя х
6 м. /216 л.м./, алуминиеви профили Q-vent - /наподобяват С с камера / - 181 броя х 6
м. /1086 л.м./; Болтове, винтове и гайки 6 х 25 /неръждаваейка А2/ - 3500
бр., самопробивни винтове 6,3 х 22
/неръждаваейка А2/ - 4200 бр.
Представен е приемо-предавателен протокол от
29.05.2019 г., в който се сочи, че ищецът е предал на ответника конструкция и
крепежни елементи за изпълнение на монтаж на вентилируема фасада.
Представено
е уведомление, с което ищецът е поканил ответника да изпълни задължението по
поставяне на планки и да ускори работите по фасада север и фасада изток.
Представено
е уведомление, с които ищецът е развалил договора поради некачествено
изпълнение на работите по фасада Изток – пропуски при монтажа на носещи планки
и нарушаване на изолация на паромембрана; закъснение на монтажа по фасада Север,
нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд относно
предпазни средства на работниците, неправомерно задържане на конструкция,
предназначена за фасади Изток, Юг, Север и Запад.
Представено е писмо от 13.08.2019 г., с
което ответникът е уведомил ищеца, че проектът за изпълнение на каменните
облицовки на сградата е негоден за изпълнение поради несъответствие с грубия
строеж на сградата.
Представено е писмо от 29.08.2019 г., с което ответникът е уведомил
ищеца, че преустановява изпълнението на възложената работа до предоставяне на
проект с направени в него промени, изплащане на сумата от 38 000 лв. –
извънредни разходи, корекция на единичната цена.
Представен
е протокол от 29.08.2019 г., неподписан от ищеца, в който се сочи, че
ответникът е изпълнил работи по фасада изток в размер на 35568,75 лв.
Представен е протокол от 29.08.2019 г.,
неподписан от ищеца, в който се сочи, че ответникът е изпълнил работи по фасада
юг в размер на 6106,36 лв.
Представени
са товарителници за предадени от ответника конструкции, които с определение от съдебно
заседание от 17.12.2020 г. на основание чл.183 ал.1, изр.2-ро ГПК.
Представен
е протокол за опис на движимо имущество от 23.01.2020 г., в който са посочени
от държавен съдебен изпълнител по изп.дело N
9/2020 г.
запорираните вещи, находящи се в държана на ответника.
Установява се от показанията на св.Б., че на
10.09.2019 г. по искане на „К.о.п.“ АД е посетил процесния обект, за да
обследва северната и източната фасада на сградата. При огледа свидетелят е
установи, че по северната фасада са монтирани планки и е била поставена каменна
облицовка с площ от 5 кв.м., която е мострена, а на северната фасада са били
поставени планки само на колоните и на първия пояс. На тази фасада са монтирани
топлоизолация, пароизолация и метална конструкция. На източната фасада са
монтирани планки на всички колони до кота 24, но част от планките са монтирани
след топлоизолацията, пароизолацията и металната конструкция. Дупките за
анкерните болтове за закрепване на планките са били много къси, а на източната сграда анкерните
болтове не са били пробити на 90 градуса и е била нарушена целостта на
топлоизолацията и пароизолацията. Част от металната конструкция на източната
фасада не е била закрепана с болтове, а част от отворите за планките са били
кръгли.
Установява се от показанията на св.Х., че по
фасада изток е била поставена алуминиева конструкция и е пропуснато да се
монтират носещи монтажни планки, както и е имало кривини. Към края на м.08.2019
г. не е било налице пълно изпълнение, а ответникът е бил уведомен за
забавянето. На обекта са работели 3 -4ма
работници на ответника. След напускане на обекта от ответника ищецът е
преработил кривините и е добавил липсващите планки.
Установява
се от заключението на СОЕ, че средната пазарна цена на процесните движими вещи
към предявяване на иска възлиза на 25 303,75 лв., а към изготвяне на
заключението възлиза на 24 633 лв.
В заключението на СТЕ се сочи, че вещото
лице не е в състояние да даде точни отговори на всички въпроси, както и че ако
не имало некачествено изпълнени работи по конструкцията в пакета от
пароизолация и топлоизолация на окачените фасада, те са отстранени. Сочи се от
вещото лице, че в доклада на инж.Б. се съдържат констатации за недостатъци в
изпълнените от ответника работи по поставяне на двете фасади - северната фасада
не е монтирана каменна облицовка и не са монтирани 42 бр. „Т“ планки, не е
положена пароизолационна мембрана и топлоизолация, не е монтирана метална
конструкция, а на колони 8,16 кота и 23,80 са монтирани само “L” планки,
които не са влезли достатъчно в бетона, а това може да компрометира последващи
работи по външната облицовка на хоризонтален пояс кота 15,98 и 23,80 не е
правено нищо. На определени места около Т“ планки на кота 8,16 част от положената пароизолационна
мембрана е компрометирана. По източната фасада не е монтирана метална
конструкция и каменна облицовка. „L” образните планки са
монтирани след монтажа на пароизолационната мембрана, топлоизолацията и
металната конструкция, което води до некачествен монтаж. Всички анкерни болтове
за тези планки не са перпендикулярни и не са влезли в бетона, с което се
компрометира пароизоалационната мембрана и топлоизолацията. Металната
конструкция е закрепена със самонарезни болтове, а не с болтове по проекта, а
отворите за „L” планките не са овални,
което позволява температурни разширения.
С определение от съдебното заседание на
02.10.2020 г. съдът е приел за безспорно установено, че ищецът е платил на
ответника по процесния договор сума в размер на 86 052,16 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред
първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД,
чл.92 ЗЗД.
Установи
се от представения по делото договор за изпълнение на СМР от 10.04.2019 г., че
между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът по
възложение на ищеца е поел задължението да извърши строителни работи по
изграждане на фасади на обект „офис сграда с ресторант и подземни гаражи“,
находящ се в гр.Пловдив, УПИ V-523.920, а ищецът в качеството на възложител е поел насрещното задължение
да плати възнаграждение в размер на 121 322,21 лв. – приложение N 2.
Процесната част от възложената
по договора работа, за която се твърди от ищеца, че е изпълнена с недостатъци и в непълен обем, както и че е станало ясно,
че няма да се изпълни в срок, обхваща работите по изграждане на фасада „Север“
и фасада „Изток“, а по отношение на фасада „Юг“, която също е предмет на
възложената по договора работа, не се твърди да е налице неизпълнение.
Тази част от договора /
работите по двете фасади/ е фактически, обективно и правно „обособима“
от останалата част, тъй като работата по всяка една от фасадите е разграничена
в Количествено-стойностната сметка по стойност, вид и по обем. При наличие на
такава обособимост на частта от договора, която обхваща възложените по двете
фасади работи, които съгласно Приложение N 2 /KСС/ са на обща стойност 110 937,25 лв., съдът
приема, че за тази част от договора може да настъпи разваляне. Недопустимо е да
настъпи разваляне на договора в частта, с която са възложени работи по фасада
„Юг“, която е също фактически и правно обособима, защото по отношение на тази
част от възложената поръчка не се твърди неизпълнение.
От страна на ищеца се признава,
че ответникът в качеството на изпълнител е пристъпил към изпълнение на поетите
по договора задължения и е извършил част от възложените работи по фасада
„Север“ и по фасада „Изток“, а ответникът не оспорва, че е получил плащане на
сумата от 56 587 лв.
Ответникът с писмения отговор е
признал, че работите по двете фасади не са изпълнени в пълния обем, както и че
след 01.09.2019 г. е преустановил изпълнението на своите задължения и е напуснал
процесния обект, а от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че изпълнените до напускането на обекта работи са страдали от
неточности и пропуски.
Наличието на неточно изпълнение в качествено
отношение се приема от съда за установен факт въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства, както и с оглед процесуалното поведение на
ответника, който не е представил никакви доказателства, че изпълнените от него
работи по двете фасади отговарят на уговореното качество. Неточното изпълнение
в количествено отношение /обем/ се признава от ответника. Следва да се спомене, че направените в
доклада на инж.Б. от 10.09.2019 г.
/“частна експертиза“/ констатации не се ползват с доказателствена сила, защото
този доклад се цени от съда като изходящ от трето лице частен документ,
който не притежава материална доказателствена сила по отношение на направените
в него изявления за факти. Този доклад е негодно доказателство и в частта,
съдържаща изводи по въпроси, за изясняването на които са необходими специални знания
/решение № 214 от 29.05.2014 г. по т.д. № 992/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. В този смисъл съдът на основание чл.202 ГПК не кредитира заключението
на СТЕ, защото то е изготвено на база „частната експертиза“.
В този случай за ищеца в
качеството на възложител е станало повече от ясно, че възложената по договора
работа по двете фасади няма да се изпълни в цялост и в уговорения срок, както и
съобразно предвиденото в проекта. Това фактическо обстоятелство е
породило в негова полза потестативното право да развали по реда на чл.262 ал.2 ЗЗД договора за изработка, което е упражнил с уведомление, което не се оспорва,
че е получено от ответника.
От страна на ответника е
повдигнато фактическото твърдение, че допуснатото от него неточно изпълнение е
обусловено от негодността на дадения от възложителя проект. Това наведено като
отбранително средство възражение по чл.260 ал.1 ЗЗД е неоснователно, защото още
при сключване на договора ответникът в качеството на изпълнител е поел задължението
да изпълни строителните работи съобразно
утвърдения проект – чл.12.13.1 от договора, от което следва, че на
ответника е бил предаден проектът, което обстоятелство е удостоверено изрично в
клаузата на чл.31.13. Нормата на чл.260 ал.1 ЗЗД предвижда, че изпълнителят е
длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му
проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на
работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на
подходящ материал.
В случая ответникът не е изпълнил
своето задължение по чл.260 ал.1 ЗЗД да предупреди своевременно възложителя за
негодността на дадения проект, защото едва в писмо от 13.08.2019 г. се съдържа за
първи път уведомление за негодност на проекта по сключения още на 10.04.2019 г.
договор, който към изпращане на писмото вече е бил в процес на изпълнение.
Предупреждението на изпълнителя за негодност на проекта е несвоевременно
направено, поради което на основание чл.260 ал.2 ЗЗД изпълнителят следва да
понесе последиците от неточното изпълнение. Освен това по делото не са
представени доказателства за факта, че проектът е „негоден“ по смисъла на
чл.260 ал.1 ЗЗД, както и че поради негодност на проекта изпълнението на
работите по двете фасади е станало „невъзможно“ по смисъла на чл.267 ал.2 ЗЗД.
Съгласно посочената в
Приложение N 2 към договора количествено-стойностната сметка
общата стойност на работите по двете фасади възлиза на 110 937,25 лв. По
отношение стойността на изпълнените от ответника работи съдът приема, че те
възлизат на 55 071 лв. – която стойност е призната от ищеца в
уведомлението за разваляне /лист 151/.
При тези факти съдът намира, че към момента на напускане на обекта неизпълнените
по двете фасади работи са на стойност от 55 866,25 лв. /разликата между 110
937,25 лв. и 55 071 лв./. В този случай неизпълнената част от задължението
за извършване на работи по двете фасади е съществена, защото надвишава по
стойност 1/5 от стойността на възнаграждението за цялата работа по двете фасади.
Това означава, че неизпълнението по двете фасади не е несъществено за интереса
на възложителя /решение № 318 от
27.06.2012 г.
гр.д. № 273/2012 Г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС,
решение № 60 от 03.06.2019 г. по т.д. № 1892/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Според
съда изявлението на ищеца за разваляне на договора е породило правни последици
по прекратяване на договорната връзка в частта, в която има за предмет
възлагането на работи по двете фасади, но само за тези работи, които не са били
фактически изпълнени към момента на развалянето – на стойност 55 866,25 лв.
По отношение на работите по
фасада „Север“ и фасада „Изток“, които са били изпълнени към момента на
разваляне на договора и според признанието на ищеца са на стойност 55 071 лв.,
не са настъпили правни последици по разваляне на договорната връзка. Това е така, защото от страна на ищеца не
само не се твърди да е налице абсолютна, пълна негодност на изпълнените
работи по двете фасади, а и не са представени доказателства за това фактическо
обстоятелство. С оглед липсата на твърдения, че описаните в исковата молба
недостатъци водят до пълната негодност на изпълнените от ответника работи по
двете фасади и липсата на доказателства, които да сочат, че тези работи са напълно
безполезни за възложителя, съдът приема, че изпълнените до развалянето на
договора работи на стойност 55 071 лв. са „полезни“ за възложителя, макар и да са
били с недостатъци.
Ищецът
след разваляне на договора е установил фактическа власт върху изпълнените с
недостатъци работи, от което следва, че тези работи са приети от него с възражения за неправилно изпълнение по чл.264 ал.2 ЗЗД, направено в уведомление
на лист 152, след което по твърдения в исковата молба ищецът сам е завършил
оставащата по договора работа, която не е била изпълнена въобще. Следователно
работите, които са изпълнени от ответника до разваляне на договора, са били приети
фактически от ищеца, макар и с възражения по чл.264 ал.2 ЗЗД и са били използвани
от него, защото по твърдения сам е завършил
обекта, а не е разрушил изпълненото и започнал всичко сам наново.
В представеното уведомлението
за разваляне ищецът изрично е признал, че сторените от ответника работи
по двете фасади до момента на разваляне на договора възлизат по стойност на 55
071 лв. /лист 151, предпоследното изречение/, но не е повдигнал фактическото твърдение,
че изброените в исковата молба недостатъци са били „неотстраними“. Напротив
– неговите твърдения в допълнителната искова молба са, че след като ответникът
е спрял да работи на обекта, ищецът с „изключителна бързина“ е изпълнил всички
възложени по договора работи, които е предал на своя възложител. Този факт се
потвърждава от акт от 25.09.2019 г. за фасада „Изток“, акт от 14.10.2019 г. за фасада
„Север“, протокол образец 19-4/04.11.2019 г. за фасада „Север“ и протокол
образец 19-3/21.10.2019 г. за фасада „Изток“.
След като процесните
недостатъци не са „неотстраними“, а и реално са били отстранени от
възложителя, и то в кратък срок след развалянето на договора, съдът приема, че
по отношение на изпълнените от ответника работи на стойност 55 071 лв., не е настъпил
правният ефект по разваляне на договора, защото тази част от изпълнената работа
не е напълно негодна и безполезна за възложителя, макар и да е с недостатъци / решение
№ 99 от 11.07.2017 г.по т.д. № 2483/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 157 от 08.11.2010 г. по т.д. № 1135/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. В този случай в полза на ищеца е възникнало правото да избере една от
алтернативно предвидените възможности
по чл.265 ал.1, т.1 ЗЗД – да иска от изпълнителя поправяне на работата, или
да иска от него заплащане на разходите, необходими за поправката.
Както се спомена по-горе, в
уведомлението за разваляне /лист 151, предпоследното изречение/ ищецът изрично е
признал, че изпълнените от ответника работи по двете фасади са на
стойност 55 071 лв. и след като не твърди недостатъците да са „неотстраними“ и
че обуславят пълна негодност на тази част от изпълнената по договора работа,
съдът приема, че тази сума не подлежи на връщане. Това е така, защото по
отношение тези изпълнени от ответника работи е налице „полезност“ за
възложителя, който фактически е приел изпълненото до разваляне на договора,
макар и с възражение за недостатъци. Сумата от 55 071 лв. не следва да се
присъжда на ищеца, защото това ще доведе до негово неоснователно обогатяване –
един път получава работи на стойност 55 071 лв. и втори път получава в
пари тази стойност.
В подкрепа на правния извод, че
не подлежи на връщане сумата в размер на 55 071 лв., на колкото възлизат
по стойност изпълнените работи до момента на разваляне на договора, е нормата
на чл.267 ал.1, изр.2-ро ЗЗД, както и нормата на чл.268 ЗЗД.
Получената от ответника сума
възлиза на 56 587 лв., а стойността на изпълнените до развалянето на
договора работи възлиза на 55 071 лв., поради което ответникът дължи връщане на
сумата от 1516 лв., която представлява разликата между двете стойности. Искът
по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД следва да се уважи за сумата от 1516 лв., а за
разликата до пълния размер следва да се отхвърли.
Поради разваляне на договора за
ответника възниква задължението да върне описаните в исковата молба движими
вещи, които признава, че е получил. Повдигнатото от ответника фактическо
твърдение, че е върнал вещите, е недоказано, защото с определение от съдебното
заседание на 17.12.2020 г. представените с писмения отговор товарителници са
изключени от доказателствата по делото на основание чл.183 ал.1, изр.2-ро ГПК.
В този случай не следва да се преценя каква доказателствена стойност имат тези
товарителници и дали удостоверяват факта, че предадените от ответника за превоз
вещи са били получени именно от ищеца.
В
допълнителната искова молба ищецът е направил изявление за това, че в
обезпечителното производство само част от движимите вещи са намерени от
съдебния изпълнител в държане на ответника. Според съда следва да се уважи искът
за равностойността на движимите вещи, а не за тяхното реално предаване, защото
при ответника се намират само част от вещите и е почти невъзможно да се направи
точно разграничение по вид и бройка кои са налични при него и кои не, поради
което, съдът приема, че дължимите от ответника движими вещи в своята цялост
като предадена обособена съвкупност не са налице /ТР № 114 от 01.09.1963 г. по гр.д. № 95/1963 г., ОСГК на ВС/. Доколкото са представени доказателства, че ищецът поради невръщане на
вещите е закупил нови такива от „Конформа“ ЕООД, съдът приема, че правният
интерес на ищеца в най-пълна степен ще бъде удовлетворен именно с присъждане на
претендираната от него сума в размер на 24 000 лв., която се установи от
заключението на СОЕ, че не надвишава стойността на вещите към момента на
разваляне на договора, когато е възникнало и задължението за тяхното връщане.
В клаузата чл.22.9 от договора
е уговорено, че при разваляне на договора се дължи неустойка в размер на 15 %. В
случая договорът е развален в частта, имаща за предмет възлагане на работи по
фасади „Север“ и „Изток“ на стойност от 110 937,25 лв., поради неправомерното
поведение на ответника, който е неизправна по договора страна, защото не е
изпълнил в цялост възложената по договора работа по тези фасади, а изпълнената
от него част на стойност 55 071 лв. е имала недостатъци, и с оглед
изявлението в писмения отговор и в писмото от 13.08.2019 г., че ответникът не е
в състояние да изпълни съобразно проекта възложените работи и напускането му на
обекта след 01.09.2019 г., съдът намира, че за ответника е възникнало
задължението да плати неустойка в размер на 15 %.
Неустойката следва да се начисли не върху
цялата стойност на договора - 121 322,21 лв., а върху сумата от 55 866,25 лв., защото на тази
стойност възлизат работите по фасада „Изток и
фасада „Север“, които не са били изпълнени към момента на разваляне на
договора и по отношение на които е настъпил правният ефект на разваляне. За фасада
„Юг“ не се спори, че работите са изпълнени, защото в исковата молба не са
повдигнати никакви твърдения за неизпълнение на поръчката в тази част.
Неустойката за разваляне като
санкция за неправомерното поведение на ответника не следва да се начислява
върху сумата от 55 071 лв., която представлява стойността на изпълнените работи
по двете фасади до разваляне на договора, защото за тази стойност е налице
извършена от изпълнителя престация, приета фактически от ищеца, макар и
с възражения по чл.264 ал.2 ЗЗД, и по отношение на тази изпълнена престация не
е настъпил правният ефект по разваляне на договора. Изпълнените работи на
стойност 55 071 лв. са с недостатъци, за които ищецът може да се защити с иска
по чл.265 ал.1, т.2 ЗЗД - заплащане на разходите за поправката, но не и с неустойка за разваляне.
Дължимата на ищеца неустойка
възлиза на сумата от 8379,94 лв. - 15 %
от 55 866,25 лв. Тази неустойка е дължима за разваляне на договора в частта,
имаща за предмет възлагане на работи по фасади „Север“ и „Изток“, които са на
стойност от 55 866,25 лв. и не са били
изпълнени към момента на разваляне на договора, и за които настъпва правният
ефект на развалянето.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът
по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД следва да се уважи за сумата от 1516 лв., искът
по чл.92 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 8379,93 лв., а за разликата до
пълния размер исковете следва да се отхвърлят. Искът за предаване на движимите
вещи следва да се отхвърли и да се присъди тяхната паричната равностойност.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.И.“ ООД, ***, да
заплати на „Б.С.К.“ ЕООД, ***,
на основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД сумата от 1516 лв. - получена по
договор за изпълнение на СМР от 10.04.2019 г., който е развален в частта, имаща
за предмет фасада „Север“ и фасада „Изток“; на основание чл.92 ЗЗД сумата от 8379,93
лв. – неустойка по чл.22.9 от договор за изпълнение на СМР от 10.04.2019 г.,
дължима за разваляне на договора в частта, имаща за предмет фасада „Север“ и
фасада „Изток“, ведно със законната
лихва върху двете суми от 31.10.2019 г. до окончателното плащане, както и
съдебни разноски от 3075,85 лв., като отхвърля иска по чл.55 ал.1,
предл. 3-то ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 56 587 лв., а
иска по чл.92 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 18 198,33 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.С.К.“ ЕООД срещу „К.И.“ ООД иск с правно основание
чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД за предаване
на алуминиеви профили 5/5/4 - /форма Т/-
171 броя х 6 м. /1026 л.м./; алуминиеви профили 5/5/5 - /форма L/ - 36 броя х 6 м. /216 л.м./; алуминиеви профили Q-vent - /наподобяват С с камера / - 181 броя х 6 м. /1086 л.м./; болтове, винтове и гайки 6 х
25 /неръждавейка А2/ - 3500 бр., самопробивни винтове 6,3 х 22 /неръждавейка
А2/ - 4200 бр.
ОСЪЖДА „К.И.“ ООД, ***, да заплати на „Б.С.К.“ ЕООД, ***, на основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД
сумата от 24 000 лв. - равностойност на алуминиеви профили 5/5/4 - /форма
Т/ - 171 броя х 6 м. /1026 л.м./; алуминиеви профили 5/5/5 - /форма L/ - 36 броя х 6 м. /216 л.м./;
алуминиеви профили Q-vent - /наподобяват С с камера / - 181 броя х
6 м. /1086 л.м./; Болтове, винтове и гайки 6 х 25 /неръждавейка А2/ - 3500 бр.;
самопробивни винтове 6,3 х 22 /неръждавейка А2/ - 4200 бр., получени по договор
за изпълнение на СМР от 10.04.2019 г., който е развален в частта, имаща за
предмет фасада „Север“ и фасада „Изток“, ведно със законната лихва от
31.10.2019 г. до окончателното плащане.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: