№ 929
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110173349 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от В.
Р. З. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно
наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД), с която се иска
ответникът да бъде осъден да премести за своя сметка електрически стълб и
електрическо табло, ведно със средство за търговско измерване, обслужващи
клиентски № 310255441988 за имот с адрес: гр. София, ул. „Крушова
градина“ № 38-40, от мястото, на което се намират в момента - пред имот с
идентификатор 68134.1977.2677 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „==== на
мястото, на което са се намирали до 2019 г., а именно - пред имот с
идентификатор 68134.1977.923.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
68134.1977.2677 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „==== както и на построената в
имота сграда с идентификатор 68134.1977.2677.1 по КККР на гр. София. За
посочения недвижим имот бил открит клиентски номер 310255441988 по
партидата на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД. Сочи се, че на 29.07.2020 г. ищецът е уведомил ответното
дружество, че пред входа на гореописания недвижим имот се извършват
изкопни дейности с цел преместване на съществуващия електрически стълб,
1
намиращ се на тротоара пред имот с идентификатор 68134.1977.923. Твърди,
че към настоящия момент се намира пред металната порта, обслужваща
собствения му имот, която се използва като вход и изход за МПС и по този
начин пречи на ищеца да използва същата. Сочи, че преместването не е
съгласувано и с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, но на преместения стълб
е монтирано електрическо табло, в което служители на ответното дружество
са поставили средствата за търговско измерване за имота на ищеца.
Поддържа, че с писмо от 11.02.2021 г. ищецът е уведомен от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, че местоположението на съоръжението не
съответства на местоположението му към 2019 г., което е удостоверено от
ГИС, като дружеството е поело ангажимент, че СТИ, монтирани в
съществуващото електрическо табло ще бъдат монтирани в съответствие с
действащата нормативна уредба, но към момента на подаване на исковата
молба това не било сторено. Излагат се съображения, че не са спазени
нормативните изисквания на 64, ал. 5 и чл. 73, ал. 1 от ЗУТ. Твърди се, че
ответникът е нарушил договорните си задължения към ищеца, доколкото
същият бил задължен по облигационното си правоотношение с ищеца да
използва и поддържа законни електрически съоръжения, които да са
монтирани в съответствие с изискванията на закона. Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който излага доводи и подробни съображения за
недопустимост и неоснователност на предявената претенция. Касателно
недопустимостта на иска ответникът поддържа, че процесният стълб не е
разположен в имота на ищеца, а на тротоара на улицата – поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.25, който е общинска собственост. Относно
основателността на иска се твърди, че стълбът е електрически и е част от
електроразпределителната мрежа на ответника, като същият не пречи на
ответника да упражнява правото си на собственост върху имот с
идентификатор 68134.1977.2677 и не е преместен на това местоположение от
ответното дружество. Поддържа се, че монтажът на стълба отговаря на
изискванията на чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., а именно – до
или на границата на имота на клиента. Посочва се, че въпросът за
административното изграждане на процесния стълб не е предмет на
настоящото производство, а се установявало по административен ред. Твърди
се, че като техническото изпълнение е било планирано да бъде поставен един
2
стоманотръбен стълб, за да могат да бъдат прехвърлени електрическите
връзки и табло, и да се освободи съществуващия, като бъдат поставени два
стълба – по един пред всеки от имотите на враждуващите съседи, и към всеки
стълб да бъде монтирано таблото за всеки съсед. Това е щяло да „освободи“
процесния стълб и същият да бъде демонтиран, но действията били стопирани
поради отказ от страна на ищеца. Направено е искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания,
страните са били редовно призовани и представлявани от пълномощниците
си. При даден ход по същество пълномощникът на ищеца е направил искане
за постановяване на акт съобразно доказателствата по делото и за присъждане
на разноски. Ответната страна е направила искане за отхвърляне на
претенцията и присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 109 от ЗС.
По реда на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска признаването и
зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и
да се въздържат от действия и посегателства. Ищецът следва да докаже
правото си на собственост и обстоятелствата, които са предизвикали
търсената намеса на съда. Искът по чл. 109 от ЗС предоставя правна защита
на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно
посегателство, въздействие или вредно отражение над обекта на това право,
което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно използване на вещта според нейното
предназначение. Основание за защита се поражда само при състояния, от
които възникват заплаха и опасност от вредно и смущаващо въздействие,
произтичащо от упражняване на правомощия, но които субективно пречат
или ограничават тези на поискалия правната защита. Искът може да бъде
предявен срещу всяко лице, което предизвиква неоснователните и
ограничаващи правото на собственост въздействия. В този смисъл съдът
счита, че за допустимостта на иска е ирелевантно дали смущаващите
действия се осъществяват, респ. дали вещта, във връзка с която се
3
осъществяват смущаващите действия, се намира, в имота на ищеца или извън
него, доколкото се излагат твърдения, че ищецът е възпрепятстван
пълноценно да си служи със собствената си вещ. Предвид изложеното съдът
счита, че искът се явява допустим.
От представените нотариални актове и скица, съдът счита, че по делото
е доказано, че ищецът е собственик на идеална част от поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.2677. Видно от скицата, приложена към исковата
молба, имот с идентификатор 68134.1977.2677 граничи на север с имот с
идентификатор 68134.1977.923.
От представената по делото кореспонденция между страните – писма,
жалби и отговори, водена преди настоящото дело, става ясно, че от
неустановена дата до 29.07.2020 г. на неустановено място пред имот с
идентификатор 68134.1977.923 се е намирал електрически стълб с
прилежащото му електрическо табло. След посочената дата стълбът и таблото
били изместени от тогавашното местоположение. По делото е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че
процесният стълб е собственост на ответника. Оттам и предвид липсата на
оспорване в противен смисъл, следва да се приеме същото и за прилежащото
му електрическо табло и средствата за търговско измерване, за които се води
спорът.
Спорен по делото и релевантен за спорното право се явява въпросът за
новата локация, на която са били изместени електрическият стълб и таблото
към него. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите ============= З.а и С. Л. Маврова, и представените писмени
доказателства– данни от картотека (л. 106), се установява, че стълбът е бил
изместен на тротоара пред двата имота, явяващ се имот с идентификатор
68134.1977.25 и публична общинска собственост съобразно писмо с №
РВТ23-ТИ00-60-[2], на границата между двата имота. В показанията си пред
съда свидетелката ============= З.а заявява, че стълбът се явява монтиран
на оградата между двата имота – на ищеца и на съседния имот. Свидетелката
Маврова заявява същото при разпита си. В разрез с посоченото от тях се
явяват показанията на свидетеля =========== З., който заявява, че стълбът е
на входа за достъп до имота. Доколкото разказаното от свидетеля
противоречи на останалите събрани гласни доказателства и се явява
4
изолирано, съдът не кредитира показанията му в тази част.
Следващият спорен въпрос се явява този дали с оглед
местоположението на процесния стълб се затруднява, респ. ограничава
достъпа до имота. В доказателствена тежест на ищеца е било доказването на
твърдението, че заради позиционирането на стълба се пречи на достъпа до
имота. В тази насока ищецът е ангажирал събирането на гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите ============= З.а и =========== З.. При
анализа им съдът взе предвид родствената връзка на свидетелите с ищеца и
възможността за тенденциозност в показанията им, като предвид
последователността и подробността на разказите на свидетелите в тази част
съдът счита, че не са налице основание за съмнение за пристрастност им.
Свидетелката З.а заявява, че заради поставения стълб, дори и след
позиционирането на таблото перпендикулярно на улицата, гаражната врата не
може да се отвори изцяло, за да влезе камион, кола или бус. Свидетелката
обаче посочва, че „ако стълбът не е там, вратата няма да опира в оградата“.
Свидетелят =========== З. посочва също, че врата не може да се отваря
изцяло и това блокира ползването на имота с оглед извършването на ремонт в
същия и необходимостта за разтоварване на строителни материали в него,
заради което колите следва да бъдат паркирани на улицата, като не навлиза в
подробности относно това как процесните стълб и табло препречват на хода
на отваряне на металната порта в имота. От разпита на свидетелите се
установява също, че ответното дружество е предложило да премахне стълба
от това положение, но при позициониране на друг, от другата страна.
Следователно съдът счита, че от свидетелските показания се извежда, че
достъпът до имота не е затруднен изцяло за живущите в него, а е ограничен
до известна степен достъпът чрез автомобил и то на автомобили с по-големи
габарити през портата за навлизане в поземления имот от улицата, доколкото
само свидетелката ============= З.а описва механизма на затрудняване
при отваряне на вратата, като обаче не посочва, че вратата опира в стълба и
таблото, което да не позволява допълнителното отваряне, респ. отваряне в
пълен обем, а че вратата опира в оградата.
За да бъде уважен негаторният иск по чл. 109 ЗС следва да бъде
установено наличието на кумулативните предпоставки за това, а именно:
ищецът да е собственик на вещта, за която твърди, че е засегната от
неоснователното действие на ответника и ответникът да е извършил
5
неоснователни действия, с които да пречи на ищеца да упражнява своето
право на собственост, което поведение следва не само да ограничава
възможността на ищеца да упражнява правото си на собственост, но и които
същият да не е длъжен да търпи.
От представената справка от информационна система САП от
ответника на л. 47 от делото се установява, че актив „МНН-ТП 42-526
З.Зограф/Герена“ съществува от 31.03.1992 г. като включен в баланса на
ответника. Видно от Договор за присъединяване на обекти на клиенти към
разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, сключен на 04.01.2021 г. между страните по делото,
жилищната сграда, намираща се в имота на ищеца – с идентификатор
68134.1977.2677.1 съобразно скица на л. 6 от делото, е била присъединена към
мрежа „Захари Зограф ул. Герена, кл. 5“/42-526/. Страните не спорят, че
посоченият стълб обслужва електроснабдяването на двата съседни имота -
имот 68134.1977.2677 и имот 68134.1977.923. Съобразно факта на
съществуване на този електропровод към 1999 г., към чиято мрежа се
присъединява и процесният стълб, то спрямо него е намерила приложение
нормата на чл. 60, ал.1 и 2, т.1 от ЗЕЕЕ / обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., отм.,
бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от .03.2004 г./, предвиждаща, че около
енергийните обекти, какъвто е и настоящият по смисъла на параг. 1, т. 17 от
ЗЕЕЕ (отм.), тъй като с него се осъществява пренос на електрическа
енергия. се създават сервитутни зони, а сервитутното право за
съществуващите обекти възниква по силата на този закон. От своя страна,
съгласно параг. 26, ал.1 от ПЗР на ЗЕ възникналите по силата на
отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за
съществуващи към влизането в сила на новия ЗЕ енергийни обекти запазват
действието си. Предпоставка за възникване на сервитутното право е
изискването обектите да отговарят на техническите изисквания за това. По
делото не са ангажирани доказателства относно спазването или не на
нормативните изисквания при изграждане на процесния стълб, простирането
на сервитутната зона за процесния стълб преди изместването на стълба и след
това, и на какво разстояние е бил изместен същият с оглед спазване на
определени отстояния, граници и първоначална сервитутна зона. По делото е
представено писмо от Столична община с № РВT23-TI00-60-[2], в което е
посочено, че в общината липсват налични одобрени строителни книжа и
6
издадени разрешения за строеж, свързани с изместване или реконструкция на
съществуваща въздушна мрежа (вкл. съоръжения към нея – електрически
стълбове). Следва да се отбележи обаче, че по делото липсва доказване в
насока, че подобна документация е била и необходима, доколкото не са
ангажирани твърдения или доказателства, че с изместването на стълба се е
стигнало именно и до изместване или реконструкция на съществувалата до
момента въздушната мрежа. В този смисъл недоказани са доводите на ищеца
за неспазване на нормативните изисквания на ЗУТ. Нещо повече, с оглед
доказаните по делото обслужвани от обекта нужди съдът намира същият да
има характер на „търпим строеж“. Съдът намира, че не може да се приеме
извършеното преместване да е неоснователно действие. По делото не се
доказа процесните стълб, табло и средство за търговско измерване да са
позиционирани на такова отстояние спрямо имота на ищеца, което без
основание да затруднява служенето с него. Напротив, по делото се доказа, че
след преместване на стълба и таблото е спазено изискването на чл. 29, ал. 5 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г., като стълбът и таблото се намират границата на
имотите на ищеца и съседите му, явяващи се клиенти на дружеството.
Съобразно цитираната разпоредба електромерните табла се монтират до или
на границата на имота на клиента и то на място, определено от оператора на
разпределителната мрежа. Още повече, че от извънсъдебно водената
кореспонденция между страните и показанията на свидетелите
============= З.а и =========== З. се установява, че ответникът е
предложил премахването на процесния стълб от текущото му
местоположение, след спазването на процедура по изграждане на друг стълб,
за което ищецът обаче не се е съгласил.
Съдът счита, че с оглед предмета на делото ирелевантни се явяват
доводите на ищеца за неизпълнени задължения от ответника по
облигационното правоотношение между страните, предвид което съдът не
дължи произнасяне по същите.
При така изложеното съдът приема, че по делото не е било проведено
успешно пълно и главно доказване, че след преместването електрическият
стълб и таблото към него се намират пред имота на ищеца – поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.2677, или че е налице действие на ответника без
правно основание, пречещо на ищеца да упражнява пълноценно правото на
собственост в пълен обем по смисъла на чл. 109 от ЗС, поради което и искът
7
за преустановяването му чрез възстановяване на стълба и таблото в
първоначалното им положение, съществувало преди нарушението, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответната страна се дължат разноски. Същият е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като предвид фактическата
и правна сложност на делото и процесуалната активност на пълномощника
съдът счита, че ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на
100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „Михаил Буботинов“ № 36, вх. Б, ет. 2, ап. 27, иск по чл. 109 от ЗС срещу
„Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД (с предишно наименование
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕИК ==========, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, за
осъждане на ответника да премести за своя сметка електрически стълб и
електрическо табло, ведно със средство за търговско измерване, обслужващи
клиентски № 310255441988 за имот с адрес: гр. София, ул. „Крушова
градина“ № 38-40, от мястото, на което се намират в момента - пред имот с
идентификатор 68134.1977.2677 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „==== на
мястото, на което са се намирали до 2019 г., а именно - пред имот с
идентификатор 68134.1977.923, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Михаил
Буботинов“ № 36, вх. Б, ет. 2, ап. 27, да заплати на „Електроразпределителни
мрежи запад“ ЕАД, ЕИК ==========, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата в размер на 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9