Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 10065/2019г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от “Т.С.” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна срещу З. “А.” АД, ***, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от
1 250 лв. с ДДС, заявена като частична от общо 15 447 лв. с ДДС,
претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка “Каско и злополука”, обективирана в застрахователна полица №
**********/04.05.2017г. с периода на застрахователно покритие от 05.05.2017г.
до 04.05.2020г., възникнало в резултат на настъпило застрахователно събитие –
пътно – транспортно произшествие, реализирано на 21.01.2019г. в гр. Варна, *********в
посока *********в непосредствена близост до *********, при което са увредени
следните детайли по лек автомобил марка “Ауди”, модел “А 5 Спортбек”,
рама № *********, ползван въз основа на договор за финансов лизинг №
15895/02.05.2017г., сключен между “П.Л.Б.” ЕООД и “Т.С.” ЕООД, на стойност,
както следва: 1./ арматурно табло на стойност 34, 60 лв. от общо 427, 52 лв.; 2./ фар регулиране на стойност 1, 92 лв. от
общо 23, 75 лв.; 3./ допълнителни
материали в размер на 18, 13 лв. от общо 224, 04 лв.; 4./ калник преден ляв в размер на 29, 09 лв.
от общо 359, 39 лв.; 5./ странична врата
предна лява в размер на 95, 84 лв. от общо 1 184, 23 лв.; 6./ уплътнение врата предна в размер на 6,
65 лв. от общо 82, 21 лв.; 7./
странична врата задна лява в размер на 95, 84 лв. от общо 1 184, 23 лв.; 8./ уплътнение врата задна в размер на 6, 65
лв. от общо 82, 21 лв.; 9./ страница лява на
стойност 63, 81 лв. от общо 788, 48 лв.; 10./ панта врата горна на стойност 1, 23 лв. от общо 15,
23 лв.; 11./ панта врата
горна на стойност 1, 36 лв. от общо 16, 77 лв.; 12./ панта врата долна на стойност 1, 18 лв. от общо 14,
62 лв.; 13./ панта врата
долна на стойност 1, 37 лв. от общо 16, 87 лв.; 14./ праг ляв в размер на 26, 27 лв. от общо 324, 54
лв.; 15./ лайсна ляв праг
в размер на 4, 56 лв. от общо 56, 36 лв.; 16./ подкалник реден ляв в
размер на 8, 47 лв. от общо 104, 61 лв.; 17./ декоративна лайсна ляв калник в размер на 1, 47 лв.
от общо 18, 17 лв.; 18./ декоративна
лайсна над ляв калник в размер на 0, 46 лв. от общо 5, 63 лв.; 19./ лайсна преден ляв праг вътрешна на
стойност 20, 57 лв. от общо 254, 22 лв.; 20./ тапицерия предна лява врата на стойност 81, 29 лв.
от общо 1 004, 47 лв.; 21./
високоговорител предна лява врата в размер на 29, 83 лв. от общо 368, 54 лв.; 22./ ел. инсталация предна лява врата на
стойност 19, 35 лв. от общо 239, 08 лв.; 23./ стъклоповдигвач предна
лява врата в размер на 21, 10 лв. от общо 260, 71 лв.; 24./ фиксатор
врата предна лява в размер на 3, 61 лв. от общо 44, 57 лв.; 25./ държач преден
ляв калник в размер на 1, 04 лв. от общо 12, 87 лв.; 26./ нит 3.2*6 в размер на 0, 29 лв. от общо
3, 60 лв.; 27./ болт в размер
на 0, 09 лв. от общо 4, 13 лв.; 28./
държач преден ляв калник в размер на 1, 04 лв. от
общо 12, 87 лв.; 29./ държач преден ляв калник в размер на 1, 72 лв. от общо 21,
31 лв.; 30./ нит в размер на
0, 24 лв. от общо 2, 94 лв.; 31./
букса в размер на 0, 76 лв. от общо 9, 34 лв.; 32./ защитен профил праг на стойност 1, 52 лв. от общо
18, 72 лв.; 33./ болт в размер
на 1, 25 лв. от общо 15, 47 лв.; 34./ нит в размер на 0, 06 лв. от общо 0, 69 лв.; 35./ коляно предна лява на стойност 31, 81
лв. от общо 393, 04 лв.; 36./ дистанционен
елемент на стойност 0, 50 лв. от общо 6, 16 лв.; 37./ усилващ елемент в размер на 2, 70 лв. от общо 33,
32 лв.; 38./ щипка за
уплътнение врата в размер на 1, 94 лв. от общо 23, 93 лв.; 39./ скоба в размер на 0, 46 лв. от общо 5,
74 лв.; 40./ гума PIRELLI
STOZERO 3 в размер на 23, 27 лв. от общо 287, 59 лв.; 41./ гайка в размер на 0, 09 лв. от общо 1,
12 лв.; 42./ държач ляв калник в размер на 2, 47 лв. от общо 30, 46 лв.; 43./ крепежни
елементи на стойност 3, 10 лв. от общо 38, 29 лв.; 44./ държач ляв в
размер на 0, 70 лв. от общо 8, 65 лв.; 45./ планка преден ляв калник в размер на 0, 98 лв. от
общо 12, 11 лв.; 46./ болт в размер
на 0, 05 лв. от общо 0, 60 лв.; 47./
гайка в размер на 0, 09 лв. от общо 1, 12 лв.; 48./ облицовка колана А в размер на 6, 70 лв. от общо
82, 76 лв.; 49./ труд демонтажни
и монтажни операции в размер на 59, 25 лв. от общо 732, 11 лв.; 50./ труд възстановителни операции в размер
на 116, 82 лв. от общо 1 443, 42 лв.; 51./ труд за бояджийски операции в размер на 113, 93 лв.
от общо 1 407, 78 лв.; 52./
боя и материали в размер на 86, 26 лв. от общо 1 065, 83 лв.;
53./
проверка и регулиране на страничен наклон в размер на 6, 37 лв. от общо 78, 65
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.06.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените по делото
съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът “Т.С.” ЕООД твърди,
че в качеството си на лизигополучател по договор за
финансов лизинг № 15895/02.05.2017г. ползва лек автомобил марка “Ауди”, модел
“А 5 Спортбек”, рама № *********, който е застрахован
в ответното дружество по договор за застраховка “Каско и злополука”,
обективирана в застрахователна полица № **********/04.05.2017г. със срок на действие
от 05.05.2017г. до 04.05.2020г.
Твърди се, че в периода на застрахователно
покритие, на 21.01.2019г. в гр. Варна, *********в посока *********в
непосредствена близост до *********, е настъпило застрахователно събитие,
явяващо се покрит за застрахователя риск при следните обстоятелства: на
посоченото място, около 18.00 ч., водачът на застрахования автомобил, който е
бил спрял в странична уличка в посока от центъра към кв. “Виница” предприел
маневра завиване на ляво към центъра на гр. Варна. След подаване на нужната
сигнализация и предприемане на маневрата завиване на ляво в посока
противоположна на първоначалната и след като бил пропуснат от друг водач на МПС
марка “Deawoо”, рег. № *****, водачът на процесния
автомобил марка “Ауди”, модел “А 5 Спортбек” бил
ударен в лявата си страна от водача на лек автомобил марка “Ауди”, модел “А 3”,
рег. № *****, движещ се в посока от центъра на града към *****, в резултат на
което по застрахования автомобил настъпили щети.
Застрахователят бил уведомен в деня на
произшествието, а негови служители от мобилен екип заснели местоположението на
двете превозни средства, удостоверили щетите и изготвили опис – заключение, а
след образуване на преписка по щета, били извършени допълнително още три огледа.
Ремонтирането на застрахованата вещ било възложено на доверен сервиз.
На 22.02.2019г. лизигодателят
бил уведомен за отказа на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение, на осн. т. 14.5 от Общите условия за
застраховка на моторни превозни средства (“Каско”), съобразно която не се
покрива частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие
на действия, съставляващи груба небрежност на застрахования, член на неговото
семейство, него служител, трето ползващо МПС лице, водачът на МПС, превозваните
с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие.
Ищецът счита, че сочената разпоредба, даваща
основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, е нищожна,
поради накърняване на добрите нрави и противоречие със закона. С нея,
застрахователят въвежда по субективна преценка основания, които не са
предвидени в Кодекса за застраховане и акумулира високи премии, изключвайки
своята отговорност, поета със застрахователния договор.
В условия на евентуалност се поддържа, че
ако разпоредбата е действителна, то поведението на водача на застрахования
автомобил не може да се окачестви като проява на “груба небрежност”, защото
маневрата завиване на ляво е съобразена с пътната сигнализация и маркировка.
Настоява се, че ищецът е изправна по
договора за застраховка страна, която в срок е заплатила застрахователната
премия, уведомила е застрахователя за настъпилото събитие, поради което следва
да получи застрахователно обезщетение в претендирания с исковата молба размер.
В срока за отговор, ответникът З. “А.” АД не
оспорва, че между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение
по имуществена застраховка “Каско”, че е бил уведомен за настъпилото
произшествие, както и че са извършени няколко огледи по време на които са
констатирани настъпилите вреди.
Оспорва се, че това произшествие
представлява покрит за застрахователя риск, което изключва ангажиране на
отговорността му, на осн. чл. 408, ал. 1, т. 4 вр. чл. 395, ал. 4 вр. ал. 1 КЗ вр. т. 14.5 ОУ и на осн. чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ вр. т. 50.2, 50.3 и 50.5 ОУ.
Именно поведението на водача, изразяващо се в
нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на чл. 63, ал. 2, т.
1ППЗДвП и несъобразяване с конкретните пътни условия, указващи забрана за
преминаване през непрекъсната линия, несъобразяване с положението на другите
участници, тяхната посока и скорост на движение, е причина за настъпване на
вредите. Виновният за произшествието водач е могъл да извърши правомерно
маневрата, предприемайки всички предохранителни мерки на разрешеното за това
място на 20 метра от мястото на произшествието.
С поведението си водачът на застрахованото
МПС съзнателно не е положил дължимата грижа при управление на автомобила,
допускайки нарушения и на т. 50.2, 50.3 и 50.5 ОУ, което дава основание
застрахователят да откаже заплащането на застрахователно обезщетение.
В условие на евентуалност, в случай, че
неизпълнение на задълженията на застрахования да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество, не е в причинно – следствена връзка с настъпване на
застрахователното събитие, то се настоява размерът на обезщетението да бъде
равно на размера на вредата към деня на произшествието и намалено с 50 %, на осн. чл. 395, ал. 5 КЗ.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не са спорни между страните следните релевантни за
делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени
средства:
Ищецът “Т.С.” ЕООД има качество на лизингополучател, ползващ лек автомобил марка “Ауди”, модел
“А 5 Спортбек”, рама № ********* срещу възнаграждение
по договор за финансов лизинг от 02.05.2017г. /л. 30/, застрахован при З. “А.”
АД по договор за застраховка “Каско и злополука”, обективирана в
застрахователна полица № **********/04.05.2017г. със срок на застрахователно
покритие от 05.05.2017г. до 04.05.2020г. /л. 26/.
Общите условия на З. “А.” АД за застраховка
„Каско“ са част от застархователния договор, на осн. чл. 186, ал.1 КЗ и съобразно писмено изявление на
застрахования в текста на застрахователната полица, че е запознат с тях и ги
приема.
Лизингополучателят “Т.С.” ЕООД има
правата на застрахован, съобразно чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ и се явява
процесуално легитимиран да претендира обезщетение при частични вреди.
В срока на действие на имуществената
застраховка, на 21.01.2019г., е настъпило пътно - транспортно произшествие с
пострадали лица.
Фактът на настъпване на произшествието в гр.
Варна, *********в посока кв. ”Виница” до хотел „Лотос”, не се оспорва от
застрахователя. Отделно той се установява и от съставения на посочената дата
Констативен протокол с пострадали лица от служител на ОД на МВР – Варна, след
извършен оглед на мястото на произшествието /л. 93/.
В него е удостоверено, че водачът В.Д.на лек
автомобил марка “Ауди”, модел “А 5 Спортбек”, при
излизане от крайпътна територия и при включване по път - *********в посока
Център, е блъснат от приближаващия от ляво водач на лек автомобил лек автомобил
марка „Ауди”, модел „А 3”.
На водача на застрахования автомобил е
съставено наказателно постановление № 19 – 0819 – 000479/19.02.2019г., за нарушение
на разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, за това че на 21.01.2019г. около 18.00
ч. в гр. Варна, бул.”Осми приморски полк”, като водач на лек автомобил марка
“Ауди”, модел “А 5 Спортбек”, рег. № *****при
излизане от крайпътна територия и при включването си по *********посока Център,
не пропуска приближаващия се от ляво лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 3”,
рег. № *****, управляван от К.В. и е блъснат от същия.
Безспорно е, че застрахователят е уведомен
за настъпилото произшествие. Образувана е преписка по щета № 13019030100430, а
негови служители са извършили три огледа, при които са удостоверени щетите по
застрахования автомобил в нарочно съставени три броя описи /л. 25, л. 60, л.
61/, съответстващи на тези, заявени от ищеца - лизингополучател.
С възлагателно писмо, автомобилът е предаден
за ремонт на доверен сервиз „Порше Варна”.
Застрахованата вещ е възстановена, а стойността на ремонтните дейности
възлизащи на 15 445, 45 лв. с ДДС, е заплатена от лизингополучателя
на 26.02.2019г. и на 21. 05.2019г. /л. 15 и л. 16/.
Застрахователят З. “А.” АД е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на т. 14.5 от Общите
условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско”), според която не
се покриват вреди, причинени в резултат на умишлени или с груба небрежност
действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето
ползващо МПС лице, водача на МПС или превозваните в него лица, които са
предизвикали настъпването на събитието.
Извършването на маневра през непрекъсната
линия с цел включване в съседно платно, е поведение на водача, квалифицирано,
като „груба небрежност” /л. 23/.
Становището на застрахователя е останало
непроменено въпреки депозираната от лизингополучателя
жалба /л. 18/.
Първият спорен за делото въпрос е какъв е
механизма на настъпване на произшествието и позволявали ли са маркировката и
пътните знаци предприемане на маневра „завиване на ляво” от водача на
застрахования автомобил.
От неоспореното заключение на допуснатата
САТЕ, кредитирано от съда, се установява, че разрешената скорост на движение по
пътя *********в посока кв. „Виница”, непосредствено след магазин „Кауфланд” и бензиностанция „Петрол”, е 50 км./ч.
След извършен оглед, експертът е установил,
че платното за движение в посока Център – *********включва две пътни ленти,
разделени по средата с прекъсната линия, позволяваща изпреварване. Платното за
движение в посока ***** – Център, включва само една пътна лента, която е
отделена от останалите с единична непрекъсната линия.
Водачът на застрахования автомобил е излизал
от крайпътна територия, представляваща лозарски път, към настоящия момент
частично асфалтиран, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост,
опитвайки се да извърши маневра „завиване на ляво” за включване в другото
платно за движение в посока Център. Улицата, от която водачът е излязъл, за да
се включи в движението е прекъсната и позволява включване в платното за
движение дори и в противоположна посока, т.е. водачът може да предприеме маневра
„завиване наляво”, респ. „завиване надясно”.
Към момента на огледа маркировката е
подновена, но е идентична на тази към деня на произшествието.
Забранителни, указателни и задължителни
знаци не са поставени на мястото на произшествието.
При огледа, вещото лице е констатирало, че по
целия път Център – кв. „Виница”, навсякъде, където има черни пътища и отбивки, средната непрекъсната линия, разделяща двете
платна за движение, е прекъсната,
така че да позволи на водачите на МПС извършването на маневри „завиване наляво”
и „завиване надясно” на допустимо за това място. .
Ударът между двата автомобила е настъпил по
средата на двете ленти за движение на пътното платно в посока ***** върху
прекъснатата линия.
Водачът на застрахования автомобил е бил
блъснат от друг участник в движението, управлявал друго МПС, движещ се по път с
предимство в посока *****.
Ангажираните гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля К.В., водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 3”,
рег. № *****, установяват следните релевантни за делото факти: през зимата на
2019г. в тъмната част на деня около 18.00 – 18.05 ч., при управление на
посоченото МПС в посока Център – ***** предприел маневра „изпреварване” на друг
автомобил – марка „Опел”, цвят червен на позволено за това място, след
извършването на която бил ударен от лек автомобил марка “Ауди”, модел “А 5 Спортбек”, рег. № *****. Според г-н В. маркировката между
двете платна в посока ***** и в посока
„Варна”, е двойно непрекъсната линия. Свидетелят не е видял другия автомобил, в
който се е ударил.
Като съобрази ангажираните доказателства,
съдът приема, че на 21.01.2019г., по пътя *********в посока кв. „Виница”,
непосредствено след магазин „Кауфланд” и
бензиностанция „Петрол”, водачът на застрахования автомобил е излизал от крайпътна
територия до хотел „Лотос” с намерение да извърши маневра „завиване наляво” с
цел включване в платното за движение от кв. „Виница”.
На мястото на което водачът на превозното
средство е целял извършване на маневра „завиване наляво”, пътното платно,
съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 6 ДР на ЗДвП, включва платно за
движение, състоящо се от две пътни пътните ленти в посока Център – кв.
„Виница”, отделени с прекъсната линия, позволяваща изпреварване и една пътна
лента в противоположната посока – ***** – Център /§ 1, т. 2 ДР на ЗДвП/. Разделителната
линия между платната за движение в двете посоки е била прекъсната, факт,
установен от заключението на САТЕ, изготвено след оглед на местопроизшествието,
сочещ идентична маркировка, като тази към деня на инцидента.
В конкретния случай, водачът на
застрахования автомобил, е преминал едната пътна лента за движение в посока
Център – *********и опитвайки се да премине във втората в същата посока, е бил
ударен от другия участник в произшествието. Ирелевантно
е дали, трети водач на пътя с предимство е спрял и осигурил възможност на В.Д.да
предприеме исканата маневра.
Предприемането на маневрата „завиване наляво”
е позволена с оглед съществуващата пътната маркировка - единична прекъсната
линия и отсъствието на забранителни, задължителни и указателни знаци, както към
деня на огледа на експерта, така и към деня на произшествието – 21.01.2019г.
Съдът не кредитира показанията на г-н В. относно
маркировката на мястото, на което е настъпило произшествието, от една страна
защото същият не е допуснат за установяване на този факт, а от друга, защото
показанията му не се подкрепят от други доказателства и се опровергават от
заключението на САТЕ.
При изяснен механизъм при който е настъпило
произшествието, съдът следва да разгледа правоизключващите
възражения на застрахователя.
Първото основание, на което ответникът се
позовава е това по т. 14.5 от Раздел IV „Изключени рискове”
от Общите условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско”), която
ищецът счита за нищожна, поради накърняване на добрите нрави и противоречие със
закона.
Същата предвижда, че застрахователят не
покрива вреди, причинени в резултат на умишлени или с груба небрежност действия
на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо
МПС лице, водача на МПС или превозваните в него лица, които са предизвикали
настъпването на събитието.
Така разписаната в ОУ разпоредба, която
освобождава застрахователя от отговорност не е нищожна, нито поради
противоречие със закона, нито поради накърняване на добрите нрави.
Трайно установената съдебна практика
приема, че страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят, както основанията за носене на отговорност от застрахователя, в
случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за
освобождаване от застрахователна отговорност. В разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ е
закрепено правилото, че основанията, при които застрахователят може да се
освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение,
се определят със закон, като са посочени изрично допустимите основания за отказ
- умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи обезщетение /т.1/, умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застрахования с цел получаване на застрахователно обезщетение /т. 2/, при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователен
договор и е довело до настъпване на застрахователно събитие /т. 3/ или в други случаи,
предвидени със закон / т. 4/.
Съдът не констатира при уговаряна на клаузата
страните да са се отклонили от императивни разпоредби от предвидените основания
в Кодекса за застраховане за изключване отговорността на застрахователя.
Цитираната
клауза е изцяло съобразена със закона, тъй като е конкретно проявление на предвиденото в чл. 395, ал. 3 КЗ право на застрахователя да откаже
плащане, когато застрахователното събитие е настъпило поради неизпълнение на
задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди. Изпълнено е и изискването на цитираната разпоредба това
право на застрахователя да е изрично предвидено в договора, тъй като задължението
на застрахования да опазва застрахованото имущество и да спазва правилата за
движение по пътищата по ЗДвП, е уредено в чл. 50.2. и 50.5 ОУ, а неизпълнението му изрично е предвидено като изключен риск в чл. 50.9 ОУ.
При
преценката дали е налице ощетяване
на икономически по-слабата страна следва да бъде съобразено, че
застрахователното покритие има съответна цена на пазара на застрахователни
услуги, до която застрахованият е преценил, че може да понесе съответния разход
за заплащането й, съобразявайки интереса си. Изборът на определен
застрахователен продукт и предвиденото в него съотношение между обем покрити
рискове и премия е въпрос на суверенна преценка на застрахования.
Доколкото посочената клауза не противоречи
нито на закона, нито на добрите нрави, съдът следва да отговори на въпроса дали
поведението на водача на застрахования автомобил представлява „груба
небрежност”, даваща основание на застрахователя да откаже плащане на
застрахователно обезщетение.
Законодателят не е дал легално определение на
термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че
небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил
дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при
предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се
различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма
на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни
условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства обосновава извод, че поведението на водача на застрахования
автомобил съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП,
задължаваща го при излизане на път от крайпътна територия да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по този път, за което поведение същият е
санкциониран. От друга страна обаче, маневрата е предприета на позволено за
това място с оглед маркировката – единична прекъсната линия при отсъствие на
забранителни, задължителни и указателни знаци, поради което нарушение на чл.
63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, не е налице. Водачът не е
преминал единична непрекъсната линия, регламентираща забрана за застъпване или
пресичането ѝ, както се поддържа с отговора на исковата молба. Не се
установява също скоростта на движение да е несъобразена с характера и
интензитета на движението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Или, неспазването на правилата за движение по
пътищата, разписани в чл. 37, ал. 3 ЗДвП, не съставлява проява на груба
небрежност, защото произшествието не е настъпило при съзнателни действия на
водача, а поведението му сочи известно старание и внимание при извършване на
маневрата „завиване наляво”, но въпреки това ударът между двете превозни
средства, не е избегнат.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът се позовава и на други основания за отказ за изплащане на
обезщетение, освен заявеното извънсъдебно, които са допустими за разглеждане и по
тях съдът дължи произнасяне, съобразно решение №175 от 13.01.2014г.,
постановено по т.д. № 1060/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК.
Второто основание за отказ, на което
застрахователят се позовава, е това по чл. 408, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 395, ал. 4 КЗ, което с оглед чл. 396, ал. 2 КЗ съставлява груба небрежност
от страна на застрахования.
Разпоредбата на чл. 395, ал. 4 КЗ сочи, че
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1, а именно: да се вземат мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да се спазват предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност
за причиняване на вреди и да се допуска застрахователя да прави проверки и
само, ако изрично е предвидил това в договора. В случай, че настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1,
но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението.
Застрахователят е длъжен да изплати
обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 не
е в причинно-следствена връзка с настъпване на застрахователното събитие или е
невъзможно определянето на вида или размера на вредата.
В случая, застрахователят не твърди и не
доказва, че е дал на застрахования предписания, респ. такива са дадени от
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване
на вреди, които не са изпълнени, нито, че е възпрепятстван да прави проверки.
В Общите условия, е предвидено, че
застрахованият е длъжен да предприема всички обичайни и разумни предохранителни
действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди /т. 50.3/. В
случай на неизпълнение, застрахователят може да намали или откаже изцяло
плащане на застрахователно обезщетение /т. 50.9/.
Описаното поведение на водача на застрахования
автомобил не може да се квалифицира като неизпълнение на задължението по т.
50.3 ОУ. Посоченото задължение въвежда забрана за извършване на злоумишлени
вредни влияния върху вещта, каквито в случая, не са налице. При управление на
застрахования автомобил, водачът е предприел маневра „завиване наляво” при
наличие на маркировка единична прекъсната линия, позволяваща застъпването
ѝ.
Последното основание за отказ, въведено от
застрахователя, е това по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ вр.
т. 50.2, 50.3 и 50.5 ОУ, вменяваща на застрахования определени задължения по
отношение на застрахованата вещ. Неизпълнението им е основание за намаляване на
обезщетението или отказ от изплащане по т. 50.9.
Така визираната в закона разпоредба сочи, че
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, само при неизпълнение на
задължения по застрахователния договор от страна на застрахования, а именно: да
пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа
със същата грижа в добро техническо състояние /т. 50.2/, да предприема всички
обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на
застрахованото МПС от вреди /50.3/ и да спазва стриктно правилата за движение,
съгласно ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователно събитие.
Следователно, за да бъде
отказано от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на основание
чл. 408, ал. 1 КЗ, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/
неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на
задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е
предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/ настъпването на
застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.
е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Само
неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови
като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие,
респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява
препятстващо доказването им може да обуслови отказ за плащане на
застрахователно обезщетение.
Не се установява управляващият
застрахованото МПС да не е изпълнил задълженията т. 50.2, 50.3 по вече изложените от
съда съображения.
С поведението си при предприемане на
маневрата „завиване на ляво”, водачът е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, за което е и санкциониран по ЗАНН. Други нарушения на правилата за
движение по пътищата не са извършени. Затова, единственото нарушение при извършването
на маневрата „завиване наляво”, изразяващо се в непропускане на пътните
превозни средства на пътя с предимство, не би могло
да се приеме за значително с оглед интереса на застрахователя и не е достатъчно
само по себе си да обоснове право да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение. Такова нарушение на правилата, което да е съществено с оглед
интереса на застрахователя е управлението на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон или управление на МПС без свидетелство за
правоуправление. Противното разбиране, че всяко неспазване на правилата в ЗДвП,
е винаги значително с оглед интереса на застрахователя, би обезмислило
имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката “Каско на
МПС”, при която застрахователните събития винаги са резултат от нарушаване на
правилата за движение по пътищата.
По изложените съображения следва да се
приеме, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие на
21.01.2019г.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Обезщетението не трябва да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото от същия вид, включително всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/чл. 400, ал. 2 КЗ/. Ако на застрахователя бъдат представени доказателства за
извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото застраховано
имущество, застрахователят дължи плащане на застрахователното обезщетение в
размер на направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят
уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна
стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ.
Според приетото по делото и оспорено от застрахователя
заключение на САТЕ, средствата, необходими за извършване на ремонт на
автомобила възлизат на 15 445, 45 лв. с ДДС, която сума не надхвърля
уговорената застрахователна сума и съответства на реалната възстановителна
стойност по чл. 400, ал. 2 КЗ. Поради това предявеният иск се явява доказан и
по размер и следва да бъде уважен в претендирания частичен размер от 1 250
лв. от общо 15 447, 45 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 26.06.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на спора в полза
на ищцовото дружество „Т.С.” ЕООД, следва да се присъдят сторените по делото
съдебно – деловодни разноски в размер на 713 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на
платения адвокатски хонорар в размер на 400 лв., е неоснователно, тъй като
делото се отличава с фактическа и правна сложност и размерът му не следва да
бъде намаляван до минимално установения по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “А.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 1 250 лв. с ДДС /хиляда двеста и
петдесет лева/, заявена като частична от общо 15 447 лв. с ДДС, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско и
злополука”, обективирана в застрахователна полица № **********/04.05.2017г. с
периода на застрахователно покритие от 05.05.2017г. до 04.05.2020г., възникнало
в резултат на настъпило застрахователно събитие – пътно – транспортно
произшествие, реализирано на 21.01.2019г. в гр. Варна, *********в посока *********в
непосредствена близост до *********, при което са увредени следните детайли по
лек автомобил марка “Ауди”, модел “А 5 Спортбек”,
рама № *********, ползван въз основа на договор за финансов лизинг № 15895/02.05.2017г.,
сключен между “П.Л.Б.” ЕООД и “Т.С.” ЕООД, на стойност, както следва: 1./
арматурно табло на стойност 34, 60 лв. от общо 427, 52 лв.; 2./ фар регулиране на стойност 1, 92 лв. от
общо 23, 75 лв.; 3./ допълнителни
материали в размер на 18, 13 лв. от общо 224, 04 лв.; 4./ калник преден ляв в размер на 29, 09 лв.
от общо 359, 39 лв.; 5./ странична врата
предна лява в размер на 95, 84 лв. от общо 1 184, 23 лв.; 6./ уплътнение врата предна в размер на 6,
65 лв. от общо 82, 21 лв.; 7./
странична врата задна лява в размер на 95, 84 лв. от общо 1 184, 23 лв.; 8./ уплътнение врата задна в размер на 6, 65
лв. от общо 82, 21 лв.; 9./ страница лява на
стойност 63, 81 лв. от общо 788, 48 лв.; 10./ панта врата горна на стойност 1, 23 лв. от общо 15,
23 лв.; 11./ панта врата
горна на стойност 1, 36 лв. от общо 16, 77 лв.; 12./ панта врата долна на стойност 1, 18 лв. от общо 14,
62 лв.; 13./ панта врата
долна на стойност 1, 37 лв. от общо 16, 87 лв.; 14./ праг ляв в размер на 26, 27 лв. от общо 324, 54
лв.; 15./ лайсна ляв праг
в размер на 4, 56 лв. от общо 56, 36 лв.; 16./ подкалник реден ляв в
размер на 8, 47 лв. от общо 104, 61 лв.; 17./ декоративна лайсна ляв калник в размер на 1, 47 лв.
от общо 18, 17 лв.; 18./ декоративна
лайсна над ляв калник в размер на 0, 46 лв. от общо 5, 63 лв.; 19./ лайсна преден ляв праг вътрешна на
стойност 20, 57 лв. от общо 254, 22 лв.; 20./ тапицерия предна лява врата на стойност 81, 29 лв.
от общо 1 004, 47 лв.; 21./
високоговорител предна лява врата в размер на 29, 83 лв. от общо 368, 54 лв.; 22./ ел. инсталация предна лява врата на
стойност 19, 35 лв. от общо 239, 08 лв.; 23./ стъклоповдигвач предна
лява врата в размер на 21, 10 лв. от общо 260, 71 лв.; 24./ фиксатор
врата предна лява в размер на 3, 61 лв. от общо 44, 57 лв.; 25./ държач преден
ляв калник в размер на 1, 04 лв. от общо 12, 87 лв.; 26./ нит 3.2*6 в размер на 0, 29 лв. от общо
3, 60 лв.; 27./ болт в размер
на 0, 09 лв. от общо 4, 13 лв.; 28./
държач преден ляв калник в размер на 1, 04 лв. от
общо 12, 87 лв.; 29./ държач преден ляв калник в размер на 1, 72 лв. от общо 21,
31 лв.; 30./ нит в размер на
0, 24 лв. от общо 2, 94 лв.; 31./
букса в размер на 0, 76 лв. от общо 9, 34 лв.; 32./ защитен профил праг на стойност 1, 52 лв. от общо
18, 72 лв.; 33./ болт в размер
на 1, 25 лв. от общо 15, 47 лв.; 34./ нит в размер на 0, 06 лв. от общо 0, 69 лв.; 35./ коляно предна лява на стойност 31, 81
лв. от общо 393, 04 лв.; 36./ дистанционен
елемент на стойност 0, 50 лв. от общо 6, 16 лв.; 37./ усилващ елемент в размер на 2, 70 лв. от общо 33,
32 лв.; 38./ щипка за
уплътнение врата в размер на 1, 94 лв. от общо 23, 93 лв.; 39./ скоба в размер на 0, 46 лв. от общо 5,
74 лв.; 40./ гума PIRELLI
STOZERO 3 в размер на 23, 27 лв. от общо 287, 59 лв.; 41./ гайка в размер на 0, 09 лв. от общо 1,
12 лв.; 42./ държач ляв калник в размер на 2, 47 лв. от общо 30, 46 лв.; 43./ крепежни
елементи на стойност 3, 10 лв. от общо 38, 29 лв.; 44./ държач ляв в
размер на 0, 70 лв. от общо 8, 65 лв.; 45./ планка преден ляв калник в размер на 0, 98 лв. от
общо 12, 11 лв.; 46./ болт в размер
на 0, 05 лв. от общо 0, 60 лв.; 47./
гайка в размер на 0, 09 лв. от общо 1, 12 лв.; 48./ облицовка колана А в размер на 6, 70 лв. от общо
82, 76 лв.; 49./ труд демонтажни
и монтажни операции в размер на 59, 25 лв. от общо 732, 11 лв.; 50./ труд възстановителни операции в размер
на 116, 82 лв. от общо 1 443, 42 лв.; 51./ труд за бояджийски операции в размер на 113, 93 лв.
от общо 1 407, 78 лв.; 52./
боя и материали в размер на 86, 26 лв. от общо 1 065, 83 лв.;
53./
проверка и регулиране на страничен наклон в размер на 6, 37 лв. от общо 78, 65
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
26.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 405, ал. 1 вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. “А.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 713 лв. /седемстотин и тринадесет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: