Р  Е Ш Е Н И Е

 

№  ……………/29.07.2022 г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненския административен съд - ХХХІІІ състав , в публичното заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                     Председател: Мария Ганева

при секретаря Теодора Чавдарова , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 83 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.54 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на Ж.П.Б. *** , подадена чрез пълномощник- адв. Т.П. , срещу заповед № 180-12529/09.11.2021г. на  началника на СГКК гр. Варна.

Релевира се материална незаконосъобразност на атакуваната заповед поради  несъобразяване на адм. орган с представените документи за собственост на  жалбоподателя . Твърди се допусната грешка при изработването на действащата  кадастрална карта , тъй като същата не кореспондира с действалите преди нейното приемане кадастрални и регулационни планове . Имотите с проектни номера  35701.11.223 и 35701.11.224 не попадат в горски фонд . Статутът на земята като урбанизирана територия е установен с влязло в сила съдебно решение на Варненски адм. съд по адм. дело № 2591/2012 г.

Отправено е искане към съда за отмяна на обжалвания изричен отказ с присъждане на направените разноски по водене на делото.

В съдебно заседание жалбоподателката ,чрез своя пълномощник, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Твърди се, че имотите с проектни номера  35701.11.223 и 35701.11.224 са включени в регулационните граници на  ж.к. „Изгрев“ , м. „Франга дере“ със заповед от 1987 г. по попълване на КП от 1973 г. Събраното писмено доказателство- удостоверение по чл. 27 от ЗГ, не  установява  право на държавна собственост .

Ответникът – Началникът на СГКК-Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява в съд. заседание, но в писмено становище, придружаващо административната преписка, оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Прави се възражение за прекомерност, ако адв. хонорар на пълномощника на ж-ля надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г. (л.3 от делото).

Заинтересованото лице Г.  К.Г. , редовно призован, не се явява, не се представлява в съд. заседание  и не депозира писмен отговор на жалбата.

Заинтересованата страна - Североизточно държавно  предприятие  Шумен , редовно призована, се представлява от съд. заседание от юрисконсулт Г В , която излага правна теза на неоснователност на оспорването, тъй като атакуваната заповед е законосъобразен адм. акт. Има подадено възражение от заин. лице срещу поисканото от заявителя изменение на  кад. карта , а събраното като писмено доказателство удостоверение по чл.27 от ЗГ е надлежен титул за  държавна собственост. 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Потестативното субективно право на жалба е упражнено в рамките на  законоустановения срок . Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 12.11.2021г. / л. 58 от преписката/ , а жалбата до териториално компетентния адм. съд е подадена на 23.11.2021 г./ л. 4 от делото/ .  Оспорването изхожда от лице с активна процесуална легитимация- адресат на атакуваната заповед, с която му е отказано поискано изменение на  кадастъра и в тази връзка е налице правен интерес от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност на постановения изричен отказ на ответника . В обобщение жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Жалбоподателката се легитимира като собственик на 800 кв.м. идеални части от лозе , цялото с площ от 1500 кв.м. , находящо се в землището на гр. Варна,   местност „ Франга дере“ предвид нотариални актове 103/24.12.1968 г. и № 27/1978 г. / л. 8-9 от делото/.

Със заповед № РД-18-11/13.01.2017 г. на изп. директор на АГКК е одобрена кад.карта и кад. регистри на с. Каменар, обл. Варна / л.1-2 от преписката /, влязла в законна сила за процесните поземлени имоти /ПИ/ . ПИ с ид. 35701.11.99  с площ от 693861 кв.м.   с трайно предназначение „гора“ и начин на трайно ползване  „ друг вид  дървопроизводителна гора“ е вписан в КРНИ като  собственост на  министерство на земеделието и горите – ДЛ / л. 64-67/. ПИ с ид. 35701.11.22 според изменение на кад. карта на с. Каменар  от 13.04.2021. , вписан като неидентифициран собственост, не граничи с ПИ с ид. 35701.11.99  / л. 60 от преписката /. С цитираното изменение на кад. карта на с. Каменар от 13.04.2021г.  в границите на ПИ с ид. 35701.11.22 е бил обособен самостоятелен ПИ с ид. 35701.22.246, собственост на Г.  К.Г. / л. 29-33 от делото/. Съседен поземлен имот на ПИ с ид. 35701.11.99 е ПИ с ид. 35701.11.247, вписан като неидентифицирана собственост  / л. 62 от преписката / , ПИ с ид. 35701.11.271 , също  неидентифицирана собственост  / л. 63/. Останалите поземлени имоти, предмет на обжалваната заповед – ПИ с ид. 35701.11.233, вписан като  собственост на Лазар  Николов Лазаров по КРНИ / л. 61/ не граници с ПИ  с ид. 35701.11.99 и според заключението по назначената по служебен почин СТЕ  за определяне на заинтересованите лица по делото , както и от разпита на  вещото лице в съд. заседание , се установи, че с проекта на Ж.Б. не се променят границите на този  поземлен имот  / л. 52-54 и  57-60 от делото/. ПИ с ид. 35701.11.21, също предмет на обжалваната заповед, е неидентифициран собственост според цитираното заключение на СТЕ / л. 52-54 от делото/.

Началото на административното производство е поставено със заявление от 15.02.2021г. на  Ж.  П.Б. *** с искане за  нанасяне на промени в кад. карта на Варна в частта на ПИ с ид. 35701.11.21, 35701.11.22 и 35701.11.99 / л. 20 от преписката /, изразяващи се в попълване на  имот с нов ид. № 35701.11.223, съсобствен на заявителя , заедно с двама самостоятелни  обекта в този имот, както и попълване на имот с нов ид. 35701.11.224  -за улица.

Графичното отразяване на поисканите промени се обективира в скица- проект  от 12.03.2021г. / л.22-23 от преписката /. Проектът е бил приет от СГКК-Варна предвид издаденото удостоверение/ л. 21/.

Уведомление по чл. 26, ал.1 от АПК е било изпратено на Регионална дирекция по горите – Варна  и на  Община Варна / л. 27-30/.

На 23.03.2021г. РДГ- Варна е депозирала писмено възражение относно промяната на трайното  предназначение на територията , в която се ситуират  процесните имоти, като „урбанизирана“ , понеже същата по действащата кад. карта е „горска“ и в тази връзка е необходимо да се проведе процедура по промяна на предназначението съгласно реда на Закона за горите или ЗСПЗЗ / л. 32 /.

По повод постъпилото писмено възражение адм. орган е предоставил възможност на заявителя да изрази становище / л. 33/ и Б. е депозирала писмени документи / копие на КП „ Фрагна дере до Домуз дере“  от 1973 г. , комбинирана скица , , извлечение от ПУП-ПУР  на кв. „Изгрев“  от 2012г. /л. 34-42/.

На 12.10.2021г. РДГ-Варна е депозирала писмено становище , възпроизвеждащо тезата на това заин. лице от 23.03.2021г.  / л. 47/.

На 14.10.2021г. началникът на СГКК-Варна е изпратил уведомление до заявителя , като е бил даден 14-дневе срок за становище дали желае имот с  проектен ид. 35701.11.233 да бъде  отразен  с вид на територията „горска“ /л. 50/.

На 02.11.2021г. Ж.Б. е изпратила писмено несъгласие за отразяване на имота като горска територия , тъй като той е бил включен в  регулационните граници на ж.к. „Изгрев“ , м. „Франга дере“  със заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на КТСУ / л. 51-52/.

На 09.11.2021г. н-кът на СГКК-Варна на основание чл. 54, ал. 2 и 4 от ЗКИР е постановил изричен отказ  по заявлението на  Ж. Б. , като  фактическото  основание за отрицателното произнасяне е съществуването на спор за материално право  предвид писменото възражение на РДГ- Варна  от 25.03.2021г. и от 12.10.2021г. / л. 53-54/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Оспореното по съдебен ред волеизявление на началника на СГКК-Варна е изричен отказ за изменение на КККР  на с. Каменар , обл. Варна с вписано  негово правно основание  чл. 54, ал.2 и 4 от ЗКИР. 

Съгласно правилото на чл. 54, ал.4 от цитирания нормативен акт измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.

При тези  фактически данни и относима правна уредба се налага извод за материална, териториална компетентност и такава по степен на издателя на оспорената заповед.

Постановения изричен отказ се обективира в изискуемата писмена форма по чл. 59 от АПК. Точно и ясно в разпоредителна част на заповедта е индивидуализиран неговия предмет – отказано изменение на кад. карта за конкретно изброени поземлени имоти . В мотивите на индивидуалния адм. акт има позоваване на относима правна уредба, но също така има и изложение на фактическото основание за отрицателното произнасяне на адм. орган - спор за материално право. Подобно съдържание на заповедта позволява нейния ефективен съдебен контрол за материална законосъобразност.

Изричният отказ на н-ка на СГКК-Варна се обосновава със съществуването на спор за материално право между заявителя и заин. лице.

Според нормативното предписание на чл. 54, ал.2 от ЗКИР когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. 

Дефиниция на понятието „спор за материално право“  се съдържа в § 1, т. 16 на Наредба № РД-02-20-5 ОТ 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването, и поддържането на кадастралната карта и кадастрални регистри, издадена на основание чл. 31 от ЗКИР. Новелата на  цитираната правна норма гласи, че е налице спор за материално право, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

Събраните доказателствени данни в хода на съдебното производство свидетелстват, че е налице несъгласие между  заявителя и РДГ – Варна относно поисканата от Б. промяна на трайното предназначение  на територията, в която се намират имотите , предмет на оспорената заповед , от горска в  урбанизирана. От дадените писмени обяснения на Б. и от писмените възражения на РДГ- Варна , приложени към адм. преписка, не може да се констатира друг предмет на тяхното противопоставяне. Заинтересованото лице не отрича правото на собственост на Ж.Б. върху недвижим имот, който се намира в границите на ПИ с ид. 35701.11.99 , не твърди  недостоверност на представените от нея титули за собственост, не  оспорва границите на имот с  проектен ид. 35701.223.

В двете писмени възражения на РДГ- Варна от 23.03.2021г. и от 12.10.2021г. дори не се отрича възможността за промяна на трайното предназначение на територията от горска в урбанизирана, а се посочва необходимостта да се спази процедурата за това съобразно ЗГ или ЗСПЗЗ. 

В контекста на изложеното не се доказва съществуването на спор за материално право по смисъла на §1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 ОТ 15.12.2016 г. – заявеното от адм. орган  фактическо основание на обжалвания изричен отказ на н-ка  на СГКК гр. Варна. При липсата на назования юридически факт , незаконосъобразно е приложена разпоредбата  на чл. 54, ал.4 от ЗКИР и е издаден изричен отказ  .

При служебната проверка на съда в обхвата , зададен в чл. 168 , ал.1 АПК , се установиха допуснати съществени нарушения на   административнопроизводствените правила.

Първо, съгласно разпоредбата на §1 ,т. 13 от ЗКИР „заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.

Според разпоредителната част на оспорената заповед поисканото  изменение на граници на съседни поземлени имоти включва и ПИ с ид. 35701.11.22 , който според изготвената скица-проект е съседен на ПИ с ид. 35701.11.99 по КККР на с. Каменар, но ответникът не е извършил проверка  на актуалното състояние на действащата кадастрална карта и поради тази причина  не е отчел, че с негова заповед 18-4141/13.04.2021г. е изменил  същата кадастрална карта , обособявайки  самостоятелен поземлен имот в западна част на съществуващия ПИ с ид. 35701.11.22 /л. 29-32 от делото/ и именно този нов имот е съседен на ПИ с ид. 35701.11.99 към датата на издаване на обжалваната заповед по настоящото дело,  респективно промяна на границите  касае този нов имот, а не ПИ с ид. 35701.11.22.  Собственикът на този нов поземлен имот не е бил уведомен от адм. орган  по реда на чл. 26 от АПК и поради тази причина ответникът не е осигурил неговото участие в производството по издаване на заповедта. Пасивността на адм. орган има  за резултат невъзможност на това лице да се запознае със събраните писмени доказателства по преписката , да изрази становище по същите , да направи доказателствени искания , да   депозира писмени възражения. В контекста на изложеното е налице  съществено нарушение на адм. процедура, понеже адм. орган е лишил от участие страна в досъдебната фаза на адм. производство.

Второ, както бе посочено по-горе РДГ- Варна е изразила писмено несъгласие за промяна на трайното предназначение на територията от „горска“ в „урбанизирана“ и по този повод заявителят е представил писмени доказателства . Същите на са били обсъдени от н-ка на СГКК гр. Варна , а разпоредбата на чл. 35 от АПК изисква адм. орган да пристъпи към издаване на акта едва след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица.

Трето, данните по преписката сочат, че ответникът не е назначил експертиза , допустим процесуален способ по чл. 49 АПК , за проверка на твърденията на Б. за статут на процесната територия , въпреки че съгласно чл. 36 от АПК доказателства се събират не само по почин на страните, но и по служебен път. В тази връзка съдът отчита допуснато поредно процесуално нарушение.  

В производството по издаване на обжалвания изричен отказ н-кът на СГКК гр. Варна нито е събрал доказателства относно спорните факти , нито е обсъдил  писмено обяснение на Б. за статут на територията или придружаващите го  писмени доказателства , няма и анализ за основателност на двете писмени възражения на РДГ-Варна. Допуснатите процесуални нарушения , разгледани в съвкупност, обуславят извод за съществено  нарушаване на административната процедура , тъй като ако не бяха допуснати , би могло да се постанови  различен по правен резултат индивидуален административен акт по заявлението на Ж.Б. . 

В обобщение оспореният изричен отказ  на н-ка на СГКК гр. Варна е  незаконосъобразен акт и поради тази му правна характеристика подлежи на отмяна, като на основание чл. 173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на адм. орган за ново произнасяне съобразните от съда указания.

При този изход на правния спор съдът следва да удовлетвори своевременно  направеното искане на ж-ля за присъждане на съдебно-деловодни  разноски  предвид чл. 143 , ал.1 от АПК и представения техен списък , включващ платена държ. такса от 10 лв.,  внесен депозит на СТЕ от 220 лв.  и платен в брой адв. хонорар от 600 лв., чийто размер не надвишава минималния такъв по чл. 8 , ал.2 , т.1 то Наредба № 1/2004 г.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.172 и 173 от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед № 18-12529/09.11.2021г. на  началника на СГКК гр. Варна.

ВРЪЩА делото като преписка на началника на СГКК гр. варна за ново произнасяне по заявлението на Ж.  П.  Б. от 15.02.2021г. при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на  настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и  кадастър гр. София да заплати на Ж.П.Б. *** с ЕГН ********** сумата от 830/ осемстотин и тридесет / лева, представляваща  съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

Административен съдия: