РЕШЕНИЕ № 260028
гр. Враца, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря В. Николова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Колева в. гр. дело № 522 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на „АЛПИКО“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.Г.Е., чрез
адв. А. П., срещу решение № 349/25.06.2020 г. по гр. дело № 3439/2019 г. по
описа на Районен съд - Враца, В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от Й. И. К., следните суми: 2699,10 евро,
представляваща годишни такси за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължими по чл.
5.1., хипотеза втора във връзка с чл. 2.1. и чл. 7.1. от Договор за поддръжка и
управление от 13.04.2012 г.; 203,24 евро, представляваща обезщетение за забава
при плащане на годишните такси за първите 30 дни; 864,00 лева, представляваща
дължими такси за кабелна, интернет и телефон за 2018 г. и 2019 г.; 21,63 лева,
представляваща преки комунални услуги /ел. енергия/ за имота, собственост на
жалбоподателя по два броя фактури; 890,27 лева, представляваща припадащата се
на жалбоподателя част от разходите за основен ремонт /възстановяване/ на
фасадата на сградата, ведно със законната лихва за забава върху тези суми от
23.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението съдът е
възложил на страните и сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че фактическите и
правните изводи на решаващия първоинстанционен съдебен състав са неправилни и
неподкрепени от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Жалбоподателят излага част от фактическата обстановка,
приета от първоинстанционния съд, като посочва, че правилно последният е
заключил, че липсват данни да му е било връчено изпратеното му от „Пирин Голф
Холидейз Клуб“ АД писмо, с което да бъде уведомен за извършеното прехвърляне на
правата и задълженията по сключения между тях договор. Изразява становище, че
няма пречка правата и задълженията по договора между него и „Пирин Голф
Холидейз Клуб“ АД да бъдат прехвърлени, но възразява, че това в случая не е
извършено по предвидения в закона ред. В продължение на становището си посочва,
че до него не достигнало изявление за извършеното прехвърляне съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ нито от „Пирин
Голф Холидейз Клуб“ АД, нито от „България Холидей Травъл“ ЕАД. Посочва, че
практиката, на която първоинстанционният съд се е позовал, за да приеме
връчване на уведомление за цесия и заместването/встъпването в дълг в хода на
исковото производство, касае друга хипотеза. Въпреки това излага становище, че
цитираната в жалбата и обжалваното решение съдебна практика по този въпрос
следва да бъде възприета от към правни изводи, като се обърне внимание, обаче,
че касае единствено прехвърляне на вземания, но не и на задължения. Твърди, че
макар верни, тези правни изводи не съответстват на фактическите обстоятелства
по случая, които съдът също не е взел предвид. В подкрепа на този си извод и
като част от тези обстоятелства сочи, че уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не
отговаря на законовите изисквания, тъй като изхожда от „Пирин Голф Холидейз
Клуб“ АД и „България Холидей Травъл“ ЕАД в качеството им на управител/съдружник
по договор за поддръжка и управление от 01.04.2011 г., какъвто не е сключвал.
Посочва още, че в уведомителното писмо липсва изписване на дата, което пречи да
се направи преценка дали изхожда от лице с валидна представителна власт по
отношение на двете дружества, както и че не става ясно от неговото съдържание
кое дружество е цедент и кое цесионер, доколкото единствено цедента има право
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне.
По отношение на втората група оплаквания жалбоподателят
твърди, че в исковата молба са изложени твърдения за заместване в дълг, като се
допълва, че то не е породило своите правни последици, тъй като не е изразявал
съгласие за такова заместване. Основавайки се на изложените оплаквания,
жалбоподателят счита, че не налице облигационна обвързаност между него и
въззивамата страна „България Холидейз“ ЕООД. В допълнение посочва, че не са
налице и доказателства по делото, които да обусловят извод за изпълнение на
задълженията на въззивамата страна „България Холидейз“ ЕООД по договора.
Продължава да се поддържа възражението за прекомерност на
клаузата за неустойка по чл. 5.1 от договор за поддръжка и управление и се
оспорва като нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Оспорват се като недоказани и претенциите за заплащане на
такса за интернет, телевизия и телефон, с довода, че електрозахранването в
имота е преустановено, няма данни в експертизата такса за електрозахранване да
е начислявана и такава не се претендирала, поради което обстоятелство не биха
могли да се ползват и свързаните с него услуги. Счита, че и таксата за ремонт
не неправилно присъдена, тъй като няма доказателства по делото за заплащане на
стойността на ремонта, а има в експертизата само констатации за извършване в
комплекса на ремонт, но не и на конкретната сграда, където се намира имота му.
Моли решението да бъде отменено, а предявените искове -
отхвърлени, както и да бъдат присъдени направените за двете съдебни инстанции
разноски.
С въззивната жалба не се представят доказателства и не се
правят искания за събирането на такива.
Въззиваемата страна - „България Холидейз“ ЕООД, чрез адв.
Т. Д., в срок депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Противопоставя се на възражението за ненадлежно прехвърляне,
като се позовава на чл. 4.4. и чл. 7.2. от процесния договор, които уреждат
предварителното съгласие на длъжника за прехвърляне на правата и задълженията,
като цитира и съдебна практика в този смисъл. Твърди, че бъдещите задълженията
са определяеми, поради което прехвърлянето им е допустимо. Посочва, че самото
прехвърлянето на правоотношението също е допустимо. Счита, че въззивникът е
уведомен за правоприемството и с конклудентни действия е дал съгласието си за
това, след като е заплащал дължимите такси за периода 2015 г. - 2019 г. Излага
довод, че уведомяване е налице и с връчването на исковата молба и уведомлението
към нея на длъжника, като допуснатата в последното техническа грешка,
изразяваща се в посочване на дата на договора 01.04.2011 г., вместо 13.04.2012
г., не опорочава уведомлението и уведомяването. Изразява становище за
съответствие на неустоечната клауза с присъщите й функции, които правилно са
съобразени и от първоинстанционния съд. Твърди, че по силата на нормативен акт
управителите на комплекс с категоризация по него са задължени да поддържат
целогодишно всички апартаменти от комплекса с достъп до интернет, телевизия,
телефонна връзка и видеосистема. Отделно посочва, че такова задължение е
предвидено в договора, а сумите за тези услуги се дължат, независимо дали
услугите към съответния обект са потребени, заедно с него. Изразява становище,
че действително вещото лице дава планираната сума за ремонт, но същата,
съгласно утвърдената практика за ремонти на сгради, се дължи предварително от
собствениците на имота, а и съгласно договора въззиникът е задължен да заплаща
припадащата му се част от планираните разходи за основен ремонт и поддръжка на
общите части на сградата, където е неговият имот, а не от извършените. При тези
съображения счита, че е без значение обстоятелството дали тази сума касае
ремонт на фасадите на всички сгради в комплекса.
Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят
направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
С отговора на въззивната жалба не се представят
доказателства и не се правят искания за събирането на такива.
В проведеното открито съдебно заседание по делото
въззивникът, редовно уведомен, не се представлява. От процесуалния представител
на същия е постъпила писмена молба, с която се изразява становище делото да
бъде гледано в негово отсъствие. Същевременно в тази молба се излагат в кратък
вид оплакванията, изложени във въззивната жалба и се претендират се разноски.
Въззиваемата страна, също редовно уведомена, се представлява
в откритото съдебно заседание по делото от адв. Д.. В хода на устните
състезания процесуалният представител заяви, че страните са договорили две
неустойки, размера на които кумулативно взет не е в противоречие с добрите
нрави и не се явява прекомерен с оглед качеството на страните като търговци,
съответно предвид и разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Поддържа становището си
в отговора, че таксата за кабелна телевизия, интернет и телефон се дължи, независимо
дали услугата е използвана, или не.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от
"БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ" ЕООД срещу "АЛПИКО" ООД с искане
последният да бъде осъден да му заплати следните суми: 1. 2707,32 евро,
представляващи дължими по чл. 5.1., хипотеза втора във връзка с чл. 2.1. и чл.
7.1. от Договор за поддръжка и управление от 13.04.2012 г. годишни такси за
2017 г., 2018 г. и 2019 г.; 2. 203,24 евро, преставляващи обезщетение за забава
при плащане на годишните такси за първите 30 дни; 3. 864,00 лева,
представляващи дължими такси за кабелна телевизия, интернет и телефон за 2018
г. и 2019 г.; 4. 21,63 лева, представляващи преки комунални услуги /ел.
енергия/ за имота на ответника по 2 бр. фактури; 5. 890,27 лева, представляваща
припадащата се на ответника част от разходите за основен ремонт /възстановяване/
на фасадата на сградата, ведно със законната лихва за забава върху тези суми от
датата на предявяване на иска – 23.08.2019 г., до окончателното им изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е
посочил, че ответникът е собственик на недвижим имот в комплекс "Пирин
Голф & Кънтри клуб", ***, находящ се на ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.559.22.2.19, с
обща площ от 45,67 кв.м. Като собственик на този имот, ответникът сключил с
"ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ" АД Договор за поддръжка и управление от
13.04.2012 г. /наричан по-долу Договора/ът/, по силата на който последният е
приел да предостави на собственика изчерпателно изброените в него услуги по
управлението и поддръжката на комплекса срещу възнаграждение, назовано като
годишна такса, и определено в размер на 7 евро без ДДС на кв.м. съобразно притежаваната площ, ведно с идеалните части
от общите части, индексирана годишно съгласно чл. 7.1. от Договора, и
увеличавана по силата на чл. 2.5.2. от Договора всяка година с по 1 евро без
ДДС.
Посочено е, че в чл. 5.1., хипотеза втора, от Договора
е предвидено обезщетение за забава при плащане на годишните такси с повече от 90 календарни дни, като в този случай автоматично се
променя размера на таксата и собственикът дължи таксата за съответната година в
двоен размер, ведно с лихвите /обезщетението/ по предходната хипотеза на същия
член от Договора. Направено е тълкуване на чл. 5.1., хипотеза втора, във връзка
с чл. 2.3. от Договора, с което е заключено, че договорът предвижда различен
размер на годишната такса в зависимост от срока и начина й на плащане. При
твърдението, че ответникът не е заплащал таксите за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. със
закъснение повече от 90 дни, е посочено, че на основание чл. 5.1., хипотеза
втора, от Договора годишните такси са в двоен размер, а именно общо сумата от
2707,32 евро.
Изложени са твърдения, че по силата на чл. 5.1., хипотеза
първа, от Договора собственикът при забава да плати таксата по чл. 2.1. дължи
обезщетение в размер на 0,5 % върху главницата за всеки просрочен ден, но не
повече от 30 дни, което в конкретния случай възлиза на стойност от 203,24 евро.
Заявява се, че съгласно чл. 3.18. от Договора собственикът
е длъжен да заплаща 36 евро с ДДС на месец такса кабелна телевизия, интернет и
телефон, която за една година е в размер на 432,00 лева срещу издадена фактура.
Твърди се, че ответникът не е заплащал тази такса за 2018 г. и 2019 г., тоест
дължи сума общо в размер на 864,00 лева.
В исковата молба ищецът е обосновал и претендирата сума
от 21,63 лева, представляваща сума за преки комунални услуги – ел. енергия, за
м. февруари и м. март 2019 г., дължими по чл. 1.3.1. от Договора и извън
обхвата на разноските за поддръжка на общите части.
Позовавайки се на чл. 2.6. от Договора е поискана и
сумата от 890,27 лева, представляваща разходи, пропорционални на притежаваните
идеални части от общите части на сградата, необходими за текущата поддръжка и
за основен ремонт на сградата.
В заключение ищецът е обосновал легитимацията си да
предяви тези искове, излагайки твърдения, че с договор от 12.01.2015 г. "ПИРИН
ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ" АД е прехвърлил изцяло на "БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙ
ТРАВЪЛ" ЕАД правата си на управител по договора за управление, сключен с
ответника, а от своя страна последният е прехвърли тези права на "БЪЛГАРИЯ
ХОЛИДЕЙЗ" ЕООД с договор от 20.08.2015 г. Посочва се, че с тези договори
се прехвърлят права и се поемат задължения, тоест е налице встъпване в дълг, както
минали, така и бъдещи, което изрично е указано в приложението към договора.
Твърди се, че ответникът е уведомен за настъпилото правоприемство и с
конклудентни действия – заплащайки годишните такси и консумативи от 17.09.2015
г. до момента на "БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ" ЕООД, е дал съгласието си за
него. Към исковата молба отделно е приложено и уведомление по чл. 99 ЗЗД.
Поискано е така предявените искове да бъдат уважение.
В законовоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор, с който е оспорил предявените искове, без да е оспорил обаче обстоятелствата,
че е собственик на описания по-горе недвижим имот, че е сключил договор за
управление от 13.04.2012 г. с "ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ" АД, по
силата на който дължи годишна такса в размер на 7 евро на кв. м. без ДДС
съобразно притежаваната площ за една година, дължима до 30-то декември на
предхождащата година, за която таксите се дължат. В подкрепа на становището си
за неоснователност на исковете на първо място ответникът е навел твърдения за
липса на процесуална легитимация на ищеца с довода за липса на облигационна
връзка между страните по делото. Като аргумент за липса на такава обвързаност е
изтъкнато, че представеното от "ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ" АД
уведомително писмо не му е връчвано, поради което прехвърлянето не е произвело
своето действие спрямо него и трети лица. На това основание и с довода, че
липса уведомяване и по втория договор за прехвърляне, се твърди, че второто
прехвърляне също не е произвело своето действие, а доколкото транслативният
ефект не е настъпил по първия договор за прехвърляне, то вторият такъв договор
е нищожен поради невъзможен предмет. Твърди се, че двата договора за
прехвърляне са нищожни и поради противоречие със закона – разпоредбата на чл.
102 ЗЗД, тъй като заместване на длъжник може да стане само с изричното писмено
съгласие на кредитора, а не общо такова, както е описано в чл. 4.4. от
Договора, каквото в случая не е налице. Изтъква се, че по тази причина цитираната
клауза противоречи на закона и не поражда действие. Посочва се, че формалният
характер на договорите препятства възможността извършените с тях прехвърляния
да бъдат потвърдени с конклудентни действия.
На следващо място ответникът е направил възражение за
недействителност на неустоечната клауза по чл. 5.1. от Договора поради
прекомерност и противоречие с добрите нрави. В тази връзка е изложил твърдения,
че размерът на неустойката излиза извън присъщите й функции с оглед заложеното
в Договора ограничение на достъпа на собственика до общите части на комплекса
след просрочие от 90 дни в заплащането. При тези аргументи счита, че претенците
за заплащане на годишни такси в двоен размер и обезщетението за забава за
първите 30 дни следва да бъдат отхвърлени.
Оспорен е размерът на претенцията за заплащане на годишни
такси с довода, че същите следва да бъдат индексирани с друг размер на
потребителските цени.
Направено е възражение за недължимост на претенцията за
заплащане на разходи по предоставени услуги за интернет, телевизия и телефон
поради непредоставянето им след м. август 2017 г., тъй като от този период до
момента електрозахранването в притежавания имот е преустановено, поради което
използването на тези услуги е обективно невъзможно.
Претенцията за заплащане на разходи за основен ремонт е
оспорена с довода за липса на доказателства такъв да е извършван и за липса на
конкретизация в този смисъл в представената по делото фактура. При тези
съображение е поискано предявените искове да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, чл. 92 във връзка с чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
2707,32 евро, представляваща дължими по чл. 5.1. хипотеза втора във връзка с
чл. 2.1. и чл. 7.1. от Договор за поддръжка и управление от 13.04.2012 г.
годишни такси за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.; сумата от 203,24 евро –
обезщетение за забава при плащане на годишните такси за първите 30 дни; сумата
от 864,00 лева дължими такси за кабелна телевизия, интернет и телефон за 2018
г. и 2019 г.; сумата от 21,63 лева разходи за преки комунални услуги /ел.
енергия/ за имота по 2 броя фактури; сумата от 890,27 лева, представляваща
припадащата се на ответника част от разходите за основен ремонт
/възстановяване/ на фасадата на сградата, ведно със законната лихва върху
сумите. По тяхната основателност се е произнесъл с решението, чиято отмяна се
иска, като е уважил претенциите изцяло, с изключение на тази за заплащане на
годишните такси, отхвърляйки я за сумата над 2699,10 евро до пълния искан размер
от 2707,32 евро, и е присъдил направените разноски.
За да постанови този резултат, решаващият състав е приел
от фактическа страна, че ответникът е собственик на описания по-горе недвижим
имот, както и че между него и „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ” АД има сключен договор
за поддръжка и управление от 13.04.2012 г. Изложил е мотиви, че на 12.01.2015
г. между „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ” АД, от една страна в качеството му на
уговорител, и „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙ ТРАВЪЛ“ ЕАД, от друга страна като поемател, е
сключен договор за заместване в дълг и прехвърляне на права, задължения и
вземания, а на 20.08.2015 г. такъв договор е сключен между „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙ
ТРАВЪЛ“ ЕАД, в качеството му на уговорител, и „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД.
Тълкувайки клаузите в тези два договора съдът е заключил, че според тях
уговорителят прехвърля изцяло на поемателя правата и задълженията си на
управител по договори за поддръжка и управление, сключени със собствениците на
имоти в комплекс "Пирин Голф &
Кънтри клуб", включително несъбраните до момента вземания от собствениците
на имоти по договорите за поддръжка и управление, които договори са подробно
описани в Приложение №1 договора, а поемателят приема да изпълни задълженията,
подробно описани в договорите с грижата на добър стопанин. Сред тях са всички вземания
по договор за поддръжка и управление от 13.04.2012, сключен с ответника, като
вземанията преминават в имуществото на поемателя в цялост, включително с
изтеклите до момента лихви и обезщетения за забава. Уговорено е, че поемателят
замества, а при липса на съгласие на собственика встъпва в правата и
задълженията на „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ” АД, съответно на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“
ЕООД, като страна - „управител” по горепосочения договор. Посочено е, че в
представеното по делото уведомително писмо от „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ“ АД до
„АЛПИКО“ ЕООД, е указано, че „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ" АД и
"БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙ ТРАВЪЛ" ЕАД са прехвърлили правата и задълженията,
включително вземанията си по този договор на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, като
последното дружество е заместило управителя/встъпило е като съдлъжник в
задълженията по този договор, но няма данни последното да е стигнало до
ответника. При тези факти от правна страна е прието, че правната доктрина
допуска прехвърляне не само на вземания и на права по договор чрез цесия, но
също и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на
цесията и на заместването в дълг. Въпреки липсата на данни за уведомяване за
извършените прехвърляния съдът е счел, че те са противопоставими на ответника
на няколко основания, а именно, че липсата на уведомяване само по себе си не препятства
изискуемостта и дължимостта на вземането; доказани са плащания по този договор
от страна на ответника на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, което от своя страна
свидетелства за знание за прехвърлянето и надлжено уведомяване има и с
връчването на исковата молба.
Възпроизвеждайки клаузите на Договора от 13.04.2012 г. и
позовавайки се на приетата по делото експертиза, съдът е стигнал до извода, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора, поради което претенцията му е
основателна и същата възлиза в общ размер на 2699,10 евро, или за
За неоснователно е прието възражението за нищожност на
клаузата за неустойка по чл. 5.1. от Договора с мотива, че задължението, което
е обезпечено с нея, е парично и представлява възнаграждение за извършени услуги
по поддръжка и извършване на организационно, техническо и административно
управление на жилищен комплекс, а уговорената неустойка е мораторна – за забава
на плащане на възнаграждението, поради което съгласно чл. 309 ТЗ е забранено да
се намалява поради прекомерност неустойката по двустранна търговска сделка,
каквато е и процесната.
Позовавайки
се на чл. 3.18 от Договора и на заключението по съдебно-счетоводната експертиза решаващият
състав е приел за дължима и сумата от 864,00 лева, представляващи такси за кабелна телевизия, интернет и
телефон за 2018 и
Предвид задължението на ответника да заплаща преките
комунални услуги за неговия имот, каквито са разходите за ток и вода, заплащани
съгласно показанията на контролните измервателни уреди, и др. разноски, които
не се включват в поддръжката на общите части, предвидено в чл. 1.3.2. от
Договора е уважена и претенцията за заплащане на електроенергия за м.
февруари
Взимайки предвид чл. 2.3. от Договора и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, която е изчислила дължимата сума на база
оферта от "Балканстрой КК“ ООД, съдът е стигнал до извод за основателност
на иска за присъждане на разходи за основен ремонт /обновяване/ на фасадата на
сградата на ***, където се намира процесния апартамент, в размер на 890,27
лева.
При основателност на вземанията по главните искове, е
присъдена законна лихва върху тях от датата на предявяване на иска в съда - 23.08.2019
г. до окончателното им заплащане.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата, становището на
въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, основавайки се на
своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства – нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот вх. рег. № 1368/12.04.2012 г., акт № 83,
том IV, дело № 510/2012 г., а и не е спорно между страните,
че "АЛПИКО" ООД е собственик на недвижим имот в комплекс "Пирин
Голф & Кънтри клуб", ***, находящ се на ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.559.22.2.19, с
обща площ от 45,67 кв.м.
Установява се от представения Договор за поддръжка и
управление от 13.04.2012 г., а и този факт не се оспорва, че "ПИРИН ГОЛФ
ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ" АД – като управител, е поел срещу възнаграждение да
изпълнява възложените му от "АЛПИКО" ООД - като собственик на
посочения по-горе имот, услуги по управлението и поддръжката на комплекс "Пирин
Голф & Кънтри клуб", подробно описани в раздел I " Предмет и срок на договора" от Договора.
По-конкретно сред тях са ежедневно управление на комплекса; денонощна охрана на
комплекса; подсигуряващо видео наблюдение па комплекса; заплащане на сметките
за електричество и питейна вода на общите части на комплекса; почистване на
общите части на комплекса; организиране, насочване, извършване и контролиране
на всички необходими поправки и дейности, свързани с поддръжката на общите
части на комплекса; поддържане на организирана отчетна система; организиране и
управление на всички платени обслужващи дейности в комплекса /чл. 1.1. от Договора/.
Разходите по предоставяне на услугите по чл. 1.1. от Договора са наречени
режийни разходи и са определени в чл. 1.2. от Договора, а именно заплати и
други възнаграждения на персонала, ангажиран с експлоатацията, ремонта,
управлението на комплекса, включително, но не изчерпателно - градинари,
портиери, чистачи, охрана и други специалисти; разходи за незначителни текущи
ремонтни работи, поддръжка па комплекса, разходи за доставки на инструменти,
материали и оборудване за ремонта и поддръжка на комплекса; премии и други
разноски, свързани със застраховането на общите части на комплекса включително:
застраховки срещу пожар, застраховка с разширено покритие, застраховки срещу природни
бедствия, земетресение, ураган, градушка и експлозия, вандализъм и др.; разноски,
свързани с контрол и техническо обслужване като подмяна на ел.крушки в
общите части в комплекса, изхвърляне на
смет, обезнаратизяване, обработка с вода, едектроенергия, ВиК и механика,
включително всички външни договори за поддръжка, необходими или уместни с
оглед поддържането на комплекса и
съответните общи части; разноски за електроенергия и комуникации в комплекса и
съответните обши части и други
необходими разноски, разумно нужни за функционирането, ремонтирането,
управлението, охраната и поддръжката на общите части на комплекса по
образцов начин; други необходими разходи. Съгласно чл. 2.1. и чл. 7.1 от Договора
собственикът се задължава да заплаща на управителя годишна такса за покриване
на разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса в размер на
7 евро без ДДС на 1 кв.м. съобразно притежаващата обща площ, ведно със
съответните идеални части на общите части, за една година като годината започва
да тече от 01 януари на съответната календарна година и завършва на 31 декември
на същата календарна година, индексирана годишно съгласно чл. 7.1. По силата на чл.2.5.2. след изтичане на
първата цяла календарна година собственикът дължи по 1 евро без ДДС на 1 кв.м. обща
застроена площ в допълнение към таксата по т.2.1. за застраховка на имота.
В чл. 1.3.1. от Договора на управителя са възложени и
извършването на разходи, изключени от режийните разходи, които се заплащат от
Клиента на управляващия собствеността, след изтичане на гаранционните срокове,
извън цената по чл. 2.1., сред които са разходи за преки комунални услуги,
заплащани съгласно показанията на измервателните уреди.
В раздел "Отговорност и неустойки", чл. 5.1.,
от Договора е предвидено, че в случай, че собственикът изпадне в забава за
заплащане таксата по чл. 2.1. от този договор, същият дължи обезщетение в
размер на 0,5% върху главницата за всеки просрочен ден, но не повече от 30 дни.
В случай, че собственикът изпадне в забава за плащане на дължимото по чл. 2. с
повече от 90 календарни дни, същият дължи таксите за съответната година в двоен
размер, ведно с лихвите по предходното изречение.
Видно от чл. 4.4. от Договора управителят има право по
собствена преценка да прехвърля на трети лица изцяло правата и задълженията си
по настоящия договор, както и да ангажира за отделни дейности трети лица, а по
силата на чл. 7.2. собственикът се съгласява и дава право на управителя да
прехвърля дейността по този договор на трето лице, което да извършва цялостната
дейност по управление на комплекса или част от нея при запазване на условията
по този договор.
Установява се от представените два договора за заместване
в дълг и приложенията към тях, а именно Договор за заместване в дълг и
прехвърляне на права, задължения и вземания от 12.01.2015 г. и Приложение № D-3В-03а към него, сключени между "ПИРИН ГОЛФ
ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ" АД като уговорител и "БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙ ТРАВЪЛ"
ЕАД като поемател, и Договор за заместване в дълг и прехвърляне на вземания от 20.08.2015
г. и Приложение № D-3В-03а към него, сключени между "БЪЛГАРИЯ
ХОЛИДЕЙ ТРАВЪЛ" ЕАД като уговорител и "БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ" ЕООД
като поемател, че първият от тях - "ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ" АД,
прехвърля на втория - "БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙ ТРАВЪЛ" ЕАД, който от своя
страна приема, а после прехвърля на "БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ" ЕООД, който
приема, всички права и задължения на управител по договори за поддръжка и
управление, сключени със собствениците на имоти в комплекс "Пирин Голф & Кънтри клуб". И двата договора имат идентичен
предмет и условия. По-конкретно дефинирания в чл. 1 предмет обхващат следното: уговорителят
прехвърля изцяло на поемателя правата и задълженията си на управител по
договори за поддръжка и управление, сключени със собственици на имоти в
комплекс "Пирин Голф & Кънтри
клуб", включително несъбраните до момента вземания от собствениците на
имотите по договорите за поддръжка и управление, които договори са подробно
описани в Приложение № 1 към този договор, а поемателят приема да изпълни тези
задължения. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от този договор уговорителят се
задължава да уведоми кредиторите за настоящия договор, а съгласието на
кредитора за приемането на поемателя като длъжник е обективирано в договорите
за поддръжка и управление. В приложенията към тези договори изрично е посочен
кредиторът – "АЛПИКО" ООД, и имота, на който последният е собственик,
а предметът е същият, както по договора, към който е приложение документът.
Представеното към исковата молба уведомление по чл. 99 ЗЗД установява, че е адресирано до "АЛПИКО" ЕООД и с него „ПИРИН ГОЛФ
ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ" АД и "БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙ ТРАВЪЛ" ЕАД съобщават, че са
прехвърлили правата и задълженията, включително вземанията си по този договор
на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД като последното дружество е заместило управителя/встъпило
е като съдлъжник в задълженията по този договор.
Посочените документи представляват писмени доказателства,
по-конкретно частни документи, които носят подписа на страните по тях, който не
е оспорен, поради което се ползват с формална доказателствена сила по смисъла
на чл. 180 ГПК. Формалната им сила не обхваща направените от страните по тях изявления,
които, преценени съобразно останалите доказателства по делото, липсата на
поправки и зачеквания в самия носител и на оспорвания от въззивника, следва да
бъдат взети предвид от съда като достоверни в изложения по-горе смисъл.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение и настоящият съдебен състав
приема като обективно и компетентно дадено, от експерт с нужната квалификация,
след проверка както на книжата по делото, така и на счетоводствата на страните
по делото, и с оглед липсата на оспорване, следва да бъдат възприети изцяло
дадените с него отговори на поставените въпроси. От тези отговори се установява,
че счетоводството на ищеца е водено редовно, а в счетоводството на ответника са
отразени фактури, издадени от „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД в периода 30.12.2016 г.
– 30.12.2018 г., с изключение на три фактури, по които не е ползван и данъчен
кредит, а именно № **********/15.04.2017 г. на стойност от 1339,84 лева с
основание такса поддръжка; № **********/19.09.2018 г. на стойност 1339,84 лева
с основание такса поддръжка; № **********/19.09.2018 г. на стойност 432 лева с
основание такса за кабелна ТВ, интернет и телефон.
Според заключението платените годишни такси на „БЪЛГАРИЯ
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД по издадена от него фактура № **********/22.11.2015 г. по
процесния договор от ответника са в размер на 700,03 лева – такса
поддръжка за 2016 г. Сумата на дължимите
такси по чл. 5.1. за 2017 г., 2018 г. и
- за
- за
- за
Сумата на дължимите обезщетения за забава на основание
чл. 5.1. от договора при забава на собственика да плати таксата по чл. 2.1.,
последния дължи обезщетение в размер на 0.5 % върху главницата за всеки
просрочен ден, но не повече от 30 дни, е в общ размер на 202,43 евро, или поотделно:
- за периода 31.12.2016 г. - 29.01.2017 г. обезщетение в
размер на – 65,83 евро;
- за периода 31.12.2017 г. - 29.01.2018 г. обезщетение в
размер на – 67,48 евро;
- за периода 31.12.2018 г. - 29.01.2019 г. обезщетение в размер на – 69,12 евро.
Според експерта платената такса за кабелна ТВ, интернет и
телефон от ответника са в размер на – 864,00 лева за
Задълженията на ответника за преки комунални и други
разходи, невключени в поддръжката на общите части на комплекса към момента на
подаване на исковата молба са в общ размер на 21,63 лева, или поотделно електроенергия
за м. февруари
Експертното заключение дава отговор, че общата дължима
сума за планирани разходи за основен ремонт /обновяване/ на фасадата на
сградата на *** е 23106,40 лева Документите, с които е калкулирана стойността
са – оферта от „Балканстрой КК“ ООД. На "АЛПИКО" ООД частта от планираните
разходи в размер на 23106,40 лева се падат 3.852919 % от сумата или – 890,27 лева. За месец август
Вещото лице дава заключение, че претендираните от ищеца
суми на уговорките по договора между страните от 13.04.2012 г„ при съобразяване
уговорките по чл. 7.1 от
договора - при отчитане на годишната инфлация за периода: за
Всички права и задължения по Договора за поддръжка и
управление са прехвърлени на 20.08.2015 г. от „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙ ТРАВЪЛ" ЕАД
към „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД. Към тази дата „АЛПИКО ООД
не е имало задължения по издадени фактури и няма счетоводна операция за
прехвърляне на вземания по Договора за поддръжка и управление към „АЛПИКО"
ООД.
В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че има две плащания към изпълнителя
на ремонта като първото е на 23.12.2019 г. в размер на 133000 лева, а второто е
на 27.12.2019 г. в размер на 57890 лева, като му е представен договор за
изработка за извършване на строително-монтажни работи.
По делото са приложени 19 броя фактури /за кабелна
телевизия, интернет и телефон; ел. енергия; обновяване на фасадата и други
услуги/, извлечения от сметки за извършвани плащания от страна на
"АЛПИКО" ООД към „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ" ЕООД и
извлечения от счетоводни записвания, изводите от които съответстват на дадените
в експертното заключение.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Решението
на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими. Обжалваното
решение е частично неправилно, а въззивната жалба е основателна в една част, по
следните съображения:
Предмет на проверка пред настоящата съдебна инстанция е
посоченото по-горе съдебно решение в осъдителната му част. В останалата част –
отхвърлителната такава, производството пред въззивния съд е прекратено поради
липса на правен интерес от страна на въззиника, с определение №
260162/13.11.2020 г., което е влязло в сила.
За да бъде разгледан спорът по същество, на първо място
следва да бъде обсъден въпроса за характера на договора за поддръжка и
управление от 13.04.2012 г. и последващите два договора за прехвърляне на права
и задължения, респективно за наличието на облигационна обвързаност между
страните по спора и следващата се от нея легитимация за предявяване на иск,
доколкото този въпрос продължава да се оспорва и пред въззивния съд.
Сключеният между "ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ" АД и
"АЛПИКО" ООД договор от 13.04.2012 г. е наименуван Договор за
поддръжка и управление. Предмет на този договор е извършването на поддръжка и
управление под указаните в него форми на комплекс от затворен ти – в случая комплекс
"Пирин Голф & Кънтри клуб". Подобен
тип договори са уредени в разпоредбите на Закона за управление на етажната
собственост и по-конкретно чл. 2 от него. Посочената уредба обаче не намира
приложение в случая, тъй като представеният и приет като доказателство по
делото договор не отговаря на там предвидените изисквания за форма /а не е ясно
и дали управителят има качеството на инвеститор/. По тази причина и доколкото
няма пречка подобни задължения да бъдат възложени на дадено лице да ги
изпълнява, то приложимо е гражданското законодателство. Тълкувайки предмета на
договора, се стига до извод, че отношенията между страните следва да се
разгледат на плоскостта на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД. Съгласно
дефиницията, дадена в чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна,
а последната – да заплати възнаграждение. Действията, които изпълнителят, е
поел да извърши по раздел първи "Предмет и срок на договора" от
Договора, имат за предмет трудов резултат – почистване на общи части на
сградата, извършване на поправки и дейности по поддръжка, охрана на комплекса,
заплащане на разходи и други подобни, а не правни действия, характерни за
договора за поръчка.
Съгласно чл. 269 ЗЗД
ако изпълнителят умре или стане
неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил
сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да
продължат изпълнението. В конкретния случай няма данни по делото Договорът да е
сключен с оглед личността на управителя /изпълнителя/. Напротив, изрично в него
е уговорена клауза, с която на управителя е дадено право да прехвърля правата и
задълженията /дейността/ по този договор на трето лица, за което
възложителят-собственик – "АЛПИКО" ООД, е дал своето съгласие, видно
от друга клауза в договора /чл. 7.2. от Договора/. По тази причина последващите
два договора, с които са възложени работите по изпълнение на договора за
управление на трети лица, не водят до неизпълнение задълженията на изпълнителя.
Подобно прехвърляне на права и задължения по договор е
допустимо и съобразно съдебната практика. Така в решение № 49 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2011 г., II т. о., ТК, постановено по сходен
казус, се казва, че е допустимо да се
прехвърли едно цяло правоотношение върху трето лице със съгласието на страните
по него и на третото лице. Допустимостта да се прехвърли цялото правоотношение
може да се изведе и от режима на цесията и заместването в дълг. След като
вземанията и задълженията могат да се прехвърлят поотделно, няма пречка това да
стане едновременно. Когато страните по едно облигационно правоотношение
/договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс/ сключат с трето лице
тристранен договор, с който се уговарят третото лице да поеме задълженията по
договора за поддръжка и управление на жилищен комплекс, замествайки
първоначалния изпълнител, е налице хипотезата на заместване в дълг, при която
досегашният длъжник се освобождава от дълга и се замества с нов длъжник. Ако в
споразумението между страните по облигационното правоотношение и третото лице
/новия длъжник/ е постигнато взаимно съгласие насрещното вземане на длъжника да
се заплаща на новия длъжник, се касае до прехвърляне на цялото правоотношение
върху третото лице. При договор за изработка в неговата разновидност на договор
за услуга могат да се прехвърлят правата и задълженията на изпълнителя на друго
лице със съгласието на възложителя, като заместването на изпълнителя с друго
лице прави последното титуляр на правото на вземане на уговореното възнаграждение
и има за последица придобиването на активна процесуална легитимация.
Анализирайки клаузите в договорите за прехвърляне на
правата и задълженията, качествата на съконтрахентите и разпоредбата на чл. 7.2.
и 4.4 от договора за поддръжка и управление, настоящият съдебен състав счита,
че с процесните договори е направено изменение на една от страните в
правоотношението по договора за поддръжка и управление на комплекс "Пирин
Голф & Кънтри клуб", като на новия изпълнител са
прехвърлени, както задълженията по поддръжка и управление на жилищния комплекс,
така и вземанията, произтичащи от договора. Подобен извод се обуславя от общата
воля на страните относно прехвърлянето на правата и задълженията по договора от
13.04.2012 г., тълкувана в съответствие с чл. 20 ЗЗД, съгласно която разпоредба
при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните, като отделните уговорки следва да се тълкуват в тяхната взаимна
връзка и с оглед смисъла и целта на целия договор, обичаите в практиката и
добросъвестността. Анализирайки клаузите в тяхната взаимна връзка, с оглед
разпоредбата на чл. 7.2. и 4.4 от договора за поддръжка и управление, съобразно
смисъла на договора и в съответствие с правилата на чл. 20 ЗЗД, се налага
извода, че след като страните са постигнали взаимно съгласие изпълнител по
договора да може да бъде възложено на всяко трето лице, то с последващите два
договора за прехвърляне на правата и задълженията е прехвърлено цялото
правоотношение и заместването на стария изпълнител "ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ
КЛУБ" АД с друго лице - „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, което прави последното
титуляр на правото на вземане на уговорените в договора за поддръжка и
управление на "Пирин Голф & Кънтри
клуб" годишна такса за покриване разходите за управлението и други разходи,
свързани с възложената му работа.
Въпреки изложеното, следва да се отбележи, че към
исковата молба ищецът е приложил уведомително писмо, адресирано до
"АЛПИКО" ЕООД от "ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ" АД, за
извършена цесия. Съдебната практика, цитирана и от въззивника, част от която е нецираното
от страните решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т.
о., ТК, позволява уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, да съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Действително връчването на такова уведомление касае договора за цесия, който
има за предмет прехвърляне само за задължения, какъвто настоящият случай не е,
поради което следва да бъдат съобразени спецификите на процесните договори. Верни
са и твърденията във въззивната жалба, че връчването на такова уведомление не
може да се приеме за съгласие на кредитора по смисъла на чл. 102 ЗЗД за
заместване на длъжника в облигационното им правоотношение, но именно
определеният по-горе характер на договора от 13.04.2012 г. и тълкуването на
неговите клаузи води до извод, че договорите за прехвърляне на вземания и
задължения имат характер на договор за заместване в дълг, съгласие за което е
дадено с подписването на договора от 13.04.2012 г. По тази причина получаването
на такова уведомление има само информативен характер и следва да се тълкува
като изпълнение на задължението по договорите кредиторът да бъде уведомен за
извършеното вече прехвърляне на трети лица /чл. 5 от Договора от 12.01.2015 г.
и Договора от 20.08.2015 г./. По изложените мотиви наведените в тази връзка
оплаквания в жалбата не могат да бъдат споделени.
Съгласно разпоредбите на чл. 264 и чл. 266 ЗЗД поръчващият
е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, след което трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. Посочените текстове дават
основание да се приеме, че, за да бъде основателен предявеният иск, то следва
да бъде доказано по делото и то от страна на ищеца – в случая въззиваемата
страна, че работата е извършена и приета от "АЛПИКО" ООД.
За изпълнение и приемане на работата в случая е
необходимо да се посочи, че една от претенциите касае заплащане на годишна
такса по повод управлението и поддържането на комплекса. Извършването на тази
работа, освен ежедневно управление и поддръжка, включва и други дейности,
изброени в чл. 1.1. от Договора от 13.04.2012 г. Ежедневното управление по своя
характер е дейност, чието извършване се изразява в действия по ръководене на
комплекса, осъществяването на които е достатъчно, за да се приеме, че е
престирано дължимото по договора, т.е. останалите предвидени в Договора
действия, са отделни от тази обща дейност и не е нужно те да бъдат извършвани,
за да се приеме, че има управление. Изпълнението и приемането на това
задължение се следва и от продължаващото действие на самия договор от
13.04.2012 г., който не е развален поради виновното поведение на едната страна
по него. По делото не са направени конкретни възражения за неизпълнението на
дейностите по чл. 1.1. от Договора, поради което общото оспорване не променя
нито характера на дейността по ежедневно управление и поддръжка, нито
разколебава вече направения извод за нейното извършване и приемане. По
изложените мотиви предявеният иск за заплащане на годишни такси, дължими по чл.
2.1. от Договор за поддръжка и управление от 13.04.2012 г., за 2017 г., 2018 г.
и 2019 г. се явява основателен. По отношение на размера му, настоящият съдебен
състав съобрази, че вън от ставката, с която се "облага" основата при
изчисляване на крайния размер на таксата, следва да остане предвиденото в чл.
2.5.2. от Договора увеличение от по 1 евро без ДДС на кв. м. обща застроена
площ за застраховка на имота след първата година. Подобна уговорка представлява
самостоятелно задължение на управителя, изразяващо се в застраховане на имота,
срещу което последният да получи възнаграждение. По делото обаче въззиваемата
страна не е представила доказателства, от които да е се изведе изпълнението на
това й задължение, поради което и носейки възложената й доказателствена тежест,
следва да понесе последиците от процесуалното си бездействие.
Позовавайки се на
приетото по делото експертно заключение предявеният иск за заплащане на годишни
такси, дължими по чл. 2.1. във връзка с чл. 7.1. от Договор за поддръжка и
управление от 13.04.2012 г. за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., възлиза на 1185,12
евро, за която сума искът се явява основателен. Законна последица от
уважаването на иска е присъждането и на законната лихва от датата му на
завеждане до окончателното изплащане на вземането. При тези мотиви решението в
тази му част следва да бъде потвърдено, а в останалата частта, с която е
присъдено повече от тази сума, атакуваното решение следва да бъде отменена, а
искът - отхвърлен.
Извън дължимостта на годишната такса по чл. 2.1. във
връзка с чл. 7.1. от Договора остава и претендираната на основание чл. 5.1.,
хипотеза втора във връзка с чл. 2.1. и чл. 7.1. от Договор за поддръжка и
управление от 13.04.2012 г. още една годишна такса за 2017 г., 2018 г. и 2019
г. Заявената претенция е обосновава в исковата молба със закъснение при плащане
на една годишна такса с повече от 90 дни, поради което и на основание чл. 5.1.
от Договора се дължи годишната такса в двоен размер, ведно с лихвите по
предходното изречение. Подобна претенция представлява искане за присъждане на
неустойка, а не за присъждане на годишна такса по чл. 2.1. във връзка с чл.
7.1. от Договора. Характерът й като искане за неустойка следва както от
систематичното място на клаузата на чл. 5.1. от Договора в раздел V "Отговорност. Неустойки", така и от
формулировката на текста. В този смисъл бе и направеното в откритото съдебно
заседание по делото волеизявление от страна на процесуалния представител на
въззиваемата страна. Затова претенцията за заплащане на още една годишна такса
следва да бъде разгледана през призмата на законовата уредба за неустойката.
Тълкувайки текста на постигната между страните уговорка в чл. 5.1. от Договора
и вземайки предвид изявлението на процесуалния представител на въззиваемия,
става ясно, че тази неустойка се формира от два кумулативни компонента – неустойка
за забава на плащанията по чл. 2.1. от Договора в размер на 0,5 % върху
главницата за всеки просрочен ден, но не повече от 30 дни /изречение първо на
чл. 5.1. от Договора/ и неустойка за забава на плащане по чл. 2 с повече от 90
календарни дни в размер на таксите за съответната година в двоен размер, ведно
с лихвите по предходното изречение /изречение второ на чл. 5.1. от Договора/. Съгласно
т. 3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г.,
ОСTK нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като могат да
бъдат използвани различни критерии, част от които са примерно изброени в
посоченото тълкувателно решение. В настоящия случай задължението, което е
обезпечено с уговорената между страните неустойка, е парично и представлява
възнаграждение за извършени услуги по поддръжка и управление на жилищен
комплекс, а уговорената неустойка е мораторна - за забава на плащане на
възнаграждението. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат не само от нейните функции, но и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Видно от чл. 5.1.,
изр. първо и второ от процесния договор, принципът на справедливост при
определяне на неустойка в размер 0,5% върху главницата за всеки просрочен ден
/за първия месец забава/ не е нарушен, но този принцип е нарушен при определяне
на двукратнен размер на таксата за съответната година заедно с лихвите по
изречение първо на чл. 5.1. от Договора при забава на плащане на
възнаграждението с повече от деветдесет дни. Налице е несъответствие между
размера на уговорената неустойка, когато длъжникът изпадне в забава за плащане
на таксата с повече от един месец и очакваните при сключване на договора вреди
за кредитора, произтичащи от неизпълнение в срок на конкретното парично
задължение, т.е. законната лихва. Уговорената неустойка в двоен размер на
таксата за съответната година заедно с лихвите по изречение първо на чл. 5.1. от
Договора излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и би довела до неоснователно обогатяване на кредитора, което е в
противоречие с добрите нрави. Подобен извод се обуславя независимо от
качеството на страните по сделката като търговци и от разпоредбите на ТЗ.
Неприложим е в случая и текста на чл. 293, ал. 3 ТЗ, на който се позовава
процесуалният представител на въззиваемия. Разпоредбата касае хипотезите за
нищожност на сделка и нейните клаузи при неспазване на изискването за форма,
каквито в случая не се изискват, а и не се претендира нищожност на неустоечната
клауза на такова основание - липса на форма. Нищожността на неустоечната клауза
и обстоятелството, че се формира от два компонента, изключва наличието на
валидно възникнало в полза на ищеца вземане на неустойка за забава в
претендирания с исковата молба двукратен размер на годишните такси за 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. и на обезщетението за забава по изречение първо на чл. 5.1.
от Договора. Следователно искът за заплащане на неустойка в двоен размер на
главницата за сумата 1349,53 евро и за обезщетение за забава в размер на 203,24
евро са неоснователени, поради което решението в посочената част трябва да бъде
отменено, а исковете – отхвърлени.
По отношение на претенцията за заплащане на кабелна
телевизия, интернет и телефон, настоящият съдебен състав счита, че в противовес
на оплакванията в жалбата, доказателства за извършване и приемане на този вид работата
се намират по делото. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира
изцяло, като обективно и компетентно изготвено, се установява, че една от
издадените и представени по делото две фактури за този вид разход е заведена в
счетоводството на "АЛПИКО" ООД. Доколкото в чл. 3.18 от Договора е
предвидено задължение собственикът да заплаща на управителя ежемесечно, срещу
издадена фактура, този вид такса, то самото издаване на фактурата, без същата
да носи подписа на получателя и без да е приета от него /в случая заведена в
счетоводството му/ не може да обуслови приемането на работата, респ. да бъде
основание за заплащане на претендирания разход. Осчетоводяването обаче на
фактура № **********/10.08.2019 г., която не носи подписа на получателя, служи
като доказателство за престиране на резултата. Следователно изпълнението на
работата и приемането й от страна на "АЛПИКО" ООД е установено. В
този смисъл задължителната практика – решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 67 от 31.07.2015 г. по т. д. №
631/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г.
на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. №
454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010
г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на
ВКС, ТК, І т. о. и други. Изложеното дава
основание на настоящият съдебен състав да заключи, че предявеният иск за
заплащане на сумата от общо 864,00 лева – такса за кабелна телевизия, интернет
и телефон за 2018 г. и 2019 г. е частично основателен само за сумата от 432,00
лева, представляваща такса за кабелна телевизия, интернет и телефон за 2019 г.,
поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено, а в останалата
част – отменено, а искът – отхвърлен. В отговор на направените в жалбата
оплаквания е нужно да се отговори, че, видно от уговорките в договора, такава
такса се дължи за осигуряването на подобна услуга в комплекса, без оглед дали
се ползва, или не. Дори да се приеме противното, оспорващият, чиято е тежестта
да докаже фактите, на които основава възраженията си, не е представил
доказателства, че електрозахранването в имота е преустановено. Затова за
неоснователни се приемат оплакванията в жалбата, касаещи неонователност на
претенцията с довода, че електрозахранването е преустановено и не е възможно реалното
ползване на кабелна телевизия, интернет и телефон.
Основателна по изложените по горе мотиви относно
извършване и приемане на работата се явяват претенцията за заплащане на ел.
енергия в размер на 21,63 лева и за разходи за основен ремонт /възстановяване/
на фасадата на сградата в размер на 890,27 лева. Издадените фактури за ел.
енергия са заведени в счетоводството на "АЛПИКО" ООД, а доказателства
за действително извършени разходи за ремонтни дейности – заплащането на такива,
са налице от експертното заключение и разпита на вещото лице в съдебно
заседание. Данни за заплащане на ремонти дейности е достатъчно, за да се приеме
за основателна претенцията, ведно със законната й последица – законна лихва, поради
което в тази част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете
страни. Въззивникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Последният в срок е заявил претенцията си за присъждането им и е представил
доказателства за реалното им извършване. Съобразно отхвърлената част от иска /3790,58
лева/ и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД следва да бъде
осъдена да заплати на "АЛПИКО" ООД, сумата от 536,91 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Въззиваемата страна също в срок е направила искане за
присъждане на разноски и е представила доказателства за реалното им извършване,
като съобразно уважената част от иска /3661,79 лева/ и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да й бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд в размер на 571,94 лева.
Изходът на делото налага преразглеждане на разноските,
присъдени пред първоинстанционния съд. Въззивникът пред първоинстанционния съд
своевременно е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице пред този съд, без да е било направено възражение за
прекомерност. Тези разноски са поискани и пред въззивния съд. По делото има доказателства
и за реалното им заплащане. По изложените съображения и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, като се взе предвид и размера на отхвърлената част от иска /3790,58
лева/ и общия материален интерес по делото /7468,46 лева/ на въззивника следва
да бъде присъдена сумата от 1116,60 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред районния съд и депозит за вещо лице.
Въззиваемата страна - „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, също
своевременно е поискала присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции, включващи
за адвокатско възнаграждение, разноски за държавна такса и за депозит за вещо
лице. Съобразно уважената част от иска /3661,79 лева/ и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК "АЛПИКО" ООД следва да бъде осъдено да заплати на „БЪЛГАРИЯ
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД сумата от 1037,16 лева, представляваща направени разноски пред
районния съд адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице.
За да се присъдят тези разноски, решението в частта
му за разноските следва първо да бъде
отменено над посочените размери на дължимост на разноските.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 349/25.06.2020 г. по гр. дело № 3439/2019
г. по описа на Районен съд - Враца, В
ЧАСТТА МУ, с която "АЛПИКО" ООД е осъден да заплати на „БЪЛГАРИЯ
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, следните суми: сумата над 1185,12 евро до 2699,10 евро,
представляваща годишни такси за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължими по чл.
5.1., хипотеза втора във връзка с чл. 2.1. и чл. 7.1. от Договор за поддръжка и
управление от 13.04.2012 г.; сумата от 203,24 евро, представляваща обезщетение
за забава при плащане на годишните такси за първите 30 дни; сумата над 432,00
лева до 864,00 лева, представляваща дължими такси за кабелна, интернет и телефон
за 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тези суми от
23.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, КАКТО И В ЧАСТТА, с която "АЛПИКО" ООД е осъден да
заплати на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер над 1037,16
лева до 2110,82 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за адвокат
и за вещо лице съобразно уважената част от иска, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Й. И. К., срещу „АЛПИКО“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от С.Г.Е., искове за заплащане на следните
суми: сумата над 1185,12 евро до 2699,10 евро, представляваща годишни такси за
2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължими по чл. 5.1., хипотеза втора във връзка с
чл. 2.1. и чл. 7.1. от Договор за поддръжка и управление от 13.04.2012 г.; сумата
от 203,24 евро, представляваща обезщетение за забава при плащане на годишните
такси за първите 30 дни; сумата над 432,00 лева до 864,00 лева, представляваща
дължими такси за кабелна, интернет и телефон за 2018 г. и 2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху тези суми от 23.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Й. И. К., да заплати допълнително на „АЛПИКО“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.Г.Е., сумата
от 1112,18 лева, представляваща направени пред първоинстанционния съд разноски
за адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от Й. И. К., да заплати
допълнително на „АЛПИКО“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от С.Г.Е., сумата от 563,91 лева, представляваща направени пред
въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА
„АЛПИКО“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от С.Г.Е., да заплати на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Й. И. К., сумата от
571,94 лева, представляваща направени пред въззивния съд разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА
решението е останалата му обжалвана част.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ.
Председател: Членове:1
2