Решение по дело №849/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, против решение № 2311 от 20.03.2024г. по адм. дело № 1167/2023г. на А. съд – Бургас, с което жалбопадателят е осъден да заплати на Д. Д. Д. с [ЕГН], понастоящем в Затвора [населено място], обезщетение в размер на 140,00 лева (сто и четиридесет лева), за претърпени неимуществени вреди през периода от 23.04.2023 г. до 22.05.2023г. следствие противоправно бездействие на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, свързано със санитарно-битовите условия в Затвора Бургас, а именно: наличие в килията на хлебарки и дървеници, неосигуряването на безопасни условия за поддържане на лична хигиена, предвид липсата на смесителни батерии и възможността за контролиране температурата на подаваната вода, както и поради наличието на мухъл в санитарните помещения и баните.

В касационната жалба са изложени възражения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е формирал погрешни изводи, като не е съобразил действителната фактическа обстановка. Разглежда съотношението между постановени актове по административни дела, по искови молби със същия текст и размерът на постановеното по тях обезщетение. Твърди, че свидетелските показания на свидетеля С. С. са пристрастни, тъй като е автор на исковата молба по настоящото дело. Изразява несъгласие, както че е налице бездействие и причинна връзка, така и с размерът на обезщетението.

Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира се присъждане юрисконсултско възнаграждение в размер по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не се ангажира доказателства.

Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д. се явява лично и се представлява от адв. Ш., която оспорва касационната жалба, поддържа отговора на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не ангажира доказателства.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на обжалването, счита че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, за която обжалваната част от решението е неблагоприятно и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство пред А. съд – Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на Д. Д. Д., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, с която се претендира обезщетение в размер на 2 800,00 лева за претърпени от вреди, изразяващи се в болки и страдания, неудобства и притеснения, подробно описани от т.1 до т.47, както и омерзение през периода от 23.04.2023 г. до 22.05.2023 г., ведно със законната лихва.

С решението си първоинстанционният съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] да заплати на Д. Д. Д. с [ЕГН], понастоящем в Затвора [населено място], обезщетение в размер на 140,00 лева (сто и четиридесет лева), за претърпени неимуществени вреди през периода от 23.04.2023 г. до 22.05.2023г. следствие противоправно бездействие на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, свързано със санитарно-битовите условия в Затвора Бургас, а именно: наличие в килията на хлебарки и дървеници, неосигуряването на безопасни условия за поддържане на лична хигиена, предвид липсата на смесителни батерии и възможността за контролиране температурата на подаваната вода, както и поради наличието на мухъл в санитарните помещения и баните, като в останалата част до пълния предявен размер от 2 800, 00 лева (две хиляди и осемстотин лева) искът е отхвърлен.

За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел, че от ответната страна не са ангажирани доказателства относно реалното извършване на дезинсекция за процесния период, представеният приемо-предавателен протокол за извършена ДДД обработка за вредители на 15.12.2023 г. е след повече от шест месеца след изтичане на процесния период, а от свидетелските показания на свидетеля С. се установява наличието на инсекти, който причиняват дискомфорт, болки и страдания. При тези данни е приел, че е налице бездействие и нарушение на чл.3 от ЕКПЧ и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, поради целодневното поставяне под въздействието на инсекти, което съответства на третиране, способно да породи у ищеца физическо, емоционално и морално страдание, поради което е приел исковата претенция за доказана.

По отношение на неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена в санитарните помещения, поради внезапна промяна в температурата на водата от душовете и риск от изгаряне, поради липсата на смесителни батерии и възможност за контролиране температурата на водата.Тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел за установени, както от отговора на ответника, така и от свидетелските показания на свидетеля С., поради което е направил извод за незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, които са длъжни да осигуряват на лишените от свобода такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство и нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Приел е, че контролирането на топлината на подаваната вода при къпане безспорно може да доведе и до физическо страдание, страх и притеснения при къпане, поради което исковата претенция, в тази част, приема за доказана по основание.

По отношение на оплакванията за наличието на влага и мухъл по стените в баните и санитарните помещения. Въз основа на свидетелските показания на свидетеля С. и Доклада за национално превантивен механизъм за извършена проверка в Затвора Бургас и Затворническите общежития към него през периода 06.06.-09.06.2023 г. на Омбудсмана на Република България (л.115гръб-127 от делото) е направен извод за наличието на влага и мухъл по стените в баните и санитарните помещения на двете зони за повишена сигурност, което е прието като предпоставка за развиване на респираторни заболявания, в разрез с европейските и международни стандарти за осигуряване на хигиенични и здравословни условия за живот на лишените от свобода.

В обобщение съдът е приел за доказани твърденията на ищеца за наличие на действия и/или бездействия от страна на затворническата администрация, касаещи горните обстоятелства, от които да са настъпили за него неимуществени вреди, поради това, че същият е бил подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС и в този смисъл е постановил крайния си акт, като е определил обезщетение в размер на 140лв..

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за пълната му отмяната. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, обосноваващи неправилност и съответно касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. При правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са доказани твърденията на ищеца за незаконосъобразни действия и/или бездействие от страна на служители на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ по отношение на наличие в килията на хлебарки и дървеници, неосигуряването на безопасни условия за поддържане на лична хигиена, предвид липсата на смесителни батерии и възможността за контролиране температурата на подаваната вода, както и поради наличието на мухъл в санитарните помещения и баните. До този извод първоинстанционният съд е достигнал анализирайки както представените от ответника писмени доказателства, така и представените такива от ищеца, вкл. и ангажираните от него гласни доказателства, като гласните доказателства са обсъдени както поотделно, така и съвкупно с писмените такива.

За да бъде приет за основателен искът за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според ал.2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В нормата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е въведена и оборимата презумпция, че в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, като за ищеца е въведена тежестта да установи и докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че по отношение на ищеца се доказват твърдените в исковата молба действия и/или бездействия на затворническата администрация, които по своя интензитет и съвкупност се [жк], унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което са настъпили неимуществени вреди, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

От доказателствата по делото се установява, че Д. Д. е постъпил в Затвора –Бургас на 20.05.2022г. в качеството си на обвиняем за престъпление по чл.116 от НК. През процесният период 23.04.2023г.-22.05.2023г. е бил настанен в помещение № 325, ІІ-ра зона за повишена сигурност.

Касационният жалбоподател не излага конкретни аргументи оспорващи приетите изводи от първоинстанционният съд. След като е разгледал съдебната практика на други касационни състави от настоящия съд, основно изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като посочва, че установената практика е по 2лв. на ден, а обезщетението по настоящото дело е 4,67лв. на ден.

Настоящата касационна инстанция, намира че е доказано твърдението за наличие на инсекти. По делото не се установява, че е извършвана дезинсекция през процесния период, нито в близък период от време, единственият приемо-предавателен протокол за извършена ДДД обработка за вредители е от 15.12.2023 г. Наличието на инсекти се установява както от показанията на разпитания по делото свидетел С., така и от Доклада за национално превантивен механизъм за извършена проверка в Затвора Бургас и Затворническите общежития към него през периода 06.06.-09.06.2023 г. на Омбудсмана на Република България, който касае процесния период и при изготвянето му са били налични множество оплаквания на лишени от свобода от този проблем. По тези съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че затворническата администрация е бездействала.

По отношение на неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена в санитарните помещения, в резултат на внезапна промяна в температурата на водата от душовете и риск от изгаряне, поради липсата на смесителни батерии и възможност за контролиране температурата на водата. В хода на първоинстанционното производство, чрез изготвените справки от Затвора Бургас се установява, че лишените от свобода не разполагат с възможност да контролират температурата на водата при къпане, в съответствие с горното са показанията на свидетеля С.. Така установеното бездействие от страна затворническата администрация следва да се квалифицира като поставяне в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в безопасни условия за поддържане на хигиена, като се вземе предвид, че невъзможността за контролиране на температурата на водата при къпане създава чувство на страх от телесни увреждания и унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.

Н. следващо място правилно, въз основа на събраните доказателства, е прието, че в помещението, където обитава лишеният от свобода, находящо се във втора зона за повишена сигурност има наличие на влага и мухъл по стените в баните и санитарните помещения. Изводите са направени, като е взет предвид Доклада за национално превантивен механизъм за извършена проверка в Затвора Бургас и Затворническите общежития към него през периода 06.06.-09.06.2023 г. на Омбудсмана на Република, т.е доклада е за период непосредствено след исковия, поради което съдържа информация, относима към обстоятелствата, подлежащи на доказване в настоящото производство.

При така изложената фактическа обстановка настоящият касационен състав, счита че правилно е установено противоправно бездействие от страна на затворническата администрация, довело до наличие в килията на хлебарки и дървеници, неосигуряването на безопасни условия за поддържане на лична хигиена, предвид липсата на смесителни батерии и възможността за контролиране температурата на подаваната вода, наличие на мухъл в санитарните помещения и баните за периода от 23.04.2023 г. до 22.05.2023г. , което е довело до поставяне в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС.

В касационната жалба основно се излагат аргументи по отношение на завишения размер на обезщетението, като се посочва че е налице установена практика за заплащане на обезщетение по 2лв. на ден.

Първоинстанционният съд е определил размер на дължимото обезщетение от 140лв., като е взел предвид характера на деянието, продължителността му при установените условия, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца, както и че същите не са довели до конкретно увреждане на неговото здраве. Настоящата инстанция, като взе предвид, че не се установява конкретно увреждане на здравето, краткият период на исковата претенция от един месец, ниският интензитет на неблагоприятните условия счита, че справедливото обезщетение за периода от 23.04.2023 г. до 22.05.2023г. следва да се намали до размер от 60 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързано със санитарно-битовите условия.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде частично отменено в осъдителната част и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което размера на обезщетението следва да бъде определено по справедливост в размер на 60лв.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в касационното производство следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, А. съд – Бургас XXVІ-ти касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2311 от 20.03.2024г. по адм. дело № 1167/2023г. на А. съд – Бургас, в ЧАСТТА, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] е осъдена да заплати на Д. Д. Д. с [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди за размера над 60лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 23.04.2023 г. до 22.05.2023г. до присъдените 140 лева, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. Д. с [ЕГН] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], за сумата над 60 (шестдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 23.04.2023 г. до 22.05.2023г. до присъдените 140 лева.

ОСТАВЯ В С. решение № 2311 от 20.03.2024г. по адм. дело № 1167/2023г. на А. съд – Бургас в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.